Р Е Ш Е Н И Е № 1

Гр. Разград, 30. 01. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева

2. Диляна Николова

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 65 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.П.Х. *** чрез пълномощник против Решение № 108/ 02. 05. 2017 г. по гр. д. № 320/ 17 г. по описа на РС Разград, в частта, с която ответникът Х. е осъден да заплати на ищеца сумата 2 000 лв. представляваща главница по сключено между страните Допълнително споразумение от 27. 12. 13 г., сумата 121, 26 лв. договорна лихва върху същата главница за периода 15. 01. 14 г. до 10. 06. 14 г., сумата 733, 49 лв. деловодни разноски. Жалбоподателят обжалва решението в осъдителната част и твърди, че е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявения осъдителен иск.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно. В обжалваната част е допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че на 21. 04. 2008 г. е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателя Договор за кредит овърдрафт, според който Банката е предоставила на жалбоподателя кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 2000 лв. за срок от 12 месеца, който изтича на 21. 04. 2008 г. Кредитът е предоставен, според т. 4 от договора с лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора, БЛП е в размер на 5, 44%, стандартната надбавка е 4, 51 пр. пункта или лихвения процент е общо 9, 95 %. Лихвата е дължима до 5-то число на месеца. Неразделна част от договора Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт на физически лица, които кредитополучателят е подписал. На 27. 12. 2013 г. страните по договора са подписали Допълнително споразумение, според което остатъкът от дълга по договора за кредит е 2 135, 25 лв., от които остатъкът по главницата е в размер на 2000 лв., дължимата редовна лихва е в размер на 113, 47 лв., дължимата наказателна лихва е в размер на 21, 78 лв. Страните са се съгласили остатъкът от дълга в размер на 2090 лв. да се преструктурира в „Стандартен кредит за текущо потребление“. Неплатената част от дължимата редовна лихва да се капитализира към остатъка от главницата. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви в размер на 17, 30 лв. и за периода от 06. 12. 13 г. до 27. 12. 13 г. По отношение на остатъка от дълга в размер на 2090 лв. , включващ дължима главница и капитализирани лихви страните са се споразумели, че се променя срока на издължаване на кредита – до 27. 12. 2018 г., като срокът е 60 месеца, считано от датата на подписване на споразумението, съгласно погасителен план за дължимите месечни вноски. Страните са приели, че в случай на предсрочна изискуемост на дълга, поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия, неразделна част от допълнителното споразумение, отпада капитализацията, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Към дата на сключване на споразумението лихвения процент по кредита е 14, 95%. Годишният процент на разходите е 16%. Според т. 19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, целия остатък се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пр. пункта. На 11. 06. 2014 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 1030/ 2014 г. по описа на РРС. На 13. 06. 2014 г. е издадена Заповед № 1602, с която е разпоредено длъжникът по кредита да заплати сумата 2055, 95 лв. главница по договора и допълнителното споразумение, ведно със законната лихва, считано от 11. 06. 14 г. до окончателното плащане, сумата 1951 95 лв. лихва за периода от 15. 01. 14 г. до 10. 06. 14 г. и сумата 353, 85 лв. разноски по делото. На 13. 09. 16 г. е постъпило възражение на осн. чл. 414 ГПК от длъжника Х., а на 14. 10. 16 г. е подадена искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за установяване дължимостта на вземането. В исковата молба ищецът е посочил, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20. 04. 2015 г. , сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобил процесното вземане на Банката срещу кредитополучателя Х.. Приложен е договора за цесия с приложение прехвърлените вземания. С нот. заверено пълномощно на 06. 07. 15 г. представляващите Банката лица са упълномощили „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведомят от името на Банката всички длъжници, чиито вземания са прехвърлени за извършената цесия, като пълномощникът подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на Банката до дължниците по прехвърлените вземания. С писмо, датирано от 14. 05. 2015 г., за което се твърди, че е изпратено до адреса на ответника Х., ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД го уведомил за настъпилата цесия. На приложената обратна разписка от 30. 06. 15 г. е отбелязано, че „пратката не е потърсена от получателя“. По делото пред настоящата инстанция е представено заключение по назначена ССЕ, изготвено от К. А., което съдът кредитира изцяло. Според заключението, договорът за кредит овърдрафт от 21. 04. 08 г. е сключен за главница 2000 лв. при ГЛ 9, 95%, формирана от БЛ% 5, 44% и надбавка от 4,51 %. С Протокол на Банката от 10. 10. 08 г. БЛ% е променен на 7,44% и при надбавка от 4, 51 %, ГЛ е станала 11, 95%. Ответникът Х. е получавал месечното си трудово възнаграждение по разплащателна сметка в „Райфайзенбанк“ АД, след което се е извършвал превод по разплащателната му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. С преведените суми по последната разплащателна сметка са погасявани месечни анюитетни вноски по друг потребителски кредит от 15. 04. 08 г. , както и консумативни разходи на ответника към мобилни оператори, за потребена ел. енергия и др. На падежната дата 5-то число на месеца са удържани само лихви, общо в размер на 1 235, 06 лв. до сключване на допълнителното споразумение. Със сключеното допълнително споразумение от 27. 12. 2013 г. договорът за овърдрафт е трансформиран в кредит за текущо потребление със срок за погасяване 60 месеца с анюитетни месечни вноски. Главницата по този договор е 2090 лв. и договорната лихва е 14, 95 %. Според вещото лице, договорът за овърдрафт и сключеният с допълнителното споразумение са различни видове кредити и се различават освен по предмета и по начина на погасяване. След сключване на допълнителното споразумение, общо внесената сума от ответника за периода от 15. 01. 14 г. до 15. 09. 14 г. е в размер на 102, 16 лв. , с които са погасени: 34, 05 лв. главница , договорна лихва 15, 62 лв. за м. 01. 2014 г. и частично договорна лихва за м. 02. 14 г. в размер на 2, 49 лв. Последното плащане по кредита преди издаване на заповедта за изпълнение е на 15. 02. 14 г. , когато е направено частично погасяване на договорна лихва в размер на 2, 49 лв. До датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК 11. 06. 14 г. неиздължената част от кредита е била 196, 19 лв. , от които 98, 04 лв. главница и договорна лихва в размер на 98, 15 лв. Договорната лихва за периода от 15. 01. 14 г. до 10. 06. 14 г. е в размер на 122, 17 лв., а остатъкът от главницата е в размер на 2 055, 95 лв. Наказателната лихва за периода от 16. 02. 14 г. до 11. 06. 14 г. е в размер на 40, 26 лв.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Отчитайки липсата на субективния елемент и съгласно приетото в т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане изцяло или отчасти от страна на кредитополучателя на задълженията по договора, дори и в случаите, при които договорът съдържа изрично клаузи за "автоматична" предсрочна изискуемост, а с упражняването на правомощията на банката да направи кредита предсрочно изискуем, чрез изрично изпратено и получено от длъжника волеизявление, първоинстанционният съд е отхвърлил установителните искове по чл. 422 от ГПК.

Ищецът е предявил против ответника в условията на обективно кумулативно съединяване евентуален осъдителен иск за същото вземане, като излага твърдение, че ответникът следва да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост на дълга, както и за извършената цесия с връчване на исковата молба. Според т. 11б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 535/2016 г., I т. о., ТК , постановено по реда на чл. 290 ГПК, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, поради което в този смисъл предявеният от ищеца иск е допустим. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК

, се признава съществуването на ликвидно и изискуемо вземане, поради което фактите, които са от значение за настъпване на изискуемостта, могат да бъдат доказани и в исковото производство, независимо, че заповедта за изпълнение е издадена без надлежното им удостоверяване в заповедното производство. От тази правна възможност се е възползвал ищецът.

По същество иска е основателен. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че по предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл. 60, ал.2 от ЗКИ. При образуваното по общия ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба /арг. - мотивите на Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, както и мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК, касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо в настоящият случай и по така предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършената цесия не е породила правни последици, тъй като не му е съобщена. Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. На ответника е връчено с исковата молба писмо, датирано от 14. 05. 2015 г. от ищеца, с което се уведомява за извършената цесия, за което последният е бил упълномощен с нот. заверено пълномощно на 06. 07. 15 г. от представляващите „Банка ДСК“ ЕАД лица-цедента. Изискването да се извърши уведомяването от цедента не препятства прехвърлителят да натовари чрез упълномощителна сделка друго лице с тези задължения, включително това да е и цесионера, тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо. Освен това възражението на длъжника за ненадлежно уведомяване има значение само ако е съединено с възражение за изпълнение към стария кредитор. В настоящия случай изпълнение отсъства, поради което ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с получаването на исковата молба и приложенията.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че Допълнително споразумение от 27. 12. 13 г. , въз основа на което ищецът претендира вземането си има за предмет договор за кредит в размер на 7 587, 48 евро, а претенцията на ищеца е за сумата 2000 лв., предмет на друго допълнително споразумение от 18. 10. 13 г. и в този смисъл съдът се е произнесъл недопустимо. Видно от Допълнително споразумение от 27. 12. 13 г., приложено към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1030/ 2014 г. на РРС, същото има за предмет главница в размер на 2 090 лв., което се установява и от заключението на ССЕ, назначена пред въззивния съд. Действително на същата дата, 27. 12. 2013 г. е сключено и друго допълнително споразумение с предмет 7 587, 48 евро, което не е послужило като основание за образуване на заповедното, а впоследствие и на настоящото исково производство.

Според заключението на същата съдебно-счетоводна експертиза, договорът за овърдрафт и сключеният с допълнителното споразумение договор за кредит за текущо потребление са различни видове кредити и се различават по начина на погасяване. Освен това, за различните кредитни продукти има различна надбавка и различен БЛП, както е и в настоящия случай по отношение на договора за овърдафт и договора за текущо потребление. По първият вид се заплаща само лихва, а по другият главница и лихва. За различните кредитни продукти лихвата е различна. Базисният лихвен процент е различен и е по – висок по сключения с допълнителното споразумение – 14, 95%. Срокът и начинът за погасяване на договора за овърдрафт се различава в сравнение с договора за текущо потребление, който е до 27. 12. 2018 г. с предвидено издължаване на 60 анюитетни месечни вноски. При сравнение на съществените елементи на двата процесни договора, сключени от страните – за овърдрафт и за текущо потребление, които се различават по размер на главница, лихва, краен срок и начин на издължаване и при наличие на уговорките за преструктуриране на кредита и в т. II. 5, че със сключването на допълнителното споразумение се преустановява ползването на други гратисни периоди и/ или частични индивидуални погасителни планове, ако такива са договорени, следва извода, че с допълнителното споразумение, подписано между страните изцяло е подменено съдържанието на договора за овърдрафт. Страните са проявили недвусмислена воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго ново задължение. Поради всички тези обстоятелства, допълнителното споразумение между страните, притежава всички правни белези и е налице обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. С оглед на това, същото има погасителен ефект по отношение на породените права и задължения с договора за овърдрафт и релевантни за отношенията на страните са само клаузите на Допълнително споразумение от 27. 12. 13 г.

Не е налице нищожност на клаузите на допълнителното споразумение от 27. 12. 13 г., сключено между страните. Съгласно чл. 4, § 2 от Директива 93/13/Е, извън проверката за неравноправния характер на клаузите са основният предмет на договора и съответствието на цената и възнаграждението в случаите, когато тези условия са изразени на ясен и разбираем език. Основният предмет на договора включва клаузи, определящи основните престации по договора и които го характеризират. Клаузите с акцесорен характер не попадат в обхвата на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/Е. и чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Разпоредбите относно размера на първоначално уговорената възнаградителна лихва представляват основен предмет на договора за кредит, поради което не подлежат на преценка за неравноправност, ако са ясни и разбираеми.В случая в допълнителното споразумение клаузите са индивидуално уговорени, ясни и разбираеми. Уговорената между страните лихва в размер на 14, 95% е формирана от действащия към момента на сключване на споразумението БЛП от 7, 44 % и надбавка от 7, 51 %. Страните ясно са изразили волята си за формиране на главницата. Оплакването относно липсата на възможност за капитализация на лихвите, която е направена с допълнителното споразумение е несъстоятелно. Уговорили са, че редовният дълг включва редовна главница, просрочена главница, уговорили са промени в условията по договора, поради което при липса на изрична забрана следва да се приеме, че уговорката им е действителна, а лихвата е начислена върху тази преструктурирана главница. Не е налице анатоцизъм, тъй като с подписване на споразумението  е преструктуриран дълга или експозицията, съгласно чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, действала към този момент.

Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск е основателен и доказан. Достигайки до същия краен правен извод, районният съд е постановил законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски по делото в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгл. приложения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/ 02. 05. 2017 г. по гр. д. № 320/ 17г. по описа на РС Разград в частта, в която К.П.Х. е осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата 2 000 лв. представляваща главница по сключено между страните Допълнително споразумение от 27. 12. 13 г.ведно със законната лихва, считано от 14. 10. 2016 г., сумата 121, 26 лв. договорна лихва върху същата главница за периода 15. 01. 14 г. до 10. 06. 14 г., сумата 733, 49 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА К.П.Х., ЕГН ********** *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева за юрисконсултско о възнаграждение.

В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

НР