РЕШЕНИЕ №
гр. Разград 30.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: С.Л.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
т. дело № 90 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание правно основание чл. 74 от ТЗ.
Постъпила е искова молба вх. № 3767/19.09.2016 г., подадена от С.А. в качеството му на съдружник в “Текса “ ООД, притежаващ дялове на стойност 25 000 лв., съставляващи 50% от капитала на дружеството, чрез пълномощник адв. Емил Николов. В исковата молба ищеца сочи, че на 11.08.2016 г. му е връчена нотариална покана от другия съдружник, с която му са вменени някакви нарушения, отправено му е предупреждение за изключване и е поканен на Общо събрание на съдружниците, което щяло да се проведе на 05.09.2016 г. Поради несъгласие в вменените му нарушения, а поради това, че счел за незаконосъобразно свикването на събранието, той не се явил на насроченото за 05.09.2016 г. общо събрание и отправил нотариален отговор на връчената му нотариална покана. От подадено в Търговски регистър заявление ищеца узнал за проведено без него общо събрание на дружеството, на което са взети решения за изключването му, за избор на управител на дружеството и за приемане на нов учредителен акт на дружеството. Въпреки, че по заявлението бил постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като и срещу постановения отказ е подадена жалба и при евентуално отмяна на отказа тези решения на ОС биха могли да бъдат вписани. Ищецът твърди, че при свикването и провеждането на ОС от 05.09.2016 г. са допуснати нарушения на закона и устава. Като такива се сочат нарушаване на разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ТЗ относно свикване на ОС. Нарушения на чл. 126, ал. 3 от ТЗ относно изключване на съдружник. С предупреждението за изключване не му е даден подходящ срок за да съобрази поведението си с изискванията на закона и дружествения договор.. Твърди се също, че на са налице предвидените от закона предпоставки за изключването му като съдружник. Посочените в поканата нарушения, които му се вменяват, по съществото си представляват изпълнение на негови законови правомощия, като повечето от тях са извършени в качеството му на управител на дружеството. Твърди се и нарушение на чл. 137, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 4 от ТЗ и на дружествения договор относно необходимото мнозинство при избор на управител. В заключение се иска отмяна на взетите на ОС на дружеството решения, проведено на 05.09.2016 г. Претендират се и деловодни разноски.
На основание чл. 367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, който му е връчен на 11.10.2016 г. чрез С.А. в качеството му управител. В допълнителна молба от 12.10.2016 г. С. А., в качеството му на съдружник в “ Текса“ ООД сочи, че не владее българсик език и приел призовката за дружеството при връчването й. Заявява, че вече е управител на това дружество и не го представлява, което обстоятелство е отразено в ТР и поради това връща съобщението и приложението. В срока по чл. 367 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
След връщане на съобщението с определение по чл. 374 от ГПК, ответното дружество е призовано по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Съгласно формираната съдебна практика, по действащата процесуална уредба юридически лица се призовават включително по правилата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, но по отношение на тях последиците на чл. 47, ал. 6, предл. 2 от ГПК не се прилагат.
В съдебно заседание иска се подържа от процесуалният представител на ищеца.
По искане на Х.Г., в качеството му на съдружник н “ Текса “ ООД, притежаващ останалите 50% от капитала на дружеството, на основание чл. 218 от ГПК, съдът го конституира като трето лице подпомагащо страната на ответното дружество.
Процесуалният представител на третото лице изразява становище за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Твърди, че към датата на съдебното заседание – 30.11.2016 г., ищеца е прекратил участието си в дружеството. Същият се възползвал от разпоредбите на чл. 125, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от Дружествения договор, като на 18.05.2016 г. депозирал заявление вх. № 56, с което заявил, че прекратява участието си в дружеството с шестмесечно предизвестие, който срок се явява изтекъл към 18.11.2016 г. В условията на алтернативност се подържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че сочените нарушения са установени по надлежния ред. Прави се възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е процесуално допустим. подлежи на разглеждане по същество. Предявен в преклузивния 14-дневен срок от провеждане на събранието, от съдружник, с правен интерес да води иска, тъй като взетото решение нарушава дружествените му права. Към момента на провеждане на събранието ищеца е бил съдружник, независимо, че в последствие е прекратил участието си в дружеството. Безспорно иска по чл. 74, ал. от 1 ТЗ, предмет на делото, е конститутивен и търсената с него защита е отмяна на взетото от ОС на съдружниците решение за изключване на ищеца като съдружник. Във всички случаи, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявяване на конститутивен иск, защото за него липсва друг път на защита, за да постигне целената правна промяна. При уважаване на конститутивния иск, правоимащия получава като резултат правна промяна, а при отхвърлянето му решението ще има установително действие, отричащо потестативното право със сила на пресъдено нещо. Решението на съда по този иск има действие по отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му.
По основателността на иска:
Предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
По делото не е спорно, че към момента на провеждане на ОСС – 05.09.2016 г. С.А. и Х.Г. са съдружници в “ Текса“ ООД, всеки от тях притежаващ по 50% от капитала на дружеството.
В исковата си молба ищеца е посочил конкретни основания за незаконосъобразно на взетите решения на ОСС, проведено на 05.09.2016 г., основавайки се на процесуални и материални нарушения на закона. По отношение на процесуалните нарушения най-общо се твърди нарушение на процедурата по отправяне на писмено предупреждение за изключване, поради липса на решение на ОСС за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване, както и че не му е даден подходящ период от време за да може да подготви защитата си. По отношение на материалноправните разпоредби се твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3 от ТЗ и от дружествения договор за изключването му като съдружник.
В тежест на ответника е да установи, че решението на ОСС за изключване на ищеца А. е взето при спазване на процесуалните разпоредби на ТЗ и на Устава на дружеството, както и че конкретни нарушения са извършени от него и дават основание да бъде изключен.
Между страните по делото не се спори,
че с вх. № 56/18.05.2016 г. ищеца С.А. депозирал заявление, с което заявил, че
прекратява участието си в дружеството, като същото да се счита за предизвестие
по чл. 125, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от Дружествения договор. Заявил, че иска да
бъде освободен и заличен в ТР като управител на дружеството. Предупредил, че в
случай, че в едномесечен срок от получаване на уведомлението, не бъде
освободен, ще предприеме действия за заличаването му като управител по
партидата на дружеството в ТР.
На 30.06.2016 г. С.А., в качеството му на управител на “Текса“ ООД, подал до ОС-Разград молба по чл. 625 от ТЗ. С Решение № 32/ 15.07.2016 г., по т. дело № 69/2016 г. молбата е отхвърлена.
На 11.08.2016 г. на ищеца С.А., в качеството му на съдружник в “ Текса“ ООД, е връчена нотариална покана, изходяща от другия съдружник в дружеството Х.Г.. С нотариалната покана, на основание чл. 126, ал. 1, вр. с ал. 3 от ТЗ, С.А. е предупреден за допуснати от него нарушения на задълженията му като съдружник в дружеството, както следва: Извършил действия против интересите на дружество, като подал Заявление А4 вх. № 20160629202950 за заличаване на упавител на дружеството, без преди това да е избран нов управител, по което заявление е извършено вписване № 20160705104258, като така дружеството останало без управител без да може да осъществява търговската си дейност; Подал молба до ОС-Разград вх. № 2926/30.06.2016 г. за откриване на производство по несъстоятелност, към която приложил документи за несъществуващи задължения и вземания на дружеството. По молбата е образувано т. дело № 69/2016 г., а същата е отхвърлена с Решение № 32/15.07.2016 г. Така застрашил икономическите интереси на дружеството, като кред5итополучател по Договор за банков кредит, по който като обезпечение е ипотекирано цялото недвижимо имущество. Така била увредена и репутацията на дружеството. С публикуване в ТР на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, същата станала достояние на неограничен брой потребители, бъдещи потенциални клиенти; С молбата изнесъл в публичното пространство тайни на дружеството, на съдружниците и клиенти на дружеството; Не изпълнил задължението си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството; Препятствал работата на ОСС и отказал гласуване за нов управител, преди заличаването му в ТР; Осуетявал дейността на органите на дружеството и пречил за нормалното му функциониране.
В отговор на нотариалната покана ищеца изготвил нотариален отговор до другия съдружник в който възразил срещу свикването на общо събрание. Заявил, че на са налице предпоставки за изключването му като съдружник. Напомнил, че подал заявление за напускане на дружеството и отправил покана към другия съдружник да купи дяловете му на цена от 80 000 евро.
На 09.08.2016 г. е съставен констативен протокол за непроведено ОСС на дружеството, на което присъствали двамата съдружници. Освен тях присъствал адв. Емил Николов, като пълномощник на С.А. и адв. Марин Маринов, като пълномощник на Х.Г.. Присъствали още пом. Нотариус, преводач и външното лице Е. Г. Адв. Маринов изразил становище, че поради неспазване на срока по чл. 139, ал. 1 от ТЗ заседанието на ОСС не следва да се проведе и следва да бъде свикано ново общо събрание на 05.09.2016 г., за което на съдружника С.А. ще бъде изпратена нотариална покана.
Съставен е протокол от заседание на ОСС на съдружниците на дружеството, проведено на 05.09.2016 г., на което присъствали съдружника Х.Г. и пълномощника му адв. Маринов, преводач Е. Г.-съпруга на съдружника Г. На събранието е взето решение за изключване на съдружника С.А., поради конкретно изброени нарушения на чл. 126, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ. Дружествените дялове на изключения съдружник да се поемат от Х.Г. и дружеството ще продължи дейността си като “ Текса“ ЕООД. Взето било решение за избор на нов управител – Х.Г. и бил приет Учредителен акт на дружеството, като ЕООД.
Със заявление от
По решението за изключване на ищеца А., като съдружник в дружеството:
Съгласно чл. 126, ал.3 ТЗ съдружник може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, 2. не изпълнява решенията на общото събрание, 3.действа против интересите на дружеството, 4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай, че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал.2.
Предупреждението за изключване следва да бъде взето на законно свикано ОСС. В тежест на ответното дружество е да докаже законността на свиканото ОСС на съдружниците на което да е взето решение за отправяне на предупреждение до съдружника за изключване. В случая ответното дружество не представя доказателства в тази насока. Не представлява такова доказателство съставения констативен протокол от 09.08.2016 г. от ОСС на дружеството. В този констативен протокол изрично е посочено, че събранието не може да бъде проведено, поради неспазване на закона. Освен това липсва какъвто и да било намек за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване. Отправената нотариална покана, в която са изброени конкретни нарушения не може да поправи допуснатия порок.
Съдът намира, че допуснатото нарушение на процедурата по вземане на решение за изключването на съдружника А. само по себе си е достатъчно основание за отмяната на това решение, поради което не с налага обсъждането по същество на твърденията за допуснати от ищеца конкретни нарушения.
По решението за избор на но управител на дружеството:
Това решение също следва да бъде отменено, поради противоречие с разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 3 вр. с ал. 1, т. 5, предл. 1 от ТЗ. Съгласно тези разпоредби управителя се избира с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор. В случая в дружествения договор не се предвижда изключение от законоустановеното правило. Решението не е взето с изискуемия от закона кворум – мнозинство повече от половината от капитала на дружеството. Двамата съдружници притежават по 50% от капитала на дружеството.
По решението за продължаване дейността на дружеството като ЕОООД и приемане на Учредителен акт на същото:
Това решение също следва да бъде отменено като незаконосъобразно, предвид отмяната на решението за изключване на съдружника А.. Към момента на провеждане на събранието и вземане на решението капиталът на дружеството не принадлежи на едно лице, поради което не може да съдържа означението ЕООД по смисъла на чл. 116, ал. 2 от ТЗ и не са налице предпоставките за съставяне на учредителен акт по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ТЗ.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
Ищеца е представил доказателства за сторени по делото разноски в размер на 1080
лв. от които 80 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на третото
лице прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение. Предвидения минимален размер на адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № /
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни взетите решения от Общото събрание на съдружниците на "ТЕКСА" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “Иван Вазов“ № 21, ет. 3, офис 25, ЕИК 116551668, проведено на 05.09.2016 г., както следва:
По т. 1 от дневния ред, с което е изключен съдружника С.А.;
По т. 2 от дневния ред, с което е избран нов управител – С. Г. и
По т. 3 от дневния ред, с което приет учредителен акт на дружеството, като ЕООД.
ОСЪЖДА "ТЕКСА" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. “Иван Вазов“ № 21, ет. 3, офис 25, ЕИК 116551668 да заплати на С.А., ЛНЧ ********** Нидерландия, сумата 1080 лв., представляваща деловодни разноски, от които 80.00 лв. платена държавна такса и 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение възражението за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – Х.Г., като помагач на страната на ответника.
Решението може а се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия:
НР