Р          Е          Ш         Е          Н          И          Е      11

 

                                                Гр.Разград, 12. 06. 2018 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

           

Разградският окръжен съд в  публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Съдия: Анелия Йорданова

 

при секретаря С. Лазарова като разгледа докладваното от  съдия Ан. Йорданова т. д. № 5 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

           

Постъпила е искова молба от Община Кубрат против „ПЕТРОЛА-М“ ЕООД гр. Варна.  Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за отдаване под концесия на микроязовир „Юпер“ с. Юпер. С Решение № 247/ 25. 05. 17 г. ОбС Кубрат едностранно е прекратил действието на договора, поради неизпълнение от страна на ответника – неизплащане на концесионни вноски. Ищецът е изложил твърдения в исковата молба, че с ответника са сключили  Договор за отдаване под концесия на микроязовир „Юпер“ с. Юпер, вписан под № 123, т. VIII, вх. Рег. № 2747 от 2001 г., т. 96, стр. 522 и на последния било отдадено за ползване правото на собственост върху същия язовир за срок от 20 години. Към договора са подписани 10 анекса, с които е изменено дължимото концесионно възнаграждение.  До 2012 г. ответникът заплащал дължимото възнаграждение за ползването на язовира. На 26. 02. 2013 г. бил подписан Анекс № 9 за определяне на концесионно възнаграждение в размер на 2 583, 50 лв. годишно. Ответникът осъществил две частични плащания – на 13. 09. 13 г. заплатил сумата 800 лв. и на 24. 10. 13 г. – 1 600 лв. Останали дължими 183, 50 лв. Не е заплащал концесионно възнаграждение от 2014 г. до 2017 г. в размер на 2 583, 50 лв. дължимо за всяка година поотделно или общо сумата 10 517, 50 лв. Според чл. 11, т. 11. 1 от договора дължи неустойка 0,5%  за всеки просрочен ден върху невнесената годишна вноска, поради което за периода от 25. 10. 2013 г. до 15. 06. 2017 г. дължи неустойка в размер на 36 947, 40 лв. , както и сумата 616, 42 лв.  законна лихва от момента на прекратяване на договора за концесия до 12. 01. 2018 г. дата, предхождаща предявяване на исковата молба. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 48 008, 34 лв. ,от които сумата 10 517, 50 лв. , представляваща неплатено концесионно възнаграждение, неустойки в размер на 36 947, 40 лв. и лихви за забава в размер на 616, 42 лв.

В срока по чл. 367 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника  „ПЕТРОЛА-М“ ЕООД гр. Варна.

 

С исковата молба са представени следните писмени доказателства:             Договор за отдаване под концесия на микроязовир „Юпер“, 9 бр. анекси, предизвестие изх. № УД-02-20-656/ 05. 05. 17 г.; Решение № 247 по Протокол № 27/ 25. 05. 17 г. на ОбС Кубрат, писмо изх. № УД-02-20-867, съобщение от 13. 07. 17 г. по чл. 61, ал. 3 АПК, Заповед № 386/ 19. 07. 17 г. , приемо-предавателен протокол от 20. 07. 17 г., заповед № 408/ 25. 07. 17 г., приемо-предавателен протокол от 04. 08. 17 г.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от ищеца твърдения, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 05. 12. 2001 г. е сключен договор, според който ищецът отдал под концесия на ответника микроязовир „Юпер“, представляващ недвижим имот № 000021, общинска публична собственост.Срокът на действие на договора е 20 години. В чл. IV, 4 е уговорено концесионно възнаграждение, което се заплаща по следния начин: еднократно възнаграждение в размер на 850 лв.  в деня на подписване на договора и 24 000 лв. общо концесионно възнаграждение, разпределено на равни годишни вноски в размер на 1200 лв. , която вноска се внася до 31 януари или следващия работен ден на всяка година от концесията. С Анекс № 1/ 15. 09. 2006 г. е изменен чл. 4 от договора, като годишното концесионно възнаграждение е променено на 1368 лв. , считано от 01. 01. 05 г. С Анекс № 2/ 15. 09. 06 г.  концесионното годишно възнаграждение е изменено на 1456, 92 лв. ,считано от 01. 01. 2006 г. С Анекс № 3/ 25. 01. 2007 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 1551, 62 лв. , считано от 01. 01. 2007 г. С Анекс № 4/ 24. 01. 2008 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 1745, 58 лв. , считано от 01. 01. 2008 г.  С Анекс № 5/ 19. 01. 2009 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 1881, 74 лв. , считано от 01. 01. 2009 г.  С Анекс № 6/ 18. 01. 2010 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 1934, 43 лв. , считано от 01. 01. 2010 г. С Анекс № 7/ 20. 01. 2011 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 2009, 87 лв., считано от 01. 01. 2011 г. С Анекс № 8/21. 03. 2011 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 2411, 84 лв. , считано от 01. 01. 2011 г. С Анекс № 9/ 16. 01. 2012 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 2479, 37 лв. , считано от 01. 01. 2012 г. , а с Анекс № 9/ 26. 02. 13 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 2583, 50 лв. , считано от 01. 01. 2013 г. В чл. 11, т. 11. 1 от договора страните са уговорили неустойка 0,5%  за всеки просрочен ден върху невнесената годишна вноска.

            Ищецът твърди, че до 2012 г. ответникът изпълнявал задълженията си, поети с договора. За 2013 г. ответникът заплатил първоначалната вноска от 800 лв.  на 13. 09. 13 г. и на 24. 10. 13 г. сумата 1600 лв.  Не е заплатил остатък от задължението си в размер на 183, 50 лв.  и дължи неустойка в размер на 1223, 60 лв.  За 2014 г. до 2017 г. ответникът не е заплащал дължимо концесионно възнаграждение в размер на 2 583, 50 лв. за всяка година, за което дължи и неустойка в размер на 15 904, 52 лв. за 2014 г.; 11 188, 72 лв. за 2015 г.; 6 472, 92 лв. за 2016 г.; 2 157, 64 лв. за 2017 г. Общо за периода дължимото концесионно възнаграждение е в размер на 10 517, 50 лв. , а размера на дължимата неустойка е 36 947, 40 лв. С изх. № УД-02-20-656/ 05. 05. 2017 г. ищецът отправил до ответника предупреждение за прекратяване на договора и го поканил в 7-дневен срок да изрази становище. С Решение № 247/ 25. 05. 17 г. на ОбС Кубрат, за което е представен препис-извлечение от протокол, е прекратен сключения между страните на 05. 12. 2001 г.  договор за отдаване под концесия на микроязовир „Юпер“, поради неизпълнение задълженията от ответника. 

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 64 от ЗК /отм./ във вр. с §5, ал. 3 от ПЗР на ЗК за сумата 10 517, 50 лв. е основателен.  От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че между страните е налице сключен на 05. 12. 2001 г. по реда на чл. 64 от ЗК /отм./ Договор за отдаване под концесия на микроязовир „Юпер“ за срок от 20 години. Страните са уговорили дължимото концесионно годишно възнаграждение да се заплаща еднократно до 31 януари на текущата година.  С Анекс № 9/ 26. 02. 13 г. годишното концесионно възнаграждение е изменено на 2583, 50 лв. , считано от 01. 01. 2013 г. Ответникът –концесионер е престанал да изпълнява задължението си за заплащане на концесионно възнаграждение от 2013 г. , допускайки забава на плащане на част от него в размер на 183, 50 лв. За периода от 2014 г. о 2017 г. , когато е прекратено действието на договора на осн. чл. 76, ал. 1 от ЗК /отм./, поради виновното неизпълнение на поетото от концесионера задължение, последният не е заплащал концесионното възнаграждение. Ответникът – концесионер не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК. Предявеният от ищеца иск не е оспорен нито по основание, нито по размер. Не са налице доказателства за извършено плащане на концесионното възнаграждение за процесния период от концесионера, в чиято доказателствена тежест е доказване на изпълнението по договора, поради което съдът приема, че искът е основателен и доказан.

Страните по договора са уговорили неустойка за забава в чл. 11, т. 11. 1 - 0,5%  за всеки просрочен ден върху невнесената годишна вноска. Налице е виновно неизпълнение на договорното задължение на ответника за заплащане на концесионното възнаграждение за периода от 2013 г. до 2017 г., за което дължи  неустойка на осн. чл. 92 ЗЗД в размер на 1223, 60 лв.  за  201З г.; в размер на 15 904, 52 лв. за 2014 г.; 11 188, 72 лв. за 2015 г.; 6 472, 92 лв. за 2016 г.; 2 157, 64 лв. за 2017 г. Общо за периода размера на дължимата неустойка е 36 947, 40 лв.

Предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 10 517, 50 лв. от момента на прекратяване на договора за отдаване под концесия – 16. 06. 2017 г. до датата 12. 01. 18 г. – предхождаща предявяване на иска  за сумата  616, 42 лв. е  основателен. Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на дължимото концесионно възнаграждение и същият носи отговорност за забавата. Ищецът не е претендирал заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, поради което такава не следва да се присъжда.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските  по делото пред настоящата инстанция, така, както са претендирани в размер на 1920, 33 лв. за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1972, 43 лева.

            Воден от изложеното, съдът

 

 

                                    Р          Е          Ш         И          :

 

 

ОСЪЖДА ПЕТРОЛА – М“ ЕООД гр. Варна, ул. „Странджа“ № 16, ет. 2, ап. 36, ЕИК *****, представлявано от Дойчо Стефчов Михайлов да заплати на Община Кубрат, гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 1, представлявана от кмет Алкин Неби сумата 10 517, 50 лева, представляваща незаплатено концесионно възнаграждение за периода от 25. 10. 2013 г. до 15. 06. 2017 г., сумата 36 947, 40 лева, представляваща неустойка за периода от 25. 10. 2013 г. до 15. 06. 2017 г. по Договор за отдаване под концесия на микроязовир „Юпер“, сключен на 05. 12. 2001 г ., сумата 616, 42 лева , представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 517, 50 лв. за периода от 16. 06. 2017 г. до 12. 01. 2018 г.

ОСЪЖДА ПЕТРОЛА – М“ ЕООД гр. Варна, ул. „Странджа“ № 16, ет. 2, ап. 36, ЕИК ***** да заплати на Община Кубрат на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото в размер на 1920, 33 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1972, 43 лева.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: