Решение по Търговско дело 19/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 17

Гр.Разград, 18. 07. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Г. като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 19 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.694, ал.1 /в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 38 от 2006 г./ от ТЗ.

Постъпила е искова молба от ЕТ „***“ гр. Разград да бъде установено, не несъществува и е недължимо приетото в производството по несъстоятелност по т. д. № 45/ 2015 г. по описа на ОС Разград вземане в размер на 45 491, 70 лв. на „***“ ЕООД гр. Разград, което е прието и включено от синдика в списъка на приетите вземания, одобрен с Определение № 230/ 07. 08. 2015 г. на съда по несъстоятелността.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “***“ ЕООД. Заявява становище, че иска е допустим, но го оспорва като неоснователен. Твърди, че вземането му съществува и че представлява обезщетение за неизпълнение от страна на ищеца на неформален договор от 09. 02. 2004 г. в размер на 45 491, 70 лв., която сума включва пропуснати ползи от нереализирани доходи за 7 981 бр. курсове по линията гр. Разград – с. Г. за периода 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. при единична цена на курс от 5, 70 лв. с ДДС. В условията на евентуалност заявява, че сумата 45 491, 70 лв. му се дължи като обезщетение на имуществени вреди, причинени му от виновно и противоправно поведение на ищеца по смисъла на чл.22 ЗАП и чл. 52, ал.1 от Наредба №33/3.ХІ.1999г., изразяващо се в неизпълнение на маршрутно разписание по автобусна линия гр. Разград –с. Г. в периода 30. 09 .2010г.-15. Х .2012г. и конкретно от отказа му да посещава сектор на Автогара Разград или евентуално като обезщетение за неоснователно обогатяване на осн.чл.59 от ЗЗД в размер на 45 491, 70 лв. в резултат на неплащане на такса за автогарови услуги за същия период за 7 981 бр. ползвания на автогарови услуги при единична цена 5, 70 лв. с ДДС при изпълнение на обществен превоз по маршрутно разписание гр. Разград – с. Г., което обезщетение му се следва, тъй като при неполучаване на дължимата сума от 45 491. 70лв. за автогарови услуги, ответникът се е обеднил, а съответно ищецът се е обогатил със същата.

На осн. чл. 694, ал. 4 от ТЗ е конституиран като участник в процеса синдикът на ЕТ „***“ гр. Разград. Заявява становище, че иска е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените от ищеца твърдения, намира за установено от фактическа страна следното:

По т. д. № 45/ 2014 г. по описа на РОС е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „***“ гр. Разград. Вземането на ответника “***“ ЕООД към несъстоятелния длъжник в размер общо на 45 491.70 лв. е предявено по същото дело с молба от 14.04.2015г. по реда на чл.688, ал.1 от ТЗ и включено от синдика в списъка на приетите вземания, публикуван в ТР на 30.07.2015 г. по партидата на несъстоятелния търговец. С Доклад вх. № 3103/ 27. 07. 15 г. синдикът на ЕТ „Г.“ е представил три списъка на предявени по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ и приети вземания, на допълниелно предявени по реда на чл. 688, ал. 1 от ТЗ и приети вземания и на служебно вписани публични вземания по реда на чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Списъците са обявени по партидата на длъжника в търговския регистър на 30. 07. 15 г. и срокът за възражения по чл. 690 ТЗ е изтекъл на 06. 08. 15 г. С Определение № 230/ 07. 08. 2015 г. съдът по несъстоятелността, като е отчел, че не са постъпили възражения срещу списъците ги е одобрил. Длъжникът в производството по несъстоятелност ЕТ „***“ гр. Разград на 06. 08. 2015 г. по пощата е подал пред съда по несъстоятелността Възражение по смисъла на чл. 690 от ТЗ срещу приетото вземане на „***“ ЕООД в размер на 45 491, 70 лв. С влязло в сила Определение № 233/ 11. 08. 2015 г. по т. д. № 45/ 2014 г. е оставено без разглеждане възражението. На 12. 08. 2015 г. е подадена настоящата искова молба, т.е. в срока по чл. 694, ал. 1 /в редакцията към 2015 г./ от ТЗ и иска е процесуално допустим.

Ответникът твърди, както е заявено в писмения отговор, че вземането му съществува и че представлява обезщетение за неизпълнение от страна на ищеца на неформален договор от 09. 02. 2004 г. в размер на 45 491, 70 лв. която сума включва пропуснати ползи от нереализирани доходи за 7 981 бр. курсове по линията гр. Разград – с. Г. за периода 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. при единична цена от 5, 70 лв. с ДДС. В условията на евентуалност заявява, че сумата 45 491, 70 лв. му се дължи като обезщетение на имуществени вреди, причинени му от виновно и противоправно поведение на ищеца по смисъла на чл.22 ЗАП и чл. 52, ал.1 от Наредба №33/3.ХІ.1999г., изразяващо се в неизпълнение на маршрутно разписание по автобусна линия гр. Разград –с. Г. в периода 30.09.2010г.-15.Х.2012г. и конкретно от отказа му да посещава сектор на Автогара Разград или евентуално като обезщетение за неоснователно обогатяване на осн.чл.59 от ЗЗД в размер на 45 491, 70 лв. в резултат на неплащане на такса за автогарови услуги за същия период за 7 981 бр. ползвания на автогарови услуги при единична цена 5, 70 лв. с ДДС при изпълнение на обществен превоз по маршрутно разписание гр. Разград – с. Г., което обезщетение му се следва, тъй като при неполучаване на дължимата сума от 45 491.70лв. за автогарови услуги, ответникът се е обеднил, а съответно ищецът се е обогатил със същата.

Към материалите по т. д. № 122/ 2012 г. по описа на РОС, приобщено към материалите по настоящото съдебно производство е приложен Договор за организацията, изискванията и качеството на обществения превоз на пътници по градски, допълнителни, общински, областни и републикански автобусни линии от транспортна схема на Община Разград № 23/ 06. 02. 2004 г. Договорът е сключен между ответника “***“ ЕООД и Община Разград и има за предмет възлагането за осъществяване от ответника на обществен превоз на пътници по комбинацията от автобусни линии: Разград-Р.+Разград-с. Г. от утвърдената транспортна схема на Община Разград. Срокът на действие на договора е до 09. 02. 2009 г., като с Анекс № 2/ 04. 02. 09 г. е изменен до подписване на нов договор. Приложени са справки за броя неизвършени ползвания при извършване на курсове по линията Разград-Г. от ответника за периода от 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. , Препис от Решение № 1/ 20. 01. 2012 г. на Административен съд Разград по адм. д. № 113/ 2011 г. на АС Разград.С това решение е било отменено Решение на Общински съвет Разград от 06.07.2011 г. , с което е променено предходно решение на Общ.съвет от 31.05.204г. , относно маршрутно разписание по линията Разград-с.Г., с което спирка „Автогара Разград е заменена с друга, като автобусите по тази линия на ищеца да не влизат в автогарата. Представен е по настоящото дело препис от Договор от 04. 02. 2002 г. , сключен между ищеца и ответника с предмет уреждане взаимоотношенията им за ползване на Автогара Разград. Ответникът е поел задължение да осигури сектор за пристигащи и отпътуващи автобуси и предпътно обслужване на пътници по посочените направления, а ищецът да заплаща наем в размер на 4 лв. на курс с ДДС за ползване на автогарата и обслужването на пътниците. Срокът на действие на договора е до промяна на нормативните документи, касаещи автобусните превози. Безспорно е между страните, че в периода 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. ищецът не е ползвал автогарови услуги на ответника по маршрутно разписание гр. Разград – с. Г. и не е заплащал такса за ползване.

По настоящото дело е назначена и изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението й, за процесния период само веднъж на 05.12.2010 г. автобус на ищеца по линията гр.Разград-Г. е посетил сектор на Автогара Разград и е предал за обработване пътен лист. Вещото лице е определило общия брой курсове, които ищецът е следвало да направи, съобразявайки утвърдената транспортна схема, като техния брой възлиза общо за делнични, празнични и почивни дни на 7 981, съгласно утвърдено от Община Разград разписание, в което като отправна точка по възложената на ответника маршрутна линия Разград-с.Г. е посочена Автогара Разград. Посочило е като неизпълнени всички останали курсове, като пояснява, че са посочени като неизпълнени всички останали курсове по линията Разград-с.Г.,извършени от ЕТ, за които в автогаровия дневник има записване, че не са предавани пътни листи. Общия размер на дължима такса автогарово обслужване при единична цена от 5.70 лв. е в размер на 45 491.70 лв. Според допълнителното заключение на експертизата, изготвено след връщане на делото за ново разглеждане с участие на синдика, за периода от 06. 02. 2004 г. до 31. 08. 2010 г. ищецът ЕТ „***“ гр. Разград е спазвал утвърденото разписание за автобусна линия Разград – Г. с начална и крайна спирка Автогара Разград, а издадените фактури за този период за дължимия наем за ползване, са платени от ищеца на ответника.

Разпитана е като свидетел С.С., работила като диспечер автогара от 1980 г. до 2016 г. Заявява, че автобусите на ищеца са ползвали единствено автогарата за линиите до гр. Р. и гр. Ц. К.. За курсовете, изпълнявани до с. Г. не ползвали сектор на автогарата, спирали навън и затова се карали управителите на двете фирми.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 /в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 38 от 2006 г./ от ТЗ е основателен и доказан.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява наличие на сключен договор между ищеца и ответника за процесния период от 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. , който да вменява задължение на ищеца, поето към ответника да ползва автогарови услуги за превоз на пътници по линията гр. Разград – с. Г.. Договор за организацията, изискванията и качеството на обществения превоз на пътници по градски, допълнителни, общински, областни и републикански автобусни линии от транспортна схема на Община Разград № 23/ 06. 02. 2004 г., на който се позовава ответникът и черпи права, е сключен между него и Община Разград и има за предмет възлагането на осъществяване от ответника на обществен превоз на пътници по комбинацията от автобусни линии: Разград-Р.+Разград-с. Г. от утвърдената транспортна схема на Община Разград. Този договор по никакъв начин не създава задължение за ищеца ЕТ „***“ гр. Разград да ползва автогаровите услуги на ответника за извършван превоз на пътници по линията : Разград-Р.+Разград-с. Г.. Такова задължение за ищеца не произтича и от сключения между него и ответника Договор от 04. 02. 2002 г. , по който ищецът е поел задължение да заплаща наем за ползване на автогарата и обслужването на пътниците. Задължение на ищеца да ползва официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути за изпълнение на междуселищни автобусни линии произтича от чл. 20, ал. 1 от ЗАП и чл. 22, ал. 1 от ЗАП /в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 92 от 2005 г./. С оглед на изложеното, задължението на превозвача дали да ползва автогара и автоспирки произтича от нормативен акт и не зависи от волята на собственика на автогарата, който с административен акт - решение на административен орган е определен за спирка по линията. Облигационни правоотношения между превозвача и собственика на автогарата могат да съществуват дотолкова, доколкото конкретизират начина на ползване на автогаровите услуги, видно и от съдържанието на сключения Договор от 04. 02. 2002 г. между страните, но от него не произтича договорно задължение на превозвача - ищец да ползва автогаровите услуги. Неизпълнението на превозвача да ползва определените с административен акт автогара и автоспирки при осъществяване на междуселищни превози подлежи на санкциониране по административен ред. След като в случая няма спор, че ищецът не е ползвал автогарови услуги на ответника за превоз по междуселищна линия гр. Разград – с. Г. през процесния период от време 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г., отчитайки липсата на облигационна връзка между тях, с която за ищеца да е съществувало задължение за такова ползване, липсва правно основание за ответника да претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца в размер на 45 491, 70 лв., която сума включва пропуснати ползи от нереализирани доходи за 7 981 бр. по 5, 70 лв. на курс.

Не може да се приеме, че поведението на ищеца за неползване на автогарови услуги на ответника за превоз по междуселищна линия гр. Разград – с. Г. през процесния период от време 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. представлява непозволено увреждане. По време на действието на решението на Общински съвет Разград от 06. 07. 2011 г. до неговата окончателна отмяна на 18. 07. 2012 г. за ищеца не е съществувало задължение, произтичащо и от административен акт за ползване на автогарови услуги при ответника, а след този период е налице неизпълнение на същото, което влече ангажиране на административно – наказателната му отговорност, видно от представеното по делото удостоверение от ИА „Автомобилна администрация” Областен отдел Разград. Не може са се приеме, че в полза на ответника съществува вземане от непозволено увреждане дори и да се приеме, че в процесния период ищеца е имал противоправно поведение, тъй като не е налице причинна връзка с твърдените от ответника вредни последици. Както се приема в правната теория и практика, деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. В случая не е установено такова противоправно поведение на ищеца, от което да е естествена, закономерна, присъща последица (в необходимата причинно-следствена връзка) твърдения вредоносен резултат.

Не е налице и неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. През процесния период от време ищецът не е осъществявал автогарови услуги без да плаща, за да може ответникът да претендира обедняване, поради неполучените такси за същите. Не е налице неоснователно разместване на блага в имуществената сфера на страните, вследствие на което ответникът да е обеднял, а ищецът да се е обогатил за негова сметка.

Предвид изложеното, съдът приема, че вземане в полза на ответника към ищеца в размер общо на 45 491, 70 лв. не съществува и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ /в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 38 от 2006 г./ е основателен и доказан.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 1 819, 67 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 694, ал. 1 , пр. 2 от ТЗ /в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 38 от 2006 г./, че не съществува предявеното и прието в производството по несъстоятелност по т. дело № 45/2014 г. на РОС вземане на "***” ЕООД гр. Разград, ЕИК *** в размер на 45 491, 70 лв., произтичащо от неползване от ЕТ „***“ гр. Разград на автогарови услуги от 30. 11. 2010 г. до 15. 10. 2012 г. за 7 981 бр. курсове по линията гр. Разград – с. Г., прието и включено от синдика в списък на приетите предявени вземания, одобрен с Определение № 230/ 07. 08. 2015 г. на съда по несъстоятелността по т.дело № 45/2014 г. по описа на Разградския ОС.

ОСЪЖДА "***” ЕООД,гр.Разград, ЕИК *** да заплати в полза на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 1 819, 67 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ: