Р Е Ш Е Н И Е

6.ІІІ.2018

Разград

6

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

12. ІІ.

2018

съд

На Година

В публично заседание в състав:

Секретар:М.Н. Председател:РАЯ ЙОНЧЕВА

Членове: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Въззивно търговско

2017

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

150

дело номер по описа на РОС за година.

съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано на производство пред РОС по жалба на „УниКредит Булбанк“АД,ЕИК********* , гр.София против Решение № 314/26.Х.2017г.по гр.д.№611/2017 по опис на РРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан искът му за осъждане на ответника И.Г.Н. при условия на чл.409, ал.5 ГПК- за вземания: по главница в размер на 10 146,37лв.; дължима в обезщетение за забава лихва-в размер на 1 974,64лв. и разноски в размер на 294,59лв. Искът е предявен на осн.чл.409, ал.5 ГПК поради изгубване на първообразен изп. лист, издаден за тези вземания въз основа на влязло в сила осъдително решение.

Релевирайки твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, въззивникът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което съдът да уважи исковата му претенция, поради доказано наличие на визираните в чл.409, а.5ГПК предпоставки.

При редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на жалбата му с.з. С депозирани в срок писмени бележки, заявява, че поддържа въведените с жалбата отменителни основания. Претендира разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.

В законоус8тановения и предоставен му за това срок, въззиваемият И.Г.Н. не се е възползвал от правото си на отговор и не е ангажирал становище по допустимостта, и основателността на жалбата. В с.з.,чрез назначеният му по реда на чл.47 ГПК особен представител-адв. Ж. Ч., въззиваемият пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. С депозирани в срок писмени бележки поддържа въведеното в срок за отговор пред първоинстанционния съд възражение за погасяване на предявените му вземания по давност.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. При служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че решението на първоинстанционният съд е валидно, а в обжалваната си част и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност.

Разгледана по същество е неоснователна. Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. По същество на исковете, фактическата обстановка се явява установена с допустими по см. на ГПК доказателства, ангажирани от страните в съответствие с правилно разпределената им, в производството по чл.140 ГПК, тежест на доказване.

Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства, от които да следва за установена различна от приетата в първоинстанционното производство фактическа обстановка, която в този си състав съдът споделя изцяло. Изводите си относно липсата на основание за уважаване на исковата претенция, първоинстанционният съд е извел след обстоен и всестранен анализ на доказателствата, и безспорно установените с тях факти.

По делото е безспорно установено, че съгласно сключен на 18.ІІІ.2004Г. Договор за ипотечен кредит №837, между ТБ“БИОХИМ“АД, в качеството на кредитодател и въззиваемия като кредитополучател, са били установени облигационни отношения, предпоставящи в задължение на последния връщането на предоставената му в кредит сума от 19 700лв. Връщането на кредита е било дължимо на равни месечни анюиттни вноски, с краен срок -10.ІІІ.2011г.

На 5.Х. 2006г., позовано на предвидените в кредитния договор предпоставки за предсрочната му изискуемост, кредитодателят ТБ“БИОХИМ“АД е сезирал ШРС с молба за издаване на изп.л. по реда на чл.242ГПК(отм.). Като доказателство на л.8 е приложен, в заверено от въззивника ксеро-копие, изпълнителен лист от 12.Х.2006г., в реквизит на който е посочено, че се издава по образуваното по молбата грд №2428/2006 по опис на ШРС по реда на чл.242 ГПК(отм.) и на осн.чл.237,б.“в“ГПК(отм.) за дължима от въззиваемия главница в размер на 12 000,00лв., просрочени по кредитния договор лихви в размер на 1 931,24лв. и за направени в това производство разноски в размера на 279,02лв. Върху така издаденият изп. лист е нанесено е отбелязване, че същият е връчен на кредитора на 17.Х.2006г.

С приложено като доказателство Решение №33/27.ІV.2007г. по фд №2010/1990 по опис на СГС се установява, че въззивникът е правоприемник на имуществото (като съвкупност от права и задължения) на прекратеното без ликвидация „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ“АД. В това решение изрично е посочено, че като обезпечено и възникнало преди преобразуването на кредитодателя по договора, процесното вземане е предоставено в управление изцяло на въззивника.

За да отхвърли ис8ка като неоснователен, обосновано от доказателствата първоинстанционният съд е приел за основателно въведеното с отговора на ответника възражение за погасяване на вземанията поради изтичане на предвидената за същото давност.

Подадената от кредитора на 5.Х.2006 г. молба за издаване на изпълнителен лист, както и последвалите на 12.Х.2006г разпореждане на съда, с което се уважава искането за издаване на изпълнителен лист и издаването на изпълнителен лист по молбата на кредитора, не представляват предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. "в" ЗЗД. В този смисъл е и даденото в т. 10 от ТР № 2/ 26.VІ.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.

С разрешението по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Посочено е, че едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно постановеното по реда на чл.290 ГПК Реш.№ 94/27.VІІ.2010 г. по т.дело № 943/2009 г. на ТК на ВКС, определението на съда по чл. 405ГПК, се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен лист не се прекъсва давността и в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД.

С оглед действалата законодателна уредба за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание. Поради което, характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание и правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на постановено в исковия процес съдебно решение, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Ето защо, вземането срещу въззивника се погасява с изтичането на 5-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК (отм.), но не е предприел действия по принудително изпълнение на сумата в продължение на повече от пет години от уважаване на молбата му.

Подаването и уважаването на молбата по чл. 242 ГПК /отм./ не са обстоятелства, спиращи или прекъсващи течението на погасителната давност. Която, както от дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем-5.Х.2006г., така и от дата на крайния падеж - 10.Х.2011г., относимо към дата на предявяване на настоящия осъдителен иск, се явява изтекла.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е разрешил спора относно течението на погасителната давност на вземането на кредитора срещу кредитополучателя, респ. длъжник по изп. лист, в съответствие с тълкуването на нормите на чл. 116 и чл. 117 ЗЗД, дадено от касационния съд. Както правилно е приел в мотивите си и първоинстанционният съд, направеното от въззиваемия частично плащане на дата, последваща изтичането на погасителната давност, не представлява признание на вземането и не предпоставя спиране, респ. прекъсване на давността. Извод, който се следва и по аргумент на предвиденото в чл.118 ЗЗД.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314/26.Х.2017г. по гр.д.№611/2017 по опис на РРС.

Решението е окончателно и па аргумент на чл.280, ал.3, т.1, предл. ІІ ГПК не подлежи на касационно обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.