Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр.Разград, 20. 11. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 29 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл. 274 от КЗ /отм ./ и чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба ЗПАД „Евроинс” АД гр. София чрез процесуален представител против С.И. ***. Ищецът твърди, че на 06. 12. 2011 г. ответникът С.И. е причинил ПТП в района на гр. Ерланген, провинция Бавария, ФРГ. Във воденото срещу него наказателно производство е установено, че причинил ПТП след употреба на алкохол 0, 85 на хиляда и е обвинен в „непозволено отдалечаване от мястото на произшествието, без да даде възможност за извършване на необходимите констатации.“ И. е представил документ за сключен договор „Комбинирана автомобилна застраховка“ № 20111890671337, код: 001166863 с включена клауза „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Интерамерикан България“ ЗЕАД. След установяване на застрахователя на виновния водач, случаят с процесното ПТП и уреждане на материалните и нематериалните вреди бил поет от „Интер юръп“ АГ. След получаване на претенцията от „Интер юръп“ АГ е била заведена щета № 55509. На 16. 03. 12 г. в „Интерамерикан България“ ЗЕАД е получена частична фактура № 001144-1203, издадена от „Интер юръп“ АГ във връзка със заведената при тях щета № 1103003768 за изплатено обезщетение в размер на 17059, 80 евро за имуществени вреди на 3 пострадали при ПТП лица . На 25. 05. 12 г. в „Интерамерикан България“ ЗЕАД е получена ф-ра № 002184-1203, издадена от „Интер юръп“ АГ във връзка със заведената при тях щета № 1103003768 за изплатено обезщетение в размер на 2 171, 11 евро за неимуществени вреди на 3 пострадали при ПТП лица. На 16. 07. 12 г. е получена частична ф-ра № 002820-1203, издадена от „Интер юръп“ АГ във връзка със същата щета за изплатено ообезщетение на 3 лица за имуществени вреди в размер на 6 729, 95 евро. На 10. 04.12 г. в „Интерамерикан България“ ЗЕАД е получена окончателна ф-ра № 00984-1303, издадена от „Интер юръп“ АГ за изплатено обезщетение по същата щета в размер на 2 255, 60 евро за разноски по уреждане на щетите. С преводни нареждания „Интерамерикан България“ ЗЕАД е заплатило посочените по-горе суми на „Интер юръп“ АГ. С Договор за цесия от 13. 02. 14 г. „Интерамерикан България“ ЗЕАД е прехвърлило на ищеца „ЗД Евроинс“ АД всички свои вземания и ищецът е придобил и встъпил в правата на цедента срещу причинителя на вредата И.. С писмо Рег. № 3382/ 09. 07. 14 г. ответникът бил поканен да заплати задължението си на ищеца, което той не сторил. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 41 669, 52 лв., като частичен иск, представляващ сбор от левовата равностойност на възстановените средства по първите две фактури № 001144-1203 и № 002184-1203, ведно със законната лихва от завеждането на иска, сумата 11 116, 74 лв., представляваща лихва върху частично претендираната сума от деня на изпадането в забава на ответника до завеждането на иска.

Постъпил е писмен отговор от ответника. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. По същество излага становище, като оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на претърпени вреди и на причинно - следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и застрахователното събитие. Твърди, че ПТП не е причинено след употреба на алкохол. Не е налице и приетото от съда в Германия „непозволено отдалечаване от мястото на произшествието“. Прави възражение, че иска е погасен по давност.

В допълнителна искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника.

Не е подаден допълнителен отговор от ответника.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Решение от 12. 12. 2011 г. на Градски съд Ерланген / в превод от немски език на л. 89 от гр. д. № 15125/ 16 г. на СГС/, срещу ответника С.И.И. е водено производство за разследване, поради непозволено отдалечаване от мястото на произшествието. С решението на осн. § 111 от Наказателно-процесуалния кодекс на И. временно е отнета шофьорската книжка. В мотивите към решението е посочено, че на 06. 12. 2011 г. в 21. 00 ч. И. управлявал МПС с български рег. № РР 7929 АР по аутобан А3 в посока Пассау/Линц при отсечка 600/ км 6, 819. Там не видял стоящия в края на задръстването автомобил на пострадалия Б.и връхлетял върху него с голяма скорост. От удара, автомобилът на пострадалия Б.се блъснал в стоящия пред него автомобил на пострадалия Мак, който от своя страна се блъснал в стоящия пред него автомобил на пострадалия Формелла. По превозните средства е възникнала щета не по – малко от 20 000 евро. Въпреки, че забелязал произшествието и разбрал, че е възникнала щета за други лица, той напуснал мястото на произшествието, без да даде възможност за необходимите констатации. Поведението на И. е наказуемо като непозволено отдалечаване от мястото на произшествието, съгл. § 142, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс. На л. 60 е приложено Заявление за временно отнемане на шофьорска книжка на ответника С.И.И. / § 111а от НПК/, издадено от Пътна полицейска инспекция –Ерланген от 06. 12. 2011 г. , в който е посочено, че след тест за употреба на алкохол с Енвитек Акоквант е констатирано наличие на алкохол 0, 85 mg/l. Описано е подробно местопроизшествието, като е посочено, че е намерен лекият автомобил, причинил ПТП / описан като 01/, а в него били намерени четири празни и две пълни шишета от бира. Полицейски патрул на Полицейска инспекция Хьохщадт при Аиш на 07. 12. 2011 г. в 02. 20 ч.извършил контролен преглед на един лек автомобил при автокъща Гремдорф. При проверката било установено, че в автомобила са ответника С.И. с прясно превързана глава и неговият брат Т.. Извършеният тест за алкохол показал резултат от 0, 85 mg/l и И. бил арестува и закаран в Полицейска инспекция Хьохщадт при Аиш. Първоначално Т. дал обяснения, че е управлявал автомобила, причинил произшествието, впоследствие ответникът И., който бил закаран в Пътна полицейска инспекция Ерланген признал, че е шофирал, но пил алкохол след произшествието. Ответникът И. е разпитан като обвиняем и е дал обяснения пред Полицейска инспекция Ерланген. Признал, че е пътувал с товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № РР 7929 АР. Твърдял е, че движейки се по аутобана при Хьохщадт, опитал да изпревари камион, движещ се пред него, видял задръстването, но не успял да спре. Блъснал се в друг автомобил пред него. Получил кървяща рана на челото и имал болки в областта на гърдите, един мъж от друга кола му сложил анкер пласт на главата. Можел да си спомни само, че после седял на тревата до мантинелата, документите от колата били до него, както и две шишета бира и едно шише водка, които купил от магазин в Лимбург. От шишето с водка изпил около 200 грама. В Протокол за вземане като гаранция /л. 65/ , съставен на 07. 12. 2011 г. в 05. 20 ч. от Пътна полицейска инспекция Ерланген е описано, че е взета като гаранция шофьорската книжка на ответника, поради „Застрашаване на движението по пътищата/вследствие на употреба на алкохол/. В преписката се съдържа и писмо /л. 75/ от Прокуратурата Нюрнберг-Фюрт от 07. 12. 2011 г., в което е разпоредено да се впише обвинение в деяние: „ Непозволено отдалечаване от мястото на произшествието“.

И. е представил застрахователна полица за сключен към момента на ПТП договор „Комбинирана автомобилна застраховка“ № 20111890671337 с включена клауза „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Интерамерикан България“ ЗЕАД за лек автомобил с рег. № РР 7929 АР, марка „Пежо“, модел „Боксер“. Пострадалите при ПТП лица са предявили претенции пред „Интер юръп“ АГ /InterEurope AG/ и била заведена Щета № 1103003768. Били изплатени следните обезщетения на пострадалите, представени и приложени с превод от немски език от л. 49 до л. 106: фактура № 1103003759 от 15. 03. 2012 г. за платена сума на А.П.305 евро за материални щети, сумата 15 765, 51 евро, както и платена на 16. 04. 12 г. сума от 42, 48 евро за МПС оказване на помощ, теглене и транспортиране, сумата 500 евро – обезщетение, сумата 200 евро обезщетение, сумата 100 евро обезщетение, на 17. 07. 12 г. сумата 59 евро други материални щети, на 30. 08. 12 г. сумата 339, 22 евро ДДС, на 21. 09. 12 г. сумата 1 126, 51 евро разходи за адвокат, на 30. 10. 12 г. сумата 184, 87 евро материални щети; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена на Техническа здравна каса сума 127, 75 евро на 16. 03. 12 г.; ф-ра относно № 1103003768 / 16. 03. 12 г. за платена сума в размер на 861, 54 евро на К.Ф.за разходи за ремонт на МПС, еднократни разходи, на 25. 06. 12 г. сумата 291, 39 евро за разходи за ремонт на МПС; ф-ра за Референтен № 1103003768 за четири извършени плащания на платени суми на 16. 04. 2012 г. - 30, 20, 20 и 20 евро на д-р Т.Б., представляващи разходи за лекарски доклади; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена сума на 16. 04. 12 г. от 960, 45 евро на ДЕКРА АУТОМОБИЛ ООД, относно други експерти; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена сума на 22. 05. 12 г. от 61, 83 евро на Болница Милостивите братя за разходи за лекарски доклад; ф-ра относно Референтен № 1103003768 за платена на 25. 06. 12 г. на Автокъща Айселайн сума от 190, 40 евро за разходи за наем; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена на 17. 07. 12 г. сума от 5 540, 16 евро на DEVK Застраховане за сума за възстановяване на МПС; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена на 17. 07. 12 г. на Sattler – Kollege Nuslein сума от 649 евро за еднократни разходи, МПС Каско приспадане, МПС оказване на помощ, теглене и транспортиране, на 29. 11. 12 г. за плащане на сумата 100 евро обезщетение, на 24. 01. 13 г. за сумата 120, 67 евро разходи за адвокат; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена на 27. 08. 12 г. на Клиника Инголщадт сума от 54, 35 евро за полицейски акт; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена на 21. 09. 12 г. на д-р мед. Гумбрехт сума от 30 евро разходи за лекарски доклад; ф-ра, относно Референтен № 1103003768 за платена на 31. 01. 13 г. на HUK-COBURG сума от 299, 98 евро за разходи за наем за кола.

Чрез НББАЗ „Интер юръп“ АГ е предявил претенции към „Интерамерикан България“ ЗЕАД, където е заведена Щета № 55509. Видно от материалите по същата преписка, на 16. 03. 12 г. в „Интерамерикан България“ ЗЕАД е получена частична фактура № 001144-1203, издадена от „Интер юръп“ АГ във връзка със заведената при тях щета № 1103003768 за изплатено обезщетение в размер на 17059, 80 евро за имуществени вреди във връзка с ПТП по щета № 1103003768. На 25. 05. 12 г. в „Интерамерикан България“ ЗЕАД е получена ф-ра № 002184-1203, издадена от „Интер юръп“ АГ във връзка със заведената при тях щета № 1103003768 за изплатено обезщетение в размер на 2 171, 11 евро за неимуществени вреди. На 16. 07. 12 г. е получена частична ф-ра № 002820-1203, издадена от „Интер юръп“ АГ във връзка със същата щета за изплатено обезщетение на 3 лица за имуществени вреди в размер на 6 729, 95 евро. И начислена посредническа такса в размер на 736, 47 евро. На 10. 04. 13 г. е получена окончателна ф-ра № 00984-1303 за изплатено обезщетение по щета № 1103003768 в размер на 2 255, 60 лв. С преводно нареждане от 14. 06. 12 г. „Интерамерикан България“ ЗЕАД е платило на „Интер юръп“ АГ сумата 46 047, 41 евро. С преводно нареждане от 22. 08. 12 г. на „Интер юръп“ АГ е преведена сумата 8 253, 74 евро. На 20. 05. 13 г. е преведена сумата 9 911, 30 евро. Сумите са изплатени, според приложените доклади в преписката по щета № 5509 на основание договор „Комбинирана автомобилна застраховка“ № 20111890671337 за застраховано МПС с рег. № РР7929АА , относно застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 06. 12. 2011 г. по вина на застрахован при „Интерамерикан България“ ЗЕАД.

С Договор за цесия от 13. 02. 2014 г. „Интерамерикан България“ ЗЕАД е прехвърлило на Застрахователно дружество Евроинс“ АД всички свои регресни вземания към трети лица, включени в списък по Приложение № 1 към договора, измежду които е и ответникът С.И. за вземане по Щета № 55509 за изплатена сума 61531, 36 лв. На последния е изпратено от ищеца Уведомление за прехвърляне на вземания и регресна покана, рег. № 3382/ 09. 04. 14 г., връчена му на 23. 04. 14 г. Уведомен е за извършената цесия на вземането на „Интерамерикан България“ ЗЕАД към него по повод на настъпилото ПТП на 06. 12. 2011 г. в Германия и е поканен да заплати на цесионера сумата 61 531, 36 лв. в едноседмичен срок от получаване на поканата, представляваща изплатено застрахователно обезщетение.

По делото е разпитан като свидетел П.И.Т. - брат на ответника. Същият дава показания, че през 2011 г. е пребивавал в Германия, знае за катастрофата. Брат му му се обадил по телефона, съобщил му за катастрофата и помолил да отиде да го прибере. Т. заварил И. да стои край магистралата, без кола. И. му казал, че станала верижна катастрофа. Имало задръстване, мъгла и се блъснал в някаква кола пред него. На мястото пристигнали полиция, линейка, оказана му била помощ, като му превързали главата и ребрата. И. не можел да обясни как след произшествието се е озовал сам, без колата си до магистралата. Т. го качил в автомобила си и го откарал до една бензиностанция и от там се обадил в полицията. Докато чакали да дойдат полицаи, И. си купил водка и изпил около 100-200 грама, тъй като бил премръзнал. Т. заявява, че не е сигурен дали брат му бил употребил алкохол, когато го намерил край магистралата. Полицаите пристигнали и ги отвели в полицейското управление на близкия град.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск с правно основание чл. 274 от КЗ /отм./ , която е приложимата норма, съгл. §22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, е процесуално допустим, а по същество е основателен.

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, наличие на предпоставките на ал.1, т.1, пр.1 на чл. 274 от КЗ /отм./ - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вредислед употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Безспорно е наличието към момент на настъпване на ПТП на сключен договор „Комбинирана автомобилна застраховка“ № 20111890671337 с включена клауза „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Интерамерикан България“ ЗЕАД за лек автомобил с рег. № РР 7929 АР, марка „Пежо“, модел „Боксер“. Страните не спорят, че автомобилът е бил управляван и участник в ПТП е ответникът С.И.. Същият е застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./. От събраните по делото доказателства – Решение от 12. 12. 2011 г. на Градския съд Ерланген, Заявление за временно отнемане на шофьорска книжка, Протокол за вземане като гаранция се установява и механизма на настъпване на ПТП на 06. 12. 2012 г. В Решение от 12. 12. 2011 г. на Градския съд Ерланген подробно е описан механизма на настъпването - И. управлявал МПС с български рег. № РР 7929 АР по аутобан А3 в посока Пассау/Линц при отсечка 600/ км 6, 819. Там И. не видял стоящия в края на задръстването автомобил на пострадалия Б.и връхлетял върху него с голяма скорост. От удара, автомобилът на пострадалия Б.се блъснал в стоящия пред него автомобил на пострадалия Мак, който от своя страна се блъснал в стоящия пред него автомобил на пострадалия Формелла. Въпреки, че забелязал произшествието и разбрал, че е възникнала щета за други лица, той е напуснал мястото на произшествието, без да даде възможност за необходимите констатации. Както от събраните писмени доказателства в хода на полицейското разследване във ФРГ, така и от обясненията на ответника, съдържащи се в преписката и дадени пред Пътната полицейска инспекция Ерланген, от показанията на св. Т. пред настоящата инстанция, се установява, че И. не е намерен от Пътната полицейска инспекция на мястото на произшествието. Намерен е управлявания от него автомобил, който бил извозен в полицейското управление. По тази причина на И. не е била извършена на место и проверка за употреба на алкохол. Налице е задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, формирана с Решение № 183 от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 30/2010 г., II т. о., ТК , Решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 374/2010 г., II т. о., ТК, според която

само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ за регресна отговорност на застрахования. В Заявление за временно отнемане на шофьорска книжка, издадено от Пътна полицейска инспекция –Ерланген от 06. 12. 2011 г. е посочено, че при проверката, извършена от Полицейски патрул на Полицейска инспекция Хьохщадт при Аиш на 07. 12. 2011 г. в 02. 20 ч. и извършен тест за употреба на алкохол на ответника И. с Е. А., е констатирано наличие на алкохол 0, 85 mg/l. Същият в дадените от него обяснения е твърдял, че след ПТП, стоейки в тревата до мантинелата, изпил 200 гр. водка. Св. Т. дава показания, че И. пил водка на бензиностанцията, докато чакали да дойдат служители на полицията. Съдът не дава вяра на показанията на св. Т. и на обясненията на ответника И., тъй като са непоследователни и са взаимно противоречиви. С оглед констатираното в Заявление за временно отнемане на шофьорска книжка, че в автомобила, управляван от И. са намерени след ПТП четири празни и две пълни шишета от бира, както и установеното с тест наличие на алкохол 0, 85 mg/l, съдът приема, че ответникът И. е управлявал автомобила, с който причинил процесното ПТП след употреба на алкохол над допустимата концентрация, посочена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Явно е, че по тази причина се е отклонил от местопроизшествието, за да осуети извършаване на проверка за употреба на алкохол.

Неоснователно е възражението на ответника, че иска е погасен по давност. По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и в постановени по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК решения - решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение №70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др., в които е прието, че регресните искове на застрахователя по чл. 274 КЗ / отм./ се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетението на правоимащото лице. Регресното право на застрахователя срещу деликвента възниква по силата на закона, а не по силата на застрахователния договор, обвързващ застраховащ и застрахован, поради което не възниква от датата на застрахователното събитие (увреждането), а от момента на плащане на обезщетението на увреденото лице. Предвид това, искът на застрахователя, насочен към виновния водач за плащане на изплатеното застрахователно обезщетение, се погасява с общата петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента плащането, с което възниква и самото регресно право, а не от датата на деликта. Ищецът е извършил плащанията на „Интер юръп“ АГ през 2012 г. , а искът е предявен на 05. 12. 2016 г. , поради което не е погасен по давност.

С Договор за цесия от 13. 02. 2014 г. „Интерамерикан България“ ЗЕАД е прехвърлило на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД всички свои регресни вземания към трети лица, включени в списък по Приложение № 1 към договора, измежду които е и ответникът С.И. за вземане по Щета № 55509 за изплатена сума 61531, 36 лв. Същият е уведомен надлежно с Уведомление за прехвърляне на вземания и регресна покана, рег. № 3382/ 09. 04. 14 г. от ищеца, връчена му на 23. 04. 14 г. С преводно нареждане от 14. 06. 12 г. „Интерамерикан България“ ЗЕАД е платило на „Интер юръп“ АГ сумата 46 047, 41 евро. С преводно нареждане от 22. 08. 12 г. на „Интер юръп“ АГ е преведена сумата 8 253, 74 евро. На 20. 05. 13 г. е преведена сумата 9 911, 30 евро или общо 64 212, 45 евро. Сумите са изплатени, според приложените доклади в преписката по щета № 5509 на основание договор „Комбинирана автомобилна застраховка“ № 20111890671337 за застраховано МПС с рег. № РР7929АА , относно застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 06. 12. 2011 г. по вина на застрахования при „Интерамерикан България“ ЗЕАД въз основа на получените фактури от „Интер юръп“ АГ за изплатени обезщетения на пострадалите при ПТП лица. Всички разходи по уреждането на щетата и компенсиране разходите на „Интер юръп“ АГ, за които ищецът твърди, ответникът е отговорен са в размер на 60 708, 45 лева. Искът е предявен като частичен за сумата от 41 669, 52 лв. , представляваща левовата равностойност на възстановените средства от ищеца по първите две фактури -№ 001144-1203 от 16. 03. 2012 г. за 19 106, 98 евро и № 002184-1203 от 25. 05. 2012 г. за 2 171, 11 евро, поради което по изложените по-горе съображения следва да бъде уважен и ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца.

С оглед основателността на главния иск, е основателен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. С връчване на Уведомление за прехвърляне на вземания и регресна покана, рег. № 3382/ 09. 04. 14 г. , връчена на ответника на 23. 04. 14 г. , същият е изпаднал в забава на плащането, дължимо на ищеца. Изчислена с помощта на електронен калкулатор, мораторната лихва за периода 23. 04. 14 г. до завеждането на иска 05. 12. 16 г. възлиза на 11 105, 97 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11 105, 97 лв. , представляваща обезщетение за забава на плащането за процесния период на забава, а до претендирания с исковата молба размер 11 116, 74 лв., иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер общо на 2 635, 45 лв. , от които 2111, 45 лв. за платена държавна такса, сумата 224 лв. разноски за превод на документи и сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** ***, обл. Разградска, ул. „Владимир Заимов“ № 16 да заплати на осн. чл. 274 от КЗ /отм./ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, гр. София, бул. „Хр. Колумб“ № 43 сумата 41 669, 52 лева, предявена като частичен иск от сумата 60 708, 45 лева, представляваща левовата равностойност на възстановените средства на „Интер юръп“ АГ /InterEurope AG/ по фактури № 001144-1203 от 16. 03. 2012 г. за 19 106, 98 евро и № 002184-1203 от 25. 05. 2012 г. за 2 171, 11 евро по щета № 55509, заведена в „Интерамерикан България“ ЗЕАД, относно ПТП на 06. 12. 2011 г., причинено от лек автомобил с рег. № РР 7929 АР в района на гр. Ерланген, ФРГ, както и сумата 11 105, 97 лева на осн. чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава на плащане на сумата 41 669, 52 лева, считано от 23. 04. 2014 г. до 05. 12. 2016 г., както и законната лихва върху сумата 41 669, 52 лева, считано от 05. 12. 2016 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, гр. София против С.И.И., ЕГН ********** ***, обл. Разградска на осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от 23. 04. 14 г. до 05. 12. 16 г. за разликата над размера от 11 105, 97 лева до първоначално предявения размер от 11 116, 74 лв. , като неоснователен.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 сумата на 2 635, 45 лева разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

ДГ