РЕШЕНИЕ

№ 22 / 19.10.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На втори октомври, две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА Г.

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 138 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.34 ЗЗД.

Подадена е искова молба и допълнителна такава от Кооперация „ТПК Мир” със седалище гр.Разград, представлявана от председателя Г.Г, за осъждане на „Микро-67”АД да предаде владението върху престирания с НА № 143 / 3.04.20019г. на нотариус с район на действие РС Разград недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по кадастралната карта на гр.Разград. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че с посочения нотариален акт е продал на ответника имота. С влязло в сила решение по т.д. № 90 / 2011г. на ОС Разград е обявена нищожността на договора в частта досежно продажбата на имота.

Ответникът „Микро-67”АД със седалище гр.Разград, представляван от изп.директор М.М, е депозирал писмени отговори на исковата молба и допълнителната такава, в които изразява становище за допустимост на предявения иск. По същество изразява становище за неговата неоснователност. Посочва, че притежава единадесет броя сгради, десет от които придобити вследствие на проведена приватизационна процедура, а единадесетата сграда е придобита по силата на същата прехвърлителна сделка между страните, с която е била прехвърлена и собствеността върху поземления имот. Ответникът твърди, че се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост на сградите, както и че е носител на ограничено вещно право на строеж, поради което има право да се ползва от земята в обем, необходим за използването на сградите според тяхното предназначение. В отговора на допълнителната искова молба ответникът излага твърдение, че три от сградите са придобити от него по силата на давностно владение в период повече от 45 години. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: с нотариален акт № 176 / 16.12.1994г. на нотариус при РС Разград е признато правото на собственост на ТПК“Мир“ на терен от 14 100кв.м., представляващ имот пл.№ 26, намиращ се в западна промишлена зона на гр.Разград, заедно с построената в него масивна производствена сграда на два етажа с РЗП 2 400кв.м.

С НА № 143 / 3.04.2009г. на нотариус с район на действие РС Разград ТПК“Мир“ е продал на „Микро-67“АД имота, който е вече с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, с площ 16 333кв.м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор 61710.501.26.6. Цената е уговорена на 140 000лв., от които 60 000лв. за земята и 80 000лв. за сградата. В НА са отразени също така и данните за земята и сградата по констативния нотариален акт от 1994г., който е бил представен при изповядване на сделката.

Впоследствие, с решение № 32 / 23.05.2013г., постановено по т.д. № 90/2011г. по описа на ОС Разград, влязло в сила на 19.05.2015г., е обявена нищожността на обективирания в НА № 143 / 3.04.2009г. договор за продажба в частта за поземления имот с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград с площ 16 333кв.м., като в съдебното решение е отбелязана и площта му по констативния НА от 1994г.

Във връзка с изясняване на настъпилите през годините промени в имота и статута на съществуващите в него сгради, е назначена съдебно-техническа експертиза, която съдът приема като изготвена от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото, справка в счетоводствата на двете страни и в техническите служби на общината. Установява се от заключението на вещото лице, че до 2004г., т.е. към момента на изготвяне на констативния нотариален акт № 176 / 16.12.1994г. на нотариус при РС Разград, няма действащи строителни и регулационни планове и кадастрални карти на западна промишлена зона на гр.Разград. Със заповед № 1335 / 25.05.2004г. на кмета на Община Разград е одобрен проект за изменение на ЗРП по молба на ТПК“Мир“ и „Микро-67“АД. Заключението на вещото лице е, че процесния имот попада в създадените през 2004г. УПИ ХІ-26 с площ 12 424 кв.м., УПИ ХІІ-26 с площ 2 765 кв.м. и УПИ ХІІІ-26 с площ 1 076кв.м. Общата площ на трите парцела е 16 265кв.м. По-нататък, с приемането на КККР на гр.Разград със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на изп.директор на АГКК, поземленият имот е получил идентификатор 61710.501.26 и площ 16 333кв.м. С тези индивидуализиращи белези имотът е продаден от ТПК“Мир“ на „Микро-67“АД на 3.04.2009г. С последваща заповед № КД-14-17-367 /15.12.2010г. на началника на СГКК гр.Разград, т.е. след сключване на договора за продажба, кадастралната карта е изменена и поземленият имот вече е с площ 16 208кв.м. Вещото лице дава допълнително заключение, че намаляването на площта на имота от 16 333кв.м. на 16 208кв.м. вследствие новата заповед се е наложило във връзка с отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта по отношение на съседен имот и поставянето на нови граници между процесния и съседните му имоти. Вследствие на последната промяна, към настоящия момент поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 е с площ 16 208кв.м.

Приложената от ищеца актуална скица съдържа актуалното описание на спорния имот към настоящия момент като поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, изменени със заповед № КД-14-17-367 /15.12.2010г. на началника на СГКК гр.Разград, с площ 16 208кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници: имоти с идентификатори 61710.501.32, 61710.501.502, 61710.501.511, 61710.501.510, 61710.501.501 и 61710.501.500

По отношение на намиращите се в имота единадесет сгради се установява от заключението на вещото лице, че всички те са построени в периода от 1966г. до 1981г., т.е. преди сключване на договора за продажба на процесния имот и сградата с идентификатор 61710.501.26.6, обективиран в НА № № 143 / 3.04.2009г. на нотариус с район на действие РС Разград. Общата застроена площ на сградите е 6 924кв.м., площта за обслужването им е 3 887кв.м. , а застроената площ на обслужващите пътища към сградите е 5 211кв.м. Площта от имота, която не е необходима за обслужване на сградите, е 816кв.м.

Относно твърдението на ищеца, че няма достъп до имота и оспорването на това твърдение от ответника, са събрани гласни и писмени доказателства. От разпита на свидетелите В.Г., Х.Ц., Й.Н., Р.С, Т.Д., Т.В., Д И. и И.И. – членове на ТПК“Мир“, се установява, че няколко пъти – на 13.06.2017г., 16.06.2017г., 17.06.2016г., 24.06.2016г. и 1.07.2016г., са посещавали имота в работно и извънработно време, но входната врата на портала е била заключена с катинар и достъпът им е бил отказван от служители на ответното дружество – свидетелите МПи М Н.. За всяко от посещенията са съставени протоколи, в които е отразена невъзможността да влязат в имота, за което са се подписали. Разпитани като свидетели, членовете на кооперацията потвърждават с показанията си съставянето на протоколите и обстоятелствата, отразени в тях. Показанията на св.МП– служител на „Микро-67“АД, съдържат данни за това, че достъпът на кооператорите на територията на имота не е бил ограничаван. Потвърждава обаче съдържанието на протокола от 16.06.2016г., че при посещението на член-кооператорите на имота на тази дата същият не ги е допуснал и им е заявил, че със заповед на изп.директор на „Микро-67“АД е забранен достъпът в имота на всички членове на ТПК“Мир“. Св.М Н. – касиер и служител ТРЗ при „Микро-67“АД заявява, че е виждала членове на кооперацията в имота. Обяснява, че в последните две години председателят на ТПК“Мир“ е поставял катинар на порталните врати и по този начин е препятствал влизането на служителите на „Микро-67“АД, когато са пристигали сутрин, за да заемат работните си места. Представена е заповед № 25/22.12.2008г. на изп.директор на ответното дружество за осигуряване на достъп на територията на „Микро-67“АД на всички член-кооператори на ТПК“Мир“, но доколкото заповедта е за период, предшестващ сключването на договора за продажба и съответно уреждаща отношения преди създадените спорни такива, съдът я намира за неотносима към настоящия правен спор. За неотносим към спора съдът намира и извършения оглед на компакт диск по реда на чл.204 ГПК – от направените видеозаписи не може да се установи какви точно действия извършва изп.директор на „Микро-67“АД и тяхната относимост към въпроса дали е препятствал достъпа на членове на кооперацията до имота.

Между страните са разменени множество нотариални покани и отговори, всяка от тях е отправяла и жалби за съдействие от държавните власти по повод уреждане на отношенията във връзка с ползване на имота.

От анализа на всички събрани гласни и писмени доказателства съдът приема, че собственикът на имота ТПК“Мир“ няма постоянен безпрепятствен достъп до него – въпреки, че е имало случаи, в които негови членове са били на територията му, достъпът не винаги е бил възможен поради заключването на портала от „Микро-67“АД и действията на негов служител – св.М.Пенчев, който не е допускал членове на ТПК“Мир“ да влязат в имота.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.34 ЗЗД когато договорът бъде обявен за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Предпоставките за основателност на предявения иск са две: обявяване на нищожността на сключения договор за продажба и непредаване на владението върху имота от ответника на ищеца. Първата предпоставка е налице – с влизане в сила на решението по т.д. № 90/2011г. на ОС Разград е обявявена нищожността на договора за продажба на недвижим имот с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.Разград, обективиран в НА № 143 / 3.04.2009г. на нотариус с район на действие РС Разград. За всяка от страните по него е възникнало задължението да върне получената от насрещната страна престация. В настоящото производство ТПК“Мир“ предявява претенция за връщане на престирания недвижим имот. В първото по настоящото дело заседание ответникът е направил възражение за задържане на имота по реда на чл.90 ЗЗД до връщане на платената цена, с което на практика въвежда искане за едновременност на връщането на насрещните престации. Възражението обаче е несвоевременно направено, поради което не е прието за разглеждане. На съда е служебно известно, че с образуваното т.д. № 10/2016г. по описа на ОС Разград, „Микро-67“АД е упражнил правото си да потърси връщане на заплатената от него на ТПК“Мир“ цена по нищожния договор, поради което и на него е осигурен достъп до съд за реализиране на правото му по чл.34 ЗЗД.

Възражението на ответника, че ищецът притежава правото на собственост върху 14 100кв.м., а не върху площта, отразена в НА № 143 / 3.04.2009г. на нотариус с район на действие РС Разград и поради това не може да иска връщане на повече, отколкото притежава, е неоснователно. Даденото по нищожен договор се дължи като дадено без основание, съгласно чл.55 ал.1 в.в. с чл.34 ЗЗД. За разлика от иска по  чл.108 ЗС, с този по  чл.34 ЗЗД може да се търси и присъди дължимото във връзка с връщане на престациите по нищожен договор, без да се доказват правата, легитимиращи страната като титуляр на правото на собственост (така решение № 655 от 2.08.2006 г. на ВКС по т. д. № 158/2006 г., II о.). ТПК“Мир“ е продал на „Микро-67“АД имота с площ 16 333кв.м. по тогава действащите КККР на гр.Разград, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на изп.директор на АГКК. За такава площ е формирана и цената, която е отразена в нотариалния акт от 2009г. като дължима от „Микро-67“АД. Впоследствие, през 2010г. е настъпила промяна в площта на имота на 16 208кв.м., която е и настоящата му площ. Доколкото в разглеждания случай се търси връщане на имота като самостоятелно обособен обект, който е бил предмет на договора за продажба, а не на определена площ от него, съдът приема, че имотът, който е престиран с площ 16 333кв.м. към 2009г., следва да бъде върнат на ищеца с настоящата си площ от 16 208кв.м., отразена в кадастралните карти и кадастралния регистър на гр.Разград. Такава е и претенцията на ищеца, който в исковата молба изрично е заявил, че е собственик на имота с площ 16 208кв.м.

Втората предпоставка, водеща до извод за основателност на иска, също е налице. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че ищецът не притежава фактическата власт върху имота. Членовете на кооперацията не са допускани свободно в него и фактът, че някои от тях са влизали в определен момент на територията му, не променя извода за липсата на постоянно осигурен достъп. Предаването на владението е свързано с осигуряване на възможността собственикът да пребивава в имота във всеки момент, което в случая не е сторено. Действително, ответникът притежава построени върху спорната земя сгради, в които осъществява дейност. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да предаде владението на земята на нейния собственик. В този съдебен процес, за разлика от процеса по т.д. № 42 /2015г. на РОС, е без значение дали купувачът по нищожния договор има правно основание да ползва имота. При иск с правно основание чл.59 ЗЗД, какъвто е случаят с т.д. №42/2015г., фактическият състав на неоснователното обогатяване включва като елемент ползването от ответника на имота без правно основание и тогава възражението за наличие на основание за ползването му, произтичащо от правото на собственика на сградите да го ползва като тяхна обслужваща площ, е от значение. В настоящия случай, при предявен иск с правно основание чл.34 ЗЗД, фактическият състав на нормата изисква установяване на нищожност на сключен договор, при който са предадени насрещни престации, и невъзстановяването им в положението, в което са били преди сключване на нищожния договор. В този смисъл, възражението на „Микро-67“АД, че не следва да връща владението над имота, тъй като в по-голямата си част представлява площ, обслужваща ползването на владените от него сгради, се явява неотносимо. Друг аргумент в тази насока е и обстоятелството, че връщането на собствеността по реда на чл.34 ЗЗД се дължи на начална липса на основание за придобиването й, докато обезщетението по чл.59 ЗЗД за ползване на имота без основание се дължи на отпаднало основание от момента на превръщане на купувача от собственик в държател. На последно място следва да се отбележи, че всички сгради, намиращи се в имота, са построени в периода 1966-1981г., т.е. преди сключване на договора за продажба на 3.04.2009г. Страните са били в известност към момента на прехвърлянето на имота за обстоятелството, че в по-голямата си част същият е обслужваща площ за същите сгради и са съобразили този факт при формиране на неговата цена, т.е. имотът е продаден със статут на обслужваща площ на сградите и съконтрахентите са знаели това. Оттук и връщането му по реда на чл.34 ЗЗД предполага да бъде в същия вид – в цялата му площ, съобразено с необходимостта от осигуряване на възможността за безпрепятствено ползване на сградите.

Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Всяка от страните претендира присъждане на направените деловодни разноски. Предвид изхода от правния спор и на основание чл.78 ал.1 ГПК такива се дължат в полза на ТПК“Мир“. Същият е внесъл ДТ в размер 1 318,69лв. и депозит за призоваване на свидетели в размер 160лв. Ответникът следва да му заплати разноски в общ размер 1 478,69лв. По отношение на претенцията за адв.хонорар в размер 600лв. ищецът е представил договор за правна защита, в който е уговорено възнаграждение в този размер и че изплащането му ще се извърши по банкова сметка. ***щане на сумата, поради което и съобразно указанията, съдържащи се в ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тези разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.34 ЗЗД осъжда „Микро-67“АД ЕИК 116002783, със седалище и адрес на управление гр.Разград, Индустриален квартал, представляван от изп.директор М.М, да предаде на Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир““ ЕИК 826027820, със седалище и адрес на управление гр.Разград, Индустриален квартал, представлявана от председателя Г.Г, владението на недвижим имот, находящ се в гр.Разград, представляващ поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград, изменени със заповед № КД-14-17-367 /15.12.2010г. на началника на СГКК гр.Разград, с площ 16 208кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници: имоти с идентификатори 61710.501.32, 61710.501.502, 61710.501.511, 61710.501.510, 61710.501.501 и 61710.501.500;

Осъжда „Микро-67“АД да заплати на Кооперация „Трудово-производителна кооперация „Мир““ сумата 1 478,69лв. за направените деловодни разноски.

На основание чл.115 ал.2 ЗС указва на ищеца ТПК „Мир”, че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението следва да извърши отбелязване на същото в Службата по вписванията при РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: