Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр. Разград, 16.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на 18.07.2018
г. в състав:
председател:
Атанас Христов,
при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа т.д. № 72/2017 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 и т.3 КЗ /отм./, но
приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по
искова молба, подадена от Р.М.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу ЗАД „Алианц
България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Княз Александър Дондуков №59, дружеството се представлява заедно от всеки двама
от изпълнителните директори – О. Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров,
Александър Проценко и Павлин Деков Петков, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 и т.3 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ,
обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът моли за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите:
- 250 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие
15.07.2017г. до окончателното плащане,
- 4917,70 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи медицински консумативи, разходи за лечение и разноски за медицински услуги,
- 14788 лева, представляващи
разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 17.07.2015г. - 31.07.2016г.,
в резултат от реализирано ПТП
на 17.07.2015г. по пътя Разград-Търговище, при управлението на МПС „Джип Гранд
Чероки“, ДК№ В8733КР, застраховано по застраховка „гражданска отговорност” при
ответника-застраховател към датата на деликта по полица № 01114002790457.
Посочва се, че на ищеца в
резултат на реализираното ПТП е бил причинен хематом на мозъка, изпаднал в кома
от датата на инцидента до 18.08.2015г., получил черепно-мозъчна травма,
счупване на първи и втори шиен прешлен, силно намалели слуха и зрението му,
както и му били избити зъби. Поддържа, че са му извършени три хирургически
интервенции, като с експертно решение на ТЕЛК от 11.05.2017г. му е определена
53 процента трайна неработоспособност, както и, че по своята медико-биологична
характеристика нанесените му увреждания представляват дефект на черепа в дясна
теменно-слепоочна област след трепанация,
счупване на основата на черепа, травматичен хигром под твърда мозъчна
обвивка, изпадане в травматична и медикаментозна кома, травматичен шок при
съчетана травма, развитие на десностранна пневмония по време на коматозното състояние,
счупване на първи и втори шиен прешлен, счупване на лява раменно-ключична
става, развитие на отоневрологичен синдром с централен произход, счупване на
второ и трето ребро в лява гръдна половина, разкъсно-контузна рана в дясна
теменно-слепоочна област. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ /отм./ от КЗ се оспорват по основание и размер, като се прави се
възражение, че вредите са настъпили изключително поради виновното поведение на
ищеца. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по
чл. 372, ал.1 от ГПК от ищеца.
С протоколно определение от 20.12.2017г., влязло в
сила като необжалвано, на осн. чл. 233 ГПК, производството по делото е частично
прекратено относно иска за имуществени вреди в размер на 486 лв. представляваща
стойността на рингова инвалидна количка, както и за имуществени вреди в размер
на 331 лв. – комбиниран стол за тоалет и баня /л. 246/. Така иска за
имуществени вреди от 4 917.70 лв., след частичното прекратяване, се
разглежда за сумата от 4 100.70 лв.
В съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът
се явява лично и с пълномощника си адвокат Веселин Запрянов от АК – Разград.
Пълномощникът поддържа исковете и депозира подробна писмена защита.
Ответникът, в открито съдебно заседание при редовност
в призоваването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стелияна
Христова оспорва предявените искове. Депозира и подробна писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Към 17.07.2015 г.
(датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключен на 13.11.2014 г. във формата на
застрахователна полица № 01114002790457, валидно от 13.11.2014 г. до 13.11.2015
г., ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на лицата,
правомерно управляващи лек автомобил Марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег.
№ В8733КР /л.35-39 ДП/.
На 17.07.20115 г.
около 18.50-19.00ч., по път II – 49 /между гр.
Разград и гр. Търговище/, в участъка между гр. Разград и местността „Вълчи
ями“, представляващ продължителен възходящ наклон по посока към гр.
Търговище, при км 28+069, от гр. Разград към гр. Търговище, се е движил
л.а. „Опел Корса“ с рег. № РР7516АХ, управляван от ищеца Р.М.И.. В автомобила
освен него пътувал и синът му св. Р. Р. И..
По същото време,
по същия път и в същата посока, на около
80-100 м. след първия автомобил, със скорост 70-80 км/ч се движил л.а. “Джип
Гранд Чероки“, с рег. № В 8733КР, управляван от свидетеля А.Р.Д.. Освен водача
в този автомобил пътувал и брат му К Р А,
заедно с детето си.
Пътят в района на
произшествието е с едно платно за движение, с по една лента във всяка посоча,
разделена с бяла прекъсната линия, наклон при спускане /по посока на движението
към Разград/. Пътната настилка била суха, видимостта в района на произшествието
била 150 м., като по делото няма данни за намаляване на видимостта.
При преминаване
през десен завой с относително голям радиус на кривата /“плавен завой“/,
водачът Р.М.И. намалил скоростта си на движение се изнесъл плътно в дясната
част на пътното платно, като решил да предприеме маневра „завиване в обратна
посока“. Водачът на следващия го л.а. “Джип Гранд Чероки“ видял подадените два
последователно „стоп“ сигнала на л.а. „Опел Корса“, но не предвидил маневрата,
която се готвел да извърши ищеца, като си помислил че автомобила пред него ще
спира. Тогава ищеца с л.а. „Опел Корса“ предприел маневра „завиване в обратна
посока“. Това поведение на ищеца променило първоначалното решение на водача Д.,
след спиране на л.а. „Опел Корса“, да го заобиколи отляво и да продължи
движението си направо в дясната пътна лента, в която се намирал. След като
ищецът започнал да завива в обратна посока, водачът на л.а. „Джип Гранд
Чероки“, отклонил автомобила наляво, за да избегне удара и предприел спиране, но
не успял и последвал сблъсък между двата автомобила. В резултат на
произшествието ищецът е получил травматични увреждания, подробно описани в СМЕ.
По делото е приет
протокол за оглед на пътно – транспортно местопроизшествие от 17.07.2015 г.,
съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК /л.4-12 ДП/.
Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието. Приет е и Протокол за
ПТП с пострадали лица на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /л.7/. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2015 г., III г. о., ГК и
Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
По случая е било
образувано ДП № 330 ЗМ 433/2015г. по описа на ОДМВР - Разград, вх. № 912/2015г.
на РП - Разград, за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”Б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
С Постановление от 19.02.2016г., на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, Прокурор в РРП е
прекратил наказателното производство /л. 226-233 ДП/. Постановлението е
потвърдено с Определение от 21.03.2016г. по ЧНД № 266/2016г. по описа на
Районен съд – Разград /л. 241-242 ДП/, което е потвърдено с Определение от
20.04.2016г. по ВЧНД № 112/2016г. по описа на Окръжен съд – Разград /л.243-249
ДП/.
По делото е прието
писмо и схема, издадени от АПИ (л. 175-176), за участъкът от път ІI-49 „Търговище – Разград, - Кубрат-
Тутракан“, в участъка между гр. Разград и местността „Вълчи ями“ /км 28+609/ -
от км 28+402 до км 28+742. Видно от същите, е че в района на ПТП няма
допълнителни знаци указващи максимално разрешената скорост. Т.е. максимално
разрешената скорост в посочения участък е съгласно Закона за движение по пътищата – за движение
извън населено място – 90км/ч за ППС категория В /към която спада л.а „Джип Гранд Чероки“/, съгласно чл. 21, ал.1
ЗДвП.
По делото са
назначени Съдебно автотехническа експертиза /л.179-195/, повторна Съдебно
автотехническа експертиза /л.322 – 340/, както и тройна Съдебно автотехническа
експертиза /л. 402-413/. Назначени са и СМЕ /199-214/, допълнителна СМЕ
/л.376-378/, СИЕ /л.275-279/. Събрани са и гласни доказателства относно
механизма на ПТП-то - показанията на св. Р Р И. /син на ищеца – л. 285-286/,
св. А.Р.Д. /управлявал л.а. “Джип Гранд
Чероки“ – л.286-287/, а относно
причинените на ищеца вреди – св. К П И. /л.282-285/.
При така
установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема
следното от правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 и т.3 КЗ /отм./, но
приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.),
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да
прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност
на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска,
следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
Основният
въпрос, който се поставя по делото е налице ли е виновно и противоправно поведение
от страна на водача на л.а. „Джип Гранд Чероки“ при настъпване на ПТП, което би
ангажирало отговорността на ответника.
Страните спорят кой е началният момент, от който възниква задължението на
управляващия л.а. „Джип Град Чероки“ св. Д. да предприеме мерки за безопасност.
Според
ищеца това е момента в който Д. е видял две – три пресвятвания на стоповете на
движещия се пред него л.а. „Опел Корса“. Това се приема и в двете единични
САТЕ, поради което в тези заключения се сочи, че Д. е имал възможност да
избегне удара.
Според
ответника, опасността за водача Д. е настъпила в момента на започвана на
маневрата „завиване в обратна посока“ от страна на ищеца. Това се приема и в тройната САТЕ, поради което
вещите лица по тази експертиза са приели, че Д. не е имал възможността да
избегне удара.
Съгласно
Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК, началният момент, от който възниква
задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той
обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движение. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 17 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 50230/2016 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 353 от 22.07.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1252/2013 г., III н. о., НК и Решение № 645 от 26.11.2007 г.
на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о. Тя има динамично съдържание,
като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства,
които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде
различен. Намаляването на скоростта на автомобила на ищеца и изнасянето му крайно
в ляво, поради което и движещия се след него св. Д. е видял двукратното
пресветване на „Стоп“-овете, не съдържа индиции за предвидима опасност и респективно
не налага движение с особена предпазливост, тъй като е логично да се приеме че
този автомобил предприема спиране, а не маневра „завиване в обратна посока“ на
участък в който такава маневра е изрично забранена от разпоредбата на чл. 39
ЗДвП /поради наличие на ограничена видимост, породена от десния завой в този
пътен участък/.
По възражението на ищеца, че водача на
л.а. „Джип Град Чероки“ св. Д. е допуснал нарушение на ЗДвП, в т.ч. и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Водачът на МПС е
длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре
своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност.
Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат
съобразени от него предварително. Когато съдът преценява дали има виновно
поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, винаги трябва да
се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението
на пострадалия с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме
дадено препятствие като опасност за движението. Необходимо е да се даде
обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на
опасност на пътя, съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на
пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е
възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни
правила за движение. Ако с оглед конкретната пътна обстановка, нищо не е
предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия, то няма нарушаване
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 17 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50230/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 185/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 889/2012 г., IV г. о.
При преценка и
обсъждане на събраните по делото доказателства, неправилно е становището на
ищеца, че поведението на застрахования делинквент като водач на МПС е
противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която задължава
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
По делото е
безспорно установено от приетите доказателства, че в конкретния случай водачът на
л.а „Джип Гранд Чероки“ се е движел със съобразена с оглед изискванията за
безопасно движение при конкретните пътни условия скорост - при ясно време и
суха настилка, автомобилът е управляван със скорост под максимално разрешената
за този участък.
Моментът, в който
ищецът е предприел маневра „завиване в обратна посока“, и в който водачът на л.а
„Джип Гранд Чероки“ би могъл да го
възприеме като опасност, разстоянието между двата обекта е било 19.68 м, а опасната зона за спиране при
скорост от 70 км/ч е 55.5 м. , а при
80 км/ч е 67.45 м. /вж. тройна САТЕ
л. 412/.
Ето защо, водачът
на л.а. л.а „Джип Гранд Чероки“ не е имал техническа възможност да предотврати
удара. При това положение, следва да се приеме, че водачът на МПС л.а „Джип
Гранд Чероки“ не е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, защото с оглед
на конкретната пътна обстановка той не би могъл да предположи, че ищецът ще
предприеме маневра „завиване в обратна посока“. В случая, водачът на МПС л.а
„Джип Гранд Чероки“ обективно не би
могъл в по-ранен момент да възприеме ищеца като опасност на пътя. Началният
момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за
безопасност е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движение. Както се посочи, в случая от обективна и субективна
страна не е било възможно св. Д. да възприеме ищеца като опасност на пътя от
по-голямо разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране на автомобила.
Съгласно
заключението тройната САТЕ, минималната
странична безопасна дистанция между превозните средства в конкретната
ситуация за л.а. „Джип Гранд Чероки“ е била при скорост на движение 70 км/ч – 0.65 м., а при 80 км/ч – 0.70 м. /л.412/.
Действително, в тройната САТЕ е посочено /л.443/, че технически е било
възможно л.а. „Джип Гранд Чероки“, който е широк 1.8 м. да премине в коридора с
ширина от 2.1 м., но при скоростта на
движение на л.а. „Джип Гранд Чероки“ от 70-80 км/ч /която е под максимално разрешената за този пътен участък от 90км/ч/, не би била налице минималната странична
безопасна дистанция.
Ищецът е предприел маневра „завиване в обратна
посока" в пътен участък с ограничена видимост (десен завой) и без да се
увери, че са налице необходимите безопасни условия за това. Дори да се приеме,
че той е подал необходимия сигнал за извършване на маневрата — ляв светлинен
пътепоказател, това не му предоставя предимство и не го освобождава от
задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да
започне нейното изпълнение. Така с поведението си ищецът е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, защото преди да предприеме
намислената маневра е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Освен това в нарушение на чл. 39 от ЗДвП, той е
предприел „завиване в обратна посока“ при ограничена видимост, каквато е налице
в случая предвид десния завой в този пътен участък.
Несъмнено, водачът, който има намерение да предприеме
маневра, е длъжен да не пречи или да застрашава останалите участници в
движението. По силата на общия принцип в пътния транспорт, всеки участник в движението очаква от останалите проява на правомерно
поведение и затова правилото да не се пречи и да не се застрашава движението
е основа на преценка за правомерно движение, въз основа на което е изграден
предписаният ред за всички участници в него. Когато обаче, други участници в
движението извършват нарушения на правилата за движение, които често пъти не
могат да се предвидят предварително, водачът е длъжен да се съобразява и с тях,
като вземе мерки за безопасност на движението, ако това е обективно
възможно за него, с оглед на скоростта и посоката на движението и
личната му безопасност. Поради това оня, който извършва правомерно движение,
трябва да бъде сигурен, че няма да срещне пречки и внезапно възникнали
опасности от поведението на други водачи. Участниците в движението, които
нарушават установените със Закона правила, сами се поставят на опасност да
бъдат увредени. Така и Решение № 549 от 07.01.2011 г. по н. дело № 629/2010 г.
на ВКС, III
н.о., НК.
Когато другите
участници се движат в нарушение на правилата за движение, извършващият
маневрата водач дължи да се съобрази с тях само ако това е обективно възможно
за него, без да застраши собствената му безопасност. В случая, с
противоправното си поведение ищецът е поставил водъчът на л.а. „Джип Гранд
Чероки“ в невъзможност да вземе мерки, за да не причини вреди, поради което
последният не е нарушил нормите на ЗДвП.
В заключение, поведението на водача на лекия автомобил „Джип Гранд Чероки“, макар и вредоносно, не е противоправно, поради което гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана. Липсата на допуснати от последния нарушения на правилата на ЗДвП, изключват възможността за ангажиране на деликтната му отговорносто безщетяване на причинените на ищеца вреди. Не отговаря и застрахователят, защото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на прекия причинител.
С оглед на
изложеното, предявените искове са неоснователни и недоказани. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите
лица, т. е. отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица,
уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. С оглед
функционалния характер на отговорността на застрахователя по този вид
застраховка, ако липсва един от кумулативните
елементи за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на
увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на
застрахователя по предявения срещу него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Така се явява
безпредметно да се обсъждат събраните доказателства по делото относно
причинените вреди на ищеца. Ето защо, съобразявайки се с функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя, при установената по делото
липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахования делинквент,
то преките искове на ищеца срещу застрахователя са изцяло неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 1 505
лв., представляващи деловодни разноски за заплатено възнаграждение на
вещите лица и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Искането за
разликата до претендирания размер от 1 525 лв. /за заплащане на сумата от 20.00 лв. представляваща депозит за
призоваване на свидетел/, следва да се отхвърли като неоснователно /л. 419/. Това е така, тъй като депозита възнаграждението на свидетеля в
размер 20 лв. не е заплатено на
свидетеля с оглед разпоредбата на чл. 167, ал.2, т.2 ГПК.
Съдът на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.3ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр.
с чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, определяна ответника възнаграждение за
юрисконсулт от чл. 450.00 лв.
За да определи тази сума съдът взе предвид,
че защитата е продължила повече от три съдебни заседания, както и че материалният интерес е
многократно над 10 000 лв. Ето защо, искането за присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт за разликата до 750.00 лв. /л.
419/ следва да се отхвърли като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани обективно, кумулативно съединените искове с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1 и т.3 КЗ /отм./, но приложим съгласно § 22 ПЗР КЗ,
обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Р.М.И., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. Княз Александър Дондуков №59, дружеството се
представлява заедно от всеки двама от изпълнителните директори – О. Ценков
Пенев, Андрей Бойков Александров, Александър Проценко и Павлин Деков Петков, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите:
- 250 000.00
лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 17.07.2015 г. път II-49
Разград-Търговище, при км 28+069, виновно причинено от водача А.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, при управление на л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК№ В8733КР, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника с полица № 01114002790457 от 13.11.2014 г.,
валидна от 13.11.2014 г. до 13.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 17.07.2015 г. до окончателното
издължаване,
- 4 100.70
лв. - обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, изследвания,
прегледи, помощни средства и уреди и за закупуване на лекарства, вследствие на
ПТП, настъпило на 17.07.2015 г. път II-49
Разград-Търговище, при км 28+069, виновно причинено от водача А.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, при управление на л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК№ В8733КР, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника с полица № 01114002790457 от 13.11.2014 г.,
валидна от 13.11.2014 г. до 13.11.2015 г.,
- 1 488 лв. -
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи,
представляващи разлика от получаваното от ищеца трудово възнаграждение и
заплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от
17.07.2015г. до м. 07.2017г., вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2015 г. път
II-49 Разград-Търговище, при км 28+069, виновно
причинено от водача А.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, при управление на л.а.
„Джип Гранд Чероки“, ДК№ В8733КР, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника с
полица № 01114002790457 от 13.11.2014 г., валидна от 13.11.2014 г. до
13.11.2015 г.
ОСЪЖДА Р.М.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“, ЕИК
040638060, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков №59, дружеството се представлява заедно от всеки двама от
изпълнителните директори – О. Ценков Пенев, Андрей Бойков Александров,
Александър Проценко и Павлин Деков Петков, следните суми:
-
1 505 лв.
/хиляда петстотин и пет лева/ - представляващи деловодни разноски за
заплатено възнаграждение на вещите лица и държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от
1 525 лв. /за заплащане на сумата от
20.00 лв. представляваща депозит за призоваване на свидетел/, като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК,
-
450.00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ представляващо възнаграждение за
юрисконсулт, като отхвърля искането за разликата до претендирания размер от
750.00 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
съдия: