Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр. Разград, 28. 03. 2018
г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2.
Диляна Николова
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 7 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „ДЕЛТА
КОВЪР“ ЕООД
чрез пълномощник против Решение № 276/ 11. 10. 2017 г. по гр. д. № 896/ 2017 г. по описа на РРС, с което са отхвърлени
предявените от него срещу „ПЕТСТРОЙ“ ЕООД искове ответникът да бъде осъден
да му заплати
сумата 6 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби,
изразяващи се в разходи за заплащане
на неустойка по Договор за
наем от 02. 08. 13 г., сключен от ищеца
с „Гичев-транс“
ООД и със С.С.Н., като наемател, в резултат от неизпълнение на задълженията на ответника по
сключения между тях Договор за
изпълнение на СМР от 22. 07. 13 г. и сумата
15 000 лв. , като частичен иск
от 64 896 лв. , представляваща обезщетение
за вреди под форма на
пропуснати ползи от нереализирана печалба, произтичаща от забавено изпълнение
за периода от 15. 04. 2014 г. до 29.
07. 15 г. в резултат на неизпълнение
на ответника на задълженията му по договора
за извършване на СМР, като неоснователни
и недоказани. Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалния и на материалния закон.Твърди се, че районният
съд не е обсъдил и анализирал събраните по делото
доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни
изводи.
Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
Въззиваемата
страна не
е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание чрез
повереника си, оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвания акт, прие следното:
На
22. 07. 2013 г. страните по делото са сключили Договор за изпълнение на СМР,
според който ищецът като възложител е възложил на ответника, като
изпълнител да изпълни със свои средства
Строеж V
категория на обект
автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части със
застроена площ от 460 кв.м. в парцел IV-4099, имот №6376, квартал 327
по плана на гр.Разград, съставляващ имот с идентификатор 61710.503.6376 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград с административен
адрес ул.“Ивайло“, №20 . Възложителят е поел задължението да достави за своя
сметка бетона по всички части, като в този случай тяхната стойност не се дължи
от изпълнителя. Изпълнението на обекта, според т. II. 1 обхваща следните видове
дейности: конструктивна – кофражни работи, конструктивна – бетонови работи,
конструктивна – армировъчни работи, конструкции – земни работи, вертикална
планировка, архитектура – изолационни работи, В и К монтажни работи –
водопровод, В и К монтажни работи канал, В и К изгребна
яма, В и К – строителни работи площадков водопровод,
В и К – строителни работи – площадков канал. В т. V от
договора са уговорени сроковете за изпълнение на видовете СМР: части
„Конструкции“, „Архитектура /изолационни работи“-всички части предмет на
договора– 40 работни дни, считано от датата на подписване на договора, като при
неблагоприятни метеорологични условия срокът се удължава с 10 дни и за част
„Вертикална планировка“ и „ВиК“
– 20 дни след даден фронт от страна на монтажника, както и за отстраняване на
забележки 15 календарни дни. За край на
сроковете се счита датата на приетия Акт обр. 15.
Срокът може да бъде увеличен при забава на плащането от възложителя, други
особени непредвидени обстоятелства или поради неблагоприятни атмосферни
условия, извън допълнителния 10-дневен срок. С Допълнително споразумение от 16.09.2013 г. страните са предоговорили сроковете за изпълнение на проекта, а именно:
за изпълнение на част „Конструкции“ – до 07.10.2013 г. вкл., за изпълнение на част „Архитектура
/изолационни работи“ – 40 работни дни, като при неблагоприятни метеорологични
условия срокът се удължава с 10 дни.
В Раздел III е уговорено отчитането на
строителството. Изпълнените СМР се отчитат с подробна количествена сметка за
изпълнените видове работи- проверена и подписана от възложителя; количествено-стойностна
сметка /Акт, обр. 19/ - проверена и подписана от
възложителя; актове, удостоверяващи изпълнените работи, съгл. Наредба № 3/ 2003
г. ; документи, удостоверяващи съответствието на вложените материали и други.
На 13.03.2014 г. ищецът отправил писмено заявление
до ответника за разваляне на
договора за СМР /изх. № 06/ 13. 03. 14 г./ , тъй като сроковете
по договора са изтекли, но
„Петстрой“ ЕООД не е изпълнило в пълен обем възложените
СМР - за част „Констукции“ до 07.10.2013 г. и за част „Архитектура/изолационни работи/“ – 40 работни дни.
На 25.07.2013г. между ищеца и „Каримекс“ ЕООД е сключен Договор за доставка и монтаж на
елементи за метална конструкция в процесния обект.
Съгласно раздел ІІ, срокът бил 40 работни дни считано от подписването на
договора, но видно от Дневник на монтажните работи, дейността по договора е
извършена в периода от 24.03.2014г. до 04.06.2014г.
На 02.08.2013г. между ищеца
като наемодател и „Гичев-Транс“ ООД и С. С. Н., като наемател е сключен Договор за наем, съгласно който
наемодателя – ищец предоставил на наемателя процесният
имот : Автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни
части, с наемна цена от 3 200 лв. месечно. Наемодателя се задължил да
предаде владението на наетите имоти на 15.02.2014г. отговарящи за ползване по предназначението
им, съгл. чл. 6, ал.1. В чл. 7, ал.3 е предвидена неустойка в размер на
6 400 лв. в случай на забава, продължила повече от 1 месец, както и право
на наемателя да прекрати договора. Съгласно чл. 5, ал.2, наемателя предоставил депозит в размер на
3 200 лв. На 25.09.2013г. между страните по договора за наем е подписан анекс,
според който срока за предаване на владението по чл. 6, ал.1 е променен на
15.04.2014г. С уведомление от 16.06.2014г. наемателят уведомил наемодателя, че
поради невъвеждане в експлоатация на наетите имоти и съответно непредаване на
владението им, прекратява договора за наем и го кани да му заплати неустойка в
размер на 6 400 лв. и да му върне
депозита от 3 200 лв. По делото са представени 2 бр. разписки - от 21.06.2014 г., с която Д.
И., като управител на ищеца заплатил на С. С. Н. сумата от 3200 лв., представляваща внесения
депозит по договора, както и сумата от 3 200 лв., представляваща
половината от неустойката по договора за наем и разписка от 26.06.2014г. между
същите лица, с която С. С. Н. получила 3 200 лв. представляваща остатъка
от дължимата неустойка. Според заключението на допълнителната ССЕ,
възстановения депозит – 3 200 лв. и изплатената неустойка в размер на
6 400 лв., предмет на разписките, не са осчетоводени в счетоводството на
ищеца, защото са изплатени от личните средства на управителя. Силвия Николаева
не е декларирала сумата от 6 400 лв. като придобит доход за данъчната 2014
г.
Ищецът
е приложил издадено Разрешение за строеж от 13. 05. 2013 г., Акт за приемане на
конструкцията, съставен на 21. 09. 14 г. , обр. 14,
който е подписан от ответника със
забележки, че е завършил строителните работи по конструкцията на 04. 11. 2013
г., че видовете работи, изброени в Акт, обр. 7 и Акт,
обр. 12 не са изпълнени само от ответника, че акта е
с непълно и невярно съдържание, че не отговаря на действителността. Представен
е Акт, обр. 15, съставен на 24. 04. 15 г. , подписан
от ответника със същите забележки и съдържащ задрасквания на съдържанието.
Приложени
са материали от образувано досъдебно
производство по жалба на „Делта ковър“ ЕООД, че представителят на „Петстрой“
ЕООД отказал да подпише и да му предаде
протоколи – обр. 14 и обр.
15. В досъдебното производство се съдържат свидетелски показания, уведомления,
Протокол за доброволно предаване от 24. 06. 15 г. , с който представител на
ответника – въззиваем предал на разследващия
полицай документи, вкл. оригинилен екземпляр на акт, обр.
14, обр. 15, нот. заверена
на 17. 07. 15 г. покана от С. Пеева – управител на „Сънрайз“
ООД – консултант на обекта до управителя на „Петстрой“
ЕООД за подписване на актове, обр. 14 и обр. 15.
На
21. 09. 14 г. е съставен Акт, обр. 14 за приемане на конструкцията, който е подписан на
22. 07. 2015 г. на осн. чл. 170, ал. 2 от ЗУТ от Гл.
архитект на Община Разград арх. П. Сергев, заместващ
ответника.
Обектът
е въведен в експлоатация, за което е издадено Удостоверение № 27/ 29. 07. 2015
г. от Гл. архитект на Община Разград.
Ответникът
е представил Акт, обр. 8 за приемане и предаване на
бетонни, стоманенобетонни колони за монтаж на
покривна конструкция на 28. 11. 2013 г., Акт, обр. 14
за приемане на конструкцията, съставен на 21. 09. 2014 г. , подписан със
забележките, посочени по-горе, като е посочил, че е завършил строителните
работи по стоманобетоновата конструкция на 04. 11.
2013 г., Писмо от НИМХ, изх. № 31/ 19. 06. 2017 г. , Писмо изх. № 44/ 18. 08.
17 г. до ответника, в който е посочено,
че дните с валеж през м. септември 2013 г. са:10,13, 14, 18,19, 28, 29 и 30, а
през м. октомври са: 1,2,10, 16, 17 и 18, писмо от инж. Ганева – инв. контрол на процесния обект
до „Уникредит Булбанк“ АД. В писмото е изложено, че
при започване на строителството и изкопните работи е констатирано отклонение от представеното проектно
изчислително натоварване на земната основа, което наложило да се преустановят
строителните работи и да се изготви нов проект по част „Конструкции“, като след
издаване на новото проектно решение от Община Разград на 23. 09. 13 г. строителните
работи са възстановени.
Представени
са актове за установяване на всички видове СМР, обр.
12 и обр. 7 съставени от 24. 09. до 04. 11. 13 г. ,
подписани от техн. ръководител на строежа инж. Д., св. Я. – проектант по част „Конструкции“ и
св. Ганева – инв. контрол.
На
25. 05. 2015 г. страните са подписали 2 бр. Акт, обр.
19, че са изпълнени качествено, в срок и в съответствие с договора за
изпълнение на СМР от 22. 07. 13 г.
видовете работи, подробно изброени, подлежащи на заплащане – по първия на
стойност 46 320, 40 лв. , а по втория 8 879, 70 лв. На същата дата
25. 05. 2015 г. въз основа на същите два
протокола са съставени ф-ри № 609 и 628,
подписани от представители на възложителя и изпълнителя.
Според
показанията на разпитаният св. Ц. И.-управител на „Каримекс“
ЕООД, през есента на 2013 г. строителят
– ответника по делото е завършил строителството и обекта е предаден на фирмата
на свидетеля за изработка и монтаж на конструкцията, според сключения договор с
ищеца. Бил подписан протокол Акт, обр. 8 от 28. 11. 13 г. Монтажът от неговата фирма бил
завършен на 04. 06. 14 г. Св. Ганева, изпълнявала работата по инвеститорски
контрол на обекта заявява в показанията си, че ответникът е завършил работата
по строителството на 08. 11. 13 г. , когато обекта е предаден на „Каримекс“ ЕООД за изпълнение на монтажните работи, а
протокола за предаването бил съставен на 28. 11. 13 г. Наложила се промяна по
време на строителството, което наложило ново проектиране, одобряване на проекта
и издаване на допълнително разрешение за строеж, което удължило срока на
строителството, за което бил съставен Акт, обр. 7.
Забавянето било по взаимно съгласие на страните. Според показанията на св.
Янков, поради
откриването на слаба основа – насип от тухли, е преработил инвестиционния
проект и фундирането за процесния
обект.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, възприета по аналогичен начин и от районния съд, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна.
Въззивникът претендира обезщетение в
размер на 15 000 лв. , като претенцията е предявена частично от
64 896 лв. за претърпени вреди от невъзможността да се ползва процесния обект за периода от 15. 04. 14 г. , когато
следвало да предаде владението на наемателя до 29. 07. 15 г., когато е въведен
в експлоатация. Твърди, че вредите му произтичат от пропуснати ползи вследствие
допуснатата забава от въззивника на изпълнение на
договорното му задължение, поради което не могъл да го отдаде под наем, както
и от неизпълнение на задълженията му по
чл. 163, ал.2, т. 3 във вр. с ал. 3 от ЗУТ-
възпрепятстване за въвеждане в експлоатация на обекта.
Сключеният между страните по
делото на 22. 07. 2013 г. Договор за изпълнение на СМР представлява договор за
изработка, съгл. чл. 258 и сл. от ЗЗД. Безспорно, строителството на процесния
обект е продължило и след договорения срок – 07. 10. 2013 г. Ответникът
е завършил работата по строителството на 08. 11. 13 г. , когато обекта е
предаден на „Каримекс“ ЕООД за изпълнение на
монтажните работи, което се установява от представените Акт, обр. 8 за приемане и предаване на бетонни, стоманенобетонни колони за монтаж на покривна конструкция,
съставен на 28. 11. 2013 г., актове за установяване на всички видове СМР, обр. 12 и обр. 7, съставени от
24. 09. до 04. 11. 13 г. , подписани от техн.
ръководител на строежа инж. Д., св. Я. –
проектант по част „Конструкции“ и св. Ганева – инв.
контрол. Според представеното Писмо изх. № 44/ 18. 08. 17 г. до ответника, дните с валеж през м. септември
2013 г. са били:10,13, 14, 18,19, 28, 29 и 30, а през м. октомври: 1,2,10, 16,
17 и 18. Неблагоприятните за работата метеорологични условия са удължили срока
за изпълнение на СМР с 14 дни. При
започване на строителството и изкопните работи,
е констатирано отклонение от
представеното проектно изчислително натоварване на земната основа, което
наложило да се преустановят строителните работи и да се изготви нов проект по
част „Конструкции“, като след издаване на новото проектно решение от Община
Разград на 23. 09. 13 г. строителните работи са възстановени. Това
обстоятелство се установява от писмото на инж. Г. до „Уникредит
Булбанк“ АД, както и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на св.
Ц. И., инж. Г. и Я.. Показанията на свидетелите са категорични, че се
наложила промяна по време на строителството, което наложило ново проектиране,
одобряване на проекта и издаване на допълнително разрешение за строеж, което
удължило срока на строителството, за което бил съставен Акт, обр. 7. Забавянето е било по взаимно съгласие на страните. Според
показанията на св. Ц. И. монтажът от неговата фирма бил завършен на 04. 06. 14
г. Изпълнението на останалата част от СМР от въззиваемия
е следвало да продължи, според т. 19, 2 от договора, след изпълнение на
възложената работа на „Каримекс“ ЕООД. Междувременно,
договорът бил развален от възложителя с отправеното заявление на 13.03.2014 г. до
изпълнителя и тази част е изпълнена от друг изпълнител, което, видно от
материалите, събрани в досъдебното производство и приложените протоколи, е
станало причина въззиваемият да подпише протоколите
за извършени СМР със забележки. С оглед на
изложеното и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, не
може да се направи извод, че забавеното изпълнение от ответника- въззиваем се
дължи на негово виновно поведение, за което
следва да носи претендираната от ищеца
отговорност за пропуснати ползи. Въззиваемият е бил изправна страна по
договора, а допусната забава на
изпълнението се дължи на лошите метеорологични условия и наложилата се промяна
на проектирането.
Освен
това, следва да се вземе предвид и следното: От
приложените доказателства, както бе изложено
по -горе, се установява, че строителните работи от въззиваемия са били преустановени на 08. 11. 2013 г. ,
когато обекта е предаден на „Каримекс“ ЕООД за
изпълнение на монтажните работи. Между страните по делото е имало разногласие,
относно изпълнение на договора, видно от
отправеното на 13.03.2014 г. писмено
заявление от въззивникът
до въззиваемия
за разваляне на договора за СМР /изх. № 06/ 13. 03. 14 г./, приложените Акт, обр. 14, съставен на 21. 09. 14 г., Акт, обр. 15/ 24. 04. 15 г. , подписани от въззиваемия
със забележки и заведеното по жалба на въззиваемия досъдебно
производство.
На
25. 05. 2015 г. между страните са подписани 2 бр. Акт, обр.
19, че са изпълнени качествено, в срок и в съответствие с договора за
изпълнение на СМР от 22. 07. 13 г.
видовете работи, подробно изброени, подлежащи на заплащане – по първия
на стойност 46 320, 40 лв. , а по втория 8 879, 70 лв. На същата дата
25. 05. 2015 г. въз основа на същите два
протокола са съставени ф-ри № 609 и 628,
подписани от представители на възложителя и изпълнителя. С нормата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД
за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно
договора работа. Налице е съдебна практика, вкл. и
задължителна по чл. 290 ГПК, че приемането е фактическо и правно
действие, което включва, както фактическо получаване на изработеното, така и
признание, че то съответства на договореното. Следователно релевантно за
приемането по смисъла на посочената правна норма е или онова изрично изявление
на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че
счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение. Доколкото приемането на работата е задължение на възложителя - да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен за скрити недостатъци /чл. 264, ал. 2 ЗЗД/,
то липсата на такива възражения е въведена от закона презумпция за нейното
приемане. Още повече в случая, подписвайки Акт, обр.
19, възложителят не само, че не е направил възражение, а изрично се е съгласил,
че СМР са изпълнени в срок. Подписвайки актовете, възложителят е подписал и
фактури № 609 и № 628 от 25. 05. 2015 г. за заплащане на извършените СМР, което
също е индиция за приемането на работата без
възражение. Въззивникът е възразил в съдебното
производство, че е подписал протоколите, поради крайна нужда, за да бъде
въведен обекта в експлоатация. Законосъобразен е изложеният довод от въззиваемия, че това възражение е преклудирано,
предвид нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗД да се иска унищожение в едногодишен срок
от сключване на сделката /в случая Протокола, обр. 19
от 25. 05. 15 г./ и не следва да се разглежда по същество.
Въззивникът е основал претенцията си за
пропуснати ползи на обстоятелството, че поради забавата на ответника, до
въвеждането на обекта в експлоатация не могъл да го отдава под наем. Този довод
е неоснователен. Приложеният към исковата молба договор за отдаване под наем от
02.08.2013г., сключен между ищеца като наемодател и „Гичев-Транс“ ООД и С. С. Н.
– наематели, няма достоверна дата и предвид липсата на други обективни
доказателства за сключването му и оспорване истинността му от въззиваемия, не може
да служи като доказателство. Пропуснатите ползи, за които се претендира
обезщетение, съгл. чл. 82 във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
трябва да имат качество на реалност и сигурност. Печалбите, които би могъл да
получи въззивникът по други, осуетени от забавеното
изпълнение на длъжника правоотношения, подлежат на доказване. Това фактическо
положение не е доказано от въззивника, според доказателствената тежест, която носи в процеса. В този
смисъл е неоснователен и предявеният иск за сумата от 6 400 лв. - платена неустойка по
договора за наем от 02. 08. 13 г. , представляваща пропуснати ползи. Според
заключението на приетата от районния съд ССЕ, разписките за възстановен депозит
в размер на 3 200 лв. и неустойка в размер на 6 400 лв. , изплатени
от Д. И., като управител на „Делта ковър“ ЕООД на С.
Н. не са намерили счетоводно отражение в счетоводството на въззивника. Дори и да се приеме обратното, че сумата е
платена на С. Н., според заключението на ССЕ, е платена не от паричните
средства на въззивника като юридическо лице, а с
лични средства на управителя,т.е. вреда за въззивника
не е настъпила.
Предвид изложеното, крайният извод на районния съд, че предявените
искове са неоснователни е законосъобразен и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща и към мотивите на районния съд.
Предвид изхода на спора пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК въззивникът „Делта
ковър“ ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия “Петстрой“ ЕООД разноските
по делото пред въззивния съд в размер на 1500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 276/ 11. 10. 2017 г. по гр. д. № 896/ 2017 г. по
описа на РС Разград.
ОСЪЖДА „Делта ковър“ ООД,гр. Разград, ЕИК **********, представлявано от управител Диян Стоянов Иванов да
заплати на “Петстрой“
ЕООД,гр. Разград, ул. „Братя Миладинови“ № 5, ап. 4,
представлявано от управител Атанас Петков Атанасов, ЕИК ********* разноски
по делото пред въззивната инстанция в размер на 1500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
НР
2.