№ 19
град Разград, 17.10.2018
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 17.09.2018 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове:
Ирина Ганева
Атанас Христов
при
секретаря Светлана Лазарова и с участието на прокурор ............
разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно търговско дело № 74
по описа за 2017 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл.
ГПК.
С Решение № 142 от 31.05.2017г. по гр.д. № 800/2016 г.
на Районен съд – Исперих е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 и чл. 538 ТЗ, че по отношение на „Би - 91“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление : област Габрово, община Севлиево, град Севлиево 5400, ул.“Гочо
Москов“ № 2, вх. А, ап.1, представлявано от законният представител МВБ, че Земеделски
производител Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** от същият адрес в лично
качество, като поръчител му дължат СОЛИДАРНО
сумата 5463.00лв. /пет хиляди четиристотин
шестдесет и три лева/ – главница за
погасяване на задължение по Запис на заповед / без разноски и без протест / от
15.08.2014г. и законна лихва от
13.07.2016г. до изплащане на вземането.
С решението съдът, осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Земеделски производител Г.Б.Д. *** и Г.Б.Д. от същият адрес в лично качество,
като поръчител ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на „Би - 91“ ООД, ЕИК ***, за разноски по чгрдело № 559/ 2016г. по описа на РС
– Исперих сума в общ размер на 1120.40
/хиляда сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/, включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С решението съдът, осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Земеделски производител Г.Б.Д. *** и Г.Б.Д. от същият адрес в лично качество,
като поръчител ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на „Би - 91“ ООД, ЕИК ***, за разноски по гр.дело № 800/2016г. по описа на РС –
Исперих сума в общ размер на 1617.56 /хиляда шестстотин и седемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, включващи заплатена държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждeние.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г.Б.Д., чрез пълномощника
му адв. Александър Стойнов Чокойски от АК - Велико Търново. Изложил е
съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли
за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Посочил е че поддържа възражението си че вземането е погасено по давност.
Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал чл. 531 ТЗ. Счита, че в случая
следва да се приложи ал. 2 на чл. 531 ТЗ, давността на предявяване на иска по
този запис на заповед е специална и срокът е едногодишен - който безспорно е
изтекъл. Отделно от това счита, че между страните е имало каузални отношения и
ако е издаден запис на заповед то това е само и единствено като обезпечение на
каузалните отношения. В отрито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна „Би
- 91“ ООД, чрез пълномощника си адв. Г. ВБдепозира отговор на жалбата. Намира
жалбата за неоснователна, поради което моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски. В открито съдебно
заседание за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът
депозира писмена молба, с която поддържа отговора на жалбата, депозира и
подробна писмена защита.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259,
ал.1 ГПК от лице с правен интерес и е допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК
въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 4208/ 04.11.2016г. от адвокат Г. ВБ–
процесуален представител на ДГБ в качеството му на управител на „Би - 91“ ООД,
ЕИК *** против Земеделски производител Г.Б.Д. *** и Г.Б.Д. от същият адрес в
лично качество, с която моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият им дължи сумата 5463.00лв., представляваща пълният размер
на сумата по издаден Запис на заповед от 15.08.2014г., за който е било
проведено заповедно производство по чгрдело № 559/ 2016г. по описа на РС –
Исперих. В исковата молба се сочи, че ответникът е издал цитираната ценна книга
и се е задължил по нея, като поради незаплащане в срок кредиторът е предприел
действия за удовлетворяване на вземането си по съдебен ред. Било депозирано
заявление по чл.417 от ГПК, образувано било частното гражданско дело, в по
което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 14.07.2016г. и въз основа на нея – изпълнителен
лист. След издаване на изпълнителният лист е било образувано изп.дело № 2034/2016г.
по описа на ЧСИ Г. Стоянов, рег.№ 912, като след получаване на поканата за
доброволно изпълнение от съдебният изпълнител длъжникът е депозирал възражение
с оглед на което на кредиторът е бил даден срок за предявяване на иск за
установяване на вземането, което „Би - 91“ ООД са направили с настоящата искова
молба. Заявена е и претенция за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от
ГПК е депозиран писмен отговор адвокат Александър Стойнов Чокойски от ВТАК, в който
сочи че е пълномощник на Земеделски производител Г.Б.Д. *** и Г.Б.Д. от същият
адрес в лично качество, за което представя и пълномощно. В отговора заявява че оспорват исковата молба
и молят искът да бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Считат, че вземането по издаденият запис на заповед е погасено по
давност, която е една година считано от издаването на ценната книга. Твърдят,
че Г.Б. не е подписвал такъв Запис на заповед и оспорват подписа положен под
документа. Сочат също така, че между страните е имало каузални отношения и ако
е издаден запис на заповед, то това било само като обезпечение по каузалните отношения.
Не сочи конкретни факти за
причината за издаване на записа на заповед.
В съдебно заседание пред първоинстанционният
съд ищецът се представлява от адвокат Г. Б, който заявява, че поддържа исковата
молба и моли предявеният иск да бъде уважен изцяло, като моли за присъждане и
на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
пред първоинстанционният съд ответникът Г.Б. не се явява, не се явява и
упълномощеният от него процесуален представител.
По делото е приложено
заповедно дело № 559/2016 г. по описа на Районен съд – Исперих от което се
установява, че същото е образувано по заявление № 2748/13.07.2016 г. Със
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК издадена
на 14.07.2016г. районният съд е разпоредил Земеделски производител Г.Б.Д. *** и
Г.Б.Д. от същият адрес в лично качество ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на заявителя „Би
- 91“ ООД представляван от законният представител МВБ сумата 5463.00 лв. /пет
хиляди четиристотин шестдесет и три
лева/ – главница за погасяване на задължение по Запис на заповед / без
разноски и без протест / от 15.08.2014г.
и законна лихва от 13.07.2016г. до изплащане на вземането, както и
сумите 110.00 /сто и десет лева/ -
заплатена ДТ и 1010.40 лв. /хиляда и
десет лева и четиридесет стотинки/ заплатено адвокатско възнаграждение,
представляващи деловодни разноски. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен
лист по който е било образувано изпълнително дело. След връчване на призовката
за доброволно изпълнение от ответника Г.Б. в срок е депозирано възражение, че
присъдената сума не се дължи, с оглед на което на кредитора е била дадена възможност
за предявяване на иск за установяване на вземането. „Би - 91“ ООД е сезирало
настоящото производство в срока по чл.415 от ГПК.
По цитираното
заповедно дело е представен документ в оригинал озаглавен "запис на
заповед", издаден на 15.08.2014 г., в който е посочено, че Земеделски
производител Г.Б.Д., ЕГН **********, като издател се е задължил безусловно и
неотменимо, без протест и без разноски да заплати на ищеца „Би - 91“ ООД сумата
от 5 463 лв. с падеж 30.09.2014 г. В текста на документа се съдържа заглавието
"запис на заповед", посочени са място на издаване и място на плащане,
като е положен подпис за издателя. Посочено е че на 15.08.2014г. Г.Б.Д., ЕГН **********,
като поръчител е авалирал в лично качество горното задължение при условията, при което е поето.
Пред
първоинстанционния съд ответната страна е оспорила подписа си в издадения Запис
на заповед. Видно от заключението на съдебно криминалистичната експертиза
депозирано пред първоинстанционният съд, което и настоящия състав приема за
обективно, пълно и компетентно изготвено е че саморъчните подписи срещу
„ИЗДАТЕЛИ:1“ и „Поръчители:1“ в процесния запис на заповед са положени от Г.Б.Д..
С оглед на така
установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
По валидността на решението.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението.
Съдът намира, че
постановеното решение е частично недопустимо.
Както е посочено и в
постановеното в производството по чл.274, ал.3, т.1 и чл.274, ал.2 вр. ал.1,
т.1 ГПК Определение № 440 от
25.07.2018 г. по ч.т.д. № 1149/2018г. на ВКС II т.о., ТК: “Регистрирането на едно физическо лице като земеделски производител не води
до възникването на нов правен субект, различен от самото физическо лице.“
Регистрирането на
едно лице като земеделски производител разширява неговата правоспособност,
свързана с държавното подпомагане на земеделските стопани. Нов правен субект обаче не възниква. Всички права и задължения във
връзка с осъществяване на дейността му като земеделски производител се
обединяват от личността на физическото лице, регистрирано като земеделски
производител. В настоящия случай се касае за физическо лице, регистрирано като
земеделски производител. Само
физическото лице е правен субект. С едно и също имущество той ще
отговоря по задълженията, придобити в резултат на дейността му като земеделски
производител и по всякакви други имуществени отношения, в които влиза в частния
си живот. Така и Определение № 702 от 24.11.2017г. по в.ч.т.д. №
611/2017г. на Варненски апелативен съд.
Солидарната отговорност предпоставя процесуалната фигура
на обикновеното другарство. Същото по правило, на осн. чл.215 ГПК : „Иск може да бъде предявен от няколко ищци
срещу няколко ответници…” , за да е допустимо предполага наличие на
няколко, т.е. различни лица /субекти/, които да бъдат ответници. Ето защо е
недопустимо да се предяви иск срещу Г.Б.Д. като издател на записа на заповед
и за солидарно осъждане със самия него като солидарен длъжник в качеството му
на поръчител /авалист/ по същия запис на заповед. Поради което решението на
първоинстанционниятсъд в частта, с която
е признато за установено, че Земеделски производител Г.Б.Д. солидарно с Г.Б.Д. дължи сумите по процесната заповед, както и сумите за разноски, е
недопустимо и следва да се обезсили, а производството в тази част – да се
прекрати. В този смисъл вж. Решение № 227 от 24.07.2015г. по в.т.д. № 268/2015 год. по описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 582 от 29.11.2016 г. по т.д. № 50026/2016 г. по описа на ВКС, І г.о., ГК.
Предвид частичното прекратяване на производството по чл. 422, ал.1
ГПК, издадените по ч.гр.д.№ 559/2016 г. по описа на РС -
Исперих Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от
14.07.2016г. и изпълнителен лист от 14.07.2016г., следва частично да се обезсилят от настоящия състав /т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г./.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422
вр. с чл. 415
вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с 535 вр. чл. 537 и чл. 485 от ТЗ –
иск за установяване съществуване на вземане на ищеца като поемател срещу
ответника като издател по задължение по запис на заповед, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 417
вр. с чл. 418 ГПК.
При този иск в тежест
на ищеца е да докаже, че между страните е възникнала валидно правоотношение по
запис на заповед, отговарящ на изискванията по чл. 535 от ТЗ,
съгласно което ответник като издател се е задължил да отговаря преди ищеца за
изплащане на задължението по записа на заповед, като същото е изискуемо.
Записът на заповед е
едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на едностранно
волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични субективни
права и правни задължения. Това волеизявление не може да предвижда бъдещо
несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното правоотношение. За да
се създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявление на
издателя, направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж
създаден, менителничният ефект служи като материалноправна основа за създаване
и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към
пораждане на нови менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н.
Действителността на допълнителното волеизявление не засяга действителността на
основното такова по първоначалната сделка, нито на другите допълнителни
волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е
формален писмен акт, към който законодателят е поставил строги изисквания
относно реквизитите му, които са посочени изчерпателно в императивни правни
норми и липсата на някой от тях води до недействителност на ценната книга.
Правната сигурност е наложила необходимостта от строгите изисквания към формата
му - да има достатъчна определеност, както относно правното естество на акта,
така и досежно съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не
поставя изискване към съдържанието на менителницата и записа на заповед да
сочат основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните
задължения. Основанието на задължаване не е елемент от фактическия състав на
абстрактни правни сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се
посочи, то е извън задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ.
При редовен от външна страна менителничен ефект и при общо оспорване
от страна на ответника на задължението, ищецът не е длъжен да сочи каузално
правоотношение за обезпечаване на изпълнение на задълженията по което, да е
издаден записа на заповед, ищецът не е длъжен да въведе каузално
правоотношение. В хипотеза, в която нито една от страните в предвидени от
закона срокове не е въвела твърдения на наличие на каузално правоотношение, то
не е част от правоотношенията, които се изследват по делото, тоест няма
въведено по делото преюдициално правоотношение, поради което и неустановяване
на същото не може да послужи за основание да се отхвърли иска по чл. 422 от
ГПК. (В този смисъл т.17 от ТР от 18.06.2014 г. по
тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС)
Съдът приема, че в
случая документът, който е озаглавен "запис на заповед", отговаря на
изискванията на чл. 535 от ТЗ и
представлява запис на заповед, с който ответникът като издател безусловно без
протест и разноски се е задължил да заплати на ищеца като поемател сумата
посочена в записа на заповед. Записа на заповед съдържа всички задължителни
реквизити, поради което и съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата по
процесния запис на заповед.
Съдът приема, че по
делото е установена и изискуемост на процесното вземане. С менителничния ефект
е уговорен падеж за плащане на определена дата - 30.09.2014 г., която е била настъпила към подаване на заявлението.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало и
изискуемо вземане на ищеца към ответника Г.Б.Д., регистриран като земеделски
производител, за плащане на сумата по процесния запис на заповед в размер на 5
463 лв. поради което и като съобрази липсата на доказателства за погасяване на
същото, то правилно районният съд е уважил изцяло този иск и решението му в
тази част следва да бъде потвърдено. В случая нито една от страните не е въвела
твърдения на наличие на каузално правоотношение, за обезпечение на задължение
по което да е издаден процесния запис на заповед и такова не е част от
правоотношенията, които се изследват по делото, поради което и неустановяване
на същото не може да послужи за основание да се отхвърли иска.
По възражението на жалбоподателя, че между страните е
имало каузални отношения и ако е издаден запис на заповед то това е само и
единствено като обезпечение на каузалните отношения.
Ответникът, сега жалбоподател, не сочи конкретни
факти за причината за издаване на записа на заповед.
Съгласно указанията
дадени с т.17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г.
на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал.1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК
въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект. Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на записа
на заповед, като при липса на релативно
възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение на
ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в
исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва
възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Във
формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС - решение № 87/
11.07.2016г., т.д. № 1093/2015г., II ТО; решение № 69/ 09.05.2016г., т.д. № 1185/
2015г., II ТО; решение № 18/ 18.12.2015г., т.д. № 535/2014г., I ТО; решение №
17/ 16.02.2015г., т.д. № 116/ 2014г., II ТО; решение № 179/ 04.03.2015г., т.д.
№ 3747/ 2013г., II ТО; решение № 27/ 07.07.2015г., т.д. № 1384/ 2013г., I ТО;
решение № 24/ 29.05.2015г., т.д. № 2328/2013г., I ТО; решение № 12/
30.01.2015г., т.д. № 2714/2013г., I ТО; решение № 213/ 22.12.2014г., т.д. №
2700/2013г., II ТО; решение № 66/ 30.06.2016г., т.д. № 3803/2014г., II ТО;
решение № 26/ 15.04.2015г., т.д. № 2205/2013г., II ТО, които са постановени
след приемане на цитираното тълкувателно решение, е посочено, че общо оспорване от ответника по
менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за
причината за издаване на записа на заповед. Проява на общо
оспорване, при което липсва относително възражение, са например твърденията за: липсва на каквото и да е каузално
отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от
ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова;
записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума
ответникът не е получил насрещна престация от ищеца, и други. Така и
постановеното по реда чл. 290 ГПК Решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. дело N
1484/2015г. на ВКС, I т.о., ТК.
При заявено от ответника –
издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на
вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които
основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. В този
случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед /в исковата
молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи
тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си.
Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване /несъществуване на вземането по
менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на
ответника ищецът не дължи доказване на възникване / съществуване на каузално
правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи
установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника. Така
и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 38 от 07.04.2015 г. по т. дело
N 1008/2014г. на ВКС, I т.о., ТК.
Предвид извършените от страните
процесуални действия по конкретното дело, с оглед недоказване на възражението
във връзка с формата /неавтентичността на подписа на издателя/, при липса на
релевирано релативно възражение от страна на ответника, е налице общо оспорване
от същия на иска. В настоящия случай, процесуалната позиция на ответника се
изразява само в твърдение че записа на заповед е издаден като обезпечение по
каузални отношения между страните, но
не сочи конкретни факти за
причината за издаване на записа на заповед. Направеното от ответника
оспорване на иска, основаващ се на ценната книга, доколкото не разкрива
каузата, поради която той е издал записа на заповед, представлява общо
възражение за безпаричност на менителничния ефект. Процесният запис на
заповед е редовен от външна страна, като при липса на лични възражения от
страна на издателя по ефекта, не е необходимо ищеца да разкрива причината за
издаването на ефекта за да се изследва тя по делото.
По възражението на жалбоподателя, че
вземането е погасено по давност, тъй като следва да се приложи не
тригодишната давност по чл. 531, ал.1 ТЗ, а едногодишната давност по на осн.
чл. 531 ал.2 ТЗ.
(1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа.
(2) Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна
давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако
менителницата съдържа уговорка "без разноски".
(3) Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя
се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил
менителницата, или от деня, в
който срещу него е предявен иск.
Издателя на записа на заповед, е и платец по ефекта, за разлика от
издателя по менителницата Така и
постановеното в производството
по чл. 290 ГПК Решение № 378/30.11.2011г. по дело №314/2011 на ВКС,
ГК, III г.о.
Съгласно чл. 538, ал.1 ТЗ: „Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на
менителницата.“
По-кратката
погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ
спрямо джирантите и спрямо издателя, свързана със съдържащата се в менителницата
уговорка "без разноски", е приложима, поради обстоятелството, че те не са преки длъжници. В случая искът е насочен срещу прекия
длъжник, издател по записа на заповед. Така и Определение
№ 518 от 11.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1022/2012 г., I т. о., ТК
Формирана е практика на
ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която
настоящия състав споделя - Решение № 102 от 23.07.2014 г. по т. д. № 2680/2013
г. на ВКС I
т.о., ТК, в което е прието, че относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане срещу
издателя на запис на заповед и неговия авалист се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, в този смисъл и решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1552/2015
г. на ВКС II т.о., ТК. Така и
Определение № 235 от 20.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 106/2017 г., I т. о., ТК.
Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно.
По разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал. 1 ГПК жалбоподателяТ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 1447.56
лв., представлява реално сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 142 от 31.05.2017
г. по гр.д. № 800/2016 г. на Районен съд
– Исперих, в следните му части:
- В ЧАСТТА, с която е признато за установено по
отношение на ищеца
„Би - 91“ ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: област Габрово, община Севлиево, град
Севлиево 5400, ул.“Гочо Москов“ № 2, вх.А, ап.1, представлявано от управителите ДГБ и МВБ, начин на представляване: заедно и поотделно, че Земеделски
производител Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи СОЛИДАРНО с Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, в лично качество, на ищеца „Би - 91“ ООД, ЕИК *** сумата 5463.00лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и три лева/ – главница за погасяване на задължение
по Запис на заповед /без разноски и без протест/ от 15.08.2014г. и законна лихва от 13.07.2016г. до изплащане
на вземането;
- В ЧАСТТА с която съдът е осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Земеделски производител Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО с Г.Б.Д. ***, в лично качество, на
„Би - 91“ ООД, ЕИК ***, за разноски по чгрдело № 559/ 2016г. по описа на РС –
Исперих сума в общ размер на 1120.40
/хиляда сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/, включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение;
- В ЧАСТТА с която съдът е осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК Земеделски производител Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО с Г.Б.Д. ***, в лично качество, на
„Би - 91“ ООД, ЕИК ***, за разноски по чгрдело № 559/ 2016г. по описа на РС –
Исперих сума в общ размер на 1617.56 /хиляда шестстотин и седемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, включващи заплатена държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждeние.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 800/2016 г. по описа на Районен съд – Исперих и по в.т.д. № 74/2017г. по
описа на Окръжен съд - Разград в горепосочената част.
ОБЕЗСИЛВА издадените по ч.гр.д.№ 559/2016 г. по описа на РС - Исперих Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
14.07.2016г. и изпълнителен лист от 14.07.2016г. – само
в ЧАСТТА им, с която е разпоредено, че Земеделски производител Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ СОЛИДАРНО с Г.Б.Д. ***, в
лично качество, на „Би - 91“ ООД, ЕИК ***, сумата
5463.00лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и три
лева/ – главница за погасяване на задължение по Запис на заповед /без
разноски и без протест/ от 15.08.2014г. и законна лихва от 13.07.2016г. до
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142 от
31.05.2017г. по гр.д. № 800/2016 г. на
Районен съд – Исперих, в следните
му части:
-
В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на ищеца „Би - 91“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област
Габрово, община Севлиево, град Севлиево 5400, ул.“Гочо Москов“ № 2, вх.А, ап.1, представлявано от управителите ДГБ и МВБ, начин на представляване: заедно и поотделно, че Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Би - 91“ ООД,
ЕИК ***, сумата 5463.00 лв. /пет хиляди четиристотин
шестдесет и три лева/ – главница за
погасяване на задължение по Запис на заповед /без разноски и без протест/ от
15.08.2014г., ведно със законната лихва от 13.07.2016г. до изплащане на вземането, във връзка с която Запис на заповед са издадените по ч.гр.д.№
559/2016 г. по описа на РС - Исперих Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 14.07.2016г. и изпълнителен лист от 14.07.2016г.;
- В
ЧАСТТА, с която съдът е осъдил на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Би - 91“ ООД, ЕИК ***, за разноски по чгрдело № 559/
2016г. по описа на РС – Исперих сумата в размер на 1120.40 лв. /хиляда сто и двадесет лева и
четиридесет стотинки/, включващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
- В
ЧАСТТА с която съдът, осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Би - 91“ ООД, ЕИК ***, за разноски
по гр.дело № 800/2016г. по описа на РС – Исперих сумата в размер на 1617.56
лв. /хиляда шестстотин и седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
включващи заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждeние.
ОСЪЖДА Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, регистриран като земеделски
производител, ДА ЗАПЛАТИ на „Би - 91“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: област
Габрово, община Севлиево, град Севлиево 5400, ул.“Гочо Москов“ № 2, вх.А, ап.1, представлявано от управителите ДГБ и МВБ, начин на представляване: заедно и поотделно, на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата в размер на 1447.56 лв. /хиляда
четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решение е
окончателно, на осн. чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.