РЕШЕНИЕ №43
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на
осемнадесети декември |
2017
г. |
в открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:Рая
Йончева
Валентина Димитрова
При секретаря Светлана Лазарова, като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова в.т.дело №60
по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивната жалба на „***“ЕАД,гр.Разград,подадена чрез пълномощник
адв.А.У.от САК против Решение №75/06.04.2017г.,постановено по гр.дело
№2117/2016г.по описа на РРС,с което съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на
ищеца „***“ЕООД,гр.Разград сумата 3 628.05 лв.,представляваща цена на ползвана ,но незаплатена автогарова
услуга за посочени от съда съответен брой курсове за съответните месеци в периода м.ноември 2015г.-м.април 2016г.,ведно със
законната лихва върху същата,начиная от
датата на подаване на исковата молба-01.11.2016г.до окончателното й заплащане.Присъдил
е в полза на ищеца и сумата 176.72 лв. лихва за забавено плащане върху горната
главница за времето от 10.05.2016г.до 31.10.2016г.,както и деловодни разноски в
размер на 1 163.76 лв.
Решението се атакува като
недопустимо, съответно неправилно и необосновано, с искане за неговото
обезсилване,съответно отменяване и отхвърляне на ищцовата
претенция.Жалбоподателят претендира разноски.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба в
който застъпва становище за нейната неоснователност,с искане за потвърждаване
на атакуваното решение.
След проведено първо открито
заседание по делото и даване под на устните състезания по същото,съдът с
определение от 25.10.2017г.,постановено в закрито заседание е възобновил
производствто по същото, тъй като е в срока за произнасяне е констатирал, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално
нарушение, като е допуснал на изменение размера на иска, предявен от ищеца,
чрез неговото намаляване, без конкретизация от последния , предвид заявения
петитум от кои свои претенции към ответника се отказва и кои поддържа до
изменения размер.Да е на ищеца в производството 1-седмичен срок за поправяне на
исковата молба, съобразно предприетото от него пред РС изменение на иска.
В законовия срок ищецът е
депозирал молба, в която изменява иска си като сочи,че общо претендираната /след намаляване размера на иска/ за сумата
3 628.05 лв. е формирана,съобразно първоначалния петитум както следва: от 133 броя курсове за месец ноември 2015г. по 5.70 лева,общо
за758.10 лева, от които са приспаднати платените от ответника 373.35 лева, т.е.
претендира се само за сумата от 384.75 лева, формирана за неплатени 67,5 курса по 5.70 лева;
-130 броя курсове за месец декември 2015г. по
5.70 лева общо за 741.00 лева или 1 курс,по-малко от първоначалната искова
молба;
-65 броя курсове за месец януари 2016г. по 5.70
лева,общо за 370.50 лева,вместо първоначално претендираните 122;
-117 броя курсове за месец февруари 2016г. по
5.70 лева,общо за 666.90 лева, вместо първоначално претендираните 137 курса;
-131 броя курсове за месец март 2016г. по 5.70 лева,общо за 746.70 лева,вместо
първоначално претедираните 142 курса;
-126 броя курсове за месец април 2016г. по 5.70
лева,общо за 718.20 лева.,вместо първоначално претендираните 136 курса;
Посочва
размер на исковата претенция за мораторна лихва за забава от 176.72 лева,като
такава дължима върху неизплатената част от дължимата главница от 3 628.05 лева,
изчислена лихва за периода 10.05.2016г.-деня, следващ датата на фактурата, до
датата на завеждане на исковата молба пред Районен съд град Разград
31.10.2016г.
По отношение на поправената искова
молба въззивника счита същата за недопустима,отново с искане за обезсилване на
решението на РС.
За да се произнесе по жалбата,РОС
намери за установено следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.1
ЗЗД.
Ищецът в производството „***”
ЕООД, град Разград, ЕИК116024769 претендира ответникът „***” град
Разград, ЕИК 202829813 да бъде осъден да му заплати /след изменение на иска/
следните суми:
-
3 628.05 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
подаването на исковата молба –
01.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща цена на ползвана и не заплатена автогарова услуга
за 67,5 курса по 5.70 лева за м.ноември
2015г.общо за 384.50 лв. ;
-130 броя курсове за месец декември 2015г. по
5.70 лева общо за 741.00 лева или 1 курс,по-малко от първоначалната искова
молба;
-65 броя курсове за месец януари 2016г. по 5.70
лева,общо за 370.50 лева,вместо първоначално претендираните 122;
-117 броя курсове за месец февруари 2016г. по
5.70 лева,общо за 666.90 лева, вместо първоначално претендираните 137 курса;
-131 броя курсове за месец март 2016г. по 5.70 лева,общо за 746.70 лева,вместо
първоначално претедираните 142 курса;
-126 броя курсове за месец април 2016г. по 5.70
лева,общо за 718.20 лева.,вместо първоначално претендираните 136 курса;
-сумата от 176.72 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на цената по фактура №1000008022/09.05.2016г. за
периода от 10.05.2016г. до 31.10.2016г.
Сочи, в ИМ, че
страните са сключили Договор за наем от
07.04.2015г.,по който ищцовото дружество е наемодател, а ответното такова наемател на сектор в Автогара Разград, като ответникът
не изпълнил задължението си за заплащане на автогарови услуги за срока на
договора.Претендира разноски.Поддържа исковата молба и в с.з чрез пълномощник.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба. Намира иска
за главницата за периода ноември 2015г. – април 2016г. за частично
основателен, а иска за мораторна лихва – изцяло неоснователен. Сочи, че цената която трябва да заплаща на
ищеца съгласно т. 3 от Договора, касае брой реално осъществени курсове с
използването на Автогара Разград, но не се начислява при неползване на
автогарови услуги на Автогара Разград. Сочи, че общия брой курсове, за които са
използвани автогарови услуги на ищеца в периода ноември 2015г. – април 2016г. е
353. При цена на автогарови услуги за курс от 5.70 лв. общата цена на
автогарови услуги за 353 курса е в размер на 2012.10 лв. Сочи, че е поискал от
ищеца да му се издаде фактура за тази сума от 2012.10 лв., но последният отказал издаване на фактура за признатата
сума.Оспорва представените от ответника Дневник на Автогара Разград за периода
ноември 2015г. – април 2016г., както и Справка за броя ползвани услуги
помесечно.Оспорва претенцията за мораторна лихва, отново като неоснователна.Претендира
разноски.В открито съдебно заседание, чрез пълномощник поддържа отговора на
исковата молба и излага допълнителни съображения.
От
събраните по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното:
В
периода м.ноември 2015г.-м.април 2016г.
ищецът е бил собственик на Автогара Разград.
Между
страните бил сключен писмен договор за предоставяне на автогарови услуги от
07.04.2015 г., между ищеца в качеството му на наемодател и ответника в
качеството му на наемател /л.9/. Предмета на договора съгл. т. І са наемните
отношение между двете страни за ползването на Автогара Разград.
Уредени
са в т. ІІ от същия задълженията на
ищеца – наемодател.
Ответното-дрежество,
в качеството си на наемател се задължило по силата на т.ІІ, т.3: Да заплаща
наем за ползване на сектори обслужване на пътниците в размер на 5.70 лв. с
включен ДДС, за всеки курс, посочен в маршрутните разписания на съответната
община.Съответните суми следвало да заплаща
до 5-точисло на месеца през който ще се извършват превозите по банков път с
платежно нареждане, или в брой на касата на „***“ ЕООД.Следвало ежемесечно упълномощен
представител на наемателя да получава ежемесечно фактура за извършеното обслужване
от Автогара Разград, между 1-во и 5-то число на съответния месец.Страните
договорили,че при неспазване на срока на плащане са дължими лихви в размер на 1 % върху
дължимата сума за всеки просрочен ден.
Срокът
на действие на договора бил уговорен от 01.04.2015г. до 01.10.2015г.Ответното дружество признава, че и след този срок е продължило да
ползва процесните автогарови услуги, без противопоставяне на наемодателя,поради
което както правилно е приел и РС,съгласно чл. 236, ал.1 ЗЗД, договорът, сключен
между страните следва да се счита продължен за неопределен срок.Н а съда и
страните е известно, че в град Разград няма друга автогара, освен процесната.
За заявеното
с исковата молба вземане ищецът издал фактура №1000008022/09.05.2016г. за сумата
4 192.45 лв.,като отправил и покана до ответника да му заплати фактурираното
задължение в размер 4 192.35 лв. в 5 дневен срок /л.12-15/. Поканата
ответникът получил на 17.05.2016г.и изпратил на ищеца възражение с изх. № 2 от
03.06.2016г., с което посочил че дължимата от него сума е в размер на
2 914.29 лв. и поискал ищецът да издаде кредитно известие за 1 278.06 лв. за да направи разплащането
/л.357/. Ищецът не издал исканото кредитно известие.
По
делото са приети заключение на съдебно счетоводна експертиза /л. 389-402/ и
допълнително заключение по същата, които, РОС кредитира като пълни и
компетентно изготвени.В двете заключения са посочени всички записани от страна
на ищеца курсове по линиите,обслужвани от ответника,вкл. и тези неизпълнени в
цялост, тези с непредставени пътни листи,но с записан номер на ПС.Вещото лице
заключава, че дължимата обща сума за
процесния период от страна на ответника към ищеца е 4 001.40 лв., от която е платена 373.35
лв., поради което остава неиздължена
сума в размер на 3 628.05 лв.като
главница, в какъвто смисъл е и направеното от страна на ищеца изменение на
иска, чрез неговото намаляване, вече пред РОС, не само по отношение на общата
сума,но по отношение и на броя претендирани курсове по месеци, предвид
първоначално заявеният петитум.И от гласните и останали писмени доказателства
по делото се установява,че ответникът не винаги е изпълнявал задълженията и по
договора,вкл. и след м.октомври 2015г.,когато същия се е превърнал в
безсрочен.Не е предприел от своя страна стъпки за неговото прекратяване ,като
признава и използване на автогарови услуги общо за сумата 2 914.29 лв., която бил готов да
заплати след отправената покана от страна на ищеца.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Действително
, както е по сочил и РС основният въпрос по делото е уговорената в т. ІІ, т. 3
от Договора наемната цена за ползване на сектор и обслужване на пътници в
размер на 5.70 лв. за курс, дали се
дължи за реално извършен курс или за курс посочен в маршрутното разписание,
независимо дали за същия ответника е използвал или не Автогара Разград.РОС
намира,че при наличие на договорна обвързаност между страните е без значение
дали ответникът е изпълнявал поетите от
него задължения,тъй като същия не
твърди,а и не представя доказателства,че за посочения период е налице
неизпълнение на задълженията,поети от ищецът-наемодател за пред пътно обслужване на пътници – информация
за цени и билети, час на тръгване, маршрути на движение на автобусите и
помещение за престой на пътниците, осигуряване на диспечерски
пункт за организация на движението на автобусите.По време на действие на
договора за ищецът не е съществувала възможност да отдава под наем
сектора,предназначен за ответника на друг превозвач.Ето защо исковата претенция
за общ брой курсове,така ,както е уточнена пред РОС при единична цена за курс
от 5.70 лв..
Общо
дължимата сума от 3 628.05 лв.следва
да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на
исковата молба – 01.11.2016г., до окончателното и изплащане, на осн. чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва за периода от 10.05.2016г.
до 31.10.2016г.въззивния съд също намира
за основателна и доказана,предвид приетото от страните по договора, че
уговорената цена наемателят е следвало да заплаща до 5-точисло на месеца през който ще
се извършват превозите,тъй като се установява,че ответното дружество се е намирало в
забава през времетраенето на целия претендиран период от
10.05.2016г. до 31.10.2016г.Ето защо ответникът дължи на ищеца и заплащането на
сумата
Предвид
направеното пред настоящата инстанция изменение размера на иска, от страна на
ищеца вече и по отношение на претендирания брой курсове за всеки от месеците, посочени
в исковата молба атакуваното решение на РС следва да бъде потвърдено в частта,
с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовото такова общата сума
в размер на 3 628.05 лв., ведно със
законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 01.11.2016г. до окончателното
изплащане на сумата,представляваща такава за автогарово обслужване по общо
636.5 курса,както и по отношение на сумата
176.72 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 10.05.2016г. до 31.10.2016г.
Решението
обаче се явява постановено свръх петитум по отношение на 98.5 курса за
съответните месеци ,посочени в
първоначалната искова молба по месеци, поради което в тази му част същото
следва да бъде обезсилено.
По
разноските.
С оглед
изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, разноски би следвало да се дължат на
въззиваемата в производството страна,представлявана от един адвокат,която обаче
не е представила доказателства за сторени такива пред тази инстанция и не се
следва присъждане на разноски.
Воден от изложените съображения,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№75/06.04.2017г.,постановено по гр.дело №2117/2016г.по описа на РС Разград в
частите му, с които ***” град Разград, ЕИК 202829813 е осъден
да заплати на „***” ЕООД, град Разград,
ЕИК116024769/след изменение на иска/ на
следните суми:
-
3 628.05 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
подаването на исковата молба –
01.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща цена на ползвана и не заплатена автогарова услуга
за общо 636.5 курса,както следва:
-67,5 курса по 5.70 лева за м.ноември
2015г.общо за 384.50 лв. ;
-130 броя курсове за месец декември 2015г. по
5.70 лева общо за 741.00 лева или 1 курс,по-малко от първоначалната искова
молба;
-65 броя курсове за месец януари 2016г. по 5.70
лева,общо за 370.50 лева,вместо първоначално претендираните 122;
-117 броя курсове за месец февруари 2016г. по
5.70 лева,общо за 666.90 лева, вместо първоначално претендираните 137 курса;
-131 броя курсове за месец март 2016г. по 5.70 лева,общо за 746.70 лева,вместо
първоначално претедираните 142 курса;
-126 броя курсове за месец април 2016г. по 5.70
лева,общо за 718.20 лева.,вместо първоначално претендираните 136 курса;
-сумата от 176.72 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на цената по фактура №1000008022/09.05.2016г. за
периода от 10.05.2016г. до 31.10.2016г.
ОБЕЗСИЛВА решенето В ЧАСТТА
МУ, С КОЯТО претенцията на ищеца е
уважена за още 98.5 курса за
съответните месеци ,посочени в
първоначалната искова молба, над приетите за извършени общо 636.5
курса, съобразно изменението на иска.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.