Р Е Ш Е Н И Е № 10

Гр.Разград, 29. 05. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря С. Лазарова като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 129 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД против М.Г.Д. и Г.П.Д.,***. Ищецът твърди, че по силата на Договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 27. 09. 2011 г. е предоставил кредит на П.И.Д.. Кредитополучателят починал на 04. 03. 2015 г. Оставил законни наследници М.Г.Д. – съпруга, Н.П.Д.-С.и Г.П.Д. – негови деца. Всички наследници направили отказ от наследство и отказите били вписани в специалната книга на ИРС. Ищецът твърди, че двамата ответници са внасяли вноски по договора за кредит, сключен с техния наследодател преди датата на вписване на отказа им от наследство и с действията си мълчаливо са приели наследството, поради което направеният от тях отказ от наследство е нищожен. Молят съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни отказите от наследство, направени от двамата ответници, поради невъзможен предмет, както и същите да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, съобразно дяловете си от наследството – всеки от тях да заплати сумата от 11 307, 75 лв. главница, сумата 1 477, 80 лв. редовна лихва за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 2017 г., сумата 127, 08 лв. лихва за забава за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 17 г. , сумата 19, 50 лв. дължими такси и разноски.

По предявената искова молба е постъпил писмен отговор от ответниците. Същите заявяват, че исковете са допустими и не оспорват исковете по основание. Оспорват по размер предявения иск за заплащане съобразно дяловете им от наследството – всеки от тях да заплати сумата от 11 307, 75 лв. главница, сумата 1 477, 80 лв. редовна лихва за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 2017 г., лихва за забава за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 17 г. , сумата 19, 50 лв. дължими такси и разноски.

Ищецът не е подал допълнителна искова молба.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: Копие от Договор за кредит за текущо потребление; Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Уведомление до П.И.Д. изх. № 07-20-01053/ 11. 04. 2016 г., известие за доставяне, копие от договор за залог върху вземания, удостоверение от РС Исперих за вписани откази от наследство по ч.г.д № 380/ 17 г. и по ч.г.д. № 393/ 17 г. , удостоверение за наследници на П.И.Д., Определение от 16. 06. 17 г. по гр. д. № 256/ 17 г., извлечение от сметка – 2 бр.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът по силата на Договор за предоставяне на кредит за текущо потребление от 27. 09. 2011 г. е предоставил кредит на П.И.Д. в размер на 35 000 лв. Кредитът е следвало да се издължава на 120 равни месечни вноски. Кредитът се е олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е бил 10, 45% годишно. Кредитополучателят починал на 04. 03. 2015 г. Оставил законни наследници М.Г.Д. – съпруга, Г.П.Д. и Н.П.Д.-С.– негови деца. Всички наследници направили отказ от наследство и отказите били вписани в специалната книга на ИРС, съответно под № 11/ 15. 05. 17 г. и под № 12/ 17. 05. 17 г. След смъртта на П.И.Д. и преди да бъдат вписани направените откази от наследство, неговите наследници М.Д. и Г.Д. са погасявали вноски по кредита, както следва: Д. е внасяла вноски на 10. 10. 16 г. и на 08. 02. 17 г. , а Г.Д. на 27. 11. 15 г. , 05. 05. 16 г., 12. 07. 16 г. , за което е представено от ищеца извлечение от сметка.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата дава заключение, че плащанията по кредита са в размер на 27 529, 56 лв. , от които 12 398, 39 лв. главница, 15 023, 55 лв. договорна лихва и 107, 62 лв. лихва за просрочие. Кредитополучателят П.Д. е извършил плащания в размер на 19 284, 56 лв. След смъртта му, неговите наследници са заплатили: Г.П. заплатил общо сума в размер на 7 365 лв. , от които - 4 835 лв. на 27. 03. 2015 г. , 960 лв. лв. на 27. 11. 15 г. , 460 лв. на 07. 03. 16 г. , 360 лв. на 05. 05. 16 г. , 400 лв. на 25. 05. 16 г. и 350 лв. на 12. 07. 16 г. М.Д. заплатила общо 880 лв. , от които 480 лв. на 10. 10. 16 г. и 400 лв. на 08. 02. 17 г. Плащанията са преустановени на 09. 02. 17 г. Наказателната лихва е в размер на 254, 15 лв. договорната лихва за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 16 г. е в размер на 2 955, 60 лв. Неиздължената част от главницата е в размер на 22 615, 49 лв. Кредитът е бил обслужван редовно до м. 12. 2015 г. От м. януари 2016 г. има забава на плащанията. Заключението не е оспорено от страните. Ответниците освен по основание са признали иска и по размер.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: С оглед направеното признание на исковете от ответниците и направеното от ищеца искане за постановяване на решение съобразно признанието на исковете, налице са законовите предпоставки чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Съдът следва да постанови решение съобразно направеното признание. Не са налице предпоставките на чл. 237, ал.3 от ГПК, изключващи възможността да се постанови решение при признание на иска, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Според съдебната практика, признанието не обвързва съда и само по себе си не е достатъчно, за да се приеме основателност на иска. В конкретната хипотеза съдът като съобрази представените писмени доказателства, приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е основателен и доказан. Приемането на наследството се извършва не само изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, но и мълчаливо според чл. 49, ал. 2 ЗН, когато наследникът извърши дори и само едно действие, от което може да се направи несъмненият извод за неговото намерение за приемане на наследството. Погасяване напълно или частично на задължения на наследодателя се приемат за актове на мълчаливо приемане на наследство. В случая е безспорно, че ответниците преди да извършат отказ от наследство, вписан под № 11 от 15. 05. 2017 г. в РС Исперих са погасявали задължения на наследодателя си към ищеца по процесния договор за кредит от 27. 09. 2011 г. в периода от 27. 03 2015 г. до 08. 02. 2017 г. Плащането се установява от представеното извлечение от сметка и от заключението на назначената ССЕ. Отказите от наследство са нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на предмет.

Според заключението на ССЕ, от м. януари 2016 г. има забава на плащанията, а са преустановени на 09. 02. 17 г. Налице е забава на плащанията повече от 90 дни и съгл. чл. 19, ал. 2 от Общите условия във вр. с чл. 14 от договора, кредитът е станал предсрочно изискуем. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят исковата сума, представляваща неиздължена главница, договорна лихва и лихва за забава. Съдът взе предвид поддържаното становище от ответниците и признанието на иска, че съгласно правилата на чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН, ще отговарят при равни права, поради което следва да бъдат осъдени да заплатя исковата сума по равно.

Ищецът е претендирал да му бъдат присъдени разноските по делото само относно заплатения депозит за ва възнаграждение на вещото лице, което е в размер на 300 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските по делото пред настоящата инстанция, така, както са претендирани от ищеца в размер на 300 лв. , тъй като въпреки, че са признали иск, са станали повод за завеждане на делото, предвид допусната забава на плащането по договора за кредит.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ отказите от наследство, останало след смъртта на П.И.Д., направени от М.Г.Д., ЕГН ********** и Г.П.Д., ЕГН **********, вписани под № 11/ 15. 05. 2017 г. в особената книга при РС Исперих за отричане от наследство.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН ********** и Г.П.Д., ЕГН ********** да заплатят на „БАНКА ДСК ” ЕАД с ЕИК *** гр. София, ул. „Московска“ № 19 всеки един от тях поотделно сумата 11 307, 75 лв. главница, сумата 1 477, 80 лв. редовна лихва за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 2017 г., сумата 127, 08 лв. лихва за забава за периода от 29. 07. 16 г. до 23. 10. 17 г. , сумата 19, 50 лв. дължими такси и разноски, законната лихва върху главницата 11 307, 75 лв. , считано от дата на завеждане на иска 07. 11. 2017 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН ********** и Г.П.Д., ЕГН ********** да заплатят на „БАНКА ДСК ” ЕАД с ЕИК *** на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

СЛ