Р Е Ш Е Н И Е №

29.12.2017 г.                     град Разград

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Разградски окръжен съд, граждански състав, на  шести декември,  две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание в следния състав:

Председател: Диляна Йорданова

при секретаря  М. Н.

като разгледа докладваното от съдия Йорданова  търговско  дело  № 44 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.В.А. ***, чрез адв. Е.С.от АК-Разград, посочена и като съдебен адрес против ЗАД “ОЗК Застраховане“, със седалище гр.София, ЕИК ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в размер на 26 000 лева, претърпени от ищеца вследствие на причинена средна телесна повреда /контузия на дясната ръка със счупване на главичката на III-та дланна кост на дясната ръка/ при ПТП на 06.03.2016г., реализирано от Р.М.Р. при управлението на товарен автомобил „Фиат Фиорино“, с рег.№***, който към датата на ПТП има сключена застраховка “гражданска отговорност“ със застрахователното дружество-ответник по застрахователна полица№*** от 10.12.2015г., както и имуществени вреди в размер на 97.80 лева, от които 60лв. за медицински преглед, 20 лв. за рентген, 6,90лв. за преписи по адм.дело№287/2016г. на РС-Исперих, както и 10,90 лв. за ксерокопия на доказателства по делото. Исковата сума за неимуществени вреди се претендира, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника до окончателното й заплащане. Твърди се период около месец на невъзможност за самостоятелно обличане, тоалет, шофиране и работа, неправилно зарастване на счупеното и ограничение в движенията на дясната ръка, както и прием на болкоуспокояващи. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява срещу описания в исковата молба механизъм на ПТП, като счита, че инцидентът е настъпил по изключителна вина на ищеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1, чл. 8, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като без видима причина е напуснал своята лента за движение и е навлязъл в лентата за насрещното движение. На следващо място прави възражение за съпричиняване и не се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, не се е съобразил с атмосферните условия и с характера и интензивността на движението и е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.

В срока за допълнителна искова молба ищецът не навежда нови обстоятелства по същество на предявения иск; оспорва възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в който поддържа възраженията в първоначалния отговор на исковата молба.

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ от 2015 г. С параграф 22 от ПЗР на новия Кодекс на застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 г., се предвижда материалните и процесуалните норми, съдържащи се в част четвърта на отменения Кодекс на застраховането да продължават да се прилагат по отношение на застрахователните договори сключени преди влизането в сила на новия Кодекс на застраховането, освен ако страните не са договорили друго след влизането му в сила. В случая застрахователният договор по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е сключен на 10.12.2015г. и няма данни страните по застрахователния договор да са договорили друго след 01.01.2016 г., когато е влязъл в сила новия КЗ, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./

Разградският окръжен съд, като взе предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства и становището на ответника, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения по делото констативен протокол от 06.03.2016г., издаден от ОД на МВР Разград, на посочената дата, около 17,10 часа, е настъпил инцидент, при следните обстоятелства в ***, при управлението на МПС№ ***, Р.М.Р., е реализирал ПТП с лек автомобил, рег.№*** с участието на Т.В.А., вследствие на което е била причинена фрактура на дясната ръка на ищеца.

В конкретния случай протоколът за ПТП е констативен, съставен от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се касае за нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието.

Не е спорно по делото, че пострадалият А. непосредствено след инцидента е бил откаран в спешно отделение на МБАЛ-Разград, където му е направена рентгенова снимка. Съгласно представения лист за преглед на пациент от 07.03.2016г. е постъпил в Спешно отделение – Русе с оплаквания „травма на дясна длан с пръстите при ПТП“, като е получил силни болки, отток и затруднени движения на ръката, проведена е гипсова имобилизация и обезболяване с аналгин. Видно от приложения амбулаторен лист от 09.03.2016г. , издаден от МБАЛ – Разград, ищецът е травмирал дясната си ръка на 06.03.2016г. при ПТП, същата е оттекла и станала силно болезнена , обслужен по спешност в ЦСМП Русе, където е била гипсирана, след което на 08.03.2017г. сам си е премахнал гипса. На 09.03.2016г. съгласно амбулаторния лист на ищеца е направена нова гипсова имобилизация.

По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение за осъществен преглед на ищеца на 08.03.2016г. и на 09.03.2016г., съгласно което А. е получил контузия на дясната длан, със счупване на III-та дланна костица в основата й. Съдебният лекар е посочил, че описаното увреждане може да бъде получено вследствие на ПТП от 06.03.2016г., така както е съобщил ищеца, като е довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка. С исковата молба са представени заключенията по назначените медицинска и авто-техническа експертизи по досъдебно производство№275ЗМ-62/2016г., образувано във връзка с процесното ПТП, които предвид принципите за непосредственост и устност в гражданския процес, не следва да бъдат ценени в исковия процес.

Установява се по делото, че е налице застраховане на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Р.М.Р. при ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие, видно от представената справка, със застрахователна полица №*** от 10.12.2015г, със срок на валидност от 10.12.2015г. до 09.12.2016г.

С влязло в сила решение №56 от 02.11.2016 г. по НАХД № 287/2016г. на РС-Исперих, Р.М.Р. е признат за виновен, в това, че на 06.03.2016г в с. Самуил при управление на МПС товарен автомобил“Фиат Фиорино“, рег.№***, нарушил правилата за движение, а именно чл.5, ал.1, т.1, чл. 8, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.В.А., изразяващо се в счупване на главичката на III-та дланна костица на дясна ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясна ръка, което деяние извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия А., който по същото време и място нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1, т.1 от , чл.8, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП -престъпление по чл.343а, ал. 1, б. "б", предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, наложена му е глоба в размер на 1000 лева.

Решението на наказателния съд по чл. 78а от НК има правните последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.413, ал.2 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В ал.3 на същата разпоредба е посочено, че разпоредбите на ал.2 се прилагат и за актовете по глава 28 и 29, в които е уредена възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и решаване на делото със споразумение. Следователно следва да се приеме, че вината на Р.М.Р. в извършването на престъплението по чл.343а, ал. 1, б. "б", предл. второ от НК е установена с влязла в сила присъда. Ето защо настоящият граждански съд е обвързан от силата на присъдено нещо по въпроса за извършените нарушения от страна на застрахования при ответника водач на разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от , чл.8, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и относно квалифицирания признак от състава на престъплението, че вследствие на него е причинена средна телесна повреда на пострадалия А.. Присъдата на наказателния съд обаче не е обвързваща за гражданския съд по въпроса за съпричиняването, което не е елемент от престъпния състав по чл.343а, ал. 1, б. "б", предл. второ от НК. Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат подлежи на самостоятелно изследване и преценка от гражданския съд, независимо от приетото в наказателното производство.

От приетото заключение по назначената комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза на вещите лица Т. и Д., неоспорено от страните, което съдът кредитира, се установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил контузия на дясната ръка със счупване на главичката на III-та дланна каст на дясна ръка. При такъв вид травми и при липса на усложнения работоспособността се възстановява след два месеца. Непосредствено преди възникване на процесното ПТП ищецът Т. В.А. се е движил в лявата за него пътна лента срещу движещия се в посока, обратна за неговата товарен автомобил „Фиат Фиорино“, с което е създал опасност от челен сблъсък. Водачът на товарния автомобил Р.М.Р. е възприел лек автомобил „Ауди А4“, управляван от А. от относително голямо разстояние, като е очаквал да се пристрои в другата пътна лента. Когато разстоянието между двата автомобила е намаляло Р. е предприел аварийно завиване, наляво от праволинейната си посока, навлизайки в лявата за него лента на уличното платно. По същото време ищецът е възприел опасността от челен сблъсък и е предприел пристрояване от лявата в дясната за него лента, като вследствие на описаните маневри между двата автомобила е настъпил челен сблъсък в лявата пътна лента. Действията на водача А., който е управлявал автомобила в лявата за него лента, от техническа гледна точна не отговорят на изискванията за безоспасност. Скоростта на т.а. „Фиат Фиорино“ в момента на сблъсъка е била 21,5 км/ч, а непосредствено преди процесното ПТП - 49 км./ч, като л.а. „Ауди А4“, управляван от ищеца се е движил със скорост 45 км./ч. преди и по време на инцидента. Ударът между пострадалия и автомобила не е бил предотвратим, чрез аварийно спиране при конкретната пътно-транспортна обстановка, което се дължи на закъснялата реакция на ищеца с 0,75 секунди. В случай, че Т. В.А. е реагирал едновременно с водача Р.М.Р., той би имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране.

Видно от изслушаното по делото допълнително заключение на вещото лице Д., неоспорено от страните, което съдът цени като обстойно обосновано, в случай, че водачът на т.а. „Фиат Фиорино“ е предприел аварийно спиране, без да променя праволинейната треактория на движение на своя автомобил, а поведението на ищеца А. е същото, двата автомобили биха се сблъскали на разстояние 6,4 метра след ориентир№1. Тъй като т.а. „Фиат Фиорино“ би достигнал до пресечната точка между треакториите 1,07 секунди по-рано от л.а. „Ауди А4“ следва, че те не биха могли да се разминат безконфликтно и между тях и биха се ударили.

От показанията на разпитания по делото свидетел О. И. се установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил счупване на средния пръсти и част от дланта на дясната ръка, която е била гипсирана около месец-месец и половина. Пострадалият споменавал, че доста го боли, имал затруднения за се къпе, не можел да работи и шофира. На два пъти му бил поставян гипс, тъй като първият път изпитвал интензивни болки, които не могъл да изтърпи и отстранил сам гипса. След като гипсът бил окончателно премахнат, продължавал да го боли пръста понякога, като болката все още не е отшумяла. Показанията на свид. И. в частта, в която пресъздава казаното му от ищеца, относно механизма на ПТП и дали ищецът към момента на инцидента е бил с обезопасителен колан, не се основат на преки възприятия, като са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото, поради което не следва да бъдат ценени. В останалата им част съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел И., които счете за отразяващи неговите непосредствени възприятия, като същевременно същите са обективни, детайлни и последователни.

Свидетелят Р.Р. в депозираните показания пред настоящата инстанция обяснява, че на 06.03.2016г. е управлявал МПС „Фиат Фиорино“ в дясната лента, като А. навлязъл в същата лента, която е била обратна на правилната посока на движение на управлявания от ищеца лек автомобил. Посочва, че го е видял на разстояние 50-100 метра, след това е завил на ляво, тъй като са щели да се ударят челно. В последния момент А. го забелязал и завил в неговото платно, след което са се блъснали. Преди настъпване на процесното ПТП ищецът си играел с телефона като нямал поставен колан. Съдът кредитира показанията на свид. Р., които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства-протокол за ПТП, основно и допълнително заключение по авто-техническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.226 от КЗ /отм./ предвижда, че при наличието на застраховка гражданска отговорност, ответникът поема задължение да заплати пряко на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди. По делото беше установено, че от водача на посочения автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност, при нарушение на правилата за движение, виновно е допуснато ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба увреждания на ищцата

Установи се по делото, че произшествието е настъпило по вина на водача на товарен автомобил марка товарен автомобил „Фиат Фиорино“, с рег.№***. Същият не се е съобразил с разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от , чл.8, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въпросът за противоправността на поведението на водача и за нарушение на нормативните разпоредби на ЗДвП е разрешен с решението по чл. 78а НК, имащо значение за гражданския съд на влязла в сила присъда относно деянието, противоправността на поведението и виновността на дееца.

Съдът приема, че са доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.

Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 15 000 лв. в полза на ищеца би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на деликта.

По делото обаче е доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е говорил по телефона и управлявал автомобила в насрещната лента за движение по време на ПТП, създавайки опасности и пречки за движението, с което е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 , чл. 8, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не се установява по делото от ответника, чиято е тежестта на доказване при пълно и главно доказване, че ако е бил с поставен колан към момента на ПТП ищецът би получил телесни увреждания в по-малка степен, поради което в тази част съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано.

При горните мотиви РОС приема, че в конкретния случай е налице съпричиняване в размер на 50 процента, като в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 лева, изчислено като 50 процента от сумата от 15000 лева.

За горницата над посочения размер до размера от 26 000 лв. искът за неимуществени вреди е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск за сумата от 97,90 лв.- претърпени имуществени вреди в резултат от реализирано ПТП, съдът счете същият за частично основателен като съобрази следното:

От съвкупния налази на събраните по делото доказателства и като цени приетите на стр. 31 по делото фискални бонове, както и превод за суми чрез ПОС терминал, находящ се на стр.36 по приобщеното НАХД№287/2016г. , съдът приема за доказано по делото, че вследствие на претърпяното непозволено увреждане ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 97,80 лева, от които 60 лв. за медицински преглед, 20 лв. за рентген, 6,90лв. за преписи по адм.дело№287/2016г. на РС-Исперих, както и 10,90 лв. за ксерокопия на доказателства.

Предвид приетото съпричиняване в размер на 50 процента искът за имуществени вреди е основателен за сумата от 48,90лв., като за горницата над посочения размер до размера от 97,80лв. следва да бъде отхвърлен.

Лихвата за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди по чл.266 от КЗ е дължима от датата на увреждането. С исковата молба ищецът е претендирал законна лихва, считано от уведомяването на ответника, което е извършено на 10.01.2017г. съгласно приетото по делото предложение от застрахователя за сключване на споразумение. Следователно върху сумата от 7500 лева неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва, начиная от 10.01.2017г. до окончателното плащане.

По делото не са ангажирани доказателства за реално понесени разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, поради което искането за присъждането им следва да се остави без уважение. След приключване на последното по делото заседание е постъпил списък на направените разноски от процесуалния представител на ищеца адв. Събева, в който се съдържа искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата за безплатно адвокатско представителство. Липсва отбелязване в представеното по делото пълномощно за приложение на посочената разпоредба при упълномощаването, като искането не е доказано от страната до приключване на съдебното дирене пред РОС, поради което е неоснователно.

Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като по делото е доказано извършването на разноски в общ размер на 1015 лева, от които 615 лв. депозити за вещи лица и за призоваване на свидетел, както и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева по реда на чл.25, ал.2 вр. ал.1 от ЗПП. Следователно на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 791,40 лева.

Ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 350 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане“, ЕИК ***, със седалище ***, да заплати на Т.В.А. ***, чрез адв. Е.С.от АК-Разград, съдебен адрес ***, офис 11, сумата от 7 500 лв. /седем хиляди и петстотин / лева-главница, представляваща обезщетение по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 48,90 лв. /четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки/ главница, представляваща обезщетение по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за претърпените имуществени вреди, в резултат от реализирано на 06.03.2016г. ПТП от Р.М.Р. при управлението на товарен автомобил „Фиат Фиорино“, с рег.№***, за който към датата на ПТП има сключена застраховка “гражданска отговорност“ по застрахователна полица№*** от 10.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 7500 лева, начиная 10.01.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 791,40 лева съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени и за имуществени вреди за горницата над уважените до предявените размери.

ОСЪЖДА „ЗАД “ОЗК Застраховане“, ЕИК ***, със седалище гр.София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати по сметка на ОС-Разград, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

MH