МОТИВИ към ПРИСЪДА № 40/21.09.2018г., постановена по НОХД № 309 / 2018г. по описа на ОС - Разград, съдия Теодора Нейчева

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия Г.С.И., роден на *** ***, община Самуил, област Разград, ул. Янтра № 15, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********, е за това, че на 01.09.2018 г. в с. Самуил, обл. Разград е предложил и дал подкуп–сумата от 50 /петдесет/ лева – една банкнота с номинал от 50 лв. със сериен № БЕ 0705599 – на длъжностно лице, полицейски орган – Н. И. Б. - младши автоконтрольор II – ра степен в група „Охранителна полиция“ на Районно управление гр. Исперих при ОД на МВР – гр. Разград, за да не извърши действия по служба – да не състави на водача Х.С.С., ЕГН **********, АУАН № 621 серия „Д“, бланков № 082245 за установено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3 във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия и предлага на съда да му определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като бъде отчетено, че липсват отегчаващи отговорността му обстоятелства. В този аспект, счита, че това е лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към минимално предвидения от законодателя размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало и направеното признание още в хода на досъдебното производство, като на основание чл.58а НК това наказание да бъде намалено с 1/3, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в минималния предвиден в закона размер. Освен това, предлага на основание чл. 307а от НК, предметът на престъплението - приобщените по делото веществени доказателства - пари в размер на 50.00/петдесет/лева - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет/ лева, със сериен № БЕ 0705599, да бъдат отнети в полза на Държавата.

Защитникът на подсъдимия Г.С.И. - адв. К.К. изразява становище, че фактическата обстановка, която е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт е такава, каквато е била в действителност и в това отношение подсъдимия е направил самопризнание за това, което е извършил. В тази насока излага съображения, че фактическата обстановка е установена от събраните в хода на ДП доказателства, които не се оспорват от защитата и подсъдимия. Пледира наказателната отговорност на подсъдимия да бъде определена при условията на чл. 58а, ал.1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер с прилагане института на условното осъждане, също в размер към минималния предвиден в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и кумулативно предвиденото наказание глоба, което също да бъде към минимално предвидения размер. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, моли съда да вземе предвид чистото му съдебно минало, обстоятелството, че няма данни за регистрирани противообществени прояви, направеното самопризнание още в хода на досъдебното производство, изразеното искрено съжаление и разкаяние за извършеното от него деяние, ниския размер на паричната сума, предмет на подкупа и трудовата му заетост като шофьор на товарен автомобил с насоченост в международните превози, като с оглед на последното посочено обстоятелство, моли съда да не налага на подсъдимия наказание „Пробация“, тъй като това би затруднило упражняване на негово професия и би довело до допълнителна репресия по отношение на същия, а именно да бъде лишен от трудовите доходи, които реализира за себе си и за семейството си и съответно, тъй като е женен и като глава на семейството издържа същото.

Подсъдимият Г.С.И. поддържа изложеното от защитника си и моли съда да му наложи наказание към минималния размер, предвиден в закона.

В последната си дума подсъдимият изразява дълбоко и искрено съжаление за извършеното от него деяние и моли да му бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в закона, като в този аспект, моли съда да вземе предвид всички изложени от защитника му съображения.

В хода на съдебното производство подсъдимият Г.С.И. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по досъдебното производство, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото е установено, че на 31.08/01.09.2018 г. св. Н. И. Б. и св. Д. Стефанов Дмитров, заедно с колегите си мл. автоконтрольор Марин Николов и н-к група „Охранителна“ при РУ на МВР-Исперих Георги Патриков, са били дежурни по график и участвали по план за охрана на мероприятие в с. Самуил, обл. Разград. Двата екипа от полицейски служители са паркирали служебните си автомобили „Киа Сийд“ с рег. № СВ 6308 КК и „Опел Астра“ с рег. № РР 9464 АС на ул. П. Пенев и ул. Паисий Хилендарски в с. Самуил, обл. Разград, където са осъществявали контрол на пътното движение и са извършвали проверки на моторни превозни средства.

По делото е установено, че около 00:30 часа на 01.09.2018 г. св. Б. е спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 6813 АК, управляван от св. Х.С.С. от с. Хума. В автомобила заедно с водача е пътувал като пътник и подсъдимия Г.С.И..

Установено е, че св. Б. е проверил документите на водача, а св. Д. е извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN 0059. Цифровата скала на техническото средство е отчела 0.62 промила алкохол в издишания от водача въздух. св. Х.С.изразил несъгласие с показанията на уреда. Написал това собственоръчно и заявил желание да даде кръвна проба за изследване.

Междувременно св. Д. е обяснил на св. Х С, че за извършеното нарушение, а именно управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и ще бъдат свалени регистрационните табели на автомобила, след което, св. Д. е влязъл в служебния автомобил „Киа Сийд“ и е започнал да пише акта.

След като е разбрал, че св. С. ще бъде санкциониран и ще му бъде съставен акт за установеното административно нарушение, подсъдимият Г. С. И. е излязъл от лекия автомобил и е тръгнал към полицейските служители с думите: „Защо му пишете акт? Нямате ли съвест?“. Полицейският служител Г.П.му е разпоредил да се върне на мястото си. Подсъдимият И. първоначално е спрял на мястото си, но след това е продължил към св. Н. Б. който е стоял до предната дясна част на служебния автомобил „Киа Сийд“.

Установено е, че подсъдимият И. се е приближил непосредствено до св. Б., отворил е ципа на десния джоб на светлоотразителната му жилетка и е поставил една банкнота с номинал 50,00 лева със сериен номер БЕ 0705599. Св. Б. го е попитал какво прави и му е обяснил, че извършеното от него е престъпление, за което ще бъде задържан за срок до 24 часа в РУ - Исперих. Възприемайки случващото се, полицейският служител - св. Д. е преустановил съставянето на акта и веднага е излязъл от служебния автомобил. По същото време св. Б. е поставил белезници на ръцете на подсъдимия И.. Св. Б. разтворил джоба на светлоотразителната си жилетка и е показал на св. Д. и на колегата си Патриков поставената от подсъдимия банкнота.

По делото е установено, че за случилото се, упоменатите по – горе полицейски служители са сигнализирали дежурния в РУ МВР-Исперих и дежурен разследващ полицай, като е образувано и настоящото бързо производство.

По делото е установено също и, че на св. Х.С.е бил съставен АУАН № 621 серия „Д“ бланков № 082245 за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът е бил предявен на св. С. и подписан от него без възражения.

Свидетелят Н. И. Б. е назначен в системата на МВР на 05.09.2017 г. със Заповед № 330з-1744/04.09.2017 г. на длъжност стажант в РУ-Исперих. Последната заемана от него длъжност е „младши автоконтрольор“ II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР– Исперих при ОД МВР-Разград, съгласно Заповед № 330з-1064/25.04.2018г.

Свидетелят Д. Стефанов Д. е назначен в системата на МВР на 27.07.2017 г. със Заповед № 330з-1482/25.07.2017 г. на длъжност стажант в РУ-Исперих. Последната заемана от него длъжност е „младши автоконтрольор“ II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР– Исперих при ОД МВР-Разград, съгласно Заповед № 330з-480/02.03.2018 г.

В качеството си на полицейски служители двамата свидетели имали типова длъжностна характеристика, според която в кръга на служебните им задължения влизали тези по предотвратяване и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред, както и да издават фишове и да изготвят документи, свързани с административно-наказателната дейност, като съставят и актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ за нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен" да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият Г.С.И. е роден на *** ***, община Самуил, област Разград, ул. Янтра № 15, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.

Горната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, беше призната изцяло от подсъдимия Г.С.И., като самопризнанията му се подкрепят и от събрания по досъдебното производство доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Н. И. Б./вж протокол за разпит на свидетел от 01.09.2018г., л.4-5 от ДП/; Х.С.С./вж протокол за разпит на свидетел от 01.09.2018г., л.11-12 от ДП/ и Д. Стефанов Д. / вж протокол за разпит на свидетел от 01.09.2018г., л. 13-14 от ДП/; АУАН № 621, серия „Д“, бланков № 082245/копие/ за установено административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата/л.15 от ДП/; разпечатка от дрегер/л.16 от ДП/; график за смените и дежурствата на служителите на РУ на МВР – Исперих на 31.08./01.09.2018г., Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи , с която е дадено право на всички лица, работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен" да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, план за СПО/охрана на масово предприятие/ на 31.08./01.09.2018г./л.23 -29 от ДП/; справка относно удостоверяване на длъжностното качество на служители на ОДМВР – Разград/л.20 от ДП/; типова длъжностна характеристика/л.21 от ДП/; типова длъжностна характеристика/л.22 от ДП/; справка за съдимост/л.34 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/л.10/, биографична справка/л.9 от ДП/; справка за нарушител/водач/л.17 -18 от ДП/ и веществени доказателства – пари в размер на 50.00/петдесет/лева - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет/ лева, със сериен № БЕ 0705599.

Между посочените по-горе доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по делото, което да налага обсъждането им отделно.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия Г.С.И. и на доказателствата/посочени по-горе/, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия И. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

Обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него се установяват от събраните в хода на ДП гласни доказателства – показанията на полицейските служители при РУ на МВР – Исперих, свидетелите Н. Б. и Д. Д., показанията на свидетеля Х.С.С.. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на актосъстовителя – св. Н. И. Б. се установява от приложената по делото типова длъжностна характеристика. Свидетелят Н. Б. е длъжностно лица по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а” от НК, тъй като е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, назначен на длъжност „младши автоконтрольор“ II-ра степен в група „Охранителна полиция“ на РУ МВР– Исперих при ОД на МВР-Разград, съгласно Заповед № 330з-1064/25.04.2018 г. Същият заема отговорно служебно положение на полицейски орган, тъй като работи като полицай в РУ МВР - гр. Исперих. Като полицейски служител той може да изготвя документи, свързани с административно-наказателната дейност, включително да установява административни нарушения по ЗДвП и да съставя актове за това, като в този аспект са посочени подробни съображения по –горе в изложението на мотивите.

От представения по делото график за смените и дежурствата на служителите на РУ на МВР – Исперих на 31.08./01.09.2018г. и план за СПО/охрана на масово предприятие/ на 31.08./01.09.2018г. се установява, че на посочената дата и време, на свидетелите Н. И. Б. и Д. Стефанов Д. е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 621, серия „Д“, бланков № 082245/копие/ за установено административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата/л.15 от ДП/ и от приложените по ДП като веществени доказателства – пари в размер на 50.00/петдесет/лева - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет/ лева, със сериен № БЕ 0705599.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Н. И. Б. е длъжностно лице, което има правомощия да съставя актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП за нарушения на същите нормативни актове, както бе посочено по – горе.

След доказателствен анализ на всички събрани на досъдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, съдът приема от правна страна, че подсъдимият Г.С.И. е направил опит да даде подкуп на св. Н. И. Б., като по този начин с действията си той е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, предл. 3 вр. с чл. 304, ал. 1, вр. вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК.

Изпълнителното деяние “даване“ на подкуп /имотна облага/ е осъществено от подсъдимия И. чрез извършени от него конкретни активни действия, адресирани към свидетеля Н. И. Б. изразяващи се в предлагане /поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във фактическата власт на това длъжностно лице. Действията на подсъдимия, изразяващи се в поставянето на една банкнота с номинал 50,00 лева със сериен номер БЕ 0705599 в десния джоб на светлоотразителната жилетка на актосъставителя – св. Б., като преди това е отворил ципа на десния джоб на посочената светлоотразителната жилетка на свидетеля Б., след като е изрекъл към полицейските служители Б. и Д. „…„Защо му пишете акт? Нямате ли съвест?“, тъй като е разбрал, че ще бъде съставен на водача на посоченото по – горе МПС – на свидетеля Х.С.С., Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 621, серия „Д“, бланков № 082245 за установено административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/в частност 0.62 на хиляда концентрация на етилов алкохол в издишаните от свидетеля Х.С.С. въздушни пари, установено чрез „Алкотест Дрегер 7510“, са били насочени към очаквано съгласие от страна на свидетеля Б. да вземе предложените му пари и така фактически да придобие от него паричната сума от 50.00/петдесет/ лева. Така подсъдимият И. е предприел всички действия по фактическото разпореждане с паричната сума в желанието си да мотивира другата страна /длъжностното лице/ към определено бездействие, т.е. той е преустановил своята фактическа власт върху процесната банкнота от 50.00/петдесет/ лева като я е поставил във фактическата власт на полицейския служител Н. Б.. С тези си действия подсъдимият не само е започнал изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но и е довършил изпълнителното му деяние – сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от подсъдимия и предвидени в закона общественоопасни последици – установяването на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната парична сума и следващата се благоприятна промяна в имуществото му, не са настъпили поради независещи от подсъдимия причини – липсата на воля у полицейския служител. При това положение от обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/, като междувременно не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като действията на подсъдимия И., не са срещнали ответни такива действия от страна на полицейския служител Н. Б..

По тези съображения съдът призна подсъдимия Г.С.И. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение да е извършил довършено престъпление по чл. 304а, пр.3 от НК.

Съдът призна подсъдимия Г.С.И. за невинен и го оправда и по повдигнатото му обвинение да е извършил инкриминираното му престъпление, чрез осъществяване на другата предвидена от закона формата на изпълнителното деяние на това престъпление – “предлагане“ на подкуп, с цел полицейският орган да не извърши вменената му дейност. При “предлагането“ на дар или каквато и да е облага, деецът изразява готовност да даде подкуп, изразява желание за извършване на нещо, което подлежи на конкретно обсъждане. Дали към съответния момент извършителя е разполагал фактическо с облагата /подкупа/, е без правно значение за осъществяване на тази форма на изпълнителното деяние. Деянието би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, дар или друга облага, да е на разположение, защото примерно тя би могло да бъде преведена по банков път или би могло да се изрази в услуга, платима или изработена на извършителя в полза на този, от когото се изисква да осъществи или не извърши съответно поведение по служба.

По делото няма спор, че подсъдимият Г.С.И. е направил опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като свидетеля Н. Б. е заемал длъжността “младши автоконтрольор“ IІ-ра степен в група „Охранителна полиция“ на РУ- Исперих, съгласно заповед № 330з – 1064/25.04.2018г., която изпълнява и понастоящем, т.е. същият към момента на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената служба в държавно учреждение, като полицейски служител и то за да не състави на водача Х.С.С., ЕГН **********, Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 621, серия „Д“, бланков № 082245 за установено административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.

От субективна страна подсъдимият Г.С.И. е извършил посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – опит за даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Подсъдимият е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че свидетелят Б. е полицейски служител; че с предоставянето във фактическата власт на този орган на процесната банкнота, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на същия; че последното се изразява в преустановяване на предприетото действие по съставяне на АУАН спрямо водача Х.С.С., ЕГН **********.

При това положение съдът прие за безспорно установено по делото, че подсъдимия е съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Г.С.И..

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И., съдът ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

За престъплението по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода.

Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно степента на обществена опасност на инкриминираното деяние/невисока към средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и  отношението на обществото към тях/ и личността на извършителя/сравнително не високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало от една страна, а от друга, обстоятелството, че е санкциониран в миналото за нарушения по ЗДвП, макар и не многобройни/, наказателната отговорност на подсъдимия И. за извършеното престъпление по чл.304а, предл. 3, вр. с чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, предл. 2 от НК, следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина и самопризнанието, направени още на досъдебното производство, както и относително не толкова високата стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – 50.00/петдесет/ лева, със сериен № БЕ 0705599. Поради което съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то около минимума на предвиденото в закона наказание, а именно девет месеца, което на основание чл.58а, ал. 1 от НК съдът намали с една трета и наложи окончателно наказание от шест месеца лишаване от свобода, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размер на 100.00 лв.

На основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението – пари в размер на 50.00/петдесет/лева - една банкнота с номинал от 50.00/петдесет/ лева, със сериен № БЕ 0705599.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия: