Решение по Търговско дело 40/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 28 / 19.12.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети декември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д.№ 40 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „***“ООД, с която са предявени в условията на обективно и субективно съединяване искове, както следва: против „***“ЕООД с правно основание чл.266 ал.1 в.в. с чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 257 988лв., представляваща неплатена цена на възложена работа, от която 138 840лв., представляваща неплатен остатък по договор от 9.04.2015г. за изработка на съоръжения и 119 148лв. за извършен монтаж; и против „***“ЕООД, С.А.А. и А. А. А. с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 101 / 12.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград и НА № 102 / 12.02.2016г. на същия нотариус. По отношение на първия иск ищецът твърди, че в изпълнение на сключен на 9.04.2015г. договор за изработка на съоръжения и последващи анекси между „***“ЕООД в качеството на възложител и „***“ООД в качеството на изпълнител, ищецът изработил всички договорени съоръжения и ги доставил на адреса на кооперация ППК“***“ с.К., където били предназначени за изграждане на съоръжение за компостиране на животински отпадъци. Твърди, че ответникът „***“ЕООД е подизпълнител на ППК“***“, която е получила финансиране за изграждане на цялата инсталация за компостиране като бенефициер по европейска програма. Ищецът излага още твърдение, че монтажът на изработените от него изделия е възложен от ответника допълнително, без писмен договор, като възлагането е извършено с писмо по електронна поща. Общата цена по договора и анексите е в размер 333 024лв., от които „***“ЕООД е заплатил на „***“ООД 194 184лв. Разликата от 138 840лв. ищецът претендира като дължим остатък за плащане за доставката на изработените от него съоръжения. За извършената инсталация на място претендира още 119 148ллв. По отношение на исковете с правно основание чл.135 ЗЗД ищецът твърди, че е поканил писмено ответника да изпълни задължението си за плащане по договора, както и че е подал против „***“ЕООД иск, както и молба за обезпечение на иска, но исковото производство е било прекратено поради неотстраняване на нередовност. Последващо на горните действия, „***“ЕООД е отчуждил имуществото си на свързани лица –ответниците С.А.А. и А. А. А., които към онзи момент са били съдружници в ответното дружество. За същите ищецът твърди, че са и съпрузи. Позовавайки се на обстоятелството, че „***“ООД се е разпоредил с имотите след узнаване на предявената чрез съда претенция от „***“ООД, ищецът твърди, че двете сделки са извършени с цел увреждане на „***“ООД – да не може да се удовлетвори за вземането си по договора.

В писмен отговор на исковата молба ответниците „***“ЕООД, А.С.А. и С.А.А. оспорват предявените искове. Признават факта на сключения договор и анекси, поетите от страните договорни задължения, извършените авансови плащания и доставката на изработените от ищеца съоръжения на строителната площадка на изграждащата се инсталация за компостиране на животински отпадъци при ППК“***“. По отношение на търсената цена 138 840лв. за изработката на съоръженията оспорват датите на доставките и качеството на изработката, като излагат твърдение за закъснение в изпълнението на доставките, липса на приемането им от страна на „***“ЕООД и недостатъци при изработката на съоръженията. Твърдят, че възложителят е отправил към изпълнителя устни възражения за несъответствие на изработката със зададените технически спецификации, но не е последвала реакция от страна на ищеца, поради което първият ответник е сформирал комисия, констатирала забавеното и некачествено изпълнение по договора. Впоследствие „***“ЕООД е възложил с договор на трето лице „***“ЕООД преправянето, окомплектоването и монтажа на инсталацията на всички изделия, доставени от „***“ООД с лошо качество и несъответстващи на договора. Твърдят, че в изпълнение на договора с третото лице, първият ответник е извършил плащане в размер 9 180лв. за монтаж на изделията и 91 416,48лв. за тяхното преправяне и окомплектоване. Във връзка с твърдението си прави възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума в размер 138 840лв. за изработка и доставка на съоръженията, със сумата 91 416,48лв., заплатена от него за тяхното преправяне и окомплектоване, което е прието за разглеждане. По отношение на претенцията за сумата 119 148лв. за извършен монтаж ответникът прави възражение, че не е възлагал и ищецът не е приемал да извърши такъв, а монтажът на изработените от „***“ООД изделия реално е извършен от третото лице „***“ЕООД. По отношение на исковете с правно основание чл.135 ЗЗД изразяват становище за тяхната неоснователност предвид неоснователността на първия иск и съответно непораждането в тяхна тежест на задължение за плащане.

С допълнителна искова молба „***“ООД оспорва възражението на „***“ЕООД за наличието на недостатъци в изработката на съоръженията. Твърди, че доставените изделия представляват част от цялата инсталация за компостиране на животински отпадъци и тестването им може да се извърши само при нейния цялостен монтаж. По отношение на възражението на ответника за неприемане на доставките излага твърдение, че е поставен в невъзможност да изпълни задължението си по тяхното предаване, поради виновно поведение на законния представител на ответното дружество. Във връзка с оспорването на монтажа от страна на ответника ищецът се позовава на обичайната търговска практика за устното възлагане и приемане от контрахентите на договорни задължения и липсата на оспорвавне на изпратената на ответника проформа фактура за тази дейност.

В отговор на допълнителната искова молба тримата ответници оспорват твърдението на ищеца за поставянето му в невъзможност да предаде изделията и твърдението за невъзможност изделията да се тестват самостоятелно. Във връзка със своето възражение за недостатъци на доставените съоръжения, първият ответник въвежда твърдение, че в изделията са вложени стари и негодни ел.двигатели.

В съдебно заседание всяка страна поддържа своето становище и изложетиге твърдения.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 28.08.2014г. между ДФ“Земеделие“ и „***“ с.К. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора Фондът е поел задължение за предоставяне на финансова помощ в одобрен размер 1 226 305,41лв. за изграждане на инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани от кооперацията. „***“ се е задължил да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015г., като сключи договор с изпълнител, избран след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка.

На 28.06.2013г. е сключен договор между „***“ООД (правната форма е променена на 20.04.2017г. в ЕООД, установено от справка в ТР) и „***“, съгласно който първият е поел задължение да достави и монтира в базата на втория инсталация за компостиране на животински отпадъци, генерирани от кооперацията, срещу заплащане на цена в размер 1 504 800 евро с ДДС. Срокът на доставката е определен на 12 месеца от момента на извършване на авансово плащане, уговорено в отделна оферта.

На 9.04.2015г. „***“ЕООД в качеството си на възложител е сключил договор с „***“ООД – изпълнител, по силата на който ищецът „***“ООД е поел задължение за изработка и доставка на смесител за биоразградими отпадъци, верижно-лентов транспортьор и механизирано съоръжение за транспортиране на компост, със срок на изпълнение до 10.06.2015г. С последващи пет анекса страните са договорили изработка и доставка на още съоръжения: рама за мотор-редуктор, зъб, транспортьор отвеждащ след дробилка, транспортьор отвеждащ към дробилка – анекс №1/20.04.2015г.; дробилка, верижно-летнов транспортьор под CDR, гумено-лентов транспортьор над CDR, задвижване CDR, със срок на изпълнение 30.06.2015г. – анекс №2/25.05.2015г.; механизирано съоръжение за транспортиране на компост – анекс №3/27.05.2015г.; шнек прехвърлящ – анекс №4/22.06.2015г.; задвижване CDR с мотор-редуктор – анекс №5/6.07.2015г. С последния анекс е определена общата цена на поетите за изработка съоръжения – 277 520лв. без ДДС или 333 024лв. с ДДС.

Видно от представения график за доставка на съоръженията, подписан на 30.06.2015г. от „***“ООД и представен по делото от „***“ЕООД, изпълнителят се е задължил да представи седем от съоръженията на 6.07.2015г., а три от тях – на 13.07.2018г. Доколкото страните не спорят за договорката относно датите на доставка, съдът ги приема като предоговорени на тези дати. Ответникът прави възражение за неспазване на графика. Същият обаче не внася като предмет на спора претенция за забавено изпълнение – неговото възражение за прихващане се отнася само до извършени разходи за поправянето на некачествена изработка на изделията.

По делото е представен протокол от 4.08.2015г. за констатиране на извършени доставки по сключени договори на „***“ЕООД с подизпълнителите на обекта. Съдът приема, че към тази дата „***“ООД вече е доставил всичките възложени с договора съоръжения. В този смисъл са и обясненията на управителите на двете дружества, снети по реда на чл.176 ГПК – същите обясняват, че доставките са продължили през целия месец юли, 2015г., като последните са извършени в последните дни на месеца. Управителят на „***“ООД е напуснал площадката в началото на м.август, а работниците му са продължили с дейностите по сглобяване на частите до средата на август. Протоколът е съставен и подписан от комисия, състояща се от представител на „***“ЕООД, проектантът на инсталацията – св.И. и представител на трето лице. Констатациите им отразяват, че за извършените доставки документацията на доставчика не е съгласувана с проектанта и че са разхвърляни по площадката. По делото липсват доказателства, установяващи, че ищецът е съгласувал предварително всяка доставка с проектанта, както е уговорено в т.8.10. от спецификациите за доставка. Ищецът твърди, че е извършил монтаж на изработените от него съоръжения, а ответникът – че не му е възлагал такава допълнителна дейност и съответно такава не е извършена от „***“ООД. От показанията на свидетелите М. П. – председател на ППК“***“ и З. Л. – консултант при ищеца, се установява, че съоръженията са доставени на части и работници на „***“ООД са пребивавали на обекта, за да ги сглобят на място, за което св.П. е съдействал за намирането на квартири, в които да бъдат настанени за времето на извършване на работата. Съдът приема за установено от гласните доказателства, че въпреки липсата на представител на ищеца при съставянето на протокола от 4.08.2015г., представляващият „***“ЕООД е уведомил представляващия „***“ООД за факта на доставката на части, а не на цели съоръжения (както преди, така и след тази дата, установено от обясненията на двамата по реда на чл.176 ГПК) и е настоял частите да бъдат сглобени и да бъдат предадени в завършен вид като машини, които да бъдат вложени в инсталацията. Работници на ищеца са започнали сглобяването им и тази дейност е продължила до средата на м.август, 2015г., като за най-късен момент на тяхната работа съдът приема 19.08.2015г. – датата, на която е съставен втори протокол.

По-нататък, от показанията на свидетелите И. К. – работник в „***“ЕООД и ППК“***“, И. И. – проектант на инсталацията, Д. Ю. – управител на „***“ЕООД и З. Б. – работник в „***“ЕООД се установява, че към момента на пускане на цялостно изградената инсталация на обекта са били представители на трето лице „***“ЕООД – също подизпълнител, който е сглобил цялата инсталация. При извършване на монтажа й, „***“ЕООД е поел ангажимент да преправи доставените от ищеца съоръжения с цел вграждането им в нея, тъй като са установили несъответствия в изработката им.

От съвкупния анализ на гласните доказателства следва извод, че работниците на ищеца са започнали сглобяване на съоръженията, изработени от тях, при доставянето им на обекта, но не са успели да ги сглобят в завършен вид поради липса на инструменти (заемали са такива от другите подизпълнители, работещи на обекта) и поради невъзможност да отстранят несъответствията между отделните изработени части. До 19.08.2015г., когато е съставен втори протокол с участието на ответника, ищецът не е успял да приведе съоръженията в завършен вид, а това е сторил „***“ЕООД, който е поел и задължение да монтира цялата инсталация при нейното пускане в експлоатация. Представеният от „***“ООД приемо-предавателен протокол от 15.08.2015г. за извършени монтажни дейности не е подписан от представител на ответника, поради което не може да се приеме, че „***“ЕООД е приел завършена работа от „***“ООД. Твърдението на ищеца в исковата молба обаче, че монтажът е завършен на тази дата, е в подкрепа на направения извод за уведомяването на ищеца от ответника, че следва да приведе доставените съоръжения в завършен вид и че е в известност за изискванията на ответника във връзка със съставения на 4.08.2015г. протокол.

Посочено бе по-горе, че на 19.08.2015г. е съставен втори протокол относно готовността за пуск на съоръженията по инсталацията за компостиране на животински отпадъци. Съдът приема за установено твърдението на ответника, че за съставянето му ответникът е изпратил имейл съобщение до ищеца на същата дата – 19.08.2015г., с което го е поканил да присъства, и твърдението на ищеца, че не е могъл да присъства на площадката на обекта предвид късното уведомяване и невъзможността да се придвижи същия ден от гр.Б. Д. до с.К.. От съдържанието на протокола се установява, че комисия в състав представители на „***“ЕООД, „***“ЕООД, проектантът св.И. И. и представител на трето лице са извършили оглед на съоръженията преди пускането на инсталацията и са установили множество недостатъци в доставените верижно-лентов транспортьор подаващ преди дробилка, дробилка за балирани растителни отпадъци, смесител за биоразградими отпадъци, верижно-лентов транспортьор след смесител до реактор, верижно-лентов транспортьор след реактор до CDR, верижно-лентов транспортьор за извеждане на компост след CDR, електрически двигатели втора употреба, гумено-лентов транспортьор над CDR и задвижване на CDR. Ответникът е сключил с „***“ЕООД седем анекса към вече сключен с това лице договор №4 от 30.06.2015г. за изработка и доставка на други части от инсталацията. С анексите подизпълнителят е приел да изпълни допълнителни СМР по преправяне, окомплектоване и монтаж по привеждането в състояние на годност за експлоатация на съоръженията, за които с протокола от 19.08.2015г. са констатирани недостатъци. Пет от анексите са сключени и работата по тях е предадена на ответника преди „***“ЕООД да предаде инсталацията на ППК“***“, което е станало на 12.09.2015г. По два от анексите работата, уговорена с тях, е предадена след това. Писмените доказателства са оспорени от ищеца с писмено становище след провеждане на съдебното заседание, на което са били представени. Поради неконкретизиране на извършеното оспорване съдът е дал възможност на ищеца да извърши уточнение кои документи оспорва и в какво се състои оспорването, но същият не е сторил това до приключване на последното съдебно заседание в настоящото производство. Ето защо съдът приема автентичността на представените анекси и приемо-предавателни протоколи към тях, като подписани между „***“ЕООД и „***“ЕООД. Тяхното съдържание подлежи на доказване с допустимите по ГПК доказателствени средства, което съдът приема, че е сторено от представилия ги ответник с изготвената по делото експертиза.

На 12.09.2015г. „***“ЕООД е предал на ППК“***“ изградената инсталация за компостиране на животински отпадъци, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Инсталацията е въведена в експлоатация, за което е съставен протокол обр.19 от 17.12.2015г., подписан от „***“ЕООД в качеството му на възложител и от „***“ЕООД в качеството на изпълнител на обекта.

По делото са изготвени едно неподписано изложение от вещо лице със специалност машинно инженерство, една експертиза от вещите лица П. и К. и комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, включваща в състава си вещото лице икономист Я.К. и две вещи лица с компетенции в областта на машинното инженерство П.П. и А.И.. Първите две заключения съдът не е изслушвал и не е приел поради неприети от съда състави на вещите лица. Съдът приема последното заключение на трите вещи лица като изготвено от експерти в кръга на техните научни познания, след запознаване с материалите по делото и оглед на изградената инсталация. В хода на съдебния процес съдът е отхвърлил искането за отвод на в.л. П., приемайки, че не са налице основания за отстраняването му. Съдът намира за необходимо отново да посочи, че не може да се приеме наличие на заинтересованост от негова страна поради факта, че е бил назначен като експерт по друго дело за отговор на поставени въпроси, несвързани с предмета на настоящото дело. Още повече, че същият е предупреден за отговорността, която носи за изготвянето на правдиво и безпристрастно заключение. Освен това експертът не е назначен от съда по искане на ответника, въпреки че е постъпило такова, а поради факта, че е останал единственото вещо лице в списъка при ОС Разград с необходимата специалност, след замяната на няколко вещи лица преди това поради техния отказ и поради неизпълнение на задачата от назначеното в.л. А.. Съдът не се е произнесъл по молбата на „***“ООД за назначаване на това вещо лице, а замяната и назначаването на в.л. П. е извършено с определение, поставено върху върната призовка от поредното вещо лице, което се е отказало от участие в делото. Ето защо не може да се приеме наличие на пристрастност от страна на в.л. П.П. към която и да е от страните. Възражението на ищеца, че вещото лице И. не е посетил обекта, не води до необоснованост на изготвената експертиза. Инсталацията е посетена от в.л. П. по тяхна взаимна уговорка за разпределяне на работата в техническата част, след което двамата са обсъдили въпросите от тяхната компетентност и са стигнали до единно заключение по тях. В допълнение, в.л.И. заявява, че инсталацията в днешния си вид, съотв. нейният оглед, не биха могли да дадат информация за състоянието й към 2015г. и че за него като специалист от значение са приемо-предавателния протокол на обекта и протоколът за 72-часовата проба. Разногласието между вещите лица в писменото заключение е по поставения въпрос на експертизата за наличието или липсата на неразплатени доставки между страните. След изслушването им в с.з. се установява, че различните становища, съотв. отразеното особено мнение на в.л. икономист са от правно естество – в заключителната част на експертизата е отразено, че по данъчни документи и фактури „***“ЕООД няма задължения към „***“ООД, но в констативно-съобразителната част вещите лица са отбелязали извода, отразен и в особеното мнение на вещото лице икономист, че неразплатените доставки между страните съгласно сключения договор са в размер 115 700лв. без ДДС, съотв. 138 840лв. с ДДС. По двата факта – липса на данъчни документи за задължения и останал фактически неразплатен остатък по договора, между вещите лица не съществува спор. Съдът приема както че няма съставени данъчни документи за тази сума, така и че от уговорената цена по сключения договор и анекси в общ размер 277 520лв. без ДДС, съотв. 333 024лв. с ДДС, е останала неплатена сума в размер 138 840лв. с ДДС. Въпросът за нейната дължимост е правен и ще намери място по-нататък в правните съображения на съдебния акт.

Според изготвеното заключение и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, към датата на пробното пускане на инсталацията в цялост, доставените от „***“ООД съоръжения са съответствали на техническите проекти и спецификации, договорени между „***“ООД и „***“ЕООД със сключения договор 9.04.2015г. и анексите към него. Изключение прави дробилка за балирани растителни отпадъци. Последната не отговаря на работния проект, предоставен от възложителя, и не е въведена в експлоатация поради вложени нестандартни материали и стари възли. Вещите лица дават заключение, че към настоящия момент не е възможно да бъдат установени твърдените от ответника несъответствия между изработените от „***“ООД съоръжения по технически проект и спецификации за доставки, тъй като по делото липсват данни за предварително съгласуване на работните проекти на изпълнителя с проектанта (т.8.10 от спецификациите). Вещите лица посочват, че несъответствията могат да бъдат констатирани и при предаване на съоръженията в работещо състояние при пробно пускане на всяко от тях. Експертното становище въз основа на горните хипотези е, че ищецът би трябвало да установи евентуални проблеми в техническите проекти още в стадия на изготвяне на работни проекти преди пристъпване към изработката им, при съгласуване на работните проекти с проектанта и последно при пробното им пускане на своята производствена площадка, преди доставката на площадката на инсталацията. Вещите лица посочват, че „***“ООД не е приложил нито един от изброените начини за установяване на пропуски при изготвянето на спецификации за доставките, технически проекти и представените от възложителя скици. Становището на ищеца, че доставените изделия представляват част от цялата инсталация за компостиране на животински отпадъци и тестването им може да се извърши само при нейния цялостен монтаж, е необосновано. Вещите лица в с.з. допълват писменото си заключение, като обясняват, че изграждането на цялата инсталация и пробното й пускане е предпоставка за функционалното изпитване на съоръженията. Тяхното фактическо сглобяване и предаването им на възложителя в работещ вид обаче е задължение на ищеца, което не е изпълнил. Именно този факт е наложил поправката на машините преди пробното изпитване на цялата инсталация и е извършено от друг подизпълнител – „***“ЕООД.

В тази насока е разпитът на проектанта св.И. И.. Свидетелят обяснява, че е викан от възложителя при всяка доставка. Когато изработените от „***“ООД съоръжения били доставени на работната площадка, св.И. присъствал на обекта, свидетелство за което е и участието му при съставяне на протокола от 4.08.2015г. Свидетелят констатирал, че съоръженията са били на части, вместо да бъдат доставени сглобени в завършен вид. Не му е представена конструктивна документация, нито сглобена машина за одобрение. След сглобяването им, което видно от обсъдените по-горе доказателства е извършено от другия подизпълнител, св.И. вече ги е приел.

По-нататък, от заключението на комплексната експертиза се установява, че електрическите двигатели, доставени от „***“ООД, са втора употреба, чието производство е спряно през 80-те и 90-те години на ХХ век., същите не са произведени от посочения на логото им „***“АД. Двигателите са заменени с нови такива от „***“ЕООД, за което „***“ЕООД е заплатил на този подизпълнител 3 816лв., 2 296,80лв. и 1 282,80лв. с ДДС за доставка на двигатели на отделните съоръжения, или общо за всички двигатели 7 395,60лв. с включен ДДС.

„***“ЕООД е възложил и други СМР на „***“ЕООД по преправяне, окомплектоване и монтаж по привеждането в състояние на годност на инсталацията за експлоатация, като е заплатил на този подизпълнител 7 075,92лв. за дейности по верижно-лентов транспортьор отвеждащ след дробилка и шнек прехвърлящ; 5 315,62лв. за дейности по верижно-лентов транспортьор отвеждащ към дробилка и дробилка за балирани растителни отпадъци; 25 004,40лв. за дейности по верижно-лентов транспортьор под CDR; 23 480,64лв. за дейности по верижно-лентов транспортьор от смесител към ***ер; 32 324,30лв. за дейности по задвижване на CDR с мотор редуктор и гумено-лентов транспортьор над CDR. Горните факти са проверени и установени от вещите лица – машинни инженери.

Инсталацията е приета от ДФ“Земеделие“, доказателства за което е писмо за оторизация на плащането от 25.11.2015г., находящо се на л.491 и 492 в папка 2 към материалите по делото и уведомително писмо за одобрение на л.493 от същата папка (неправилно посочена в експертизата като папка 1).

Във връзка с предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД, по делото са представени два нотариални акта. С НА № 101, т.1, рег.№879, дело № 88/2016г. от 12.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград, „***“ЕООД, представляван от управителя С.А.А., е прехвърлил на А.С.А. чрез договор за покупко-продажба пет земеделски имота, находящи се в землището на с.Г., както следва: 1. Нива в м.К. с площ 2,359дка, представляващ имот № 000258; 2. Нива в м.К. с площ 18,999дка, представляващ имот № 057003; 3. Нива в м.К. с площ 6,815дка, представляващ имот № 057007; 4. Нива в м.К. с площ 11дка, представляващ имот № 059012; 5. Нива в м.К. с площ 8,2дка, представляващ имот № 059013. Имотите са продадени на общата цена 11 861,40лв.

С НА № 102, т.1, рег.№ 881, дело № 89/2016г. от 12.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград, „***“ООД, представляван от С.А.А., е прехвърлил на С.А.А. чрез договор за покупко-продажба осем недвижими имота, находящи се в с.Г., както следва: 1. Поземлен имот с площ 2,628дка, представляващ УПИ ІІІ-23 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***; 2. Поземлен имот с площ 2,373дка, представляващ УПИ ІІ-23 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***, заедно с построените в него второстепенна стопанска сграда – склад за прикачен инвентар сас застроена площ 96кв.м., второстепенна селскостопанска постройка за отоплителни материали и инвентар сас застроена площ 17кв.м., второстепенна селскостопанска постройка със сеновал със застроена площ 49,50кв.м.; 3. Поземлен имот с площ 2,125дка, представляващ УПИ V-26 в кв.4 по ЗРП на селото с адрес ***; 4. Поземлен имот с площ 2,137кв.м., представляващ УПИ VІ-26 в кв.4 по ЗРП на селото с адрес ***; 5. Поземлен имот с площ 2,616дка, представляващ УПИ VІІ-25 в кв.4 по ЗРП на селото с адрес ***; 6. Поземлен имот с площ 2,594дка, представляващ УПИ V-24 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***; 7. Поземлен имот с площ 2,666дка, представляващ УПИ ІV-24 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***. Поземлен имот с площ 2,442 дка, представляващ УПИ VІ-24 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***. Имотите са продадени на общата цена 44 835,80лв. без включен ДДС.

На 6.07.2017г., след завеждане на исковата молба, С.А. е заличена като управител на дружеството и такъв е станал едноличният собственик на капитала А.С.А..

Установява се от заключението по назначената комплексна експертиза, че за продажбата по първия нотариален акт е издадена фактура № 273/12.02.2016г. и продажната цена в размер 11 861,40лв. е постъпила същия ден по банковата сметка на „***“ЕООД. За продажбата по втория нотариален акт е издадена фактура № 274/12.02.2016г.и продажната цена в общ размер 53 802,96лв. с ДДС е постъпила на същата дата по банковата сметка на „***“ЕООД. Всички имоти са отписани от счетоводните сметки на дружеството-ответник.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на остатъка от уговорената цена за изработка на съоръженията по сключения договор за изработка от 9.04.2015г. и последвалите го анекси е частично основателен. Съгласно цитираната правна норма, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Общият размер на заплащането за извършената работа страните са уговорили на 333 024лв. с ДДС. Поръчващият „***“ЕООД е заплатил авансово на „***“ООД сумата 194 184лв. с ДДС, за който факт е налице признание на изпълнителя в исковата молба, а също така е установено и от заключението на експертизата. Финалното плащане е уговорено между страните в чл.3 от договора до 10 дни след получаване на стоката, т.е. до 14.08.2015г. Остатъкът от 138 840лв. с ДДС не е заплатен към настоящия момент. Съдът приема, че същият е дължим, тъй като независимо от констатираните недостатъци на престирания резултат – предмет на изработката, задължението на поръчващия за заплащане на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД за извършената от изпълнителя работа не се погасява, а недостатъците пораждат права за възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД с иск или възражение и ако бъдат упражнени, могат да доведат до намаляване на размера на възнаграждението – така решение № 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о. Горното се отнася и за невложената в инсталацията дробилка, защото възложителят не е развалил договора за нея, каквато възможност му дава чл.265 ал.2 ЗЗД, а се е възползвал от възможността по ал.1 пр.2 на същия член за всички доставени съоръжения.

Именно в горния аспект следва да бъде разгледано възражението за прихващане, направено от ответника – възложител на работата. Възражението намира правно основание в разпоредбата на чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД – за заплащане на разходите, извършени от „***“ЕООД за поправката на съоръженията. Изпълнени са условията на чл.264 ал.2 ЗЗД. На първо място, след доставката на частите на машините на площадката в с.К. и техния оглед на 4.08.2015г., поръчващият е констатирал, че машините не са доставени в сглобен вид, и че за извършените доставки документацията на доставчика не е съгласувана с проектанта. Този недостатък на изработените вещи е явен, тъй като в сключения между тях договор страните са уговорили изработка и доставка на съоръжения, а не на части за тях. Освен това ищецът е имал задължението по т.8.10. от всяка спецификация за доставка предварително да съгласува изработената машина с проектанта на обекта, което не е сторил. На второ място, възложителят е уведомил изпълнителя да завърши работата си, като му ги предаде в завършен вид, годен за вграждането им в инсталацията, което се установява както от събраните гласни доказателства за извършване на последваща дейност по сглобяването им от работници на ищеца на площадката на инсталацията, така и от подкрепящото ги признание на ищеца в исковата молба и в обясненията по чл.176 ГПК в тази насока. Ищецът не е успял да сглоби съоръженията, което е констатирано от възложителя на 19.08.2015г. Към тази дата „***“ЕООД е възложил монтажа им на „***“ЕООД, при което са установени и множество недостатъци на изработените машини, описани подробно в протокола от 19.08.2015г. Горните обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че престираният резултат е доставен с явни недостатъци, за което поръчващият е уведомил изпълнителя, а последният не ги е отстранил.

Дори и да се приеме, че с втория протокол на 19.08.2015г. възложителят е констатирал нови несъответствия в отделните части на съоръженията, водещи до невъзможност за монтирането им в този вид, както и наличието на стари некачествени части, вложени в тях, които не са могли да бъдат открити при първоначалния оглед, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е знаел за тези недостатъци. Аргументи в тази насока са неизпълнението на задължението за привеждане на машините в завършен вид именно поради несъответствия в частите, водещо до невъзможност за сглобяването им, както и неизпълнението на задължението по т.8.10. от спецификациите за предварително съгласуване на доставките с проектанта. Неизпълнението на горните две задължения е достатъчно за установяване на неговото знание за несъответствие на договореното с изпълненото. В този случай известяването му от възложителя за констатациите от 19.08.2015г. не е необходимо, по арг. от чл.264 ал.2 изр.трето ЗЗД.

Установява се от заключението на комплексната експертиза, че разходите по отстраняване на недостатъците, платени от „***“ЕООД на „***“ЕООД, са за замяна на старите електрически двигатели с нови такива на обща стойност 7 395,60лв.; за преправяне, окомплектоване и монтаж по привеждането в състояние на годност на верижно-лентов транспортьор отвеждащ след дробилка и шнек прехвърлящ, на стойност 7 075,92лв.; на верижно-лентов транспортьор отвеждащ към дробилка и дробилка за балирани растителни отпадъци, на обща стойност 5 315,62лв.; на верижно-лентов транспортьор под CDR на стойност 25 004,40лв.; на верижно-лентов транспортьор от смесител към ***ер на стойност 23 480,64лв.; на задвижване на CDR с мотор редуктор и гумено-лентов транспортьор над CDR на стойност 32 324,30лв. Така общата сума, платена от ответника на трето лице за поправяне на недостатъците на доставените съоръжения, е 100 596,48лв. Претенцията, направена с възражението за прихващане, е за сумата 91 416,48лв. и съдът е обвързан с прихващането до този размер. Въпреки, че работата по два от анексите с „***“ЕООД е предадена след приемането на инсталацията от ППК“***“, следва да се отбележи, че плащането от ДФ“Земеделие“ на ППК“*** е извършено на 25.11.2015г., а протоколът обр.19 за въвеждането й в експлоатация е съставен на 17.12.2015г. Към двете дати са отстранени всички недостатъци по съоръженията, вложени в инсталацията, поради което и ответникът има право да търси прихващането им с дължимата от него цена по процесния договор.

Сумата, дължима от ответника на ищеца в размер 138 840лв., следва да бъде прихваната със сумата на извършените от ответника разходи за поправка в размер 91 416,48лв. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 47 423,52лв. в изпълнение на задължението му за плащане на доставените съоръжения по договора от 9.04.2015г. В останалата част над този размер до размера 138 840лв. искът следва да се отхвърли поради извършеното прихващане със сумата 91 416,48лв. за извършените от ответника разходи за поправка на недостатъците в престираните машини.

Искът за заплащане на сумата 119 148лв., претендирана като извършени договорени дейности за монтаж на място на изработените изделия, е неоснователен. На първо място, монтирането на съоръженията и предаването им в завършен вид на възложителя е уговорено в договора от 9.04.2015г. и последващите анекси. В тях страните недвусмислено са договорили цена за всяко изделие като завършено съоръжение, а не за изработката му на части. Монтирането на частите до привеждането на всяко съоръжение в завършен вид е договорено в крайната цена на машините и не се дължи на отделно основание. Това е достатъчно за отхвърляне на тази част от иска поради неоснователност. На следващо място, установено бе от анализа на доказателствата, че дори и да е имало отделна уговорка между страните за монтаж, тази дейност не е била завършена успешно от ищеца, което е наложило ангажирането на трето лице по преправянето и сглобяването на доставените машини.

За основателността на исковете с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже три предпоставки: че е кредитор на ответника, че ответникът е извършил увреждаща го сделка и че страните по извършената сделка са знаели за увреждането. Предявените искове за обявяване на недействителността на двата договора за продажба на тринадесет недвижими имота, обективирани в нотариални актове №№ 101 и 102 от 12.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград, са основателни.

Първата от посочените предпоставки е налице. „***“ООД е кредитор на „***“ЕООД. Неговото вземане с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД е налично и дължимо, съобразно чл.3 от договора за изработка от 9.04.2015г. В съдебната практика се приема, че вземането съществува. ако твърдените факти могат да го породят. Последните подлежат на пълно доказване, което е успешно проведено от ищеца. В съдебния процес се установи доставката на изработените съоръжения и неплащането на остатъка от договорената цена, след извършеното прихващане. При това положение „***“ООД се явява кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД от момента на възникване на задължението за плащане – 14.08.2015г.

Налице е и втората предпоставка от фактическия състав на правната норма – ответникът „***“ЕООД е сключил два договора за продажба на собствените си недвижими имоти на 12.02.2016г., въз основа на който продал на ответниците С.А. и А.А. недвижимите имоти. Сделките представляват правни действия, увреждащи ищеца – изпълнител по договора за изработка, тъй като осуетяват възможността за реализиране на правото да получи остатъка от цената по договора за изработка.

Третата предпоставка относно знанието на съконтрахентите по увреждащата сделка също е налице. Управителят на „***“ЕООД, който е сключил двете сделки, е С.А.. Същата е съпруга на А.А. – факт, който се признава от страните. В случая намира приложение разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД – оборимата презумпция за знание за увреждането. Според същата знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането. Съгласно установената практика на ВКС (напр. решение № 86 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2015 г., IV г. о.), оборимата презумпция по чл.135 ал.2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридическите лица. Юридическите лица се управляват от определени органи. Чрез тях участват в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по силата на закона образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени физически лица. Когато тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Юридическото лице се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема такива. „***“ЕООД е продавач по увреждащите продажбени сделки и се представлява от физическо лице, което в единия случай е продало имота на себе си, а в другия случай – на своя съпруг. С оглед изложените по-горе съображения, приложима е презумпцията по чл.135 ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от всеки от ответниците, която не е оборена в процеса.

В разглеждания случай са установени всички елементи от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД и предявените искове са основателни.

„***“ООД и „***“ЕООД претендират присъждане на сторените от всеки от тях разноски. Ищецът е внесъл ДТ в общ размер 12 124,97лв. и е внесъл депозит за вещи лица в размер 1 200лв. Ответникът „***“ЕООД е заплатил адв.възнаграждения за двама адвокати в размери 12 000лв. и 3 000лв. Съгласно чл.78 ал.3 в.в. с ал.1 ГПК претенцията може да обхваща възнаграждение само за един адвокат. В представения списък на разноските ответникът е посочил възнаграждението в размер 12 000лв., което следва да се вземе предвид при присъждане на разноските. Същото е реално заплатено, видно от приложеното платежно нареждане. Ответникът е заплатил и депозит за вещи лица в общ размер 642,40лв. Съобразно уважената част от предявените искове и на основание чл.78 ал.1 ГПК, тримата ответници следва да заплатят на ищеца сумата 4 261,52лв. за направени деловодни разноски. Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника „***“ЕООД сумата 9 115,45лв. за направените деловодни разноски. „***“ООД е останал задължен за внасяне на допълнителен депозит за вещо лице в размер 42,40лв., които не са внесени към настоящия момент. Същият следва да бъде осъден да ги внесе.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда „***“ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя А.С.А., да заплати на „***“ООД ЕИК 109569744, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя И. Р. К., сумата 47 423,52лв., дължима като остатък от цена за плащане на доставени съоръжения по договор за изработка и доставка от 9.04.2015г.;

Отхвърля иска, предявен от „***“ООД за осъждане на „***“ЕООД да му заплати сума над размера 47 423,52лв. до претендирания размер 138 840лв., представляващ остатък от цена за плащане на доставени съоръжения по договор за изработка и доставка от 9.04.2015г., поради извършено прихващане със сумата 91 416,48лв., платена от „***“ЕООД за извършени разходи за поправка на недостатъци на изработените и доставени съоръжения – предмет на посочения договор;

Отхвърля иска, предявен от „***“ООД за осъждане на „***“ЕООД да му заплати сума в размер 119 148лв., претендирана като задължение за заплащане на монтажни дейности във връзка със сключения между страните договор за изработка и доставка от 9.04.2015г., като неоснователен;

На основание чл.135 ЗЗД обявява за недействителен по отношение на „***“ООД сключения на 12.02.2016г. договор за покупко-продажба на пет земеделски имота, находящи се в землището на с.Г., както следва: 1. Нива в м.К. с площ 2,359дка, представляващ имот № 000258; 2. Нива в м.К. с площ 18,999дка, представляващ имот № 057003; 3. Нива в м.К. с площ 6,815дка, представляващ имот № 057007; 4. Нива в м.К. с площ 11дка, представляващ имот № 059012; 5. Нива в м.К. с площ 8,2дка, представляващ имот № 059013, сключен между „***“ООД, представляван от управителя С.А.А. от една страна и от друга А.С.А., обективиран в НА № 101, т.1, рег.№879, дело № 88/2016г. от 12.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград;

На основание чл.135 ЗЗД обявява за недействителен по отношение на „***“ООД сключения на 12.02.2016г. договор за покупко-продажба на осем недвижими имота, находящи се в с.Г., както следва: 1. Поземлен имот с площ 2,628дка, представляващ УПИ ІІІ-23 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***; 2. Поземлен имот с площ 2,373дка, представляващ УПИ ІІ-23 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***, заедно с построените в него второстепенна стопанска сграда – склад за прикачен инвентар сас застроена площ 96кв.м., второстепенна селскостопанска постройка за отоплителни материали и инвентар сас застроена площ 17кв.м., второстепенна селскостопанска постройка със сеновал със застроена площ 49,50кв.м.; 3. Поземлен имот с площ 2,125дка, представляващ УПИ V-26 в кв.4 по ЗРП на селото с адрес ***; 4. Поземлен имот с площ 2,137кв.м., представляващ УПИ VІ-26 в кв.4 по ЗРП на селото с адрес ***; 5. Поземлен имот с площ 2,616дка, представляващ УПИ VІІ-25 в кв.4 по ЗРП на селото с адрес ***; 6. Поземлен имот с площ 2,594дка, представляващ УПИ V-24 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***; 7. Поземлен имот с площ 2,666дка, представляващ УПИ ІV-24 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***. Поземлен имот с площ 2,442 дка, представляващ УПИ VІ-24 в кв.3 по ЗРП на селото с адрес ***, сключен между „***“ООД, представляван от С.А.А. от една страна и от друга С.А.А., обективиран в НА № 102, т.1, рег.№ 881, дело № 89/2016г. от 12.02.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград;

На основание чл.115 ал.2 ЗС указва на ищеца „***“ООД, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението следва да извърши отбелязване на същото в Службата по вписванията при РС Разград.

Осъжда „***“ЕООД, А.С.А. и С.А.А. да заплатят на „***“ООД сумата 4 261,52лв. за направени деловодни разноски.

Осъжда „***“ООД да заплати на „***“ЕООД сумата 9 115,45лв. за направени деловодни разноски.

Осъжда „***“ООД да внесе по сметка на ОС Разград сумата 42,40лв., дължима за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: