Р Е
Ш Е Н
И Е
№17 Разград
4. VІІ.2018г. Разградски
окръжен
година Град
2018
съд
11.VІ.
На Година
публично АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ДИЛЯНА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.търговско 2018 №24
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №357/1.ХІІ.2017г.
по грд №2012 по описа му за 2016г, състав на РРС е отхвърлил иска, предявен
на осн.чл.135
ЗЗД от „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК *********,гр.София против М.Д.М.,
Д.Д.М. и Р. Р.
за прогласяване относителната
недействителност на сделка на разпореждане, сключената между първите двама сделка на разпореждане с 1/6 ид.част от индивидуализираните в
предмет на сделката недвижими имот и уважил иска на главно встъпилата в
производството Й.М. като на осн.чл.124 ГПК във вр. с
чл.79 ЗС е приел по отношение на „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК *********,гр.София, М.Д.М. , Д.Д.М. и Р. Р., че
придобила по давност право на изключителна собственост върху 1/6ид.части от
индивидуализираните в предмет на исковата претенция недвижими имоти.
Недоволно от така постановеното решение,
ищцовото дружество обжалва същото като неправилно в частта, с която съдът е
отхвърлил исковата му претенция и като недопустимо в частта, с която е уважил
положителния установителен иск на недопустимо главно встъпило в производството лице. На релевираните
основания моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и и за постановяване на решение, с което искът
му по чл.135 ЗЗД бъде уважен. В частта,
с която съдът е уважил предявеният срещу него установителен иск на главно
встъпилото лице твърди недопустимост
като основание за обезсилването му.
В законоустановения и предоставен й за това срок , от правото си на отговор се е
възползвала главно встъпилата в производството Й.М.. Същата оспорва жалбата
като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано
и законосъобразно постановен съдебен акт.
В
законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни - М.Д.М., Д.Д.М. и Р. Р. не са се възползвали от
правото си на отговор и не са ангажирали становище по нейната допустимост, и
основателност.
При редовност в призоваването, страните не се
явяват в насроченото по същество на жалбата с.з. Депозират писмени бележки.
Като
подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща
интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно, но в
обжалваните си части недопустимо и неправилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно
установена, с допустими по см. на ГПК доказателства и док.средства, но обективираните
в решението правни изводи не сочат на приложимия материален закон.
Пред
настоящата инстанция не се ангажират нови, допустими по см. на чл.266ГПК доказателства . В съвкупността си, събраните по делото
доказателства дават основание на съда в този му състав да приеме за установено
следното:
Във
връзка със заявената с иска защита по чл.135 ЗЗД, въззивникът „УниКредит
Булбанк“АД доказва по безспорен начин качеството си на кредитор по договор за банков
кредит, сключен на 4.ІХ.2007г. с въззиваемия М.М. в качеството му
на кредитополучател, съзадължил се солидарно с представляваното от него „МДМ“ЕООД
с погасяване на отпуснатите му в кредит
20 000,00евро на месечни анюитетни вноски в срок до 21.VІІІ.2026г.
Като доказателство е приложена преписка по
чгрд №138/2011 по опис на РРС, от която е видно, че поради настъпване на предвидените в чл.16
от ОУ към кредитния договор предпоставки,
банката – кредитодател е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. В образуваното по реда на чл.417 ГПК производство се е
снабдила със Заповед №363/31.І.2011г. за незабавно изпълнение и изп. лист срещу кредитополучателя М.М.
за вземане в размера на 48 290,17лв., от които - 37 003,85лв. дължима в изпълнение на
кредитния договор главница, 649,06лв. законова лихва за периода от 20.І.2011 до 23.ІІІ.2011г.,
4 107,61лв. договорена в обезщетение мораторна лихва за забава и разноски.
Въз основа на издадения в заповедното производство
изп. лист, банката е инициирала изпълнително производство- Срещу въззиваемия М.М. е образувано изп.д.№20117620400151
по опис на ЧСИ Д.Драганов, рег.№764 КЧСИ и р-н на действие при РОС. От
материалите по делото се следва за установено, че за воденото срещу него
заповедно и изпълнително производство,
въззиваемият е бил надлежно уведомен с връчената му на 10.ІІІ.2011г. покана за
доброволно изпълнение.
В резултат на предприетите в
хода на изп. дело действия на принудително изпълнение по отношение на притежаван в собственост от съзадължилото се
по кредита „МДМ“ЕООД недвижим имот, върху който, в полза на ищцовата банка е
била учредена втора по реда си ипотека, е извършена
публична продан. Получените от продажбата средства, при спазване на
предвидения за това ред, ЧСИ е разпределил за удовлетворяване на обезпечения с
първата по реда си ипотека. В резултат, видно от приложеното като доказателство
у-ние изх.№13065/7.Х. 2016г. относимо към днещна дата вземането на ищеца по
изп. лист от 31.І.2011г. остава неудовлетворено до размера на 37 03,85лв. за
главница; 21 609,68лв. законна лихва за
времето от 20.І.2011 до 7.Х.2016; мораторна лихва в размер на 4 107,61лв.
и разноски.
В обобщение на изложеното
дотук, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че ищецът е
кредитор с изискуемо и неудовлетворено към днешна вземане. По делото се следва
за безспорно установено и обстоятелството, че въззиваемият
М.М. е доказано неизправен длъжник по това вземане.
Видно от приложеният като доказателство Н.а. №159/18.V.2012г.
пон.д.№1806/2012 по опис на нотариус Р.Кирилова, с рег.№380НК и р-н на действие
при РРС, на удостоверената в акта дата въззиваемият М. М. продава на сестра си Д.Д.М. своята 1/6
ид. ч. от следните, придобити
в наследство след смъртта на баща му недвижими имоти:
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.505.422.3.35, с предназначение жилище-апартамент, попадащ
в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор 61710.505.422 и административен
адрес в гр.Разград, ул.”“Арда“№1,
вх.В, ет.3, ап.5 ведно с прилежащото му избено помещение №5 и съответните
идеални части от общите части на сградата и ОПС;.
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6406.1.44 с
предназначение жилище-апартамент, попадащ в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор
61710.502.6406 и административен адрес в гр.Разград,
ул.“Св.Климент“№44, ет.9, ап.44 ведно с прилежащото му избено помещение №44
съответните идеални части от общите части на сградата и ОПС;
Съгласно
договора, за закупуването на имота по п.1 въззиваемата
Д.М. е заплатила 6 800,00лв., а за идеалните части от втория
имот-1 700,00лв. Предвид
възмездния характер на сделката, собствеността върху въпросните ид.части от
имотите е придобита в режим на СИО със съпругът й-въззиваемият
Р.Р..
Обобщавайки
изложеното дотук, съдът намира за безспорно, че имайки качеството на длъжник в
образуваното по молба на ищеца изп. производство, разпореждайки се възмездно в
полза на сестра си с имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване
вземането на ищеца-кредитор, въззиваемият М. е извършил действие в увреда интереса на
кредитора си. Възмездния характер на сделката презумира по
см. на чл.135, ал.2 ЗЗД и знанието на купувача по сделката, доказано сестра на
прехвърлителя по същата.
В този си състав съдът намира, че въззиваемата
М. не е провела в условия на главно и пълно доказване оборване на презумпцията
по чл.135, ал.2 ЗЗД. При изрично дадени й в производството по чл.140 ГПК
указания относно подлежащите на доказване от нея обстоятелства, същата не е
ангажирала такива в подкрепа на това си твърдение. На принципа на простото отричане на знанието
за увреждащото действие на сделката, презумпцията по чл.135, ал.2 не се явява
оборена. Твърдението й, че не е знаела,
че към дата на сделката брат й е имал качеството на длъжник се явява
опровергано от приложените като доказателство договори за ипотеки, учредени в
обезпечение вземането на банката. Видно е , че договорите за ипотеки са обявени
с вписването им в съответния регистър. Т.е., публичността на ипотечните
задължения предпоставя презумираното по чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД знание
за увреждащото действие на сделката върху интереса на кредитора.
Освен
това, в писмения отговор на въззиваемите Р.Р. и Д.М. се сочи,
че по повод финансовите затруднения на брат си , въззиваемата му предоставила на
12.V.2012г. в заем сумата от 8 500,00лв. В тази връзка, договорът за
покупката на процесните ид.части се твърди от приобретателите като сключен, „формално“ за да обезпечи интереса на въззиваемата от
изпълнението по заема. Обсъдени в съвкупността на доказателствата, тези изявления
на въззиваемите Р. и М. имат характер на
признание на неизгодното за
последната обстоятелство, че е сключила
сделката при знание за финансовите затруднения на брат си.
Искът
по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която
длъжникът го уврежда. Това право произтича от установеното в чл. 133 от ЗЗД
правило, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.
Ето защо всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята
неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и за последния възниква
правото да иска отмяната му. В контекста на така споделената съдебна практика,
приетото от първоинстанционния съд, че искът по чл.135 е неоснователен, тъй
като длъжникът на ищеца разполагал и с друго недвижимо имущество, чиято
стойност по данъчна оценка предполага възможност за удовлетворяването му с
насочени към този обект действия на принудително изпълнение, е
незаконосъобразен и неследващ се от доказателствата по делото.
Правоотношенията,
от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павловия
иск, поради което ищецът не е длъжен да провежда пълно и главно доказване на
правата си като кредитор. Достатъчно е да се установи наличието на действително
вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо то
да е ликвидно и изискуемо.
Увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие,
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка
се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качество. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга
обвързващата сила на "увреждащата" сделка в отношенията между
страните, които са я сключили. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея
и след уважаването на такъв иск. Самият иск по чл.135 ЗЗД има облигационен, а
не вещно правен характер. "Увреждащата" сделка се смята
несъществуваща (непротивопоставима) единствено по отношение на увредения
кредитор и само с оглед на това му качество. Ако впоследствие това негово
качество отпадне или бъде отречено, както и когато длъжникът изпълни
задължението си чрез друго свое имущество, непротивопоставимостта губи смисъл.
Затова е ирелевантно съществуването на "семейни споразумения",
предшестващи сделката, както и мотивите за сключването й.
Наред с посочените две обективни предпоставки, фактическият състав на
чл. 135 ЗЗД съдържа и един субективен
признак, а именно – знанието за увреждане. То се предполага винаги в хипотезите
на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, а оборването на
законовата презумпция е в тежест на ответната страна.
В
обобщение на казаното до тук от фактическа и правна страна, в този си състав
съдът приема, че ищецът е доказал не
само факта, че е титуляр на вземането и момента на неговото възникване, но и
знанието за увреждане у длъжника и лицето, с което последният е договарял, тъй като презумцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД в случая не е опровергана.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че в частта, с която РРС е
отхвърлил иска за прогласяване относителната недействителност на сключената между
въззиваемите сделка на разпореждане, решението е необосновано,
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Казаното по горе относно облигационния
характер на иска по чл.135 ЗЗД и обстоятелството, че недействителността на
„увреждащата „сделка рефлектира единствено
само в отношенията между кредитора и неговия длъжник, сочи
конституирането на Й.М. като главно встъпило в производството лице като
недопустимо действие, предпоставящо недопустимостта и на заявената в това
производство искова защита по чл.124 ГПК
за установяване правото й на собственик по наследство и давност върху
индивидуализираните в предмет на увреждащата сделка 1/6 ид..части от процесните имоти, придобити по наследствено
правоприемство в съсобственост с въззиваемите М.М. и Д.М. .
Изрично
нормата на чл. 225, ал. 1 ГПК въвежда
като изискване за допустимост на молбата за главно встъпване наличието на
тъждество между заявеното право на встъпващия и правото, претендирано по
първоначалния иск. Налице е и задължителна практика на ВКС, обективирана в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 9.ХІІ.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Липсата на тъждество на заявените от М. права,
които са предмет на защита по исковете срещу ищеца и ответниците във висящото
производство, и правото, което се защитава с иска по чл. 135ЗЗД, водят до извод
за недопустимост на молбата по чл. 225,
ал. 1 ГПК.
Въпросът дали продадените от длъжника
1/6ид.части са негова собственост или на трето лице, не е част от предмета на иска
по чл.135 ЗЗД. Неговото уважаване или отхвърляне по никакъв начин не е
обусловено от принадлежността на правото на собственост върху имота - ако се
установи, че сделката страда от релевираните с исковата молба пороци,
обуславящи нейната относителна недействителност, искът по чл. 135 ЗЗД ще
бъде уважен независимо от това дали прехвърлянето им е извършено от собственик
или от несобственик. В този смисъл изходът по спора за собственост, предявен от
Й.М. , не е от естество да повлияе върху резултата по първоначалния иск.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е конститутивен и при
уважаването му атакуваното действие се обявява за недействително, като тази
недействителност е относителна, ползваща
само кредитора, упражнил правото по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД . Дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде
върнат в патримониума на длъжника не е предмет на исковото производство, а на
изпълнителното такова. В изпълнителното производство, но при наличие на
решение, уважаващо иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите
лица, каквото по отношение на настоящото производство се явява и Й.М.,
разполагат със защитата по специалния
ред, предвиден за обжалване действията на съдия изпълнител (чл. 435, ал. 5 изр.
2-ро ГПК). При пропускане на сроковете за обжалване третото лице може да
предяви владелчески иск (чл. 435, ал. 5 изр. 2-ро ГПК).
Т.е., и на двете основания-липса на тъждественост между защитимите с
иска по чл.135 ЗЗД и с иска по чл.124
ГПК интереси, както и поради наличието на специален ред за защита на заявените
от Й.М. права, както конституирането й като главно встъпило в производството
лице, така и допуснатия до разглеждането му по същество иск за установяване
правото й на придобита на оригинерно основание
изключителна собственост върху процесните 1/6 идеални части, се
преценяват от настоящата инстанция като недопустими по см. на чл.225 ГПК
действия.
По делото не е спорно, че процесните
имоти са били придобити в режим на СИО между Й.М. и починалия на
27.ІV.2002г.Добромир М.. Не е спорно, че Й.М. и въззиваемите
Д.М. и М.М. са преки законни наследници на Добромир М.. На основание, сключената по време на бразда
възмездна сделка и като наследник, Й.М. е с права на 4/6 ид. ч. от останалите в
наследствената маса процесни имоти. Всеки от въззиваемите
Д.М. и М.М. са права на 1/6 ид.ч. от установените в
наследствената маса имоти.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че
възраженията на ищеца по първоначалния
иск относно доказателствената сила и противопоставимостта на частните документи, на които главно
встъпилата Й.М. позовава придобиването на
процесните имоти в изключителна нейна собственост и се домогва да докаже
приживе извършено от наследодателя й разпореждане с имотите си за след смъртта,
са основателни. На първо място, осъществената
в този смисъл кореспонденция не е депозирана в оригинал. На следващо място,
както бе посочено и по горе, касае се за частни документи, изхождащи от
страните, които се позовават на тяхната док. сила. Протипостовамистта им спрямо
ищеца, като трето за съставянето им лице, предполага наличие на достоверна дата,
която съгл. чл.181
ГПК се приема за такава само при посочените в тази разпоредба хипотези: дата при следните хипотези: 1/ От деня, в който е заверен. 2/ От
деня на смъртта или настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа; от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ; от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
В случая не е налице нито
една от посочените хипотези. Със
съставянето на въпросните писма
въззиваемите се домогват да докажат, че приживе наследодателят им е заявил воля за
разпореждане с имотите му за след смъртта в полза на преживялата го съпруга. Завещанието, независимо в коя от двете си
проявни форми, е строго формален акт и доказването му се следва с писмени
доказателства, изхождащи от самия завещател.
Писмата носят дата на съставянето
им 10 и 11.V.2002г. С атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД сделка въззиваемият М. се е разпоредил възмездно в полза на сестра
си с останалият му в наследство дял от процесните имоти. По делото не се твърди и не се доказва
волеизявен, по предвидения за това, начин отказ от наследство. Сделката на
разпореждане е извършена и нотариално удостоверена
на 18.V.2012г. Т.е.,
последващо на датата, на която се твърди да е съставена кореспонденцията. Това обстоятелство, както и
факта, че в удостоверителната си част, нот.акт, обективиращ сделката е с характер на официален документ , обосновават извод за недостоверност, респ.
непротивопоставимост на датата, на която
се твърди съставянето на въпросните писма.
Депозирането на изготвеното от Й.М.
„саморъчно завещание“ е ирелевантно за изхода на делото, доколкото то не е
произвело действие и до смъртта й, същото е отменимо.
Водим от така изложените
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №357/1.ХІІ.2017г. по грд №2012/2016 по
описа на РРС в частта, с която е отхвърлен иска, предявен на осн.чл.135 ЗЗД от „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК *********,гр.София против М.Д.М., Д.Д.М. и Р. Р. за прогласяване относителната
недействителност на сделка на разпореждане с 1/6 ид.част от
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №61710.505.422.3.35, с
предназначение жилище-апартамент, попадащ в сграда №3, разположена в ПИ
с идентификатор 61710.505.422 и административен адрес в гр.Разград, ул.”“Арда“№1, вх.В, ет.3, ап.5
ведно с прилежащото му избено помещение №5 и съответните идеални части от
общите части на сградата и ОПС и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №61710.502.6406.1.44
с предназначение
жилище-апартамент, попадащ в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 61710.502.6406 и административен адрес в
гр.Разград, ул.“Св.Климент“№44, ет.9, ап.44 ведно с прилежащото му избено
помещение №44 съответните идеални части от общите части на сградата и ОПС,
сключена между М.Д.М. и Д.Д.М. на 18.V.2012г. с нот.акт №159 /18.V.2012г.по
нот.д.№164/2012 по опис на нотариус Р.Кирилова, с рег.№380 НК и р-н на действие
при РРС и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА
за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК *********,гр.София,
договор за покупко продажба на с 1/6 ид.част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.505.422.3.35, с предназначение жилище-апартамент, попадащ в
сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор 61710.505.422 и административен
адрес в гр.Разград, ул.”“Арда“№1, вх.В,
ет.3, ап.5 ведно с прилежащото му избено помещение №5 и съответните идеални
части от общите части на сградата и ОПС и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №61710.502.6406.1.44
с предназначение
жилище-апартамент, попадащ в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 61710.502.6406 и административен адрес в
гр.Разград, ул.“Св.Климент“№44, ет.9, ап.44 ведно с прилежащото му избено
помещение №44 съответните идеални части от общите части на сградата и ОПС,
сключена между М.Д.М. и Д.Д.М. на 18.V.2012г. с нот.акт №159 /18.V.2012г.по
нот.д.№164/2012 по опис на нотариус Р.Кирилова, с рег.№380 НК и р-н на действие
при РРС, сключен на 18.V.2012г. между М.Д.М.,ЕГН**********
и Д.Д.М., ЕГН ********** с нот.акт
№159 /18.V.2012г.по нот.д.№164/2012 по опис на нотариус Р.Кирилова, с рег.№380
НК и р-н на действие при РРС.
ОБЕЗСИЛВА
Решение №357/1.ХІІ.2017г. по грд №2012/2016 по описа на РРС в частта, с която на осн.чл.124 ГПК във вр.
с чл.79 ЗС по отношение на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК
*********,гр.София, М.Д.М., Д.Д.М. Р.А.Р., че Й. Янкова М., ЕГН*********** е
собственик по давностно владение на 1/6 ид.ч. от Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор
№61710.505.422.3.35, с предназначение
жилище-апартамент, попадащ в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор
61710.505.422 и административен адрес в
гр.Разград, ул.”“Арда“№1, вх.В, ет.3, ап.5 ведно с прилежащото му избено
помещение №5 и съответните идеални части от общите части на сградата и ОПС и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61710.502.6406.1.44 с
предназначение жилище-апартамент, попадащ в сграда №1, разположена в ПИ
с идентификатор 61710.502.6406 и
административен адрес в гр.Разград, ул.“Св.Климент“№44, ет.9, ап.44 ведно с
прилежащото му избено помещение №44 съответните идеални части от общите части
на сградата и ОПС като постановено по недопустимо предявен в условията на
чл.225 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по втд №24/2018 по опис на РОС в тази му част.
Отменя Решение №357/1.ХІІ.2017г. по грд №2012/2016 по
описа на РРС в частта, с която „УниКредит Булбанк“АД,
ЕИК *********,гр.София е осъдено да заплати на М.Д.М., Д.Д.М., Р.А.Р. и Й. Янкова М. разноски по делото и вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на М.Д.М., Д.Д.М., Р.А.Р. и Й. Янкова да заплатят на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК *********,гр.София в
размер на 2 553,88лв.
Решението е окончателно и по
аргумент на чл.280, ал.3, т.1, предл. ІІГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
НР