Р Е Ш Е Н И Е

19.ХІІ.2018

Разград

23

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

9. Х.

2018

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар:Д. Г. Председател

2017

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ТЪРГОВСКО

№ 137

дело по опис на РОС за

рж година

съобрази следното:

Производство по реда чл.368 и сл.ГПК.

Делото е образувано по отменителни искове, предявени от Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград, в условия на евентуално съединяване срещу „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград и обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград , както следва:

- основен иск по чл.645, ал.4 ТЗ - за прогласяване недействителността на прихващане, извършено между ответниците по споразумение от 28.VІІ.2016г. , постигнато между страните във връзка с доставки по ф.№116/25.VІІ.2016г. за 67 511,81лв. и по ф.№117/28.VІІ.2017г. на стойност 198 243,07лв.и твърдяно като осъществена от несъстоятелния длъжник едностранна сделка;

- евентуален по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ - за прогласяване недействителността на извършено от несъстоятелния търговец изпълнение на неизискуеми вземания в общ размер на 262 992,92лв чрез прихващане.

В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие – адв.Николова, ищецът заявява, че поддържа исковете по основание и размер. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В предоставеният им за това срок, всяко от ответните дружества се е възползвало от правото си на отговор.

В отговор, депозиран чрез особеният му представител адв.Ч., ответното „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/ развива принципни съображения относно предпоставките за прихващане-изискуемост, ликвидност, съществуване и дата на възникване на насрещно взимане. Оспорва заявена в обстоятелствена част на иска дата на изискуемост на вземанията и в тази връзка основателност на предявения в условия на евентуалност ис8к по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ;

В с.з., чрез назначеният му в производството особен представител, обявеното в несъстоятелност дружество оспорва предявените срещу него искове.

С отговора си „ПИЛКО“ ЕООД оспорва пасивната си процесуална легитимация на страна по предявените искове, тъй като с предявяването им ищецът претендира недействителност на едностранно извършено от несъстоятелния длъжник прихващане. Поради което оспорва предявените срещу него искове като недопустими. Твърди прихващането като двустранно предприети, от него и несъстоятелното дружество, действия по погасяване на насрещни задължения.

В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие –адв.Г., „Пилко“ЕООД поддържа заявеното с отговора оспорване на исковете поради отсъствие на визираните в чл.645, ал.4 ТЗ и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ предпоставки, които в кумулативност обуславят недействителността на прихващането и извършеното чрез прихващане изпълнение на поето от несъстоятелния търговец задължение. Твърди неоснователност на исковете и на основание, предприето в хода на настоящото производство, действие по предявяване на прихващането пред назначеният в несъстоятелността на „Аделаида БГ ГРУП“ синдик. Претендира присъждане на доказано сторени в производството разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено следното:

Исковете , идентично на приетото и с определението му по чл.374 ТЗ, съдът намира за допустимо предявени.

Съгласно предоставените с разпоредбата на чл.649ТЗ правомощия, синдикът е активно процесуално легитимиран по предявяването на преферентните искове по чл.645 и чл.646ТЗ. Изхождайки от характера и целта на предявените искове, настоящият състав на съда приема, че в този случай синдикът-ищец действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността.

Исковете са предявени пред РОС на 27.Х$.2017г., в рамките на предвидения в чл.649 ТЗ едногодишен срок, считано от 22.ХІІ.2016г.-дата на влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелността на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП“ЕООД.

В предмет на заявената по основния иск защита е въведена недействителността на прихващането като едностранно извършена от длъжника в несъстоятелност сделка. По евентуалния иск, на осн.чл.646, ал.2, т.1 ТЗ извършеното от несъстоятелния длъжник прихващане се атакува като действие по изпълнение на неизискуемо парично задължение.

В производството по несъстоятелност прихващането е регламентирано в чл. 645 ТЗ, имащ в отношение към общите разпоредби на чл.103-104 ЗЗД значение на специална материално правна разпоредба. Въведените с разпоредбата на чл.645 ТЗ ограничения за прихващане, имат за цел да предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и нарушаването на реда за удовлетворяване на кредиторите. Прихващането не е типичен способ, който се ползва при попълване на масата на несъстоятелността, тъй като резултата от прихващането ще има за правна последица удовлетворяване на вземане на кредитора, но и не включване в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва компенсацията. Затова чл. 645, ал. 1 ТЗ поставя конкретни условия само при наличието на които може да се извършва прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на несъстоятелността.

Специалната разпоредба на ТЗ поставя определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане между длъжника в несъстоятелност и кредитора. Тази необходимост е предпоставена от предвидения в ТЗ специален ред, спазването на който определя кръга от кредитори, както и структурата на дълга на длъжника в несъстоятелност, а също така урежда и редът за удовлетворяване на вземанията на кредиторите, гарантирайки справедливото им удовлетворяване, въз основа масата на несъстоятелността.

В общата уредба на несъстоятелността – разпоредбата на чл. 649, ал.3 ТЗ, се възприема като частна хипотеза на чл. 26, ал.4 ГПК, според която, при предявено от ищеца чуждо право, като страна се призовава и лицето, чието право е предявено. Касателно това, кой е ищецът в производството, ответници по иска, при хипотеза на задължително другарство, са страните в материалното правоотношение -предмет на отменителния иск. Необходимостта от това задължително другарство се извлича от материалното правоотношение между длъжника и неговия съдоговорител, участници в правното действие, предмет на преферентния иск. Тази необходимост се налага и от последиците на решението, посочени с нормите на чл. 649, ал.5 ТЗ и чл. 648 ТЗ – решението има обвързващо действие по отношение на синдик, длъжник и кредиторите на несъстоятелността му; връщане в масата на вещни права, вземания и други, които налагат провеждане на производствата по чл. 645- 647 ТЗ.

Като потестативното право, което се упражнява с изрично волеизявление, насочено към прекратяване/ погасяване на правни последици, нуждаещо се от това да бъде адресирано и достигнало до своя адресат, чието съгласие не се изисква, прихващането представлява едностранна правна сделка, чиито последици засягат материалния интерес, както на кредитора с активно, така и на кредитора с пасивно вземане. Ответното „ПИЛКО“ ЕООД има качество на страна в едностранната правна сделка, каквато представлява прихващането. Затова съдът приема, че ответниците по иска са страни в материално правоотношение, което налага възникване на хипотеза на задължително другарство в процеса, на страната на обявеният в несъстоятелност ответник. В тази връзка, съдът намира иска за допустимо предявен и „Пилко“ЕООД .

От фактическа страна доказателствата установяват следното:

На 1.VІ.2012г. между обявеният в несъстоятелност длъжник и „ПИЛКО”ЕООД е сключен Договор №73 за покупко-продажба с елементи на договор за изработка. Съгласно взаимно и насрещно постигнато по договора съгласие, „ПИЛКО”ЕООД възлага на „Аделаида БГ ГРУП”ЕООД отглеждането на 66 000бр. угоени бройлери. В тази връзка се задължава да продаде на изпълнителя необходимите за угояването на бройлерите суровини и материали в договорените -количества, качество и цени, да осигури помещение за отглеждането им и транспортни услуги.

Съгласно договора, „Аделаида БГ ГРУП”ЕООД се задължава да отгледа 66 000бр угоени бройлери със закупените от възложителя „Пилко” ЕООД суровини и да продаде на същия отгледаните бройлери.

За доставените му количества бройлери, „ПИЛКО”ЕООД се е задължило да заплати на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД договорената цена в срок до 40 работни дни, считано от датата на доставката им. От своя страна, „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД се е задължила да заплати на „ПИЛКО” ЕООД цената на предадените му от последното суровини и материал, в срок до 90 работни дни, считано от датата на доставката.

Изпълнението на парично поетите задължения е договорено да се извършва: в брой; по банков път или чрез прихващане.

По делото не се спори, а и от приложените като доказателства 44бр. фактури се следва за безспорно установено, че за периода от 29.І.2016 до 28.VІІ.2016 „ПИЛКО” ЕООД е доставило на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД суровини и материали на обща цена в размер на 265 646,85лв.

От приложените като доказателство фактури №116/25.VІІ.2016 И №117/27.VІІ.2016 е видно, че „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е доставило на „ПИЛКО” ЕООД 54 853 бр. угоени пилета на обща стойност от 265 754,88лв.

На 28.VІІ.2018г., непосредствено след датата на последната, фактурирана от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД доставка на пилета, ответниците сключват споразумение за прихващане на насрещните си парични задължения. В резултат на прихващането, „ПИЛКО” ЕООД остава задължено към „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД със сумата от 108,03лв.

В заключение, при съобразяване на приложените по делото доказателства и след нарочна проверка в счетоводствата на ответните дружества, назначената по делото ССЕ констатира, че доставките по издадените от „ПИЛКО” ЕООД фактури са осчетоводени от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД по см/ка 401/доставчици и в дневниците му за покупки за времето от м.І. до м.VІІ. на 2016г. От своя страна, „ПИЛКО” ЕООД завежда издадените от него фактури за доставка на суровини и материали по см/ка 410/Клиенти, а фактурите за доставените му от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД бройлери са осчетоводени по см/ка 401/Доставчици.

Фактурите са осчетоводявани от ответниците по съответните сметки на дати, относими към дата на удостоверените с издаването им доставки. Фактурите са намерили отражение и в дневниците им за продажби за процесния период от време.

По счетоводствата на ответниците вещото лице не установява извършени по доставките плащания в брой или по банков път. От „ПИЛКО” ЕООД му е предоставена справка –оборот по сметка 498/дебитори за прихващане от 28.VІІ.2016, въз основа на която експертът установява, че задълженията по процесните фактури са „платени” чрез прихващане. В счетоводството на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД споразумението за прихващане е осчетоводено на 31.VІІ.2016г. Вземанията по процесните фактури са включени в подписаното от ответниците на 28.VІІ.2016г. Споразумение за прихващане.

В заключение, съобразявайки крайната дата на приетите по Договор №73/1.VІ.2012г. срокове за плащане и датата на подписаното от ответниците споразумение за прихващане, вещото лице приема, че с настъпил към тази дата падеж е единствено вземането на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД за доставка по издадена от „ПИЛКО” ЕООД фактура №1050932/29.І.2016г. на стойност 9 647,54лв. По същата логика експертът приема, че за ответниците процесните вземания са възникнали от дата на извършеното от тях осчетоводяване на споразумението за прихващане. Съответно за „ПИЛКО” ЕООД на 28.VІІ.2016, а за „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД-на 31.VІІ.2016. Изводът на експерта, относно възникване на вземанията на дата на извършеното от ответниците прихващане, не се подкрепя от писмените доказателства и не се споделя от съда. По съображения, които ще изложи по долу в мотиви от правна страна, съдът не приема заключението в тази му част.

Относно изискуемите се в кумулативност предпоставки на заявената по чл.645(4)ТЗ и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ защита, в съвкупността си доказателствата сочат на следното:

По молба на кредитор и по реда на чл.625 ТЗ срещу „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е било образувано тд №100/2016 по опис на РОС за поставянето му в производство по несъстоятелност. Молбата за откриване на производството е депозирана в регистратура на РОС на 10.Х.2016г.

С влязло в сила на 22.ХІІ.2016г. Решение №45/13.ХІІ.2016г. по отношение на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е открито производство по обявяването му в несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността му с начална дата – 30.VІ.2016г. Решението е обявено с вписването му по партида на дружеството в ТР на 14.ХІІ.2016г.

С постановено по реда на чл.710 ТЗ и влязло в сила на 1.ІV.2017г. Решение №79/24.ІІІ.2017г. „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД е обявено в несъстоятелност ведно с произтичащите от това последици на чл.711 ТЗ. Това решение е обявено с вписването му по партида на длъжника в ТР на 24.ІІІ.2017г.

Прихващането, твърдяно от ищеца като едностранно извършена от длъжника в несъстоятелност сделка, е обективирано като негово волеизявление в сключеното с „ПИЛКО“ ЕООД на 28.VІІ.2016г. Споразумение. Т.е., последващо на обявената начална дата на неплатежоспособността му -30.VІ.2016г. и в срок на една година преди дата на подадената по реда на чл.625 ТЗ молба за обявяването му в несъстоятелност. В съдържание на Споразумението, относимо към дата на подписването му, всеки от ответниците е волеизявил признание относно размера,изискуемостта и ликвидността на парично поетото към съконтрахента му по Договор №73//1.VІ.2012г. задължение. Доколкото, според този договор плащането на дължимите в натура престации е било договорено в срок от дата на доставянето им, то признанието за дължимост на паричните престации е такова и относно изправността на ответниците по отношение на поетите в дълг престации в натура.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че като страна по Договор №73/1.VІ.2012г. ответното “ПИЛКО“ЕООД е кредитор на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД , който не е предявявал вземанията си в производството по несъстоятелността му. Задълженията и вземанията на „ПИЛКО” ЕООД, , които са материализирани в предмет на Споразумението за прихващане от 28.VІІ.2016, по арг. на чл.327 ТЗ съдът приема за доказано възникнали в периода от 29.І.2016 до м.VІІ.2016г., т.е.преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността длъжника му „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД.

Доколкото в предмет на заявената по чл.645 и 646 ТЗ защита ищецът е въвел валидността на прихващането като едностранно извършена от длъжника в несъстоятелност сделка, то по отношение на ответното „ПИЛКО“ЕООД не се твърди и не се доказва , относимо към дати на придобиване на процесните вземания и задължения към „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД, да е знаело за изпадането на длъжника му в неплатежоспособност и за поисканото срещу последния откриване на производство по несъстоятелност.

В приложение на отговора си в срока на чл.367 ГПК, „ПИЛКО” ЕООД депозира като доказателство „изявление” вх.№01, адресирано до и връчено на синдика в несъстоятелността на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД на 7.ІІІ.2017г. , за прихващане на процесните вземания. Позовано на което , „ПИЛКО“ЕООД твърди валидност на прихващането при хипотеза на ч.645, ал.2 във вр. с ал.1, предл.І ТЗ

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира исковете за неоснователни.

Съгласно общите разпоредби на чл.103-104 ЗЗД, прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Погасителното действие на т.нар „обикновена компенсация“ настъпва като резултат на едностранно изявление, на един от двамата насрещни длъжници. В този случай погасяването на двете насрещни изискуеми и ликвидни задължения до размера на по - малкото настъпва с обратно действие.

В рамките на договорната свобода, дори и при липса на законните условия за това, страните с насрещни вземания могат да договорят компенсацията/прихващането като способ за погасяване на насрещните си задължения до размера на по-малкото такова. Именно такъв е конкретния случай, поради което обективираното от несъстоятелния длъжник изявление за прихващане следва да се разглежда в контекста на договорната компенсация, а не като едностранно извършена от него сделка на прихващане.

В процесния случай съдът намира за доказани визираните в общите разпоредби на ЗЗД предпоставки, обусловили извършеното между ответниците прихващане: на основание сключения между тях договор за покупко-продажба с елементи на договор за изработка, същите взаимно са поели парични и насрещно дължими задължения. На основание установената между тях облигационна връзка, ответниците легитимират един спрямо друг, едновременно качеството си на кредитор и длъжник. Налице е еднородност и заместимост на насрещно поети, и парични по характер задължения. Същите са определени по своето основание и размер, от което следва извод за тяхната ликвидност.

В конкретния случай, безспорно е установено от фактическа страна плащане на парични задължения по възмездна сделка чрез прихващане, което според сключения между ответниците договор №73/1.VІ.2012г. е предвидено и изрично като способ за погасяване на насрещно петите по договора парични задължения. Безспорно е, че чрез прихващането е погасено задължение на и към кредитор от длъжник в производство по несъстоятелност.

Спорен между страните е въпросът за изискуемостта на вземанията като изискуема се от фактическия състав на прихващането предпоставка. Отговорът на този въпрос е релевантен, както към позоваването на „ПИЛКО“ЕООД на предвиденото в чл.645, ал.1, предл. І ТЗ, така и във връзка с основателността на евентуално предявения срещу ответниците иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ.

Страните не спорят, че за процесния период - 29.І.2016г. - 28.VІІ.2016 г., въз основа на сключен на 1.VІ.2012 г. договор, ответните дружества са били в правоотношение със съдържание, типично за уредения в ТЗ договор за търговска продажба, с предмет: 1/ задължението на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП“ЕООД, в качеството му на продавач да произведе, достави и прехвърли правото на собственост върху движими вещи (стоки) срещу цена, която ответното „ПИЛКО“ЕООД, в качеството му на техен купувач се е задължило да заплати в срок ДО 40 работни дни, считано от приемането на доставката, която се явява удостоверена с издадена от продавача и осчетоводена при купувача фактура; 2/ Съответно, в качеството си на купувач на доставените му от „ПИЛКО“ЕООД суровини и материали, „АДЕЛАИДА БГ ГРУП“ се е задължило със заплащане цената на материалите в срок ДО 90 работни дни, считано от датата на доставката им, удостоверена с издадена от продавача „ПИЛКО“ЕООД фактура.

По обща воля на страните, в приложение на диспозитивната разпоредба на чл. 303аТЗ, срокът за изпълнение на насрещно поетите парични задължения е уговорен в рамките на предвидените в чл. 303а, ал.1 ТЗ срокове. Като, съобразено с необходимите за отглеждането на пилетата срокове, по отношение на доставчика им е предвиден по изключение, срок за плащане на доставените му за оглеждането им суровини до 90 дни.

В случая, тълкуван по правилото на чл.20 ЗЗД, сключеният между ответниците Договор №73/1.VІ.2012г. , в частта си относно сроковете за плащане на парично поетите от тях задължения, не дерогира приложението на чл.327 ТЗ относно изискуемостта на вземанията към дата на доставката, удостоверена с осчетоводяването на процесните фактури. Тази дата е началния момент на предвидения по чл.303а ТЗ срок, чиято крайна дата е обвързана с отговорност за забава.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства - фактури, протоколи и описи, в съвкупността си обосновават извод, че процесната търговска сделка се е осъществила реално. В производството са ангажирани доказателства за осъществено точно изпълнение на възникналите по договора правни задължения - по предаване на суровините и материалите, по отглеждане на пилетата до договореното живо тегло и предаването им на възложителя. Ответниците не спорят, че дължимите по договор престации в натура са предадени. За всяка от доставките, с удостоверени в тях количества и цени, са издадени фактури. Възникналото задължение за плащане на цената на доставените стоки се установява и от факта на надлежното осчетоводяване на приложените като доказателства фактури. С осчетоводяването им всеки от ответниците признава да е получил и приел, без възражения, ,дължимите му се и задължаващи го с плащането доставки.

Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане. Основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този факт. Вещото лице е категорично в заключението си, че процесните фактури са издадени като редовни счетоводни документи. Съдържат нужните реквизити, осчетоводявани са правилно в счетоводствата на търговците, намерили са отражение и в Дневниците за покупки .

В обобщение, от фактическа и правна страна съдът приема, че въведените в предмет на процесното прихващане вземания са възникнали към дата на реално извършените и удостоверени с процесните фактури доставки, а не на дата на подписаното от тях Споразумение за прихващане. Това споразумение представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, който като всеки друг договор има силата на закон за сключилите го. С постигнатото по реда на чл.365 ЗЗД споразумение, освен правопогасяващия ефект на прихващането, предвиден от тях като способ за плащане на насрещни задължения още с Договор №73/1.VІ.2012г., ответните дружества са приели, че вземанията им по този договор са изискуеми и ликвидни, и са дерогирали отлагателния срок за изпълнението им.

Спогодбата е вид договор, с който се преуреждат права и задължения по старо, вече възникнало, правоотношение като се видоизменят с цел ликвидиране на спора – възможно е да има новиране, опрощаване, прихващане, даване вместо плащане и т.н. След сключването й задължението се променя и става такова, каквото е уговорено със спогодбата по вид, размер, основание, условия за плащане.

От всичко изложено следва, че процесното плащане чрез прихващане е извършено на валидно правно основание-сключен между ответниците договор с възмезден характер, както и че плащанията са предприети в изпълнение на парични задължения, които по смисъла на чл. 327 от ТЗ са изискуеми, макар и всички те да са в период от една година преди датата на подаване на молбата за обявяване на „Аделаида БГ ГРУП”ЕООД в несъстоятелност.

Касае се до постигнато съгласие за материалноправно прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД на насрещни вземания на двете дружества, оформено с двустранно подписано споразумение, което е било отразено и в счетоводните им регистри, съответно на 28.VІІ. и 31.VІІ.2016г. , преди образуване на производството по несъстоятелността на Аделаида БГ ГРУП”ЕООД и на постановеното по тд №100/20116г. Решение №45/13.ХІІ.2016г. за откриване на производството по несъстоятелност.

От изложеното се следва извод за недоказаност на твърдението на ищеца за извършено от длъжника в несъстоятелност плащане чрез едностранна сделка на прихващане. В постигнатото с „ПИЛКО“ ЕООД споразумение, волеизявлението на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП“ЕООД е с характер на обективирано в условия на равнопоставеност съгласие за извършване на прихващането. Същото е елемент от завършения фактически състав на сключения между ответниците договор за спогодба и не може да бъде разглеждано извън контекста на договора като едностранно волеизявление. По така изложените мотиви, съдът намира предявеният на осн.чл.645, ал.4 ТЗ за неоснователен и недоказан.

Недоказано е и твърдението му за извършено чрез прихващането плащане на неизискуемо по см. на чл.646, ал. 2, т.1 ТЗ вземане. Тъй като чл.645, ал.4ТЗ и чл.646, ал.2, т.1 ТЗ уреждат сходни(преферентни) искове за атакуване на правни действия с погасителен ефект, разрешението и при двете хипотези следва да е еднакво. Прихващането от 28.VІІ.2016г. е било извършено след началната дата на неплатежоспособността на „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”. (30.VІ.2016г.) и тъй като е способ за погасяване на парични задължения, едновременно е и признат от закона начин за тяхното изпълнение

За да бъдат уважени исковете за обявяване недействителност на действия и сделки, ищецът, върху когото пада тежестта на доказване, следваше да установи, че извършените чрез прихващане плащания са по неизискуеми задължения. От анализа на приложените по делото доказателства се следва за безспорно установено, че относимо към дата на постигнатото между ответниците споразумение за прихващане, вземанията и на двамата са били изискуеми. Т.е., чрез двустранно постигнатото от ответниците споразумение за прихващане са погасени изискуеми вземания.

На следващо място, според въведеното от ищеца твърдение за предприето от длъжника плащане на свое парично задължение към „ПИЛКО“ чрез едностранна сделка по прихващане, изискуемостта на това негово задължение, като пасивно по прихващането вземане не е условие за валидността на прихващането. Изискуемо трябва да бъде само активното вземане, насрещното вземане на компенсиращия. Не е необходимо и главното(пасивното вземане), т.е. вземането, срещу което се компенсира, също да е изискуемо. По така изложените съображения, съдът намира и предявеният в условията на евентуалност иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за неоснователен и недоказан.

Ищецът не е сезирал съда с иск по чл.645, ал.3 ТЗ. Но, доколкото в оспорване на исковете, ответното „ПИЛКО“ЕООД въвежда твърдение за валидност на прихващането и като едностранно извършена от него, по реда на чл.645, ал.1ТЗ сделка, съдът намира за установено, че вземанията и задълженията си към „АДЕЛАИДА БГ ГРЕП“ЕООД, „ПИЛКО“ е придобило преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността му. Двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни, и вземането му е било изискуемо пред датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността на длъжника.

Плащането чрез прихващане е извършено срещу реално продадени от и на ответните дружества стоково - материални ценности, родово индивидуализирани по вид и количество, и е в кръга на регистрирания от тях предмет на дейност. Или казано по друг начин, налице е едно добросъвестно поведение на ответниците при получаване на плащането чрез прихващане.

От друга страна, както бе посочено и по горе в мотивите, ищецът не твърди и не ангажира доказателства, с които да обори тази добросъвестност. Ето защо съдът приема, че плащането/прихващането е извършено на основание валидно сключена сделка, при изискуемост на задълженията, от което не следва извода, че същата е сключена с цел увреждане на масата на несъстоятелността. Ищецът не ангажира доказателства, които да доведат до друг извод. Не ангажира доказателства и че длъжникът знаейки, че е неплатежоспособен, е извършил плащането с цел да увреди кредиторите си, нито пък, че кредиторът по тези сделки е знаел за неговата неплатежоспособност. Според нормата на чл. 646, ал 3 от ТЗ знанието по ал. 3 се предполага, когато длъжникът и кредиторът са свързани лица или когато кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелствата, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

В срока за отговор ответното „ПИЛКО“ЕООД депозира като доказателство адресирано до синдика на несъстоятелното дружество извънсъдебно изявление за прихващане, но не противопоставя възражение за прихващане в контекста на специалната норма на чл. 645, ал.2 от ТЗ. Поради което съдът не дължи произнасяне по същество в този смисъл.

При така постановения изход по делото, на осн.чл. 620, ал. 5 и ал.7 ТЗ масата на несъстоятелността на „Аделаида БГ ГРУП“ЕООД следва да бъде осъдена със заплащане на дължимата се в производството държавна такса и с направените от „ПИЛКО“ЕООД разноски.

Предвид изложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград срещу „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград и обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград като основен по чл.645, ал.4 ТЗ - за прогласяване недействителността на едностранно извършено от „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480 прихващане, погасяващо вземанията му за осъществени по ф.№116/25.VІІ.2016г. за 67 511,81лв. и по ф.№117/28.VІІ.2017г. доставки на стойност 198 243,07лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград срещу „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград и обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, ЕИК202097480, гр.Разград като евентуален по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ - за прогласяване недействителността на извършено от несъстоятелния търговец изпълнение на неизискуеми вземания в общ размер на 262 992,92лв чрез прихващане.

На осн.чл.649, ал.6 ТЗ във вр. с чл.620, ал.5ТЗ осъжда Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, да заплати по сметка на Разградски окръжен съд държавна такса в размер на 10 630,19лв., които да се съберат от масата на несъстоятелността.

На основание чл. 620, ал.7 вр. чл. 621 ТЗ, вр. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК осъжда Г.С., в качеството й на синдик на обявеното в несъстоятелност „АДЕЛАИДА БГ ГРУП”ЕООД/н/, да заплати на „ПИЛКО“ЕООД, ЕИК125041015, гр.Разград деловодни разноски в размер на 10 300,00лв., които да се съберат от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВнАС.

СЪДИЯ :

ДГ