Р Е Ш Е Н И Е № 15

Гр. Разград, 04.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева

2. Теодора Нейчева

при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 31 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 162 / 11.12.2015 г. постановено по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС - Кубрат, са признати за нищожни, като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, следните клаузи от Анекс № 1 / 24.03.2009 г. към от Договор за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., сключен между Д.Р.П., като кредитополучател и “ Първа инвестиционна банка “ АД:

Чл. 1 – нова буква “м“ – “ Базов Лихвен процент е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката;

Чл. 2 – Считано от дата на сключване на Анекса, дължимата от кредитополучателя лихва по раздел V т. 9 от Договора се променя от Основен лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 5.02 пункта на Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2 пункта и

Чл. 3 – Базовият лихвен процент за лева към датата на сключване на анекса е в размер на 7.3407% годишно.

Със същото решение съдът е осъдил ответника “Първа инвестиционна банка “ АД да заплати на Д.Р.П. сумата 11 194.13 лв., от които 10 558.78 лв., представляващи разликата между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени завишени вноски по Анекс № 1 / 24.02009 г. към договора за банков кредит и сумата 635.35 лв., заплатена без основание и отхвърлил предявения иск в останалата му част над уважения размер до първоначално предявения размер от 11 404.93 лв. Присъдени са и разноски по делото, съразмерно на уважената и отхвърлена част, в размер на 1230.00 лв. за ищеца и 50 лв. за ответника.

Недоволен, ответникът “Първа инвестиционна банка“ АД е обжалвал изцяло решението като необосновано и незаконосъобразно. Изложил е доводи, че неправилно районният съд приел, че посочените в исковата молба клаузи от Анекса към сключения договор са нищожни, като неравноправни такива, по смисъла на ЗЗП. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна Д.Р.П. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението, като правлино и законосъобразно.

С Решение № 7/ 21. 04. 2016 г. , постановено по в. т. д. № 18/ 2016 г. Разградският окръжен съд е отменил Решение № 162 / 11.12.2015 г. постановено по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат в частта, с която са признати за нищожни, като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД чл. 1,нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 от Анекс № 1 / 24.03.2009 г. към от Договор за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., сключен между Д.Р.П., като кредитополучател и “ Първа инвестиционна банка “ АД и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.Р.П. против “Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни чл. 1, нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063. Въззивният съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.Р.П. против “Първа инвестиционна банка“ АД гр. София иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 11 194.35 лв., от които 10 7 558.78 лв., представляваща разлика между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени завишени вноски по Анекс № 1 / 24.02009 г. към договора за банков кредит, в частта, досежно разноските и сумата 635.35 лв., заплатени без основание.

С Решение № 144/ 08. 11. 2017 г. по т. д. № 2155/ 2016 г. на ВКС е отменено Решение № 7/ 21. 04. 2016 г. , постановено по в. т. д. № 18/ 2016 г. на Разградският окръжен съд в частта, с която е отменено Решение № 162 / 11.12.2015 г. постановено по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат и е постановено друго, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.Р.П. против “Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 1,нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063 и вместо него е постановено друго, с което са прогласени за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 143, т. 3, т. 10 ЗЗП клаузите на чл. 1,нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063.

С Решение № 32/ 29. 03. 2018 г. по т. д. № 33/ 2018 г. на ВКС е отменено на осн. чл. 303, ал.1, т. 3 от ГПК по молба на Д.Р.П. влязлото в сила Решение № 7/ 21. 04. 2016 г. по гр. д. № 18/ 2016 г. по описа на РОС в частта, с която е отменено Решение № 162/ 11. 12. 2015 г. по гр. д. № 28/ 2015 г. на РС Кубрат и е отхвърлен иска, предявен срещу „Първа инвестиционна банка“ АД с пр. основание чл. 55 ЗЗД. Делото е върнато на ОС Разград за ново разглеждане от друг състав в тази част.

В съдебно заседание въззиваемата страна поддържа заявеното становище.

Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:

С Решение № 144/ 08. 11. 2017 г. по т. д. № 2155/ 2016 г. на ВКС е отменено Решение № 7/ 21. 04. 2016 г. , постановено по в. т. д. № 18/ 2016 г. на Разградският окръжен съд в частта, с която е отменено Решение № 162 / 11.12.2015 г. по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат и е постановено друго, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.Р.П. против “Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 1,нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063 и вместо него е постановено друго решение на ВКС, с което са прогласени за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 143, т. 3, т. 10 ЗЗП клаузите на чл. 1,нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063. Според чл. 297 от ГПК, влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, в която се изразява присъщата му защита-санкция относно материалното право, предмет на спора. Това се отнася и за преюдициалното гражданско правоотношение. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Предвид изложеното, силата на пресъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1,нова б. „м“, чл. 2 и чл. 3 в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063 следва да бъде зачетена от съда по предявения иск от ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

От заключението по назначената пред районния съд ССЕ се установява, че дължимата лихва, определена в договора за банков кредит възлиза на 10 305, 32 лв. , а дължимата такава, определена в Анекс № 1 към договора е в размер на 20 864, 10 лв. Разликата от 10 558, 78 лв. , която е платена на основание нищожните клаузи от Анекс № 1 / 24.03.2009 г. е получена от ответника без основание, поради което следва да бъде осъден да върне тази сума на ищеца. От заключението на същата ССЕ се установява, че не е налице основание за получаване от ответника на сумата 635, 35 лв., поради което същата подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото до размера на 790 лв.

На осн. чл. 78 ГПК, предвид изхода на спора, въззивникът следва да заплати разноските на въззиваемия Д.Р.П., направени във въззивното производство в размер на 397, 77 лв.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162 / 11.12.2015 г. постановено по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС - Кубрат в частта, с която е осъдил ответника “Първа инвестиционна банка “ АД да заплати на Д.Р.П. сумата 11 194.13 лв., от които 10 558.78 лв., представляващи разликата между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени завишени вноски по Анекс № 1 / 24.02009 г. към Договора за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., сумата 635.35 лв., заплатена без основание и сумата до размера на 790 лв. разноски в първоинстанционното производство.

В останалата част решението е влязло в сила.

Осъжда “Първа инвестиционна банка “ АД гр. София, ЕИК 831094393 да заплати на Д.Р.П. сумата 397, 77 лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ