Р Е Ш Е Н И Е

№9

Разград

16. V.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

16.ІV.

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

публично

В заседание в следния състав:

Секретар:Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.търговско

2018

№23

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №386/19.ХІІ.2017г. по гр. д.№1826 по описа му за 2017г., допълнено с постановено по реда на чл.247 ГПК Решение №732/20.ІІ.2018г., състав на РРС е уважил частично предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК116019472 против Л.М.Й. искове, като в производство по чл.422ГПК е приел за установено, че ответникът М. дължи на ищцовото дружество сумата от 229,20 лева за ползвана топлинна енергия в периода 12.І.2016г.-20.VІІ.2016г., ведно със законна лихва, считано от 31.V.2017г. до окончателното и изплащане, както и 24,11 лева в обезщетение за забава за периода от 12.І.2016 до 24.ІV.2017г. -дата на подаденото от дружество заявление по чл.410 ГПК.

До първоначалният им размер, исковете за установяване на претедираната за времето от 30.ХІ.2012 до 12.І.2016г. главница, както и за установяване на претендираното на осн.чл.86 ЗЗД обезщетение за забава на главницата за времето от 31.ХІІ.2012 до 12.І.2016г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани, съответно: главният иск е отхвърлен за сумата 1 655,31лв., представляваща разликата до първоначално предявеният му размер от 1 844,51лв.; акцесорният иск е отхвърлен за сумата от 420,12лв., представляваща разликата до първоначално предявения му размер от 444,23лв.

Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото в отхвърлителната му част като недопустимо и необосновано.

В с.з., чрез представляващата го юриск. Цанкова, въззивникът заявява, че поддържа жалбата като развива съображения, касаещи правилността и законосъобразността на решението. На релевираните основания моли за отмяната му в обжалваните части и за постановяване на друго такова, с което исковете бъдат уважени в пълния им размер и за целия, претендиран по иска период, съответно – за разликата от 1 655,31лв., дължима за периода от 30.ХІ.2012г. до 12.І.2016г. цена на потребена от ответника топлинна енергия и за сумата от 420,12лв, дължими в обезщетение за забава на главницата в периода от 31.ХІІ.2012 до 24.ІV.2017г. както и за разликата до 444,23лв. Претендира присъждане на доказано направени за двете инстанции разноски, съгл. приложен по реда на чл.80 ГПК списък.

С отговор, депозиран в срока на чл.263ГПК, въззиваемият оспорва основателността на жалбата. В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Маринов, въззиваемият заявява , че в обжалваните си части решенето е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена от легитимиращо интерес от обжалването лице, постъпила е в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е допустима.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК проверка, съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт.

По същество, съответно на очертания с жалбата предмет на спора и при съобразяване на относимите към изхода му доказателства, съдът прие за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1074/2017 г. по описа на РРС, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на претендираните до установяването им вземания за главница от 1 844,51лв.лв. и дължима в обезщетение за забавата й мораторна лихва от 444,23лв, са допустимо предявени в рамките на предвидения от закона преклузивен едномесечен срок и при наличие на всички останали, изискуеми се по се по см. на чл.422 ГПК предпоставки: искът е предявен от страна, имаща качеството на заявител и срещу ответник, имащ качеството на длъжник в заповедно производство; предявен е в пределите на заявени по реда на чл.410 ГПК, както по основание така и по размер, парични вземания и при наличие на проведено в срока на чл.414 ГПК оспорване на същите от длъжника.

Изложеното до тук обосновава правилността на дадената от първоинстанционния съд квалификация на исковете като такива по чл.422 ГПК и определянето на спора като съдебна фаза на развилото се по реда на чл.410 ГПК заповедно производство.

С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор, ответната страна е оспорила основателността на исковете, въвеждайки и възражение за погасяване по давност на вземането по главница в периода 30.ХІ.2012-24.ІV.2014, а за акцесорното вземане - в периода от 31.ХІІ.2012 до 24.ІV.2014г. Ответникът е оспорил вземанията, както по размер, така и с оглед претендирания по иска период на тяхната дължимост и забава, позовавайки се на факта, че по обективни и независещи от него причини, не е успял да прехвърли абонатната партида на свое име. Както и на обстоятелството, че в периода от 30.ХІ.2012 до 12.ІV.2016г. реален ползвател на имота, респ. потребител на доставяната към него топлинна енергия е била Марияна Керчева. Кредитирайки показанията на последната, първоинстанционният съд е приел последните две възражения за доказани и е отхвърлил частично предявените срещу ответника искове. Възражението за погасяване на вземанията по давност е докладвано и съобразено при решаване на спора по същество. Като в тази връзка съдът е приел за несъществуващо, поради погасяването му давност, претендираното за периода от 30.ХІ.2012 до 24.ІV.2014г. вземане.

Въззивният съдебен състав намира, че като е приел възраженията на ответника за доказани единствено с депозираното в показанията на неговата дъщеря и като не е обсъдил същите във връзка с останалите доказателства, първоинстанционният съд е нарушил предвиденото в чл.172 ГПК. Според цитираната разпоредба, предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, показанията на роднини на страната се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото.

По делото не се въвежда спор относно наличието на договорно установени между страните отношения; не се спори относно изправността на въззивника, в качеството му на продавач по договор за доставка на топлинна енергия. Спорен е въпроса относно размера и периода на дължимата от въззиваемия цена на доставената му топлинна енергия.

От представените като доказателства фактури и приетото от страните заключение на назначената по делото СТЕ, се следва за безспорно установено, че за процесния период, претендираните до заплащането им количества топлинна енергия са били доставени от ищеца към процесния имот, намиращ се в ЕС на сграда към абонатна станция №87. До влизане в сила на извършената между тях делба, въззиваемият и Марияна Керчева са били съсобственици на имота. По делото не се спори относно обстоятелството, че във връзка със съществуващата върху имота съсобственост, при ищеца са били открити две партиди, съответно с абонатен №11931 на името на въззиваемия и с абонатен №14650 на името на Марияна Керчева. Относимо към дата на предявяване на иска-31.V.2017г., търсените от въззиваемия суми са начислявани по партида с аб. №14650.

На л.9 от делото на РРС, като писмено доказателство е приложено Постановление, издадено на 21.V.2012г. от ЧСИ Д.Драганов, рег.№762 към КЧСИ и р-н на действие при РОС по изп.д.№20127620400003 по описа му за 2012г., с което , след провела се публична продан, процесният имот е бил възложен на въззиваемия. В реквизит на постановлението се установява удостоверена по предвидения за това ред –дата на влизането му в сила на 6.VІ.2012г. По см. на чл.496, ал.2 ГПК с влизането му в сила, постановлението легитимира въззиваемия като изключителен собственик на имота.

Съгласно чл..2 и сл. ЗЧСИ и дефинитивната норма на чл.93, ал.1, б.“б“НК, ЧСИ е длъжностно лице. От което и по аргумент на чл.179ГПК се следва, че като съставено от ЧСИ в кръга на службата му по установените форма и ред, постановлението за възлагане има характер на официален документ, доказващ извършените от и пред него действия. В това число и удостоверяващия влизането му в сила реквизит, поради което и по регл. на чл.164, ал.1, т.2 ГПК опровергаването му с гласни доказателства е недопустимо. Собствеността върху изкупената при публичната продан 1/2ид. от процесния имот се явява придобита от ответника с влизане в сила на възлагателното постановление, а не от датата на връчването му.

Твърденията на ответника за забава в действията по връчване на възлагателното постановление като причина, обективно препятствала дължимото от него заявяване на обстоятелството, че е придобил в собственост целия имот, на първо място касаят дисциплинарната отговорност на ЧСИ, но не и официално удостоверения с постановлението факт за придобитата на 6.VІ.2012г. изключителна собственост върху имота. От която дата и по регл. на чл.58 във вр. с чл.14 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия, в 30-дневен срок въззивемият е бил длъжен да уведоми писмено доставчика за настъпилата промяна . На следващо място, доколкото актовете на съдебните изпълнители се връчват по предвидения в ГПК ред, в този си състав съдът приема тези твърдения за недоказани с допустими по см. на процесуалния закон доказателства.

Както бе посочено и по горе, съгласно договора за доставка на топлинна енергия, с придобиване на собствеността върху имота на 6.VІ.2012г., в качеството си на потребител-купувач на топлинна енергия, въззиваемият е бил длъжен в 30 дневен срок писмено да заяви пред доставчика настъпилата промяна в титуляра на правото на собственост като удостовери това с прилагане на съответните документи. В случая документът, легитимиращ правото му на собственост е влязлото в сила на 6.VІ.2012г. възлагателно постановление. В обвързващия страните договор, вписването на документа по реда на ПВп не е предвидено като изискване за редовността му. Само по себе си, както основателно се твърди и в жалбата на въззивника, вписването има оповестително, а не конститутивно действие.

Обстоятелството, че за процесния период реален ползвател на ½ ид. част от имота, респ. потребител на отдаваната за същия топлинна енергия е била и Марияна Керчева, е прието от първоинстанционния съд за доказано с депозираните от дъщерята на въззиваемия показания и противно на приложеното като доказателство Решение №351/5.ХІ.2015г. по гр.д.№817/2015г. по описа на РРС, в сила от 24.ХІ.2015г. С което, за да отхвърли предявеният срещу нея иск за цена на консумирана топлинна енергия, съдът в това производство е приел, че за периода 1.ХІ.2012 – 30.ІV.2014г. същата не е притежавала качеството на собственик или титуляр на вещно право върху процесния имот. Относимо към този период, съгласно коментираното по горе възлагателно постановление, въззиваемият е този, който легитимира правото си на изключителен собственик на имота. Т.е., налице е сила на пресъдено нещо и писмени доказателства, които в своята относимост компрометират показанията на свидетелката и предпоставят преценката им с оглед интереса й от изхода на делото.

В обобщение, в този си състав съдът приема така направените от ответника възражения за неоснователни и недоказани.

Що се отнася до въведеното в срок възражение за погасяване на вземанията поради изтичане на предвидения в чл.111 ЗЗД давностен срок, съдът намира същото за основателно и доказано. Съобразявайки се със задължителната за съдилищата практика, проведена с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК , съдът приема, че предявените по главния и акцесорния иск вземания са с периодичен характер. Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Т.е., същите попадат в режима на кратката погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ ГПК, на която в срок и изрично се е позовал ответникът.

По делото е безспорно установено, че при доказано настъпила на 30.ХІ.2012г. изискуемост на вземанията за консумирана от аб. №14650 топлинна енергия, за претендирания до 20.VІІ.2016г. период, дължимата в изпълнение на договора главница е в размера на 1 844,00лв. Правилно и обосновано от доказателствата, първоинстанционният съд е приел, че претендираното за периода от 30.ХІ.2012 до 24.ІV.2014г. вземане по главницата , възлизащо в размера на 694,63лв., е погасено по давност. До посочения размер искът е недоказан и правилно отхвърлен. До посочения размер жалбата е неоснователна.

По изложените по горе мотиви, в този си състав съдът приема, че като собственик на процесния имот, в задължение на въззиваемия е заплащането на цената за доставената в периода от 24.ІV.2014 до 12. І.2016г. топлинна енергия на аб. №14 650, което според приетата от страните СТЕ възлиза на 1 149,37лв. До посочения размер, предявеният от въззивника иск е доказан по основание. В частта с която РРС е отхвърлил иска за сумата от 920,17лв., представляваща разлика между дължимата за периода главница и уважения с вл. в сила решение размер от 229,20лв. , решението следва да бъде отменено като неправилно и несъответно на доказателствата, и приложимия закон.

По отношение на акцесорния иск, в този си състав съдът приема същия за доказан по основание до размера на 171,14лв. и за периода от 24.ІV.2014 до 24.ІV.2017г. Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, денят за изпълнение на задължението е определен и длъжникът, в случая въззиваемият, изпада в забава след изтичането му. В частта с която РРС е отхвърлил претендираното за периода от 24.ІV.2014 до 12.І.2016 обезщетение за забава в размер на 147,03лв., представляваща разлика между дължимото за периода обезщетение и уважения с вл. в сила решение размер от 24,11лв., решението следва да бъде отменено като неправилно и несъответно на доказателствата, и приложимия материален закон.

При този изход на спора, на осн.чл.78 ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника и доказано направени в хода на производството разноски, които съответно на уважената част от иска възлизат в размер на 81,59лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №386/19.ХІІ.2017г. по гр. д.№1826/2017 по описа на РРС, за 2017г. и допълващото го по реда на чл.247 ГПК Решение №732/20.ІІ.2018г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният на осн.чл.422 ГПК иск на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД, ЕИК116019472 против Л.М.Й. за установяване на дължима в размер на 920,17лв. цена на доставена за времето от 24.ІV.2014 до 12.І.2016г. топлинна енергия и вместо това ПОСТАНОВИ:

На осн.чл.422 ГПК ПРИЕМА за установено в отношенията между „Топлофикация-Разград”ЕАД и Л.М.Й., че за доставена в периода от 24.ІV.до 12.І.2016г. топлинна енергия на абонатен №14650 Л.М.Й. дължи на „Топлофикация-Разград”ЕАД цена в размер на 920,17лв.(деветстотин и двадесет лева и седемнадесет стотинки), ведно със законна лихва, считано 31.V.2017г.

ОТМЕНЯ Решение №386/19.ХІІ.2017г. по гр. д.№1826/2017 по описа на РРС, за 2017г. и допълващото го по реда на чл.247 ГПК Решение №732/20.ІІ.2018г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният на осн.чл.422 ГПК иск на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД, ЕИК116019472 против Л.М.Й. за установяване на дължимо в размер на 147,03лв .(сто и четиридесет лева и три стотинки) обезщетение за забавено за времето от 24.ІV.2014 до 12.І.2016 изпълнение на дължима по договор за доставка на топлинна енергия цена и вместо това ПОСТАНОВИ

На осн.чл.422ГПК за установено в отношенията между „Топлофикация-Разград”ЕАД и Л.М.Й., за забавено в периода от 24.ІV.2014 до 12.І.2016 плащане на дължима по договор за доставка на топлинна енергия цена, Л.М.Й. дължи на „Топлофикация-Разград”ЕАД обезщетение в размер на 147,03лв .(сто и четиридесет лева и три стотинки).

ПОТВЪРЖДАВА Решение №386/19.ХІІ.2017г. по гр. д.№1826/2017 по описа на РРС, за 2017г. и допълващото го по реда на чл.247 ГПК Решение №732/20.ІІ.2018г., В ЧАСТТА, с която като погасени по давност са отхвърлени исковете, предявени на осн.чл.422 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД, ЕИК116019472 против Л.М.Й. за установяване на задължение за цена в размер на 894,63лв. за доставена в периода от 30.ХІ.2012 до 24.ІV.2014г. топлинна енергия и за дължими в обезщетение за забава на главницата в периода от 31.ХІІ.2012 до 24.ІV.2014г. 273,09лв.

На осн.чл.78ГПК осъжда Л.М.Й. да заплати на „Топлофикация-Разград”ЕАД разноски по делото в размер на 81,59лв.

В останалата част, като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.