Р Е Ш Е Н И Е

№39

Разград

8.ХІІ.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

31 Х.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В з заседание в следния състав:

Секретар: М= Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.ТЪРГОВСКО

2017

№94

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 ГПК.

С Решение №187/21.VІ.2017г. по гр.д.№374 по описа му за 2016г., състав на ИРС е уважил иска, предявен от Я.Д.Х. против ЗК“Единство“, ЕИК826017096, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в с.Свещари Разградска обл., като по реда на чл.58 ЗК е отменил като незаконосъобразни решенията, взети на провелото се на 16.ІV.2016г. Общо събрание.

Недоволна от така постановеното решение, ответната кооперация обжалва същото като недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.Мянкова, ответната кооперация заявява, че поддържа жалбата си. На първо място, позовавайки се на твърдението, че въззиваемият не е неин член, оспорва активната му процесуална легитимация и пледира за обезсилване на решението като недопустимо постановено по същество на нелегитимно предявен иск. Счита решението за постановено при допуснати от първоинстанционният съд нарушения на съдопризводствените правила по събиране на доказателствата, визирайки отказа му да изиска оригинали от документи, на които ищецът е позовал дяловото си участие в имуществото на ответната кооперация и да допусне повторен разпит на поискания от нея свидетел. Оспорва обоснованост и законосъобразност на приетата от първоинстанционния съд основателност на иска. На посочените основания и в условия на алтернативност, моли за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски, удостоверени и с приложен в хода на с.з. списък за разноски по чл.80 ГПК.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.

В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Стоянов, въззиваемият пледира за потвърждаване на решението кат правилно, обоснован и законосъобразно постановен съдебен акт. Не предявява искане за разноски, но въвежда възражение за прекомерност на претендираните такива от въззивника за адвокатско възнаграждение.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима. При служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявен по реда и в срока на чл.58ЗК иск. Поддържаното от въззивника становище, че въззиваемият Я.Д.Х. не доказва членството си в кооперацията, а от там и изискуемата се за допустимостта на иска активна процесуална легитимация, в този си състав съдът приема за неоснователно.

Като в отговор на това, депозирано и в срока на чл.131 ГПК възражение, въззивният съд намира, че от доказателствата се следва за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решения, взети на 16.ІV.2016г. от ОС на ответната кооперация. В основание на търсената по този ред защита, въззиваемият е посочил допуснато при свикването му нарушение на чл.26, ал.2 от Устава на кооперацията, изискващ по негов прочит кумулативност на четирите, предвидени за това способа за разгласяване на поканата –поставяне на поканата на видно място; съобщение по местна радиоуредба, публикация на поканата в районен или централен вестник и личното й връчване на всеки от кооператорите. Твърди, че такава покана до него, в качеството му на член-кооператор не е била отправяна. На следващо място въззиваемият оспорва законосъобразното провеждане на събранието с факта, че не бил допуснат от същото до гласуване на взетите по дневния ред решения. И трето, твърди незаконосъобразност на събранието по причина, вземане на решения извън обявения с поканата дневен ред, касаещи прием и освобождаване на член кооператори.

В съдебната практика не съществува противоречие относно това, че искът по чл.58 ЗК е конститутивен и че като способ за защита срещу незаконосъобразни, и противоуставно взети от органите на кооперацията решения, същият е предоставен в право на лимитативно изброените в ал.2 на чл.58 ЗК лица, сред които и членовете на кооперацията. В този смисъл, качеството „член-кооператор“ към момента на вземане на оспорваното решение е абсолютна, изискуема се за допустимостта на иска положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Този, значим за допустимостта на иска въпрос вменява в тежест на ищеца да докаже, че към 16.ІV.2016г. - дата на атакуваните с иска решения е бил във валидно установени с кооперацията членствени правоотношения.

Предпоставките за придобиване на членство в кооперация са изчерпателно уредени в чл.8 ЗК и същите са буквално възпроизведени в чл.8 и чл.9 на действащия от 29.ІІІ.2008г. Устав на ЗК“Единство“, с.Свещари., общ.Исперих(вж.л.7-л.22, грд№374/16 ИРС) . Според цитираните норми, членственото правоотношение в ответната кооперация е предвидено по право за учредителите й, а за нови членове- след подадена молба, взето от УС и одобрено от ОС решение.

Видно от приложен като доказателство на л.298 Протокол №1 ответната кооперация е учредена през м.ХІІ.1992г. и възникнала с вписването й в съответния регистър при РОС с Решение №10/28.І.1993г. С регистрирането й, като председател на кооперацията е вписан Анчо Велчев Харалмбиев. Пред когото, в изисканите му от съда обяснения по чл.176 ГПК, въззиваемият заявява, че през 1993г. е подал молба за членство в кооперацията. Откогато счита, че е редовен неин член, участвал е в провеждани през годините събрания, внесъл е дялов капитал, но не е заплащал членски внос, защото такъв не му е искан. По делото не се спори, че по сключен с кооперацията трудов договор, въззиваемият е работил към същата като тракторист.

В срока за отговор, оспорвайки основателността на иска и легитимацията на ищеца, ответната кооперация твърди, че същият не е сред учредителите й, т.е. не е неин член по право, както и че не е подавал молба за членство, последващо на учредяването й. Твърди, че в архива и документацията й не се установява наличието на тава молба, респ. утвърдено или неутвърдено от общото й събрание решение на управителния съвет, за приемането на въззиваемия за неин член.

В подкрепа на твърдението си за установени с ответната кооперация членствени правоотношения, въззиваемият е депозирал като доказателство извлечения от водените в кооперацията книги на член-кооператорите. Които в хронология сочат на това, че към 24.ІV.2010г.(вж.л.175), към 21.V. 2011г.(л.178) и към 14.ІІ.2013г.(вж.л.5) въззиваемият Х. е вписан под №36 във водените от ответната кооперация книги на член кооператорите. И трите списък-извлечения са подписани от св. Виктор Замфиров, в качеството му на председател на ответната кооперация в периода от 2000 до 2016г.

Оспорвайки така поддържаното от въззиваемия твърдение, кооперацията представя изисканите й от съда „нова книга за имуществата и други“, книга на член кооператори, „азбучник за дяловия капитал“ и протоколна книга от ОС на кооперацията. Не са необходими експертни познания, щото от така представените доказателства да се установи, че книгите не са водени надлежно и съгласно изискванията на чл.8, ал.5 ЗК. В т.нар книга на член кооператорите няма систематичност; няма отразяване на дати и години, от които да следва извод за момента на съставянето й в каква последователност са нанасяни отразените в нея данни; срещу имената на кооператорите няма отбелязване, кога и на какво основание, до кога датира членството им; Нито една от т.нар. книги не носи дата на завеждането й; няма информация за това кой, в какво качество, кога и на какво основание е нанасял данните в книгите. Налице са зачерквания, заличавания, без данни за това от кого, кога и защо са нанасяни. Протоколната книга не е водена редовно, няма данни за присъстващите на отразените в тази книга събрания, липсват подписи на протоколчик и председателстващ събранията.

Съобразно чл. 8, ал.5 ЗК член -кооператорите се вписват в нарочна книга с попълване на имена, адрес , дата на възникване и прекратяване на членство, основание за възникване и прекратяване, вид и размер на вноски(дялови, встъпителни) и дата на изплащане. Съгласно цитираната разпоредба, воденето на тези книги е нормативно вменено в задължение на кооперацията. При това доказано неизпълнение на нормативно вменените й задължения за редовно водене на книгите, в които трябва да се съдържа информация за член-кооператорите, за дяловите и встъпителни вноски, ответната кооперация не може да черпи благоприятни последици. Факт е, че в съдържанието си представените от кооперацията книги сочи на данни, абсолютно различни от отразените такива в представените от въззиваемия списък –извлечения от книга на член кооператори.

В тази връзка съдът приема, че удостоверените с подпис на председателя на кооперацията извлечения от книгите за кооператорите към 2010, 2011 и 2013г., в списък на които фигурира и името на въззиваемия Х., съставляват частен свидетелстващ документ, който удостоверява правото му на член-кооператор към отразените в тях дати. Като доказателства те са представени от въззиваемия, но като удостоверени с подпис на орган на ответната кооперация, сочат последната като техен издател. Доколкото в оспорване на тези доказателства, ответната кооперация е въвела твърдение за несъотетстие на съдържанието им с действително водената от нея книга на член-кооператорите, в този си състав съдът намира, че то касае спора по същество, а не автентичността им. Поради което, намира за законосъобразен отказът на първоинстанционния съд да открие производство по чл.194 ГПК. Изложеното по горе, досежно нередовността на водените от нея книги, не опровергава в условия на пълно и главно доказване удостовереното в съдържание на депозираните от въззиваемия списък-извлечения. Същите, както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционния съд, са противопоставими на ответната кооперация, доколкото според чл.30, ал.2, т.3 т Н-ба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подписът на председателя на кооперацията е приет за реквизит, удостоверяващ пред СлВп надлежността на предоставения й за вписване списък на членуващите в нея кооператори. По делото е безспорно установено, че съгласно удостовереното с подпис на председателя на ответната кооперация извлечение от книгата на кооператорите, към 14.ІІ.2013г. въззиваемият е вписан по партида на кооперацията като неин член-кооператор. Няма данни за последващо на тази дата прекратяване на членственото му правоотношение

В обобщение, по релевираната с жалбата недопустимост, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е допустимо. Ищецът е с доказано към 14.ІІ.2013г. и до дата на иска членстевно правоотношение и е процесуалноправно легитимиран да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание на ответната кооперация от 16.ІV.2006 г. Без значение за възникването на членственото правоотношение е изпълнението на задълженията на ищеца като член-кооператор за внасяне на встъпителна вноска и дялов капитал, тъй като законът в чл. 8, ал. 1 и ал.2 ЗК не поставя членството в кооперацията в зависимост от изпълнение на цитираните задължения. Тези задължения са свързани с имуществените правоотношения между кооператора и кооперацията и са част от съдържанието на членственото правоотношение. Като неизпълнението им не може пряко (без например изключване на член-кооператора) да се отрази и на съществуването на членственото правоотношение.

По въведеното с жалбата възражение за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът намира, че релевираните такива са отстраними и съответно отстранени от въззивната инстанция с изискване и приемане на оригиналите от документите, с които ищецът се домогва до доказване на внесен от него дялов капитал. Относно значимостта на дяловата вноска се следва казаното по горе мотивите.

Въведените с жалбата твърдения за незаконосбразност на решението, съдът намира за основателни. От приложения по делото Устав на кооперацията приет на 29.ІІІ.2008 г., чието съдържание не е оспорено от ищеца пред първата инстанция, е видно, че свикването на ОС става от УС с писмена покана, в която е записан дневния ред, денят, часът и мястото където ще се проведе събранието като за разгласяването й са предвидени четири, последователно изброени способа: чрез поставянето й на видни обществени места в седалището на кооперацията в с.Свещари, чрез публикация в един вестник с регионално значение или централен, както и с адресиране до член-кооператорите писма/покани. Като е предвидено, че заседанията на ОС са редовно свикани, ако оповестяването им е сторено най-малко две седмици преди определената дата /чл. 26, ал.1, ал.2 и ал.3 от Устава-лист № 14) , което съответства на разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Закона за кооперациите. В чл. 28, ал.1 и ал.2 и в чл. 29, ал.1-ал.4 от Устава е посочен кворума при който общото събрание е редовно и може да взима решения, как следва да се процедира при липса на кворум, а именно, че събранието се провежда на същата дата един час по-късно независимо от броя на присъстващите, както и с какво мнозинство се вземат решенията, за да бъдат последните законосъобразни от гледна точка спазване на процедурата. Тези разпоредби преповтарят разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от действащия ЗК .

Съответно на доказателствата и приложимия закон първоинстанционният съд е приел за неоснователно твъренито на въззиваемия за нарушения в процедурата по свикване на събранието. Като в тази връзка ИРС е съобразил, че свикването му е станало надлежно с писмена покана, при предварително обявен дневен ред, място, дата и час на провеждането му, четиринадесет дни преди датата на провеждането му чрез публикация в местен вестник. Правилно и съответно на доказателствата и закона, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че в случая, способите за оповестяване на събранието са алтернативни, а не кумулативно предвидени. С решение № 211/9.ІІ.2017 г. по т. д. № 3329/2015 г. на ВКС, I т. о. е дадено разрешение по въпроса за разгласяване на писмената покана до член-кооператорите за провеждане на общо събрание на кооперацията. В цитираното решение е прието, че при нормативно закрепено право на всеки член-кооператор да бъде уведомен за предстоящото общо събрание, в правомощие на кооперацията в чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗК делегира определянето на реда за свикване на събранието. Прието е,че член-кооператорите не са ограничени от закона в избора на конкретен способ за разгласяване на поканата, както и по отношение броя на способите, поредността, при която те ще се предприемат: кумулативно, алтернативно или евентуално, стига този ред да не дерогира законово гарантираното право на всеки един от членовете да узнае за свиканото общо събрание и оттам да участва в него.

Следва да бъдат споделени като обосновани от фактите и изводите на първоинстанционния съд, че събранието е протекло по предварително разгласения с писмената покана дневен ред.

Изготвеният на събранието протокол, не е оспорен от страните. В съдържание на същия е отразено, че след като е отложено за час по късно поради липса на кворум, същото е проведено при участие на 47, а според прието от ИРС - 45 от общо 67 поканени по списък член кооператори. Така установен, броят на заявилите участието си в събранието и упражнили ли гласа си член кооператори, сочи на кворума, изискуем се, както за редовността му, така и за законосъобразността на взетите по дневния ред решения, вкл. и това за избор на председател.

С исковата си молба, както и в хода на делото ищецът не е въвел спор относно списъчния състав на кооперацията, който удостоверено с подпис на председателя е бил вписан в ТР. Не въвежда спор и относно легитимността на участвалите в събранието член- кооператори, а единствено обстоятелството, че като неин, присъствал на събранието член кооператор, е бил лишен от правото на глас, позовано на предвиденото в чл.10 от Устава, респ.чл.9 от ЗК. Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да даде защита на субективното право само в онези рамки и по този начин, както е поискал ищецът.

Съдът намира, че от доказателствата се следва за безспорно от фактическа страна, че ищецът не е бил допуснат до гласуване на взетите от събранието решения. Което безспорно представлява нарушение на членствени му права. Само по себе си обаче, това нарушение не влияе в случая на законосъобразността на взетите от събранието решения, доколкото при вземането им, видно от приложените и неоспорени по делото доказателства, същите са били взети с изискуемия кворум. Поради което съдът намира, че взетите от ОС решения са законосъобразни.

По изложените съображения предявеният на осн.чл.58 ЗК иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На осн. чл.78 ГК в полза на жалбоподателя се следва присъждане на поисканите от него разноски. От материалите по делото се установиха доказани такива в размера на 2 895,00лв., от които 2 880,00лв. за адвокатско възнаграждение пред две инстанции. Съдът намира на направеното в тази връзка възражение за прекомерност на договореното и заплатено адв.възнаграждение за основателно. Касае се за неоценяем иск, при предвидено по см. на чл.7, ал.1, т.3Н-ба№1/9.VІІ.2004г. възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер от 300,00лв. При прието от съда наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК, възнаграждението следва да бъде намалено до посочения минимален размер.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районният съд в атакуваното първоинстанционно решение, на основание чл. 271 от ГПК РОС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №187/21.VІ.2017г. по гр.д.№374/2016 по описа на ИРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Я.Д.Х. против ЗК“Единство“, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в с.Свещари Разградска обл., за отмяна на решенията, взети на провелото се на 16.ІV.2016г. Общо събрание на ЗК“Единство“, с..Свещари, общ.Исперих.

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на адв. Николинка Мянкова от АК- Русе процесуален представител на взискателя ЗК“Единство“, ЕИК826017096, от 2 880,00лв.(по 1 440,00лв. за всяка инстанция) на 600,00лв.(по 300,00лв. за всяка инстанция) .

ОСЪЖДА Я.Д.Х.,ЕГН **********,***-кантора адв.Ст.Стоянов, да заплати на ЗК“Единство“, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в с.Свещари Разградска обл., разноски о делото в размер на 615,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР