Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр. Разград, 08.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа
докладваното от съдия Николова в. т. дело N 90 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„Делта-Ковър“ЕООД, гр.Разград представлявано от управителя Д.И.,чрез
пълномощник адв.Н.Л.от САК, посочена и като съдебен адрес против Решение
№407/02.12.2016г., постановено по гр.дело №2118/2015 г. по описа на РРС, ведно
с неговата поправка с решение №2123/20.06.2017г. на РРС по
гр.дело №2118/2015 г. в производство по чл.247 от ГПК, с което съдът е приел за
установено по отношение на дружеството-жалбоподател, че дължи на „Петстрой“ЕООД, ЕИК
116554073 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Братя Миладинови“
№5, сумата 25 000 лева за извършени
СМР по фактура №609/25.05.2015 г., за което задължение е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2595/17.09.2015 г. по
ч.гр.д.№1652/2015 г. по описа на РС Разград. Приел е също така по отношение на въззивника, че дължи на
„Петстрой“ЕООД и сумата 8 840,46 лева
за извършени СМР по фактура №628/25.05.2015 г., за което задължение е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2586/17.09.2015 г. по ч.гр.д.№1651/2015 г. по описа на РС Разград. Със същото
решение е прието за недоказано оспорването на верността на фактура
№628/25.05.2015 г., фактура №609/25.05.2015 г. и протокол образец №19 от
15.05.2015 г. В производство по чл.247
от ГПК , след връщане на делото от РОС, с
решение №2123/20.06.2017г. РРС е допуснал поправка на ОФГ в основното
решение по делото, като е постановил диспозитив за отхвърляне на възраженията,
предявени от „Делта-Ковър“ЕООД срещу „Петстрой“ЕООД, за прихващане на задълженията за 25 000
лв. за извършени СМР по фактура
№609/25.05.2015 г. и за сумата
8 840,46 лв. за извършени СМР по
фактура №628/25.05.2015 г., които „Делта-Ковър“ЕООД има към „Петстрой“ЕООД с насрещни задължения на
„Петстрой“ЕООД към „Делта-Ковър“ЕООД, за заплащане на сумата 8 902,42 лв.
обезщетение за забава, сумата 4 451,21 лв. неустойка за разваляне на
договора поради неизпълнение и за връщане на сумата 29 991,96 лв.,
получени като аванс по договора. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като противоречащо
на материалния и процесуалния закон. Развиват се подробни съображения за
основателност на направеното от дружеството възражение за прихващане. Прави се
искане за отмяна на съдебния акт на РРС от въззивния съд съд и след уважаване
на възражението за прихващане, за отхвърляне на установителния иск, предявен от ищеца. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса
– ответник в първоинстанционното производство.
Отговор на същата в законоустановения
срок въззваемата страна е подала чрез адв. Веселин Запрянов от АК-Разград.
Изразява становище за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на
атакуваното решение на РРС. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част
При служебна
проверка на обжалваното решение РОС констатира пороци водещи до неговата
недопустимост.
Производството пред
РРС е образувано по искова молба от „Петстрой“ ЕООД със
седалище гр.Разград, с която е предявен иск срещу „Делта-Ковър“ЕООД, със
седалище гр.Разград за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата
25 000 лв. по договор за изпълнение на СМР, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1652/2015 г. на РС
Разград. В исковата молба ищецът
поддържа, че на 22.07.2013 г. между страните е сключен договор за СМР на обект
в гр.Разград „автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за
резервни части, че е изпълнил уговорените СМР, за което е била издадена фактура №609 от 25.05.2015г. С
определение №576 от 18.02.2015 г. по
гр.д.2119/2015г. на РРС е съединен за съвместно разглеждане предявен от
„Петстрой“ЕООД иск срещу „Делта-Ковъор“ЕООД за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата 8 840,46 лв. за доставка на армировка в изпълнение
на договор за СМР от 22.07.2013 г. , за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1651/2015 г. на РС Разград. Твърди се, че въз основа на същия договор за
СМР с предмет изпълнение на СМР на обект в гр.Разград „автосервиз, пункт за
смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части, ищецът е извършил
доставка на армировка на стойност
8 840,46 лв., за които е издадена фактура№628/25.05.2015г. Въззиваемият
претендира дължимо, но
неизплатено възнаграждение за доставената на обекта арматура.
Предмет на делото е претенция за заплащане възнаграждение за извършени СМР в изпълнение на договор за СМР от 22.07.2013 г., по който са издадени два броя данъчни фактури на обща стойност над 25 000 лева, претендирано като главница. Правопораждащият факт на спорното възнаграждение по двете фактури е един - търговска сделка и без значение е обстоятелството, че за извършената работа, в чиято стойност съгласно чл. 1, раздел I и чл.4, раздел II от договора се включва и доставената армировка от изпълнителя, са издавани различни данъчни фактури за осчетоводяването на престираните услуги. При тези фактически данни следва да се приеме, че се касае за две вземания, основани на едно договорно правоотношение. В трайноустановената си съдебна практика ВКС приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за изработка, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури, в които са обективирани отделните престации, представлява един иск - Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК.
Въпросът за определянето на цената на иска по чл.422 ГПК
при постановено съединяване на дела по чл.213 ГПК е решен в постановено определение №17 от 04.02.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№5218/2014г. на ВКС II г. о., ГК, по реда на чл. 274 от ГПК. В него се разглеждат случаи на предявени искове при условията
на чл.422 ГПК, при които въз основа на едно облигационно правоотношение в
рамките на няколко различни производства е постигнато снабдяването със заповеди
за изпълнение, срещу които впоследствие са подадени възражения от длъжника и в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК са предявени искове за установяване на
вземанията по отделните заповеди. При постановено съединяване на делата по
чл.213 ГПК, преценката за размера на цената на иска, включително с оглед
определянето на родово компетентния като първа инстанция съд, следва да се извършва при отчитане естеството
на връзката между отделните дела. В случаите, когато, видно от
обстоятелствената част на исковите молби, връзката между исковете се състои в
идентичността на облигационното правоотношение, по отношение на което
претенциите по отделните дела съставляват части от едно вземане, то следва да
се приеме, че след обединяването на делата не се касае до обективно кумулативно
съединяване на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора от
претенциите по отделните съединени дела.
По изложените съображения РОС приема, че след
съединяването на гр.д.№2118/2015г. и гр.д. №.№2118/2015г. по описа на РРС, съдът
е сезиран с един иск, предявен на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79,ал.1 от вр.
чл.266,ал.1 от ЗЗД вр. чл.258 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ за сумата от
33 840,46 лева, представляваща дължимо, но неплатено от възложителя
възнаграждение за извършената от ищеца работа. Затова не е налице обективно
съединяване на искове, а един иск относно престациите по двете фактури в
изпълнение на задължения, произтичащи от сключения между страните договор за
СМР от 22.07.2013 г.
Родовата
подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на
която съдът следи служебно. Последиците от нарушаването на правилата за
родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал
нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово
подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да
бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване.
В разпоредбата на
чл. 270 ал. 3 изр. 2 от ГПК е посочено, че когато въззивният съд установи, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като е била налице неподсъдност на
спора, той следва да обезсили решението и да изпрати делото на компетентния
съд. В настоящият случая въззивният съд констатира, че Разградският районен съд в
качеството си на първоинстанционен съд се е произнесъл по неподсъден родово на
него иск, който следва да бъде разгледан като първа
инстанция от Разградския окръжен съд.
С оглед изложеното следва първоинстанционното решение да бъде
обезсилено и делото следва да се изпрати по компетентност на Разградски окръжен
съд като първа инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №407/02.12.2016г., постановено по гр.дело
№2118/2015 г. по описа на РРС, ведно с неговата поправка с решение №2123/20.06.2017г. по гр.дело №2118/2015 г. по
описа на РРС, като
процесуално недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА въззивно т.д. № 90/2017 г. по
описа на Разградски окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Разградски
окръжен съд като първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване
в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
2.