РЕШЕНИЕ

№ 11 / 18.04.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети април, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Д.Георгиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 8 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ЕТ“Босмит-В.Д.“, представляван от управителя В.Д, чрез пълномощник, срещу решение № 190 / 6.12.2017г. по гр.д. № 272 / 2017г. по описа на РС Кубрат, с което е прието за установено по реда на чл.422 ГПК, че ЕТ“Босмит-В.Д.“ дължи на „Фаворит-98“ООД сума в размер 5 804,14лв., представляваща главница по фактури за доставка на хранителни стоки, мораторна лихва за забава в размер 840,09лв., считано от датата на падежа по всяка от фактурите до датата на подаване на заявление в съда за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят навежда оплаквания за необоснованост на съдебния акт поради липса на доказателства за предаване на стоките по фактурите и моли въззивния съд да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

„Фаворит-98“ООД, представляван от управителя М.М, е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да потвърди решението на РС Кубрат.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Страните са в търговски отношения по повод доставка на хранителни стоки от „Фаворит-98“ООД на ЕТ“Босмит-В.Д.“. В периода 5.05.2015г. – 21.12.2015г. ищецът е издал 24 броя фактури за продажба на ответника на хранителни стоки на обща стойност 5 804,14лв. В подкрепа на твърдението си за продадени и доставени на ответника стоки ищецът е представил извлечение от дневник на продажбите. От приетото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурите са заприходени в счетоводствата на двете страни. Освен това, ЕТ“Босмит-В.Д“ е заприходил доставените от „Фаворит-98“ООД стоки. Едноличният търговец е включил фактурите в справки-декларации по ЗДДС и е упражнил правото на данъчен кредит по тях. При това положение въззивният съд приема, че стоките са доставени от ищеца на ответника, който ги е получил. Оспорването за непредаване на стоките е направено за първи път с въззивната жалба и не е подкрепено с доказателства. В случая следва да се отбележи, че при представени от ищеца и неоспорени от насрещната страна доказателства за продажба и доставка на хранителните стоки, в тежест на ответника е да ги оспори с ангажирането на други доказателства, което не е сторил.

В тежест на ответника е също така да докаже извършено плащане, но доказателства в този смисъл не са представени. Напротив, липсата на плащане на доставките се установява от представените от ищеца справки за неплатени стоки по фактурите, заведени в неговото счетоводство. Всъщност, между страните няма спор относно липсата на плащане, ответникът оспорва единствено предаването на стоките, съображения за което бяха изложени по-горе.

Установява се от заключението на вещото лице по ССЕ, че размерът на лихвата върху главницата от падежа на всяка фактура – денят, следващ издаването й, до 10.03.2017г., е 840,09лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. В създаденото между страните договорно отношение по продажба и доставка на хранителни стоки задължението, поето от „Фаворит-98“ООД, е да доставя на ЕТ“Босмит-В.Д“ хранителни стоки, а задължението на ЕТ“Босмит-В.Д“ е да заплаща тяхната стойност. Ищецът е изпълнил своето задължение за доставка, поради което е изправна страна, имаща право да търси вземането си от своя съконтрахент. Налице е задължение на ЕТ“Босмит-В.Д“ да заплати стойността на доставените хранителни стоки в общ размер 5 804,14лв. От основателността на претенцията за дължимост на главницата, основателна е претенцията за мораторна лихва за периода от датата на падежа на взяка фактура до 10.03.2017г., чийто размер е установен от заключението по ССЕ на 840,09лв., както и претенцията за законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Ищецът „Фаворит-98“ООД претендира присъждане на разноски във въззивното производство, но не е представил доказателства за извършени такива, поради което не се дължи произнасяне по този въпрос. Ответникът също претендира разноски, но с оглед изхода от спора такива не му се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 190 / 6.12.2017г. по гр.д. № 272 / 2017г. по описа на РС Кубрат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.