РЕШЕНИЕ №3

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград, 23.02.2018 год.

Разградският окръжен съд в откритото заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия:Валентина Д.

При секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдията –докладчик т.дело №16 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано след прекратяване на т.дело №24/2017г.по описа на РОС и присъединяването му към настоящото т.дело №16/2107г.по описа на РОС на осн.чл.213 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./ във вр.с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Г.Н.М. като майка и законен представител на Н.Н.С. и С.Н.С., чрез пълномощник адв.М.Д. ,с която са предявени срещу ответника ЗАД „ОЗК-Застаховане”АД, ЕИК *********,гр.София, ул.“Света София“№7 субективно съединени искове на осн.чл.226 от КЗ за заплащане на малолетните ищци, в качеството им на наследници на починалия на 08.06.2015г.техен баща Н.С. Х. при ПТП, причинено от водач,застрахован при ответника.За всяко от децата се претендира обезщетение в размер на 150 000 лева, ведно със законна лихва, считано от дата на деликта, 08.06.2015г. до окончателното му изплащане.Твърди се изключителна привързаност между покойния баща и двете деца,отглеждани и възпитавани от него до смъртта му,изключително трудно преодоляване на тежката му загуба,съпроводено със затваряне в себе си за всяко едно от тях,избягване на кон такт с околните,често избухване в плач.Направени са доказателствени искания.

Втората, подлежаща на разглеждане искова молба е подадена от Н.Р.М. от гр.Завет, чрез адв.М.Д. ***, посочена и като съдебен адрес против ЗАД“ОЗК Застраховане“, със седалище гр.София, ЕИК ********* на правно основание чл.226 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди /болки и страдания ,причинени от загубата на фактическия й съжителник Н.С. Х., починал при ПТП на 08.06.2015г., предизвикано от лице, което има сключена застраховка “Гражданска отговорност“ със застрахователното дружество-ответник в размер на 30 000 лв.Исковата сума се претендира, ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.06.2015 год. до окончателното й заплащане.Към молбата са приложени писмени доказателства.Правят се доказателствени искания.Твърди се фактическо съпружеско съжителство,продължило в период от три години преди смъртта на Н. Х., неописуема мъка и душевни болки и страдания от внезапната смърт на съжителника на ищцата.

Съдът е извършил размяна на книжа между страните, като ответното дружество е депозирало отговор на същите, както и допълнителен такъв.

С всяка една от допълнителните искови молби ищците не навеждат нови обстоятелства по същество на предявените искове.Оспорили са направените от ответника възражения за местна неподсъдност на спора, визирайки института на чл.113ГПК и твърдението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на техния наследодател. Поддържат доказателствено искане за назначаване на съдебни автотехническа и медицинска експертизи.

С подаването на отговорите към исковите молби и допълнителните такива ответното дружество възразява срещу приетата от съда местна подсъдност, което оспорване е отхвърлено от съда.Оспорил също така предявените искове по основание и размер, като е счел,че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.Оспорил е и началния момент на акцесорно предявеното искане за законна лихва, позовавайки се на разпоредбите на чл.268, т.10 и чл.271, ал.5 от КЗ.Счита,че не е доказана вината на водача Й.К., оспорил е наличието на влязла в сила осъдителна присъда и механизма на настъпилото ПТП, както и вида и характера на телесни повреди довели до смъртта на наследодателя,съответно фактическия съжителник на ищците и причинната връзка между смъртта му и ПТП.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП.Счита предявените искове за главницата завишени по размер, както и доказателствено искане за назначаване на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза и за допускане на гласни доказателства.Противопоставя се на доказателственото искане на ищците за сочене на гласни доказателства,именно разпит на двама свидетели за обстоятелствата дали малолетните деца са търпели болки и страдания, вследствие смъртта на техния баща и съответно от ищцата Н.М. за търпени болки и страдания от смъртта на фактическия й съжителник.Не предявява насрещен иск, както и искане за привличане на трето, подпомагащо го в производството лице.

Във всяка от исковите молби се сочи, че болките и страданията от ищците са търпени вследствие смъртта на Н.С. ***, починал на 8.VІ.2015г. от признато за престъпление ПТП, причинено по вина на Й.О.К. при управление на т.а.“Мерцедес“ с ДК№РР2990 АТ с прикачено ремарке, за което с ответника има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител адв. М.Д., поддържат исковете за обезвреда в размерите в които са предявени.Заявяват претенция за разноски - адвокатско възнаграждение, дължимо на представляващият ги адвокат,осъществяващ безплатната правна помощ.Депозирани са в срок писмени бележки, в които отново се сочи на основателност и доказаност на предявените искове.

Представителят на ответното застрахователно дружество, поддържа заявеното с отговора оспорване на исковете по основание и размер.Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представен за същите списък.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:във връзка с процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:

Видно от представеният по делото препис –извлечение от акт за смърт №004/9.VІ.2015г., съставен в гр.Сеново, Н.С. Х., р.на 27.12.1983г.,б.ж.на гр.Кубрат е починал на 08.06.2015г.В акта е посочено, че починалият е бил неженен. Приложено е по делото и удостоверение за наследници изх.№1214/02.08.2016г. на Община Кубрат, според което след смъртта си Н.С. Х. е оставил като наследници две малолетни деца, ищците Н.Н.С., р.на 02.03.2006 г. и С.Н.С., р.на 27.06.2011 г.

Във връзка с исковата претенция на Н.Р.М. са събрани гласни доказателства, сочещи на действително фактическо съжителство между нея и починалия Н. Х., към датата на смъртта 08.06.2015г., осъществявано от началото на 2012г. в дома на неговите родители, където починалия Н. Х. и М. са живеели и заедно с неговите две деца са отглеждали и нейното момиченце.

Според заявеното от свидетелите Р. С., майка на загиналия при ПТП Н. Х., Р. М., майка на ищцата Н.М. и Р. М., съсед на починалия ,приживе починалият е бил здрав, трудолюбив, общителен , отзивчив и уважаван от съседите си. Скоро след раздялата с биологичната майка на децата си, през 2012 г.той заживял на семейни начала с ищцата Н.М., като заедно, в разбирателство отглеждали децата си.Желаели да имат общо дете, да направят сватба, но внезапната им смърт попречила на плановете им.Една седмица след смъртта му при децата се върнала рождената им майка и св.Н.М. напуснала дома и отишла да живее при своята майка, заедно с детето си, била тъжна, все още не можела да преодолее загубата на мъжа с който възнамерявала да създаде истинско семейство.

Двете деца на починалия Н. Х. тежко понесли загубата на баща си, от когото били отглеждани в дома на баба си и дядо си, през последните три години заедно с неговата съжителница.Между тях съществувала силна връзка, тъй като рождената им майка ги напуснала, когато момченцето било на 1 година и рядко ги посещавала.Момиченцето, което към лятото на 2015г.било на навършени 9 години разбрало,че баща му е починал,често плачело, било тъжно, искало от баба си и дядо си често да посещават гроба му.В училище намалило успеха си, споделяло с учителката си, че иска баща му да се върне.Момченцето към датата на смъртта на баща си е било на четири години, не възприемало все още загубата на бащата ,като минел бял микробус, казвало, че баща му ще дойде от битака.

След смъртта на Н. Х. по отношение на двете деца е проведена процедура пред КРС по чл.26,ал.1 във вр.с чл.25,т.1 и 3 от Закона за закрила на детето и същите са настанени за отглеждане и възпитание в дома и на грижите на Ресмие Салим и С. ***, техни баба и дядо по бащина линия.В този дом понастоящем живее и тяхната майка Г. Ахмедова.

Починалият Н. Х. е бил правоспособен водач. По повод осъществяваната съвместно с неговите родители търговска дейност, той пътувал често за стока с лекотоварен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№РР07-11АТ. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът бил технически изправен и оборудван с предпазни колани.

Сутринта, на 08.06.2015г., след като оставил майка си на пазара в с.Глоджево, Н. Х. поел с автомобила за стока. В 8:17:00ч., след излизане от гр.Сеново и придвижвайки се по път ІІІ-2302 в посока с.Просторно, на около 1300м от пътната табела на гр.Сеново и в участък с ляв за посоката на придвижването му завой, управляваният от Н.Х. л.т.а. бил блъснат челно от насрещно движещ се т.а. „Мерцедес“ с ДК№РР2990 АТ с прикачено ремарке. При удара, управляваният от Х. лекотоварен автомобил се обърнал в канавката, а тялото му изпаднало от автомобила. При падането същият получил тежки, несъвместими с живота увреждания, които довели и до смъртта му .

С Присъда №30/15.06.2016г. по НОХД№284/2016по описа на ОС-Русе, влязла в сила на на 01.07.2016г.св. Й.К. е бил признат за виновен и осъден за това, че на 08.06.2015г., при управление на повереният му т.а. „Мерцедес“ с ДК№РР2990 АТ с прикачено ремарке, е нарушил визираните в чл. 5, ал.1 т.1 ЗДвП, чл.16(1)ЗДвП,чл. 20(1) ЗДвП и чл. 25(2) ЗДвП правила за безопасност на движението по пътищата, в резултат на което и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Х. - престъпление по чл.343, ал.1,б.”в” във вр. с чл.342, л.1, предл.ІІІ НК.

Установено е по делото, че при настъпване на ПТП, св.К. е извършвал курс, възложен му от неговия работодател –„Политрафик“ЕООД, със собствен на последния автомобил. От приложената като доказателство Застрахователна полица №23114001568856 се установява, че за времето от 14.06.2014г. до 14.06.2015г., собственикът на автомобила и ответното дружество са били в договорни отношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилисти“, установени като такива при действие на КЗ/отм./

В производството е назначена КСАТМЕ, вещите лица по която заключават, че причина за настъпилата смърт на Н. Х. се установява причинената му при сблъсъка на двете превозни средства съчетана травма: 1/тежка черепно мозъчна травма със чупване на череп и кръвоизлив под меки мозъчни обвивки; 2/гръдна -двустранно счупване на ребра с пробив, разкъсване на белодробния паренхим по странично задна повърхност на долния лоб; контузия на десен бял дроб;напречни разкъсвания и напуквания на аортната стена с обилно кръвоизливане; 3/коремна – разкъсване и размачкване на слезка; разкъсване на черен дроб и опорака на дебелото черво; разкъсване на стомах с излив на 200мл кръв в коремна кухина и 4/ на крайници –открито изкълчване със счупване в лява лакетна става; многофрагментано открито счупване в лява колянна става и на лява подбедрица;

Вещото лице в частта АТЕ установява следния механизъм на ПТП, довело до смъртта на пострадалия се установява: Двупосочно пътно платно в зоната на ПТП, разделено с единична непрекъсната линия-„М1“ на две ленти, всяка с широчина от 3м . В участъка на инцидента, по посока Сеново-Просторно, в която се е движел пострадалият, платното е с лек наклон на ляво, а самият път, гледано от същата посока, е с лек ляв завой, който е плавен, с голям радиус, а пътният участък е сравнително тесен като се има предвид, че управляваният от св.К. товарен автомобил е с широчина от 2,50м. Разрешената в участъка скорост е от 90км/ч

Към момента на сблъсъка автомобилите са се придвижвали в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, позволяващо в обсега на инцидента видимост на 150м за всяко от превозните средства. Непосредствено преди удара, пострадалият се е движел в своята лента за движение с установена скорост от 48,6км/ч.

Управляваният от св. К. товарен автомобил се е движел насрещно със скорост от 68км/ч. При преминаването на завоя по посока на движението му, същият е навлязъл неправомерно около 1,5м – 2м в насрещната лента за движение при наличие на непрекъсната разделителна линия.

Намерените по автомобилите щети обосновават от фактическа страна извод, че ударът между двете превозни средства е станал в предните им леви части. Като за товарния автомобил, предвид височината му, ударът е попаднал в долната предна част на кабината му, а за лекотоварния - в непосредствена близост до мястото на водача. От една страна характеристиките на товарния автомобил - височината му и наличието на ремарке, а от друга наклона на лентата, по която се е движел пострадалия, обясняват механизма на удара, довел до изпадането му от автомобила, респ. причините за нанесените му и несъвместими с живота травми.

При огледа на местопроизшествието не са констатирани спирачни следи. Всички констатирани на местопроизшествието следи /части от автомобили, петна от тъмна техническа течност, задирания върху асфалтовата настилка и др./, сочат, че сблъсъкът между автомобилите се е случил в лентата за движение на пострадалия, като за водача на лекотоварния автомобил ударът е бил неизбежен. Поради навлизането на товарния автомобил в насрещната за движението му лента, ПТП е било непредотвратимо. Като основна причина за настъпване на процесното ПТП, в автотехническата си част експертизата сочи поведението на водача на товарния автомобил.

Във връзка с повдигнатото от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след оглед на управлявания от него лекотоварен автомобил, в техническата си част експертизата заключава, че същият е бил оборудван с предпазни колани. При изпълнение на възложената му задача, съдебният лекар установява по тялото на пострадалия и травми, които при проведения на досъдебно производство външен оглед на трупа, не са били описани като микроскопска находка. Касае се за кръвонасядания с успоредни контури, с направление отляво – надясно и отгоре-надолу по протежение на гръдна и коремна област. Разстоянието между контура на кръвонасяданията и разположението им (в горния и долния етаж на корема, и по ребрената дъга вдясно) съответстват на широчината и разположението на ползва при управление предпазен колан.

От факта, че по предното стъкло на лекотоварния автомобил не се установява характерното при удар с глава счупване, относимо и на установените по горе увреждания по тялото на пострадалия, в заключение експертите извеждат извод, че непосредствено преди сблъсъка на автомобилите, същият е бил с предпазен колан.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:Предявените преки искове за обезщетяване на неимуществени вреди се явяван допустими, а по същество и основателни.Претендира се заплащане на обезщетение срещу застраховател за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Правното основание на иска е чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, доколкото покритото със застраховката събитие е настъпили при действие на КЗ/отм./В производството по чл.374 от ГПК и в с.з. съдът е докладвал предявените искове като такива по чл.432 от КЗ, но видно от делото не е събирал доказателства във връзка с осъществена процедура по чл.380 от КЗ, предвид датата на сключване на застрахователната полица и липса на уговорки между страните по приложението на КЗ.

В този смисъл, исковите претенции на ищците са функционално обусловени от деликтна отговорност на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното ЗАД, но се основават не на самия деликт, а на съществуващото застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователя на неговата гражданска отговорност. Съгласно Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС и ППВС № 2/ 30.ХІ.1984 по гр.д.№ 2/1984 на Пленума на ВС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи на най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Ищците, като родители на загиналия при ПТП Н. Х., доказват родствена връзка в степен, поставяща ги в кръга на имащите право на обезщетение по този ред лица.

Поведението на водача, настъпването на вредите и причинно- следствената връзка между тези два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане са установени по категоричен начин, посредством събраните в хода на делото доказателствени средства.

Установения от органите на досъдебното производство и обоснован от заключението на вещите лица механизъм на настъпването на пътно- транспортното произшествие, сочи, че причина за настъпването му е именно противоправния характер в поведението на водача на товарния автомобил. Налице е влязла в законна сила присъда, с която прекия извършител на деянието е бил осъден от наказателния съд и признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл. 343, ал.1, б."в" вр. с чл. 342, ал.1 от НК във връзка с чл. 5, ал.1 т.1 ЗДвП, чл.16(1)ЗДвП,чл. 20(1) ЗДвП и чл. 25(2) ЗДвП . На основание чл. 300 от ГПК, в настоящия процес следва да се приеме за установено, че по отношение на съставомерните, ангажиращи деликтната отговорност на прекия причинител предпоставки (деяние, противоправност, вина, субект на деликтна отговорност, причинно-следствена връзка между деяние и настъпилите за пострадалия Х. вреди) е налице сила на пресъдено нещо.

В момента на настъпването на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което покритие е било предоставено от ответното дружество на собственика на лекия автомобил, участвал в ПТП и уравляван от причинилия вредите водач.

При безспорно установен и доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

При установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по справедливост обезщетение за всеки от ищците.

За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост.

Претенцията на ищците Н.Н.С. и С.Н.С., представлявани от тяхната майка и законен представител, съдът намира за напълно основателна и доказана.В този смисъл съдът съобрази събраните по делото доказателства, сочещи на това,че от раждането им до смъртта на бащата двете деца са били отглеждани от него в дома на техните баба и дядо по бащина линия, а последните три години ,преди настъпването на смъртта му и без тяхната рождена майка, а отново основно от бащата и фактическата му съжителбница.Съдът съобрази,че със смъртта на техния баща, Н. Х., млад човек на 32 години, който основно се е грижел за тях и към когото са били изключително привързани, те двете деца са претърпели изключителна загуба, която е била внезапна и неочаквана. Завинаги те са лишени от неговата обич и грижа към тях, които видно от събраните по делото доказателства са били всеотдайни и силни.

Съдът като съобрази установеното в практиката на съдилищата по чл. 226 от КЗ разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на родител и като взе предвид всички изложени по-горе съображения в тяхната съвкупност, намира, че следва да определи обезщетение в пълен размер от по 150 000 лв. за всяко едно от двете деца.

Също така за неоснователно съдът намира направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Н.С. Х., изразяващо се в движение с несъобразена скорост, без поставен обезопасителен колан и при отклоняване от неговата лента за движение и навлизане в насрещната такава.

Горната сума ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на децата, ведно със законната лихва, от датата на увреждането, 08.06.2015г. до окончателното й заплащане.

Напълно основателна се явява и претенцията на ищцата Н.М. за присъждане на обезщетение за претъпените неимуществени вреди от смъртта на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала и с когото заедно е отглеждала три деца,две негови и едно нейно.

Съпружеското съжителство между нея и починалия Н. Х. в продължение на близо три години се установи от несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.През това време, те не са се разделяли, живели са в дома на неговите родители, заедно с неговите две деца и нейното дете, като са се грижили добре за тях.,показвали са им обичта си.Градили са планове за бъдещето,вкл. и да имат свое дете.Били са привързани един към друг,разбирали са се добре. Ето защо и съдът приема,че Н. Х.. е в кръга на т.н."близки" на ищеца по см.на Пост.4/61 г.на Пл.на ВС. Със смъртта му Н.М. е загубила мъжът,с когото е свързвала бъдещето си и е бил нейна опора. Смъртта на партньора й я е лишила от новото й семейство, градено с любов и надежди. Внезапно е останала без него, а и децата и родителите му,към които е била много привързана.Съобразявайки изложеното дотук,както и продължителността на фактическото съжителство съдът намира, че сумата, която следва да бъде определена като обезщетение в нейна полза за претърпените неимуществени вреди е исковата такава в размер на 30 000 лева.

Горната сума ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата Н.М., ведно със законната лихва, от датата на увреждането, 08.06.2015г. до окончателното й заплащане.

Съдът присъди горните суми, при така определената дължимост на законната лихва,съобразявайки разпоредбата на чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението от посочената дата, на която е настъпила смъртта на пострадалия, респ. търпения от ищците деликт.

С оглед изрично направеното в този смисъл искане, в полза на повереника на ищците, се следва присъждане на възнаграждение за указаната им от него безплатна адвокатска помощ, в размер, съответен на предявените и уважени искове. В представените договори за правна защита и съдействие е уговорено, че услугата се предоставя безплатно съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. С оглед на изложените съображения, на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1301, р-н Възраждане,ул.”Света София”№7,ет.V ДА ЗАПЛАТИ на всяко едно от децата Н.Н.С., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********,***, представлявани от тяхната майка и законен представител Г.Н.М., ЕГН ********** сума по 150 000 00лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 08.06.2015 година застрахователно събитие-смърт при ПТП на техният баща Н.С. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 226 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София 1301, р-н Възраждане,ул.”Света София”№7,ет.V ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.М., ЕГН ********** *** сумата 30 000 лв. / тридедесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 08.06.2015 година застрахователно събитие-смърт при ПТП на нейния фактически съжителник Н.С. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК*********, на основание чл.38 ЗА да заплати на адв. М.Д. *** възнаграждение за безплатно осъщественото процесуално представителство на всеки от ищците Н.Н.С., С.Н.С.,представлявани от тяхната майка и законен представител Г.Н.М. и Н.Р.М., съответно в размер на 7 260.00лв. по договора за правна помощ на децата и 1 430.00 лева по договора, сключен с Н.Р.М..

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР

1