Р Е Ш Е Н И Е № 40
Гр. Разград, 22. 11. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шести ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Диляна Николова
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 110 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД чрез
пълномощник против Решение № 196
/ 06.
07. 2017 г. по гр. д. № 815/
17 г. по описа на РС Исперих,
с което е отхвърлен предявените от жалбоподателя иск да бъде прието
за установено, че ответницата Г. Д. му дължи сумата 7 756 лв. , ведно със
законната лихва в размер на 2 746, 22 лв. за периода 21. 02. 12 г. до 15.
08. 16 г., като неоснователен и недоказан. В жалбата
се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата
страна чрез повереника си е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло
споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено
от събраните по делото писмени
доказателства, че с Присъда № 24/ 21.02.2013 година постановена по НОХД № 169/ 2012г. по описа на РС – Исперих
ответницата е призната за виновна в това, че през периода 17.09.2009г. –
04.02.2010г. в с.Лъвино и в гр.Исперих, обл.Разградска,
при условията на продължавано престъпление е съставила неистински частни документи
– 12 бр. комплектовани договори за потребителски заем
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с номера: КЕШ-04377402
от 17. 09. 2009 г. на името на Н. И. Х. за сумата 1200 лв.; КЕШ-04377406 от 02.
10. 2009 г. на името на Г. Ю. К. за сумата от 1000 лв.; КЕШ-04418997 от 16. 11.
2009 г. на името на М. А. Н. за сумата от 600 лв.; КЕШ-04440105 от 09. 12. 2009
г. на името на С. С. М. за сумата 1200лв.; КЕШ-04449505 от 18. 12. 2009 г. на
името Н. Н. К. за сумата от 400 лв.;
кеш-04449515 от 04. 01. 2010 г. на името на С. Н. Р. за сумата от 350 лв.;
КЕШ-04449624 от 15. 01. 2010 г. на името на М. Х. М. за сумата от 1200 лв.; КЕШ-04454191
от 17. 01. 2010 г. на името на Ш. И. Т. за сумата от 400 лв.; КЕШ-04449625 от 17. 01. 2010 г. на името на Н.
Е. З. за сумата от 450 лв.; КЕШ-04454192 от 19. 01. 2010 г. на името на И. З. А.
за сумата от 600 лв.; КЕШ-04454199 от 26. 011. 2010 г. на името на А. А. О. за сумата
от 600 лв.; КЕШ-04454206 от 04. 02. 2010 г. на името на Н. С. К. за сумата от
600 лв., за да докаже, че съществуват правни отношения – сключени договори за
потребителски заеми между БНП „Париба Пърсънъл Файнен“ ЕАД от една страна като
кредитор и посочените в тях лица като кредитополучатели - престъпление по
чл.309 ал.1, във във вр. с
чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл.305 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК съдът я
е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 2 000 лева.
Със същата присъда ответницата е призната за невиновна, че за
инкриминирания период от време в съучастие като съизвършител
с Й. Е. Д., чрез използване на неистински документи – горепосочените 12 бр. комплектовани договори за потребителски кредит, е получила
без правно основание чуждо движимо имущество- парична сума в общ размер на
8 600 лв., собственост на ищеца, с намерение противозаконно да го присвои
– престъпление по чл. 212, ал. 1 въ в вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК и е оправдана по обвинението.
Въз основа на постановената присъда, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е завел ч. гр. дело № 653/ 2016г.
по описа
на РС – Исперих, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.10.2016г., с която е разпоредено ответницата да заплати
на кредитора – ищцовото дружество сумата 7 756.00 лева – главница, 2 746.22 лева – мораторна лихва за периода
от 21.02.2013г.
до 15.08.2016г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 16.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото
разноски в размер на 210,04 лева – платена ДТ и 150.00
лева – дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
В развилото се съдебно производство по чл. 422 ГПК пред
районния съд, ответникът в писмения отговор, подаден по реда и в срока по чл.
131 ГПК е оспорил иска по основание и по размер и е поддържал това становище и
в съдебно заседание. С определението, постановено на осн.
чл. 140 ГПК, както и с доклада по чл. 146 ГПК е указано на ищеца, че не е посочил
доказателства, относно начина на формиране на размера на мораторната
лихва до датата на завеждане на иска, както и за обстоятелствата, че претендираните суми по главницата са реално получени от
ответницата след съставянето на неистинските частни документи, да представи
извлечение от счетоводните регистри за извършените плащания по всеки от
кредитите, остатъка по тях и момента на спиране на тяхното обслужване. Ищецът е
представил извлечение от счетоводните книги и е поддържал становище, че други
доказателства не е необходимо да сочи, тъй като всички относими
въпроси са установени в наказателното производство по НОХД № 169/ 2012г. по
описа на РС – Исперих.
Въз основа на тази фактическа обстановка, обосновано районният съд е приел, че предявеният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен и недоказан. Разпоредбата на чл. 300 от ГПК
задължава гражданския съд, който се занимава с гражданско правните последици от деянието, за което е налице влязла в законна сила присъда, да се съобрази с постановеното от наказателния съд, но само досежно съставомерните обективни признаци на деянието, за което деецът е бил признат за виновен и осъден. В случая е безспорно, съгл. чл. 300 ГПК и гражданският съд е обвързан от приетото за установено в наказателното производство, че ответницата е съставила противоправно 12 бр. договори за потребителски кредити, за да докаже, че съществуват правни отношения - договори за потребителски заеми между ищеца и посочените в договорите, като кредитополучатели лица- престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Размерът на вредите не е съставомерен обективен признак на престъплението, за което е била осъдена ответницата. От тук нататък, вредоносните последици, надхвърлящи съставомерния резултат от престъплението следва да бъдат доказани от ищеца. Ищецът не е посочил доказателства, съгласно указаната му доказателствена тежест, която носи в процеса, относно размера на вредите- размера на получените от ответницата суми по процесните договори за кредит, каква част от тях са погасени и каква част подлежи на плащане.Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196 / 06. 07. 2017 г. по
гр. д. № 815/ 17 г. по описа на РС Исперих.