Р  Е  Ш   Е   Н   И   Е 

 

№40
 

Разград
 
 


25. ХІ.2016г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                   

25. Х
 
На                                                                                                                    Година

 публично
 

  РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
В                              заседание в следния състав:

Секретар:С.Л.                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             

   търговско

 
  Като разгледа докладваното от съдията              

2016
 

    №30
 
      

                                    дело                                     по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 365 и  сл.  ГПК.

           Делото е образувано по молба на  „РОВЕДИ АГРО”ООД,ЕИК103582838,   със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Варна, р-н Приморски, м/ст „Мишелика”,  парцел №356,   сезираща съда   с предявени против      „АРГОС”ЕООД,ЕИК116505311, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Разград, бул.”България”№17, вх.А, ет.І, п.1, в  условията на обективното им кумулативно съединяване искове , както следва:

          1/ Предявен на осн. чл.327 ТЗ главен иск - за изпълнение на поето по договор за търговска продажба    парично задължение, възлизащо на 45 906,00лв. и дължимо ведно със законна лихва от дата  на предявяване на иска до дата на окончателното му изплащане. Претенцията по главницата, респ. цената на този иск  съответно на диспозитивното начало е заявена от ищеца    като сбор от дължими му се и незаплатени  по отделни търговски сделки  вземания.

         2/ Предявен  на осн.чл.86 ЗЗД акцесорен иск за 6 385,87лв.,  дължими в обезщетение  за забава на главницата  за времето от 1.ХІ.2013 до 14.ІІІ.2016 г.

              С отговори, депозирани по реда и в сроковете    на чл.367 и чл.373 ГПК,  ответното дружество  оспорва исковете  по основание и размер.  Твърди, че не е получавал   претендираните за заплащане по иска доставки и че не се е задължавал валидно по приложените, и удостоверяващи извършването им фактури.           

        В срок за отговор  ответникът  е депозирал:  

         1/ Възражение за нищожност на договорите, на които   ищецът основанието си за дължимост на процесното вземане  - като неформално сключени в нарушение на императивно предвидените в Закона за защита на растенията (отм.) – разпоредби на чл.23 и чл.23А, вменяващи в задължение на ищеца наличие на разрешително за търговия на дребно с препарати за растителна защита; Оспорва наличие на изискуема се по см. на чл.14ЗЗР(отм.) Заповед на изп. директор на БАБХ, респ. на   разрешително за пускане на препаратите „ розозол” и „реабор” на пазара по реда на чл.55 от ЗЗР(ДВ бр.61/21.VІІ.2014г.).

       2/ Оспорва  истинност   на приложените като доказателства фактури с №№000002039/31.Х.2013г. за 4 500,00лв.; Ф.№ 0000002162/19.ІІІ.2014 за 8 490,00лв. и Ф.№0000002379/3.VІ.2015г. за 21 456,00лв. като твърди, че    във  фактурите на позиция „получател”  подписите не са  изпълнени от соченото като техен  изпълнител лице.  Инициира инцидентен установителен иск по чл.193 ГПК.  

           С депозирана в срок    допълнителна  искова молба , ищецът  оспорва  направените  от ответника  възражения за недопустимост и неоснователност на предявените искове; оспорва   наведените в отговора твърдения за истинност  на     приложените доказателства и за невалидност на установените между тях  облигационни отношения; оспорва  вменяваната в качеството му на  като продавач/доставчик по сделката    неизправност.  Подписването на платежните документи се твърди като извършено от ответника чрез негов служител(счетоводител). Признава, че не всички фактури, на които позовова основателността на претенцията си, са подписани от управителя на ответника - Йордан Панчев, но позовава валидирането им на предвиденото в чл.301 ТЗ. 

               В с.з. чрез процесуално представляващата го по пълномощие –адв. Заркова, ищецът декларира, че поддържа исковете  на предявеното им  основание и размер, както и становището си о същество на направените от ответната страна възражения.  Прави искане за присъждане на доказано направени  по делото разноски.

              При редовност в призоваването, ответното дружество не се явява в с.з.

              Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

               В подкрепа на твърдението си за трайно установени с ответното дружество търговски взаимоотношения, ищецът депозира като доказателство  фактури с №№2039/31.Х.2013г., №2162/19.ІІІ.2014г.; 2362/1.VІІІ.2014г., №2379/3.VІ.2015г.   ведно с изготвени към всяка от фактурите справки с изчисления за изтекла до дата на иска лихва за забава.

        В реквизит на всяка от фактурите е посочено, че в качеството си на доставчик ищецът е  предал на   ответника описаните в тях количества торове - розазол , реобор  и  цинк 750. Като получател,  ответното дружество се е задължило   със заплащане на договорената за   доставката цена – по банков път и на дата на издаване на фактурата по конкретната доставка. Като  място на сделките във фактурите е отразено  седалището на ответния търговец. Общо, стойността на доставките по фактурите е в размер на 45 906,00лв., до който се явява предявена и основаната на чл.327 ТЗ искова  претенция.

         В заключение(л.130 и сл.) – прието от съда и страните като компетентно и относимо към останалия док.материал, назначената по делото агротехническа експертиза установява, че родово определените в предмет на сделките торове са от вида на органичните торове. Даденото им във фактурите обозначение е съответно на   отразеното върху опаковката им, както  и в  придружаващите ги и издадени от производителя сертификати (приложени като д/ва на л.л.39-52).  В които , съответно на приложимия Регламент (ЕО) №2003/ 2003 на Европейския парламент  и Съвета от 13.Х.2003г., като произведени от Белгия –държава членка на ЕО, торовете по процесните  доставки са обозначени като «ЕО тор». Което, по разпореждане на чл.5 от Регламента ги поставя «в свободно обращение в рамките на Общността» , а по регламент на    чл.131, т.3 ЗЗР – и извън предвидения  за търговия с продукти за растителна защита(ПРЗ) регистърен режим.   

           С приложените по делото доказателства, освен легитимацията си на регистирирало дейността си по    ТЗ ЮЛ, ищецът удостовдерява и правото си да търгува с   ПРЗ, съгл. издадено му и действащо към дата на процесните сдеки Разрешение №1928/14.ІІІ.2014г. на МЗХ.

             Съобраявайки приложените по делото доказателства и след нарочна проверка в счетоводствата на страните, назначената по делото ССЕ констатира, че фактурите, обективиращи процесните доставки, са насрещно осчетоводени - при ищеца в разчетна см/ка 411 «Клиенти», а при ответника-401«Доставчици».  При ищеца, процесните фактури  са включени във водения от него Дневник за продажби, а при ответика - в Дневник за покупки за относичми към дата на про;цесните доставки, данъчни   периоди. В заключение, вещото лице сочи, че ответникът е осчетоводил задължението си по фактурите  по см/ка 401 в кореспонденция по дебита на   453/1 «начислен данък за покупките» с размера на начисения данък и см/ка 601»Разходи за материали» с разера на даъчната основа. Извършеното по този начин осчетоводяване се съобразява  от вещото лице като доказателство, че процесните доставки са приети и вложени в производство от ответника. На база ползван данъчен кредит и осчетоводен разход за наторяване(см/ка601), експертизата приема, че агропепаратите са доставени и вложени в месечните данъчни периоди, в които са били издадени фактурите.  В счетоводствата на страните не се установява извършено по фактурите плащане. В счетоводството на ищеца, по партида на ответното дружество  задължението по доставките остава открито за вземане в размера на исковата претенция. При така установената главница, съобразявайки дата на издадените фактури като договорен падеж за дължимото по  по тях плащане, относимо към дата на исковата молба-14.ІІІ.2016г., вещото лице изчислява дължима за забавата й мораторна лихва в размер на  6 385,87лв.

                 Във връзка с инициираното от ответника производство по оспорване истинността на процесните фактури в частта, касаеща автентичност на положени срещу получател на доставките подписи, по делото бе назначена СГЕ. За нуждите  на която, с определението си по чл.374 ГПК    съдът задължи  ответника с депозиране на писмени образци от подписите на лицата, сочени като изпълнители на положените под фактурите подписи. При редовност в призоваванията, същият не се е явявал в насрочените и провели се по делото с. не е сезирал съда с причини, препятстващи явяванията му , респ. дължимите в срок процесуални действия. Изисканите от съда образци от подписите са    недопустимо депозирани от ответника на 4.ХІ.2016г.- след провело се на 25.Х.2016г. заседание по същество. В хода на което, поради  създадените от  ответното дружество   пречки за събиране на допуснато по делото доказателство, съдът приложи  санкцията на чл.158ГПК,   счете делото за изяснено от фактическа страна и го обяви  за решаване   без заключение на  назначената СГЕ .

       Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковете  за доказани по основание и размер.

       Ответното дружество  не оспорва  доставките. Всяка от  процесните, обективиращи доставките  фактури е приета и осчетоводена от него без възражения. Поради което, съдът приема, че тя удостоверява  задължението за заплащане на цената на продадените по нея  стоки на основание чл. 301 от ТЗ.  . По отношение на исковата претенция  ответникът не доказва плащане, респ. качеството си на изправна по сделката  страна. Поведение, обвързващо го  с последиците на договорната отговорност по см. на чл.327 ТЗ във р. с чл.79 ЗЗД -   в претендирания и установен  от ССЕ размер.

       Възражението за недействителност на   сделките, обвързващи  ответника с изпълнение по процесното вземане, съдът намира за неоснователно. За доставените по фактурите торове не се изисква специален разрешителен режим, предпоставящ валидността на сделките по см. чл.295 ТЗ.  В същото време, от събраните по делото доказателства се следва за безспорно установено, че доставката им е била съпътствана от всички, изискуеми се по  см. на приложимя съгл. ЗЗР Регламент (ЕО) №2003/ 2003 на Европейския парламент  и Съвета от 13.Х.2003г сертификати, маркировки  и опаковка. Обозначени по начин, позовляващ на купувача по сделката да добие пълна информация за вида на торовете, за техните съставки, приложимост и за съответствие с допустимите   «в свободно обращение” ЕО торове.

             Осчетоводяването на доставките сочи на приемането им от страна на ответника без възражения за несъответствието им с приложимия за търговията им стандарт.

                Дори  да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба  , издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата. По така изложените съображения и поради обективираното от страна на ответника процесуално бездействие по отношение на вменената му доказателствена тежест,  съдът намира за недоказано поддържаното от  последния възражение  за неистинност на процесните фактури.  Които, в съвкупността на останалия доказателствен материал по безспорен начин материализират установените между сраните отношения като такива по търговска покупка продажба, при доказана от страна на ищеца изправност в качеството му на доставчик и обективирано от страна на ответника, в качеството му на купувач, неизпълнение на поетото и парично по характера си задължение за заплащане цената на доставените му и приети от него торове.

            Фактурата е счетоводен документ, който в случая     съдържа информация с доказателствено значение и  относно датата, на която е била дължима и  цената на отразената в тях доставка.   При доказано неизпълнение на договорената дата на падеж, ответното дружество дължи в полза на ищеца и обезщетение за забава, доказано в размера на исковата претенция.  

             Водим от горното, Съдът

         

Р   Е   Ш   И  :

 

                  ПРИЗНАВА  оспорването на фактури  №№ 2039/31.Х.2013г., Ф.№2162/19.ІІІ.2014    и  Ф.№ 2379/3.VІ.2015г.  за недоказано.

                      ОСЪЖДА    „АРГОС”ЕООД,ЕИК116505311, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Разград, бул.”България”№17, вх.А, ет.І, п.1  на осн. чл.327 ТЗ да заплати на   „РОВЕДИ АГРО”ООД,ЕИК103582838,   със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Варна, р-н Приморски, м/ст „Мишелика”,  парцел №356    сумата от 45 906,00лв.(четиридесет и пет хиляди   деветстотин и шест лева), дължими в изпълнение на сключен с фактури  №№ 2039/31.Х.2013г., Ф.№2162/19.ІІІ.2014,  ф.№2362/1.VІІІ.2014г. и  Ф.№ 2379/3.VІ.2015г  договор за търговска  продажба-доставка на торове розозол, роведи и Цинк, ведно със законна лихва, считано от дата на исковата молба до окончателното й изплащане.

                  ОСЪЖДА    „АРГОС”ЕООД,ЕИК116505311  да заплати на   „РОВЕДИ АГРО”ООД,ЕИК103582838,     6 385,87лв.(шест хиляди триста осемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) дължими    на осн. чл.86 ЗЗД в обезщетение  за забава на главницата  за времето от 1.ХІ.2013 до 14.ІІІ.2016 г.

             ОСЪЖДА    „АРГОС”ЕООД,ЕИК116505311  да заплати на   „РОВЕДИ АГРО”ООД,ЕИК103582838 доказано направени по делото разноски в размер на   6 898,34лв.

              Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

           

 

 

                    

 

                  Съдия:

 

 

                   

 

 

 

 

 

 

 сл