Решение по Търговско дело 54/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

27.ІІІ.2018

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

25.І.

публично

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар:М.Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМИЛ СТОЕВ

РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

          в. т.

2017

    №54

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 294(1)ГПК във вр. с чл.253 и сл.ГПК.

С Решение №405/18.ХІІ.2014г. по гр.д.№ 563 по описа му за 2014г., състав на РРС е отхвърлил исковете, предявени в условия на обективно кумулативно съединяване от „Р.“ООД против „П.“ЕООД , както следва: 1/на осн.чл.266 ЗЗД за дължимо му се в размер на 17 286,00лв. възнаграждение за монтажни-заваръчни работи, договорени и изпълнени по сключения между тях Договор за доставка и монтаж от 24.ІV.2012г. и 2/ на осн.чл.92 ЗЗД за дължимо в размер на договорена в обезщетение за забава на поетото по договора парично задължение неустойка от 3 457,20лв.

По жалба на ищеца на производство пред РОС е било образувано втд №16/2015 по опис на РОС. С постановеното по същото Решение №4/29. ІV.2015г. състав на РОС отменя Решение №405/18.ХІІ.2014 по грд.№563/2014 на РРС и уважава исковете на „Р.“ООД като доказани по основание и размер.

Недоволно от решението на РОС, „П.“ЕООД обжалва същото пред ВКС.

След допускането му до касационно обжалване, със свое , постановено по реда на чл.290 ГПК Решение №9/5.VІ.2017г по гр.д.№2690 по описа му за 2015г, ВКС отменя решението на РОС В ЧАСТТА, с която съдът е уважил предявения на осн. чл.266 ЗЗД иск и връща делото в тази му част за ново разглеждане. Поради липса на изискуемия се по см. на чл.280 ГПК обжалваем интерес, ВКС не допуска до касационно обжалване решението на РОС, в частта, с която касаторът „П.“ЕООД е осъден да заплати на „Р.“ООД в обезщетение за забава неустойка от 3 457,20лв.

Изложеното по горе, очертава като висящ на производство пред настоящия съдебен състав спора по предявения на осн.чл.266 ЗЗД иск за заплащане на договореното и дължимо, в изпълнение на сключения между страните договор за изработка, възнаграждение за престирания от ищеца резултат, като и по въведения в срок за отговор спор относно качеството на изработката като основание за отказа на възложителя да приеме същата и да заплати възнаграждението в пълния му размер.

С депозирана в срока по чл.263 ГПК жалба, позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, „Р.“ООД моли за отмяна на решението на РРС в тази му част и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи иска му по чл.266 ЗЗД като доказан по основание и размер.

В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие, въззивникът заявява, че поддържа жалбата си. Развива съображения в подкрепа на твърдението си, че е изправна по договора страна – престирала възложеното й за изработка качествено, в срок и в договорения обем. Твърди неизпълнение на насрещно поетото от въззиваемия парично задължение. Счита въведените в срок за отговор възражения, за неприемане на престираните в изпълнение на договора заваръчни работи, за неоснователни и недоказани. Счита, че възложителят не е възразил своевременно срещу престирания резултат, поради което и позовано на предвиденото в чл.264, ал.3 ЗЗД твърди приемането му като основание за изискуемост на дължимото за изработката възнаграждение в пълния му размер. Оспорва стореното в срок за отговор възражение за прихващане поради неликвидност и неизискуемост на насрещно предявеното от въззиваемия вземане за разходи по проведен радиографичен контрол за изпитване качеството на престирания резултат. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски .

В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие, въззиваемият заявява, че оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на РРС като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Поддържа твърденията си за неизправност на въззивника по отношение на дължимото в срок и качество изпълнение по договора. Твърди неприемане на престирания резултат при своевремено заявено пред изпълнителя възражение-отказ в този смисъл. Направените разходи по установяване на недостатъците на престираната изработка, претендира в право на задържане, което в този си състав съдът квалифицира като възражение за съществуването на търговски залог по чл. 315 ТЗ. В условия на евентуалност, в случай на уважаване на предявения срещу него иск, въззиваемият въвел и възражение за прихващане на платените от него разноски по проверка на изработката, която по договор е била дължима от изпълнителя. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски. По повод изп. лист, издаден в полза на въззивника въз основа на невлязлото в сила осъдително решение по втд №16/2015 на РОС, въззиваемият сезира съда в настоящото производство с искане за издаване на обратен изп. лист.

В съответствие с правомощията си по чл.269 и сл. ГПК, в този си състава съдът намира Решението на РРС за валидно, а в обжалваната си част и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен иск за изпълнение на поето по договор за изработка парично задължение.

Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.

Обсъдени в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, събраните в това производство доказателства не дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установена фактическа обстановка, различна от установената такава пред първоинстанционния съд.

По делото е безспорно установено, че между страните, по силата на сключения между тях на 24.ІV.2012г. договор за доставка и монтаж, са установени търговски взаимоотношения. По своето съдържание и основни за квалификацията му реквизити, процесният договор обуславя установената между страните облигационна връзка като такава по договор за изработка, при съответните, произтичащи за всяка от тях права и задължения. В предмет на договорената изработка е възложен тръбопровод за отвеждане на амоняк под налягане към нулеви хладилни камери с материали на изпълнителя.

В задължение и на двете страни е било двустранното подписване на заявки по възлагане и изпълнение за всеки етап на монтажните дейности; двустранното подписване на констативни протоколи и акт обр.19 за всеки етап на монтажните дейности; издаването на фактури за стойността на дължимото и извършено за етапа плащане; В т.3.5. от договора е предвидено, че с подписването на Акт обр.19 „Завършени строително(доставно)-монтажни работи“ двете страни потвърждават, че договорените ремонтни и монтажни работи са изпълнени от изпълнителя, респ. приети от възложителя. От което и по аргумент на противното се следва, че според страните, неподписването на акта следва да се квалифицира като действие по неприемане на изработката от стана на възложителя.

В качеството си на изпълнител въззивникът е дължал да осигури необходимите за изработката материали и да изпълни договорените ремонтни, и монтажни работи(монтаж на тръбопровод по проект „Нулеви хладилни камери“), в срок(пет календарни месеца, считано от дата на авансово плащане по т.3.2 от договора) и качествено, при съобразяване на съответните нормативни и технически изисквания за тяхното безопасно и ефективно функциониране, регламентирани в приложимата по отношение на процесното съоръжение Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане(НУБЕТНСН). Която, с оглед безопасното функциониране на съоръжението, предвижда използването на коефициенти за сигурност и якост на заваръчните шевове , установими в хода на монтажните работи чрез механични изпитвания и изпитвания без разрушаване, проведени от производителя за потвърждаване съответствието на всички заварени съединения с допустимите нива на качеството според заваръчните несъвършенства(вж.чл.8 от НУБЕТНСН). В съответствие с предвидените в този подзаконов нормативен акт задължения, като изпълнител по сделката въззивникът е бил задължен да осигури съответствието на материалите с изискванията на наредбата с удостоверения за специфичен контрол - вид 3.1 или вид 3.2 по БДС EN 10204.

Според чл. 19. (1) от н-бата за всички заварени метални съединения на съоръженията под налягане, съгласно БДС EN ISO 17637. е дължима проверка чрез визуален контрол, обхващаш: проверката за съответствие на съоръжението с конструкторската документация по чл. 255, ал. 1 от Н-бата ; състоянието на заварените съединения на елементите на съоръжението, на прикрепените към него щуцери и други части и отклоненията им от геометричните размери; маркировката на материалите, чрез която се осигурява проследимост на вложените материали; изследване на съоръжението за съответствието му с изискванията на наредбата и изследване на записите, удостоверяващи извършените изследвания, проверки и изпитвания по време на производството на съоръжението под налягане

Според наредбата, към приложение на която препраща в съдържанието си и процесния договор, проверката за наличието на изискуемият се коефициент на якост е дължима с изпитвания без разрушаване - чрез радиографичен контрол и ултразвукова дефектоскопия във всички места на пресичане на заварените съединения и на не по-малко от:

1. десет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура до 250 °С или максимално работно налягане до 1,6 МРа;

2. двадесет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура от 250 до 400 °С или максимално работно налягане от 1,6 до 8,0 МРа;

3. петдесет на сто от челните заварени съединения на съоръжения под налягане, работещи с максимална работна температура над 400 °С или максимално работно налягане над 8,0 МРа;

4. всички челни заварени съединения, за които в проекта е приет коефициент на якост 1,0.

Проверката по метода на радиографичния контрол е предоставена в правомощията на акредитиран орган за контрол и се удостоверява с нарочно издаден за това сертификат.

В обобщение съдът приема, че относимо на предвиденото в нормативната уредба, в задължение на изпълнителя по договора е било при предаването на тръбопровода с изготвения Акт об.19 – етапен и окончателен, да удостовери пред възложителя с изискуемите се за това сертификати, че е осъществил проверка на изработката по посочените по горе методи-визуален и радиографичен, и че изпълнените по тръбопровода заваръчни работи са съответни на приложимия БДС.

В задължение на въззиваемия, в качеството му на възложител по договора е вменено заплащането на вложените в изработката материали и на договореното в размер на 41 470,00лв(.без ДДС) възнаграждение за изработката (вж.т.3.2.2 от договора), по начин и в срокове, както следва:

- авансово плащане, дължимо в срок от десет работни дни, считано от дата на подписване на договора, възлизащо в размер на 30% от общата стойност на договора; Т.е., на 4.V.2012г., когато изтича предвидения за това десет дневен срок, авансовото плащане по договора е станало изискуемо. По делото не се въвежда спор относно изправността на възложителя по отношение на това вменено му с договора задължение. Датата на извършеното авансово обвързва изпълнителя с изпълнение на възложената му работа в срок до м.Х.2012г. Видно от приложените Акт обр.19, изпълнителят е удостоверил предаването на престацията през м.ІІ.2013г., т.е. със забава.

- всяко следващо плащане е било дължимо при всеки отделен етап, след удостоверяването му с двустранно подписан Акт обр.19, по банков път и в срок до десет работни дни от датата на издаване на съответния акт;

- окончателно плащане е договорено като дължимо след двустранно подписване на издадения от изпълнителя и приет без възражения от възложителя Акт обр.19 „Завършени строително(доставно)-монтажни работи“. Като в договора е предвидено, че възложителят разполага с възможността да провери и да направи забележки по акта в пет дневен срок от представянето му. Тази договорна клауза, обсъдена по правилото на чл.20 ЗЗД във връзка с клаузите, предвиждащи изрично формални изисквания за редовността на Акт обр.19, дава основание на съда в този му състав да приеме от фактическа страна, че въпросната, „проверка“ е бил дължима от въззиваемия в пет дневен срок от представянето на акта само по отношение на съответствието му с договорените формални изисквания за неговата редовност. Т.е., срокът на тази проверка не се явява относим към приемането на самите монтажни работи, както се твърди в становището на въззивника.

Съответно на договорно вменените на изпълнителя задължения по т.5, в т.4 на въззиваемия, в качеството му на възложител е предоставено правото, на всеки етап от монтажните дейности да изисква информация, технически спесификации и сертификати за произхода на доставяните/влагани материали и за съответствието на възложеното за изработка съоръжение с изискванията за неговата безопасна експлоатация; Относно приемането на ремонтните и монтажни работи, в право на възложителя е предвидено извършването на проверки относно качеството и степента на завършеност на монтажните работи във всеки един момент от изпълнението на договора, а след окончателното им приключване - на 72-часова проба за изпитване на тръбопроводите и съоръженията, осъществена от нарочна комисия в експлоатационни условия.

С оглед характеристиките на процесния обект и съгл. предвиденото в чл.186, и сл. от НУБЕТНСН, вече като техен ползвател, въззиваемият е задължен да допусне съоръженията под налягане до експлоатацията им, само когато съответствието им със съществените изисквания е удостоверено с декларация или сертификат за съответствие и маркировка за съответствие съгласно приложимите за съоръженията наредби по чл. 7 ЗТИП.

Реализирайки правата си по договора и по повод предявените му за приемане, и за заплащане монтажни работи, в качеството си на възложител въззиваемият е изискал от изпълнителя предоставянето на документацията, дължимата се на всеки етап от изработката за удостоверяване на съответствието й с изискванията за качество и безопасност на съоръжението. По делото се установява, че при поискването й, такава не му е била предоставена. Извод, който се следва и от констатациите на назначената пред първоинстанционния съд СТЕ. В заключение (вж.л.427 и сл., грд №563/14РРС) вещото лице е констатирало, че относимо към дата на Актове обр.19 от 8.ІV.2013 и 28.V.2013г., изготвени от изпълнителя във връзка с изработката и предаването на процесния амонячен тръбопровод, последният е бил с непроверено, недоказано и неудостоверено от него със съответен сертификат за съответствие на изпълнените заваръчни съединения(ЗС) с изискуемото се по БДС качество.

При изпълнение на възложената му задача, експертът е установил, че в обема на възложените за изработка амонячни тръбопроводи е включен и магистрален тръбопровод с р/р на носещо сечение Ф108см, в който са изпълнение 28бр. ЗС без доказателства за извършен им радиографски контрол и сертификация за съответствие.

От развилата се по този повод кореспонденция между страните (вж.л.л.53 и сл. от делото) е видно, че във връзка с резултатите от двете поредни 10%-ви проби, всяка от които констатирала недопустими дефекти на ЗС и необходимост от ремонт, възложителят е настоявал за извършването и на 100% контрол върху изпълнените ЗС.

Позовавайки се на констатирани недостатъци след фактическо получаване на готовия трудов резултат и на липсата, на предоставени му от изпълнителя сертификати за съответствие на изработката с договореното качество, ответното търговско дружество инициира вместо изпълнителя(чл.5.1 от Договора) провеждането на дължимия в тази връзка радиографичен контрол, възлагайки го на лицензиран контролен орган - „***“ ЕООД. Прилага ф.№0000001127/27.ІІ.2013г. като доказателство за това, че за заявения от него и извършен 100% контрол на ЗС е заплатил на „***“ЕООД възнаграждение в размер на 17 286,00лв. с ДДС.

На основание издадените от контролния орган сертификати за некачествено изпълнение на ЗС, възложителят отказва да приеме изпълнението на процесния тръбопровод като не подписва предявения му за това Акт обр.19/28.V.2013г. Последващо на отказа си да приеме престацията, отказва да заплати в пълния му размер и предявеното му с процесни фактури №1057/31.V.2013 и 1056/31.V.2013г. възнаграждение. Като за неизплатената сума от 17 286,00лв. адресира до изпълнителя изявление за прихващането й от предявено му за плащане с ф.№1056/31.V.2013г.(л.26) възнаграждение. Изявлението за прихващане е направено извънсъдебно в приложеното по делото писмо изх. № 869/20.VІ.2013 г., доказано получено от адресата си - „Р.“ООД.

Безспорно установено е в процеса, че по повод извършеното частично плащане на сумите по съставената от изпълнителя фактура, между страните е разменена кореспонденция относно качеството на осъществените от изпълнителя монтажни /заваръчни/ работи, оспорени от възложителя като несъответни на изискуемият се за качеството им стандарт. Факт е, че Акт обр.19/ 8.ІV.13г. (л.99-100 ) и Акт обр.19/28.V.13г. (л.133), и двата касаещи изработката на процесните ЗС, не са подписани от възложителя .

В изпълнение на дадените му от ВКС указания, съдът назначи допълнителна СТЕ. В заключение, вещото лице констатира следното:Въведената в спор между страните техническа компонента е относима към качественото изпълнение на неразглобяеми съединения в тръбопровод към амонячна хладилна инсталация, функционираща под високо налягане и температура. Проверката на процесните ЗС е осъществен от независим орган чрез радиографичен метод за безразрушителен контрол (дефектоскопия). Извършен е първичен 10% контрол на ЗС, , при който са констатирани множество вътрешни дефекти от тип непровар, пори, шлака, несплавявания, подрези, линейно изместване и други. След предприет за отстраняването им ремонт, е извършен втори безрарушителен контрол(БК), обхващащ повече от 10%ЗС, при който също се установяват недопустими дефекти.

Въз основа на доказателствата по делото вещото лице установява извършването и на 100% БК, обхващащ общо 750 бр. изпълнени ЗС, в това число и процесното ЗС №33(вж. Сведения за контрол с №7/13.ІХ.2012г., №12/1.Х.2012г., Протокол №02045-RT/28.ХІ.2012г.). Използваният при контрола метод е нормативно регламентира, установява т.нар. вътрешни/скрити недостатъци на ЗС и според вещото лице дава максимална достоверност на резултатите от тестовете. Използва се масово за контрол на технологични тръбопроводи, пренасящи силноотровни и лесно възпламеняващи се флуиди под налягане, което сочи на приложимостта му в случая(вж.т.4 СТЕ, л.55 втд №54/18 РОС). Позовавайки се на предвиденото в чл.21, ал.3 от НУБЕТНСН, вещото лице сочи метода за задължително приложим при контрол на отремонтираните ЗС. По този метод вещото лице констатира, че в ЗС №33 е установен технологичен, вътрешен/скрит и в степен на недопустим/ нетърпим дефект от тип „пори“ (вж.д/во на л.15, л.160 от грд №563/14 РРС и СТЕ на л.31 втд №54/18 РОС). В отговор на поставения с отменителното решение на ВКС въпрос, експертът установява в размер на средствата за отстраняване на този дефект сумата от 119лв. +/ - 5,00лв. без ДДС.

В отговор на допълнително поставените му от страните задачи и вземайки предвид приложените по делото сертификати с №№ от 02086-RT до 02090-RT и Протоколи за провеждане на радиографичен контрол, доказващи извършен за сметка на въззиваемия 100% контрол на заваръчните съединения, в заключение на л.л.46-59, вещото лице констатира: От общо 750 ЗС, на 100% контрол са били подложени и сертифицирани 575бр. ЗС като 42 % от положените на тази проверка ЗС са с касателство към процесния тръбопровод, в това число и ЗС №33; По отношение на 109бр. ЗС няма данни за изпитването им по метода на безразрушителния радиографски контрол. Сто процентовата проба установява недопустими, подлежащи на втори ремонт дефекти в 19 бр. ЗС. Като вещото лице подчертава, че некачественото изпълнение на заварките(техният брой и недопустимостта на дефектите им) компрометира безопасността на цялото съоръжение(тръбопровод тяло 3). В този смисъл вещото лице поддържа и приетото в хода на първоинстанционното производство експертно заключение, според което : при първичния 10% контрол, обхващащ 150 от ЗС на магистралния тръбопровод са установени общо 96бр.(64%) ЗС с недостатъци, от които 24бр. са определени като недопустими и подлежащи на отремонтиране; След ремонта им, тези 24 бр. ЗС са подложени на вторичен контрол, при който се установява, че 18бр. от тях са отново с дефекти като за пет от тях е констатирана недопустимост, налагаща отново отремонтирането им.

Обобщавайки изложеното по горе, идентично на приетото и от първоинстанционният съд, в този си състав съдът намира за безспорно установено, че дължимата по договора изработка на тръбопровода е престирана със забава и при несъответствие на договореното, и съответно на БДС качество. Съдът намира че от доказателствата по делото се следва за безспорно, че се касае за скрити, неустановими при визуален контрол и нетърпими, поради недопустимостта им, недостатъци в изработката. По делото се следва за безспорно , че установимостта на тези недостатъци е била възможна по регламентирания в НУБЕТНСН метод на радиографичния, безразрушителен контрол.

В качеството си на възложител, въззиваемият е реагирал своевременно и с позволените му от закона, и договора средства. Съответно на дължимото по см. на чл.264 ЗЗД, въззиваемото дружество е извършило преглед на съоръжението, в рамките на необходимото за това време, явяващо се обусловено от продължителността на проведените по радиографичния метод проверки на изпълнените по тръбопровода заваръчни съединения. Провеждането на контрола е инициирано от въззиваемия и възложено от него на акредитиран контролен орган поради липса на сертификати, удостоверяващи извършването му от изпълнителя, относимо към датите , на които е предявил Актове обр.19 за приемане на дължимото се по договора изпълнение. Действията си по оспорване качеството на изработката и по неприемането й, възложителят е обективирал с факта на неподписване на Акт обр.19, както и в адресираната до изпълнителя писмена кореспонденция, в която конкретизира възраженията си срещу качеството на ЗС. Съдът намира, че с тези, доказано предприети от възложителя действия се явява опровергано презумираното по см. чл.264, ал.3 ЗЗД приемане на изработката.

Факт е, че относимо към дата на иска, съоръжението е пуснато в експлоатация. Но, простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

В срока за отговор, както и в хода на делото ответното дружество не въвежда спор относно съответствието на предявената му за плащане цена с предвидената такава по договора. В основание за недължимостта на неизплатената част от цената на изработката, възложителят твърди упражнено търговско право на задържане по чл.315 ТЗ и на прихващане с насрещно дължимите му се от изпълнителя разходи, които е направило вместо последния за установяване качеството на изпълнение на заваръчните съединения. Позовавайки се на недостатъците, констатирани към дата на фактическо предаване на готовия трудов резултат, както и на обстоятелството, че по негова заявка е извършен договорно дължимия от въззивника радиографичен контрол за доказване качеството на готовия трудов резултат, ответното търговско дружество, като възложител, е възразило срещу изплащане пълния размер на сумата по процесната фактура, уведомявайки изпълнителя, че до размера на 17 286,00лв. упражнява търговското си право на задържане по см. на чл.315 ТЗ и на прихващане с изявление, обективирано в полученото от изпълнителя писмо изх. № 869/20.VІ.2013 г.

Въз основа на изложеното, от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице законовите предпоставки за извършване на въведеното в срок за отговор възражение за прихващане. Разглеждането му се следва на базата на общите правила по ЗЗД. Няма спор, че претендираната до прихващане сума е разход, необходимо сторен от въззиваемия вместо и във връзка с договорно дължимия от ищеца контрол за качество на изработката. Претендираната до прихващане сума е в размера на исковата претенция и с извършването му, искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед даденото разрешение на поставените въпроси настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество на спора –правилно, обосновано, съответно на приложимия материален закон и съобразено с трайната, и последователна съдебна практика. При така постановения изход по делото, в полза на въззиваемия се следва присъждане на доказано направени в това производство разноски.

По искането на въззиваемия за издаване на обратен изп. лист, настоящият състав намира за компетентен първоинстанционния съд, постановил отхвърлителното решение по осъдителния иск. Извлечени от текста на закона, правото на обратен изпълнителен лист възниква по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква при наличието на следните предпоставки: 1) изпълнителното основание (изпълнителният титул) е съдебно решение или друг акт; 2) изпълняемото право е парично или за предаване на вещи; 3) съдебното решение е отменено и 4) с влязло в сила решение осъдителният иск е отхвърлен (изцяло или частично).

По аргумент на §6ПЗР във вр. с чл.280, ал.3, т.1, предл. ІІГПК, решението на РОС не подлежи на обжалване и потвърденото с него решение на РРС, с което е отхвърлен осъдителният иск влиза в сила. Осъдителното решение на РОС, с постановяване на което е допуснато предварително изпълнение на дължимото по договора изпълнение, е отменено в тази си част.

Мотивиран от горното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районният съд в атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 272 от ГПК, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №405/18.ХІІ.2014г. по гр.д.№ 563/2014Г. по описа на РРС В ЧАСТТА, с която предявеният от „Р.“ООД,ЕИК 116547965, гр.Разград против „П.“ЕООД,ЕИК125041015,гр.Разград иск за дължимо му се на осн.чл.266 ЗЗД и съгласно Договор за доставка и монтаж от 24.ІV.2012г. възнаграждение в размер на 17 286,00лв. е отхвърлен като неоснователен.

На осн.чл.78ГПК ОСЪЖДА „Р.“ООД, ЕИК 116547965, гр.Разград да заплати на „П.“ЕООД,ЕИК125041015,гр.Разград разноски по делото в размер на 1 151,00лв.

Решението на РОС е окончателно и по регл. на 6ПЗР във вр. с чл.280, ал.3, т.1, предл. ІІГПК не подлежи на обжалване.

След връщането на делото, в компетентност на първостепенния РРС се следва произнасяне по искането за издаване на обратен изп. лист.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.