Р Е
Ш Е Н И Е
9. V.2018 Разград
6
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 10.ІV. 2018
съд
На Година
В публично
заседание в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:Светлана
Лазарова Председател
2017 ТЪРГОВСКО
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
51
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази
следното:
Производство по чл.365 и сл. ГПК.
„ Солид – дамска мода” ООД(в
ликвидация),ЕИК827202906, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.Русе, ул.“Липник“№10,
чрез назначения в производството по ликвидацията му ликвидатор - адв. В.
П., на осн. чл. 232,ал.2 във вр. с чл.79ЗЗД предявява срещу „Видис тур“ЕООД, ЕИК116581857,
със седалище в гр.Разград,
ул.“В.Левски“№8 иск за заплащане на наемни вноски в общ
размер на 36 000,00лв., дължими му
се за периода от 1.ХІ.2014 до 30.V.2017г. в изпълнение
на сключения между тях на 1.Х.2013г. Договор за
наем Претендира законна лихва и присъждане на направени по делото разноски.
В законоустановения и предоставен му
за това срок, ответното дружество признава допустимост и частична основателност на иска. Признава
дължимос8т на наемни вноски за времето от 1.ХІ.2014 до 30.ІХ.2016г. в размера
на 27 600,00лв. Позовано на
предвидените в договора условия за прекратяването му, оспорва дължимост на наемните
вноски в претендирания размер и за периода
от 30.ІХ.2016 до 31.V.2017г.
С депозирана в срока на чл.373 ГПК
допълнителна искова молба, ищецът оспорва въведеното в срок за отговор
твърдение за недължимост на исковата сума в пълния й размер поради прекратяването на наемния договор. Твърди ползването на
процесния обект и последващо на предвидената в наемния договор дата на
прекратяването му.
В отговор на доп. искова молба
ответното дружество заявява, че поддържа твърдението си за недължимост на
исковата сума в пълния й размер и за
периода от 30.ІХ.2016 до м. май на 2017г. поради прекратяването на наемния договор .
В с.з., чрез процесуално
представляващият го на осн. чл. 269ТЗ ликвидатор ищцовото дружество заявява, че
поддържа иска по основание. Признава извършени от ответника в хода на делото погашения
на наемни вноски в общ размера на 5 000,00лв.
Чрез процесуалният си
представител по пълномощие –адв. М. Маринов, ответното дружество пледира за
решаване на спора според установеното от доказателствата по делото.
Обсъдени в съвкупност и във връзка
с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да
приеме за установена следната фактическа обстановка:
На 13.Х. 2013г. между двете
дружества е сключен договор, съгласно който ищецът предоставя на ответното
дружество –временно и възмездно ползването на собствения си недвижими имот,
индивидуализиран като първи етаж в сграда, находяща се в гр.Разград, ул. „Хан
Кубрат“№2. Договорът е сключен за срок от три години, считано от 1.Х.2013г.
Изтичането на срока е предвидено в основание за прекратяване на договора.
В т.5 от Договора страните са предвидили възможност за продължаването му и след
изтичане на срока с двустранно подписан между тях анекс.
Срещу предоставеният му за
ползване недвижим имот, в качеството си на наемател ответното дружество се е
задължило със заплащане на взаимно договорената с наемодателя цена в размер на
1 200,00лв. месечно. Плащането на наемната цена е договорено да се извършва
в брой в периода от 1-во до 5-то число
на съответния календарен месец. Срещу платената в брой наемна вноска,
наемодателят се е задължил с издаването на фактура и касов бон.
От депозираните по реда на чл.176
ГПК обяснения се установява, че ответното дружество се е ползвало от процесния
имот до м.VІІ. 2017г. Държало е в помещението
свързаните с производствената му дейност машини и съоръжения. По делото не се твърди и не се доказва, ищецът
да се е противопоставял на осъществяваното от ответника фактическо
ползване на имота .
Видно от приложеното
извлечение от партидата на ищеца в ТР , считано от 2015г. същият е поставен в
производство по ликвидация и за негов ликвидатор е назначен, представляващият
го в настоящото производство-адв. Вл. П.. След встъпването му в длъжност, със
съставяне на ф.№160000002/11.VІІ.2016г. ищцовото дружество предявява за плащане
натрупалите се за времето от 1.ХІ.2014 до 31.VІІ.2016г. задължения по 21 непогасени
от ответника наемни вноски , възлизащи в
общ размер на 25 200,00лв. В реквизит на фактурата се установява, че същата е получена от управителя на ответното
дружество срещу положен от него подпис. Депозирана
като доказателство на л.7 от делото, както фактурата, така и факта на
получаването й, не са оспорени от
ответното дружество.
С депозирани в хода на делото
извлечения по см/ка, ответното дружество доказва , че на 16.Х.2017г., 10.ХІ.2017г.,
11.ХІІ.2017г., 30.І.2018г., 16.ІІ.2018г. и 9.ІІІ.2018г. е извършило по банков път плащания по наемния
договор в общ размер на 5 000,00лв.
Ищцовото дружество не оспорва факта на постъпилите след предявяване на
иска погашения по наемните задължения.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира иска за доказан по
основание до размера на 31 000,00лв. До първоначално предявеният му размер
от 36 000,00лв., при съобразяване на извършените плащания като настъпили в
хода на делото обстоятелства по чл.235 ГПК, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По делото е
безспорно установено, че между страните, по силата на сключения на 13.Х.2013г..
договор, са установени търговски взаимоотношения. По своето съдържание и
основни за квалификацията му реквизити, процесният договор обуславя установената между страните облигационна връзка като такава по договор за
наем, при съответните, произтичащи за всяка от тях права и задължения. Съдът намира за безспорно установено, че и
след 30.ІХ.2016г., ответното дружество се е ползвало от наетия обект със
знанието и без изричното противопоставяне на ищеца-наемодател. Позовавайки се
на изтеклия към 30.ІХ.2016г. срок на договора като основание за прекратяването
му, на осн. чл.127 ГПК ответното дружество следваше
да установи, че е изпълнило задължението
си по чл. 232, ал.2 от ЗЗД за плащане на наемната цена и по чл.233ЗЗД за
връщане на отдадения по наем имот, но и двете предпоставки не са доказани в хода
на производството.
Задължението за връщане на наетата вещ от
страна на наемателя, след като облигационната връзка престане да съществува е
предвидено от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежи на
доказване от наемателя. Връщането на наета недвижима вещ по смисъла на
посочения текст не се изчерпва с изнасяне на машини, съоръжения и материали от
нея, нито с непосещаването й занапред. Имотът се счита за предаден, когато наемателят осигури достъп до
имота във вида му, в който е бил към
момента на сключване на наемния договор - имотът трябва да е напълно опразнен
от вещи и друго имущество на наемателя и наемателят предава ключа на имота,
евентуално постига съгласие с наемодателя за съдбата на монтирани в имота
съоръжения и пр. Законът не предвижда това задължение да
отпада в случаите, когато по някаква причина (добри отношения, осъществяване на
ремонт, аварийни събития и др.) наемодателят е имал достъп до имота чрез свой
ключ, а ако наемателят твърди осъществени от наемодателя при тази хипотеза
действия с цел ангажиране на отговорността му по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в посочения по-горе
смисъл, то в негова тежест е да ги установи.
В този смисъл настоящата съдебна
инстанция приема за безспорно установено, че до края на м.V.2017г., сключеният
между страните наемен договор е бил мълчаливо продължен за неопределен период
от време и следователно ответникът дължи наем за осъщественото, със знанието на наемодателя ползване на
имота.
Обстоятелството, че ответното
дружество е изплатило част от задълженията си по наемния договор след дата на предявяване
на иска, както бе посочено и по горе, съдът съобразява като такова по чл.235
ГПК. Доколкото обаче, с поведението си
ответното дружество е дало повод за воденото срещу него производство, то същото
на осн.чл.78 ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски в пълния им
размер .
По изложените мотиви, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВИДИС ТУР“ ЕООД,
ЕИК116581857, със седалище в гр.Разград,
ул.“В.Левски“№8 , на основание чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2, пр.1 от ЗЗД и в
изпълнение на Договор за наем от 1.Х.2013г. ДА ЗАПЛАТИ НА „СОЛИД
– ДАМСКА МОДА” ООД(в ликвидация),ЕИК827202906, със седалище и адрес на управление
по търг. регистрация в гр.Русе, ул.“Липник“№1, непогасените за периода от
1.ХІ.2014 до 31.V.2017г. наемни вноски в общ размер на 31 000,00лв.(тридесет и една хиляди лева),
ведно със законна лихва, считано от 1.VІ.2017г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен на осн.чл.79 във вр. с чл.232 ЗЗД от „СОЛИД – ДАМСКА МОДА” ООД(в
ликвидация),ЕИК827202906, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.Русе, ул.“Липник“№1 против „ВИДИС ТУР“ ЕООД, ЕИК116581857, със
седалище в гр.Разград, ул.“В.Левски“№8
до първоначалния му размер от 36 000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИДИС ТУР“ ЕООД,
ЕИК116581857, със седалище в гр.Разград,
ул.“В.Левски“№8 , на основание чл.78ГПК
ДА ЗАПЛАТИ НА „СОЛИД – ДАМСКА МОДА”
ООД(в ликвидация),ЕИК827202906, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр.Русе, ул.“Липник“№1 разноски по делото в размер на 3 440,00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: