РЕШЕНИЕ

№ 3 / 21.02.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и девети януари, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 144 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б.К.С., подадена чрез пълномощник, против решение № 256 / 18.09.2017г. по гр.д. № 372 / 2017г. по описа на РС Разград, с което в производство по чл.422 ГПК е прието за установено, че има задължения към „Топлофикация-Разград“ЕАД в размер 924,54лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 1.01.2013г. – 25.10.2015г., ведно със законна лихва, считано от 1.03.2016г. до окончателното плащане на вземането, искът над този размер до първоначално предявения от 1 030,77лв., както и за периода от 30.11.2012г. – 31.12.2012г. е отхвърлен като неоснователен; признато е за установено задължение за обезщетение за забава в размер 100,69лв. върху установената по-горе главница за периода 2.03.2013г. – 30.11.2015г., искът над този размер до първоначално претендирания такъв от 136,86лв., както и за периода 30.12.2012г. – 1.03.2013г. е отхвърлен като неоснователен; отхвърлен е насрещният иск на Б.К.С. за прогласяване на нищожност на чл.66 от Общите условия на „Топлофикация-Разград“ЕАД на договорите за продажба на топлинна енергия; отхвърлен е насрещният иск на Б.К.С. с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за осъждане на „Топлофикация-Разград“ЕАД да му заплати сумата 900лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на идеална част от избено помещение, за периода м.май, 2014г. – м.април, 2017г., ведно със законната лихва. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, същото е необосновано, при неправилно събиране на доказателствата и противоречащо на материалния закон. Моли съда да го отмени.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Топлофикация-Разград“ЕАД, представляван от изп.директор М.К., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РРС. Твърди, че съпругата на ответника е заплатила процесните задължения след постановяване на първоинстанционното решение и счита, че действието следва да се тълкува като признание на задълженията. В съдебно заседание становището се поддържа от явилите се пълномощници.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка.

На 9.12.1987г. св.В.С.сключила договор за продажба на държавевн недвижим имот с Общински народен съвет Разград, представляващ апартамент в гр.Разград, ул.“Трапезица“ 11, вх.1, ап.10. Няма спор, че към този момент тя и ответникът Б.С. са били съпрузи.

Установява се от представената от ищеца справка за задължения на Б.С., че за периода 30.11.2012г. – 25.10.2015г. същият има неплатени такива за ползвана топлоенергия в размер 1 030,77лв. главница и 136,86лв. лихва към 30.11.2015г. Представени са и ежемесечно издаваните фактури в периода м.ноември, 2012г. – м.октомври, 2015г., в които ищецът е начислявал дължимите за всеки месец суми от Б.С. за потребена топлоенергия за жилището на ул.“Трапезица“ 11, вх.1 ап.10.

В хода на въззивното производство „Топлофикация-Разград“ЕАД твърди, че задълженията на потребителя са погасени чрез плащане. В подкрепа на твърдението си представя протокол от 26.10.2017г. за извънсъдебно прихващане на вземанията и задълженията, сключен между страните. От съдържанието му се установява, че двете страни са признали взаимно своите задължения по постановеното от районния съд и обжалвано в настоящия въззивен процес решение. Така „Топлофикация-Разград“ЕАД е приела, че дължи на Б.С. сумата 38,11лв. за разноски, а Б.С. е признал, че дължи на „Топлофикация-Разград“ЕАД сумата 1 787,16лв. по постановеното решение (районният съд е приел за установена по-малка сума на неговото задължение). Страните са включили в споразумителния протокол и сума в размер 484лв., дължима по принудително изпълнение (същата не е предмет на настоящото въззивно производство). Извършили са прихващане на дължимата от „Топлофикация-Разград“ЕАД сума в размер 38,11лв., със задължението на Б.С., което, съобразно предмета на съдебното производство, без дължимата сума по принудителното изпълнение, е останало в размер 1 749,05лв.

Видно от представено банково извлечение от сметката на „Топлофикация-Разград“ЕАД, на датата, на която е подписан споразумителния прортокол – 26.10.2017г., св.В.С.е заплатила сумата 1 749,05лв., с което задължението на Б.С. е погасено. Такова е и твърдението на ищеца – въззиваем в настоящото производство.

По делото са представени писмени доказателства – молби от останалите собственици на жилища в блока за включване в топлофикационната мрежа и актове за разпространение на нето кубатура, издадени от ТЕЦ Разград, датирани от 1981г. Въз основа на горното съдът приема, че абонатната станция в блока на ответника е изградена през 1981г. В тази насока са и показанията на св.Вл.Атанасов, Зл.Георгиева. Показанията на св.В.С.също са в смисъл, че абонатната станция е била изградена в блока, преди семейството на отв.Б.С. да се нанесе там през 1987г. Противоречие внася твърдението й, че в началото техният апартамент не бил топлоснабден, но това обстоятелство е ирелевантно за спора.

В представения договор за продажба на жилището на ответника от 9.12.1987г. е посочено, че апартаментът се продава заедно с избено помещение № 10. Установява се, че в това помещение е изградена абонатната станция за топлоснабдяване на блока. От показанията на свидетелите Георгиева и Вълчева, живущи в същия блок, се установява, че при нанасянето впоследствие на отв.Б.С. и св.В.С., на същите е предоставено друго избено пространство, тъй като в единственото свободно избено помещение преди нанасянето им в блока вече е била изградена абонатната станция на топлоснабдителното предприятие.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна. Налице са основания за отхвърляне на исковете на „Топлофикация-Разград“ЕАД, настъпили след подаване на въззивната жалба. Съгласно т.9 от ТР № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Заповедното производство е протекло по реда на чл.410 ГПК, а не по чл.417 с.з. Въпреки, че е било образувано изпълнително производство (настоящият процес е образуван след успешно проведено доказване на предпоставките на чл.423 ГПК), плащането е извършено извънсъдебно, доброволно, не по реда на принудителното изпълнение. Извършеното плащане на задължението на Б.С. за главницата и лихвите следва да бъде съобразено по реда на чл.235 ал.3 ГПК. Исковете по чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени, като решението на РРС в тази част следва да бъде отменено.

Насрещният иск за обявяване на нищожност на чл.66 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Разград“ЕАД на потребители за битови нужди, е неоснователен. Общите условия са приети на 10.11.2005г. от СД на „Топлофикация-Разград“ЕАД и са одобрени с решение № ОУ-005 / 23.01.2006г. на ДКЕВР. Разпоредбата на чл.66 гласи, че общите условия са задължителни и за заварените потребители на топлинна енергия към датата на влизането им в сила и се счита, че от тази дата между тях и продавача има сключен договор. За да обоснове твърдението за нищожност, ищецът по насрещния иск се позовава на чл.147а ал.1 ЗЗП, съгласно който при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно чл.150 ал.3 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от Б.С. по реда на чл.150 ал.3 ЗЕ, съдът намира, същият се е съгласил с приетите от "Топлофикация-Разград"ЕАД, поради което няма противоречие с нормата на чл.147а ал.1 ЗЗП. По отношение на втората част на чл.66 ОУ относно възникването на договорните отношения между страните следва да се посочи ТР № 2 / 2016г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите противоречие няма, включително за отношенията, които възникват при доставяне на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. В тази светлина следва да се разглежда втората част на атакувания от ищеца чл.66 ОУ, който регламентира възникване на договорни отношения между доставчика и заварения потребител, регламентирани с общите условия на „Топлофикация-Разград“ЕАД. Решението на районния съд, с което искът е отхвърлен, следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е и насрещният иск на Б.С. за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер 900лв. за ползването от „Топлофикация-Разград“ЕАД на 1/2ид.ч. от избено помещение № 10 в периода м.май, 2014г. – м.април, 2017г. За да е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД, следва ищецът да се е обеднил, ответникът да се е обогатил, обогатяването и обедняването да произтичат от общ факт и обогатяването да е без правно основание. В разглеждания случай обедняването на ищеца по насрещния иск произтича от невъзможността да ползва принадлежащото му избено помещение. Обогатяването на ответника следва от ползването на помещението, от който факт последният черпи имуществени права. Ползването обаче не е без правно основание. Абонатната станция е енергиен обект, за който за процесния период са възникнали сервитутни права по силата на чл.64 ЗЕ, включващи и ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. За изградения през 1981г. енергиен обект, сервитутът е възникнал с влизане в сила на закона – чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ (отм.). Предвид липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.59 ЗЗД, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на РРС в тази част следва да бъде потвърдено.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Въпреки, че исковете с правно основание чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени, съдът счита, че на жалбоподателя разноски не се дължат, по арг. от противното на чл.78 ал.2 ГПК – същият е станал повод за завеждане на иск, вкл. и за образуване на въззивното производство, тъй като плащането на задължението е извършено едва след подаване на въззивната жалба. Поради същата причина, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски, но само за един процесуален представител, съгласно чл.78 ал.1 и 8 ГПК, в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 256 / 18.09.2017г. по гр.д. № 372 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по чл.422 ГПК е прието за установено, че Б.К.С. има задължения към „Топлофикация-Разград“ЕАД в размер 924,54лв., представляващо главница за незаплатена топлинна енергия за периода 1.01.2013г. – 25.10.2015г., ведно със законна лихва, считано от 1.03.2016г. до окончателното плащане на вземането, и в размер 100,69лв., представляващо обезщетение за забава върху установената по-горе главница за периода 2.03.2013г. – 30.11.2015г., като вместо това постановява:

Отхвърля исковете с правно основание чл.422 ГПК, предявени от „Топлофикация-Разград“ЕАД за приемане на установено, че Б.К.С. има задължения към „Топлофикация-Разград“ЕАД в размер 924,54лв., представляващо главница за незаплатена топлинна енергия за периода 1.01.2013г. – 25.10.2015г., ведно със законна лихва, считано от 1.03.2016г. до окончателното плащане на вземането, и в размер 100,69лв., представляващо обезщетение за забава върху установената по-горе главница за периода 2.03.2013г. – 30.11.2015г., поради погасяването им чрез извършено плащане в хода на въззивното производство.

Потвърждава решение № 256 / 18.09.2017г. по гр.д. № 372 / 2017г. по описа на РС Разград в останалата част.

Осъжда Б.К.С. да заплати на „Топлофикация-Разград“ЕАД сумата 100лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в частта, с която е потвърдено решение № 256 / 18.09.2017г. по гр.д. № 372 / 2017г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен насрещният иск на Б.К.С. за обявяване на нищожност на чл.66 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Разград“ЕАД на потребители за битови нужди; в останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.