РЕШЕНИЕ
№ 7 / 10.04.2017г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и първи март, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
106 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.694 ал.2 ТЗ – положителни установителни
искове за приемане на обезпеченост на две приети в производството по
несъстоятелност вземания.
Депозирана е искова
молба от ”Ростар БГ”ЕООД – кредитор в производство по несъстоятелност, против
ЕТ”П. Ч. – Ч.”, за установяване, че включените в списъка на приети вземания
като необезпечени: законна лихва в размер 157 429,94лв. за периода
4.04.2013г. – 30.05.2016г. върху главница по договор за банков кредит и законна
лихва за забава за периода 18.06.2013г. до окончателното плащане на главница,
която е в размер 245 332,67лв. по договор за финансов лизинг, са
обезпечени вземания и са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
В обстоятелствената част на исковата молба се навеждат правни доводи относно
обезпечеността на двете вземания. В съдебно заседание искът се поддържа от
явилия се пълномощник.
В срока по чл.367
ал.1 ТЗ ответникът ЕТ”П. Ч. – Ч.” – длъжник в производството по
несъстоятелност, не е депозирал писмен отговор.
Синдикът Д.Х., редовно призован
за съдебното заседание, не се явява и не депозира становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и съобразявайки предмета на предявения иск, констатира следната фактическа обстановка: Производството по несъстоятелност на ЕТ“П. Ч.-Ч.“ по т.д. № 10 / 2013г. по описа на ОС Разград е открито с решение № 24 / 29.03.2013г. Синдикът е обявил на 30.06.2016г. в Търговския регистър допълнителни списъци за приети и неприети вземания. В срока по чл.690 ал.1 ТЗ, ищецът в настоящото производство – кредитор в несъстоятелността
"РОСТАР БГ"ЕООД е депозирал възражение, с което е
оспорил списъка с приети вземания, с който вземането за законна лихва за забава на главница от 245 332,67лв. по договор за финансов лизинг на движимо имущество № 60042 / 12.03.2010г. е прието от синдика като необезпечено.
Във възражението е изложил твърдение за обезпеченост на това вземане. Кредиторът е оспорил и списък с неприети вземания относно мораторна лихва за забава в размер 157 429,94лв. по договор за банков кредит
№ RC-440 / 27.12.2010 г. и анекси към
същия, като е изложил твърдение за дължимост на
лихвата, както и за нейната обезпеченост.
С определение от 20.10.2016г. по т.д. № 10 / 2013г., постановено по реда на чл.692 ал.2 ТЗ, съдът по несъстоятелността е изключил от списъка на неприетите вземания вземането на "РОСТАР БГ"ЕООД за изтекли лихви за забава по договор за банков кредит № RC-440 / 27.12.2010г. и анекси към същия в размер на сумата от 157 429, 94 лв. - начислена лихва за забава за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 4.04.2013 г., до 30.06.2016 г., и е одобрил списък с приетите вземания с включване на вземането в този списък по реда и на основание чл.722 ал.1 т.7 ТЗ, като необезпечено. Съдът е оставил без уважение
възражението на „Ростар
БГ“ЕООД срещу списъка с приети вземания в частта, с която синдикът е приел като
необезпечено вземането за законната лихва за забава върху главница от
245 332,67лв. по договор за финансов лизинг на движимо имущество № 60042 /
12.03.2010г.
За доказване на твърденията си за обезпеченост на двете вземания –
предмет на предявения иск, „Ростар БГ“ЕООД е представил
писмени доказателства. С договор № 60042 / 12.03.2010г. за финансов лизинг на
движимо имущество и анекси към същия, сключен между „Ейч
Ви Би Лизинг“ООД и ЕТ“П. Ч.-Ч.“ и НА № 48, т.7, рег.№
22083, дело № 1070 / 2010г. на нотариус с район на действие РС Русе. С
нотариалния акт ЕТ“П. Ч.-Ч.“ е учредил договорна
ипотека върху собствен недвижим имот с построени върху него сгради в полза на „Ейч Ви Би Лизинг“ООД, за обезпечение на поетото с договора
за финансов лизинг парично задължение до размер на сумата 161 103,13 евро,
заедно с лихвите, неустойките и всички разноски по тяхното събиране. В
съдържанието на нотариалния акт страните са приели, че задължението от 161 103,13
евро е дължимо на 24 броя лизингови вноски, съгласно погасителния план на
договора за финансов лизинг. В месечните лизингови вноски е включена годишна
лихва в размер на тримесечен EURIBOR с лихвена надбавка от 10,20 пункта. Конкретно е уточнен
действащия при сключване на договора тримесечен EURIBOR, както и изчисляването
му през време на действие на договора. С договор за цесия от 18.12.2014г. „Ейч Ви Би Лизинг“ООД е прехвърлил възмездно на ищеца „Ростар БГ“ЕООД вземанията си по договора за финансов лизинг
в общ размер 130 606,91 евро.
С договор за банков инвестиционен кредит № RC-440 / 27.12.2010г. и
анекси към същия „Уникредит Булбанк“АД е предоставил
на трето лице „Нормекс“ЕООД, представляван от
управителя Пл.Чобанов, инвестиционен кредит в размер до 310 000 евро.
Длъжникът ЕТ“Пламен Чобанов-Чобанов“ е подписал договора като солидарен длъжник.
С НА № 54, т.7, рег. № 22117, дело № 1076 / 2010г. на нотариус с район на
действие РС Русе ЕТ“П. Ч.-Ч.“ е учредил договорна
ипотека върху два собствени недвижими имота с построени върху тях сгради в
полза на кредитора „Уникредит Булбанк“АД, за
обезпечение на поетото с договора за банков инвестиционен кредит парично
задължение до размер на сумата 310 000 евро, точното изпълнение и
събирането на всяко и всички вземания на кредитора по договора. В съдържанието
на нотариалния акт страните са вписали начина на формиране на възнаградителната лихва, олихвяване на дълга при забава на
плащането и наказателна лихва. С договор за цесия от 18.12.2014г. „Уникредит Булбанк“АД е прехвърлил възмездно на ищеца „Ростар БГ“ЕООД вземанията си по договора за банков
инвестиционен кредит с изискуемо към датата на прехвърлянето в размер
235 647,17 евро – главница, 61 892,19 евро – лихви и 30 071,34
евро – разноски.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: предявените искове са неоснователни. „Ростар БГ“ЕООД излага твърдение за обезпеченост на двете вземания, като се позовава на чл.174 ЗЗД. Видно от представените два нотариални акта за учредяване на договорна ипотека, ипотеките са учредени за обезпечаване на вземането за главница в размер на 161 103,13 евро по договора за финансов лизинг, заедно с лихвите, неустойките и всички разноски по тяхното събиране и за обезпечаване на вземането за главница в размер на 310 000 евро, точното изпълнение и събирането на всяко и всички вземания на кредитора по договора за банков инвестиционен кредит. Съгласно изричната разпоредба на чл.174 ЗЗД, ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшестват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Тълкуването на разпоредбата води до извод, че учредените
ипотеки в полза на кредиторите,
прехвърлени впоследствие на ищеца и ползващи последния, съгл. чл.99 ал.2 ЗЗД,
обезпечават вземанията за главница по договора за лизинг и договора за банков
инвестиционен кредит. Във всеки от нотариалните актове за учредяване на
договорна ипотека вземанията се посочени като лихвоносни – в месечните
лизингови вноски по договора за финансов лизинг е включена годишна лихва, а при
погасяване на банковия инвестиционен кредит е предвиден лихвен процент за
редовен дълг. От текста на чл.174 ЗЗД се следва, че ипотеките обезпечават и вземанията
за възнаградителни лихви за посочения в нормата период.
По аргумент от противното на чл.174 ЗЗД обаче ипотеката не
обезпечава вземанията за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД,
съизмеримо със законната лихва, тъй като под лихвоносно вземане следва да се има
предвид вземане, за което е уговорено начисляване на възнаградителни
лихви, а не и предвидените в закон обезщетения. Извод в тази насока следва от
тълкуването на чл.174 ЗЗД във връзка с чл.167 33Д, който изисква като
задължителен реквизит на договора за учредяване на ипотека посочването на
размера на лихвите, ако такива са уговорени. По този начин в закона е разграничена
договорната възнаградителна лихва като обезпечено с
ипотеката вземане от законната лихва, следваща се на основание чл.86 ЗЗД като
обезщетение за забава. Обезщетението за забава е дължимо при неизправност на
страната по договора и не е обвързано с договорености между страните. При това
положение, без значение за правния спор е твърдението на ищеца, че размерът на законната
лихва е определен легално и не е необходимо да се конкретизира в ипотечния
договор.
От изложеното дотук се налага извод, че вземанията за законна
лихва върху главницата по договора за финансов лизинг и върху главницата по
договора за банков инвестиционен кредит, възникнали след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, предявени и включени в списъка на
приетите вземания, подлежат на удовлетворяване като необезпечени вземания
и като такива не следва да бъдат
включени в реда по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. Предявените искове с правно основание
чл.694 ал.2 ТЗ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Съгласно чл.694 ал.7 ТЗ, ищецът следва да внесе ДТ, дължима при
отхвърляне на предявените искове, в размер 1 574,30лв. Същият е изложил
претенция за присъждане на разноски, но предвид изхода от правния спор, такива
не му се следват.
Водим от горното, съдът
Отхвърля исковете, предявени от
”Ростар БГ”ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, „Каменоделска“ № 5,
представляван от управителя Т.С.,
против ЕТ”П. Ч. – Ч.” ЕИК 827219898, със седалище и адрес на управление
гр.Разград, ул.“Априлско въстание“ № 58, вх.Г, ет.3, ап.6, представляван от
Пл.Ч. и против синдика Д.Х., за приемане на установено, че включените в списъка
на приети вземания като необезпечени: законна лихва в размер 157 429,94лв.
върху главница за периода 4.04.2013г. – 30.05.2016г., дължима по договор за
банков инвестиционен кредит № RC-440 / 27.12.2010 г. и анекси към същия и
законна лихва за забава върху главница от 245 332,67лв. за периода от 18.06.2013г.
до окончателното й изплащане, дължима по договор № 60042 / 12.03.2010г. за
финансов лизинг на движимо имущество и анекси към същия, са обезпечени вземания
и са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.1 ТЗ, като неоснователни.
Осъжда „Ростар
БГ“ЕООД да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в размер
1 574,30лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР