Р Е Ш Е Н И Е

N 8

гр. Разград, 03.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Николова в. т. дело №18 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Кредихелп” ООД, ЕИК-***-гр.София-1336, р-н Люлин, ж.к.”Люлин”, ул***, против решение № 356 от 29.11.2017г., постановено по гр.дело №1471/2017г. по описа на РС-Разград, в частта, в която са отхвърлени исковете за приемане за установено по отношение на Д.С.Д., че в полза на въззивника съществува вземане по ч.гр.д.№769/2017г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№1313 от 26.042017г. на РРС по ч.гр.д.№769/2017г., за горницата над 386,20 лева до 700 лева главница, над 69,23 лв. до 125,48 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 28.12.2015г.-28.09.2016г., над 359,79 до 652,14 лв. компенсаторна неустойка, над 45,04лева до 81,64лв. изтекла мораторна върху главницата за периода 29.01.2016г.-22.03.2017г., сумата от 14,63 лв. изтекла мораторна лихва върху възнаградителната лихва за периода 29.01.2016г.-22.03.2017г и 81,64лева изтекла мораторна лихва върху неустойката за периода 01.01.2016г.-22.03.2017г. В жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС в обжалваната част, като се развиват доводи, че първостепенният съд не е указал на въззивника с доклада на делото, че не сочи доказателства за превеждане на заетата сума в размер на 700 лева на въззиваемата, както и не е дал възможност на страната да ангажира доказателства за установяване на този факт. В тази връзка въззивникът моли да му бъде предоставена възможност от въззивния съд за представяне на доказателства за наличие на предходен договор за заем, по отношение на който процесният договор се явява рефинансиране, както и за довнасяне на сумата от 313,80 лева – остатък по договора за кредит от 28.12.2015г. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок.

Насрещната страна не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.

Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните. Въпреки предоставената възможност на въззивника от въззивния съд да представи доказателства за наличие на предходен договор за заем, по отношение на който процесният договор се явява рефинансиране, както и за довнасяне на сумата от 313,80 лева – остатък по договора за кредит от 28.12.2015г., същият не ангажира такива до приключване на съдебното дирене пред РОС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

Производството пред РРС е образувано по искова молба от Кредихелп” ООД, ЕИК-***-гр.София-1336, р-н Люлин, ж.к.”Люлин”, ул***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за приемане за установено по отношение на ответника Д.С.Д., че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№769/2017г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№1313 от 26.042017г. на РРС по ч.гр.д.№769/2017г. за сумата от 700 лева - главница по договор за заем №1014627 от 28.12.2015г., сумата от 125,48 лева - договорна възнаградителна лихва за периода 28.12.2015г.-28.09.2016г., сумата от 652,14лева компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя да осигури в три дневен срок от сключване на договора поемане на солидарно задължение от трето физическо лице по чл. 6, ал.1 от договора, ведно със законната лихва върху вземанията начиная 24.04.2017г. до окончателното плащане, сумата от 81,64лв. изтекла мораторна лихва върху главницата за период 29.01.2016г.-22.03.2017г., сумата от 14,63лв. изтекла мораторна лихва върху договорната възнаградителна лихва за период 29.01.2016г.-22.03.2017г., както и сумата от 81,14лв. - изтекла мораторна лихва върху неустойката за период 29.01.2016г.-22.03.2017г.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

С обжалваното решение РРС е приел, че преведената от ищеца и усвоена от ответната страна сума по заема е в размер на 386,20лв., съгласно приетото по делото преводно нареждане. С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че искът за главница е доказан до размера от 386,20лева, като върху посочения размер на главното вземане е изчислил дължимия размер на акцесорните вземания, възлизащи на 69,23 лв. възнаградителна лихва, неустойка в размер на 359,79лв. и изтекло обезщетение за забава върху главницата в размер на 45,04лв., като до посочените размери е уважил исковете. РРС е отхвърлил исковете за главница, договорна лихва, неустойка и изтекла мораторна лихва върху главницата за горницата над уважените до предявените размери. На следващо място е отхвърлил изцяло съединените исковете за изтекла мораторна лихва върху неустойката и върху договорната лихва, като е изложил правни доводи, че е недопустим анатоцизмът в българското гражданско право и, че ищецът е небанкова институция.

При така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен индивидуален договор за заем №1014627 от 28.12.2015г., сключен между въззивното дружество в качеството на заемодател и въззиваемата като заемател. Съгласно чл.3 от договора заемодателят се е задължил да предостави в заем сумата от 357,91 евро с левова равностойност от 700 лева по посочената банкова сметка ***. В договора липсва направено извънсъдебно признание, че заетата сума е предоставена в посочения размер към момента на сключването, нито се съдържат уговорки, постигнати между страните, че с част от нея се рефинансира старо задължение на заемателя. Липсват ангажирани доказателства от въззивника в подкрепа на изложените твърдения в жалбата, че част от заетата сума в размер на на 313,80 лева да представлява остатък по договор за кредит от 28.12.2015г., като въпреки предоставената му възможност не е представил в тази връзка доказателства пред въззивната инстанция.

В тежест на въззивника е да установи факта на предоставения на претендираната главница в размер на 700 лева заета сума на насрещната страна, като в случай, че е преведен по малък размер да докаже твърдението си относно благоприятния за него положителен факт в процеса, а именно, че с остатъка е рефинасиран предходен заем на въззваемата. Видно от приложеното преводно нареждане от заемодателя е наредена на заемателя сумата от 386,20 лева с основание процесния договор за заем. Ето защо, при прилагане на неблагоприятните последици от доказателствената тежест, недоказаните в процеса факти от въззивното дружество, следва да се приемат за несъществуващи.

С оглед на това правилен и законосъобразен е изводът на РРС, че по делото е доказано предаване на заемната сума до размера от 386,20 лева, като за горницата над този размер до претендирания размер от 700 лв. предявеният иск за главница е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

РРС правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и изчислил размера на акцесорните размери за дължимата договорна лихва, неустойка и мораторна лихва върху главницата от 386,20лв., като въззивната инстанция на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционото решение, споделяйки изводите на районния съд, че по делото е доказано наличието на вземане на въззивника за договорна лихва до размера от 69,23 лв., компенсаторна неустойка до размера от 359,79 лева и изтекла мораторна лихва до размера от 45,04лв.

По правилността на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлил исковете за мораторна лихва върху възнаградителната лихва и върху неустойката.

Доколкото в жалбата не се релевират конкретни оплаквания, касае се за приложението на диспозитивните разпоредби на чл.86 и 92 от ЗЗД, а не имперетативни материално-правни норми, за които въззивната инстанция служебно да следи.

При горните мотиви РОС счете въззивната жалба за неоснователна. Решението на РРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на жалбата на въззивника не се следват разноски за въззивното производство.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 356 от 29.11.2017г., постановено по гр.дело №1471/2017г. по описа на РС-Разград, в частта, в която са отхвърлени исковете за приемане за установено по отношение на Д.С.Д., че в полза на „Кредихелп” ООД, ЕИК-***-гр.София-1336, р-н Люлин, ж.к.”Люлин”, ул***, съществува вземане по ч.гр.д.№769/2017г. на РРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№1313 от 26.042017г. на РРС по ч.гр.д.№769/2017г., за горницата над 386,20 лева до 700 лева главница по индивидуален договор за заем №1014627 от 28.12.2015г., над 69,23 лв. до 125,48 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 28.12.2015г.-28.09.2016г., над 359,79 до 652,14 лв. компенсаторна неустойка, над 45,04лева до 81,64лв. изтекла мораторна върху главницата за периода 29.01.2016г.-22.03.2017г., за сумата от 14,63 лв. изтекла мораторна лихва върху възнаградителната лихва за периода 29.01.2016г.-22.03.2017г и за сумата от 81,64лева изтекла мораторна лихва върху неустойката за периода 01.01.2016г.-22.03.2017г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.