Р Е Ш Е Н И Е

19. ІI.2018

Разград

2

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

23.І.

2018

съд

На Година

В ПУБЛИЧНО заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: Светлана Лазарова Председател

2017

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

120

дело номер по описа на РОС за година.

съобрази следното:

Производство с правно основание чл. 238-240 от ГПК.

Образувано е по регресен иск, предявен от Гаранционен фонд, със седалище в гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2 на осн. чл. 45 от ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл.288, ал.12КЗ(отм.), възпроизведен в чл.557, ал.2, б.“а“ на сега действащия КТЗ, срещу Б.К. Б., ЕГН**********,***, за възстановяване на застрахователно обезщетение в размер на 28 051, 28лв., заплатено от ищеца за покриване на вреди от ПТП на територията на Германия, признато от немските власти за виновно причинено от ответника. Исковата сума се претендира ведно със законна лихва, считано от дата на иска до окончателното й изплащане.

В обстоятелствена част на молбата, относимо на заявената в петитум защита, ищецът твърди следните факти : Настъпило на 8.ІV.2012г. в гр.Берлин ПТП, причинено от ответника Б. при управление на л.а.“БМВ“ с рег.№РР8837АМ, собственост на К М Н от г. Разград; Причинени в резултат на ПТП щети на л.а. „БМВ 136“ с рег.№НН-ВР 8056, собственост на немския гражданин Р Ш; Изплатени на осн. чл.288а, ал.1 КЗ(отм.) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.ІV.2002г.( на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) от НББАЗ на „Deutsche Buro Grune karte Ë.V.“ на увреденото лице 28 051,28лв. в обезщетение за претърпените по автомобила му имуществени щети; осъществено от ответника Б. управление на л.а. без сключена към дата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“; Отправена до ответника Б. покана РП 311/12.V.2017г. за въз0становяване на з0аплатеното от Фонда обезщетение;

В рамките на предоставеният му за това срок, ищецът не се възползвал от правото си на допълнителна искова молба и не ангажира становище по въведения с отговора спор относно реда за разглеждане на делото.

При редовност в призоваването, ищецът не се явява в насроченото по същество на иска с.з. В писмени бележки, депозирани преди дата на с.з. и връчени в препис на ответната страна, развива фактически и правни съображения в подкрепа на исковата си претенция. Намира, че от приложените по делото доказателства се следва за безспорно установен фактическият състав на чл.559 КЗ, при наличие, на който и в условия на регрес, ответникът следва да бъде осъден със заплащане на исковата сума, която, при отправено му в този смисъл искане, Фондът е възстановил на компенсационен орган на държава-членка на ЕС.

В срока по чл.367 ГПК , ответникът се е възползвал от правото си на отговор, с подаването на който въвежда единствено спор относно определения от съда ред за разглеждане на делото като търговски спор. С отговора си не предявява насрещен иск; не прави искане за привличане на трето, подпомагащо го в производството лице и не въвежда правопогасяващи възражения.

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. М.Манев, ответникът пледира за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. В писмени бележки, депозирани на 29.І.2018г.-след дата на с.з., оспорва материално правната си легитимация по иска, твърдейки, че в задължение на собственика на управлявания от него автомобил е било да сключи и поддържа валидна застраховка „гражданска отговорност“. Едва в писмените си бележки въвежда възражение за погасяване на претендираното от него вземане по давност, обвързвайки срока на давността с датата на застрахователното събитие.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа страна следното:

Ответникът не е оспорил описаната в исковата молба фактическа обстановка и представените с нея писмени доказателства, поради което следва да се приеме за безспорно установено по делото, че на 8.ІV.2012 Б. е управлявал л.а.“БМВ“ с рег.№РР8837АМ, собственост на К М Н на територията на гр.Берлин, Р Германия без задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и че по негова вина е настъпило ПТП, следствие на което са причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ 136“ с рег.№НН-ВР 8056, собственост на немския гражданин Р Ш. С приложените по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата Б. е управлявал автомобила след употреба на алкохол, при установена концентрация от 2, 13%о; не е осигурил нужната дистанция; не е успял да спре при подаден червен сигнал на светофара в резултат, на което блъска правомерно спрелия пред него л.а.„БМВ 136“ с рег.№НН-ВР 8056. По случая, срещу Б. е била образувана наказателна преписка, а по отношение на увреденото лице е заведена щета №ГФ -12 0501/8.ХІ.2012г. в размер на 12 404,47euro, заплатена по иск на пострадалото лице.

Националното бюро на Германия предявило претенции пред НББАЗ за заплащане на сумата от 14 294,47euro, включваща щетата и дължимите за обработката й такси, и разноски. Видно от приложена като доказателство ф.№3000001105 на 30.Х.2012г. НББАЗ удовлетворява предявената му от „Deutsche Buro Grune karte Ë.V.“ претенция изцяло, заплащайки общо сумата от 14 343,39euro с левова равностойност в размер на 28 051,28лв. Видно от фактурата, в платената от НББАЗ сума е включен и разход за банкови такси.

Със свое писмо изх.№1-4348/5.Х.2012г. НББАЗ предявява на осн. чл.34, ал.3 ПУДГФ към ищеца претенция за възстановяване на заплатената от него сума по щетата.

Гаранционен фонд, на основание - чл. 288а, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм.), сега чл. 559, ал.1, т. 1 от КЗ, е възстановил по щета № ГФ 12 0501/8.ХІ.2012 г. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), изплатеното на „Deutsche Buro Grune karte Ë.V.“ застрахователно обезщетение в общ размер на 28 051,28лв. (равностойност на 14 343,39 еuro) за увредения при настъпило на 8.ІV.2012 ПТП л.а "БМВ 136“ с рег.№НН-ВР 8056, собственост на Р Ш. Плащането е извършено на 12.ХІІ.2012г., съгласно приложено като доказателство и неоспорено от ответната страна платежно нареждане(л.60 и сл.)

От представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че ищецът е поканил ответника да възстанови платените суми. По делото не се твърди и не се доказва извършено от страна на ответника плащане по регреса.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните. Въз основа на същата, от правна страна съдът намира така предявения иск за допустимо подаден от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от производството. Разгледан по същество искът е основателен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът в качеството си на гаранционен фонд е възстановил сумите изплатени като обезщетение на пострадалото от виновните действия на ответника лице. Няма спор също и относно обстоятелството, че в деня на произшествието, за управлявания от Б. автомобил е нямало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С

В настоящия случай правоотношенията между страните във връзка с настъпилото застрахователно събитие се уреждат от правилата и актовете на международното частно право - Директиви на ЕС, Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., сключено на основание чл. 6 от Четвърта Моторна директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните членки във връзка със застраховката "Гражданска отговорност" по отношение употребата на МПС, Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, КМЧП и разпоредбите на КЗ (отм.); Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд и др.

Съгласно чл. 6 СКОГФ и чл. 228а КЗ (отм.), ГФ възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Р България и в двумесечен срок не може да се установи застрахователят (в настоящия случай не е имало такъв, тъй като към датата на ПТП задължителната застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица №07111890004354, е била прекратена по надлежния ред на 22.І.2012г. –вж. справка база данни на ИЦГФ).

Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото поискване на съответния компенсационен орган, като Фондът не е оправомощен да прави възражения и преценка по същество, тъй като задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили съгласно чл. 105 КМЧП. Освен това съгласно клауза 3.4 от СКОГФ компенсационния орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие, при определяне на отговорностите на участниците в ПТП и оценката на компенсациите /щетите/. На компенсация /възстановяване/ подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети /вреди/, така и изплатената сума за външни услуги (хонорари на вещи лица, такси за правни услуги, здравни разходи и др.), както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че са налице предпоставките обуславящи хипотезата на действащата към него момент разпоредба на чл. 228, ал. 12 от КЗ, даваща основание за пълна регресна отговорност на виновното лице спрямо фонда. На това основание съдът намира претенцията за основателна и доказана по своя размер, поради което искът следва изцяло да се уважи. Върху претендираната сума ответникът дължи и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане .

По направените от процесуалния представител на ответника възражения за погасяване на вземането по давност и за липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника по иска: На първо място съдът намира, че възражението за погасяване на вземането по давност е недопустимо въведено от страната в предмет на спор по делото едва с писмените си бележки, депозирани след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаването му по същество. На страните са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Освен това, регресният иск представлява особен, самостоятелен иск, който макар да има връзка с фактическия състав на непозволеното увреждане, възниква от друг фактически състав и от друг момент, като изтичането на погасителната давност спрямо прекия причинител на вредите за задължението му към увреденото лице не е пречка за предявяване на регресния иск против него. Съгласно т.14 ППл№ 7/77 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС № 15/04.02.2011 г. по т.д.№ 326/2010 г., ІІ т.о. и № 173/09 г. по т.д.№ 455/09 г. ІІ т.о. за регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащане на обезщетението. Това произтича и от нормата по чл. 288, ал.12 КЗ (отм.), според която едва след изплащане на съответното обезщетение ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ликвидация на щетите. В процесния случай правото на регресен иск е възникнало на 12.ХІІ.2012 г. за сумата 28 051,28лв., когато ГФ е възстановил изплатеното в полза на увреденото лице обезщетение. Исковата молба е подадена по пощата и е постъпила в регистратура на РОС на 27.Х.2017г., т.е. преди изтичането на 5-годишния срок, поради което вземането не е погасено по давност и възражението в тази насока, освен недопустимо е и неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че ответникът не следвало да носи отговорност за изплатеното обезщетение, тъй като не знаел, че за автомобила нямало сключена застраховка "Гражданска отговорност", което било задължение на собственика на автомобила. На основание чл. 100, ал.1, т.3 ЗДвП ответникът като водач на МПС е длъжен да носи документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, който управлява и носи адвиминистративно-наказателна отговорност наред със собственика, ако няма сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност". Ответникът като водач на процесното МПС, с което е причинено процесното ПТП, е имал интерес от сключването на такава застраховка и тъй като катастрофата е настъпила по негова вина, той дължи възмездяване на всички вреди, причинени на увреденото лице, както и на платените от ГФ суми, тъй като той с плащането им се е суброгирал в правата на увреденото лице.

При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на сумата 1 122,05лв., представляващи платена по сметка на съда държавна такса.

По изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.К Б., ЕГН***********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2 Д сумата 28 051,28лв.(двадесет и осем хиляди петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки), възстановено на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.), респ. чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение, дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.Х.2017 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда Б.К Б., ЕГН***********, с адрес *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2 разноски по делото в размер на 1 12,05лВ.

Решението подлежи на обжалване пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: