Р Е Ш Е Н И Е

N 13

гр. Разград, 18.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря Дияна Г.ева, като разгледа докладваното от съдия Николова в. т. дело 32 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С.Г. *** срещу решение № 424 от 11.01.2018г., постановено по гр.дело №1631/2017г. по описа на РС-Разград, в частта, в която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД сумата от 302,84 лева главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за абонатен номер 67013, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017г. до окончателното плащане, както и сумата 29,15лева-обезщетение за забава за периода 28.06.2015г.-17.05.2017г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№984/2017г. на РРС. В жалбата се сочи на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на РРС в обжалваната част, като се развиват подробни доводи. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в законоустановения срок.

Въззиваемата страна „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

В срока за отговор е предявена насрещна въззивна жалба от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД срещу решение № 424 от 11.01.2018г., постановено по гр.дело №1631/2017г. по описа на РС-Разград, в частта, в която исковете за главница и за обезщетение за забава са отхвърлени за горницата над уважените до предявените размери от 605,86лв. главница и 58,30 лв. обезщетение за забава.

Не е постъпил отговор на насрещната жалба.

Депозирана е частна жалба от С.Г. С. срещу определение №647 от 14.02.2018г. на РРС, с което е допълнил основното решение в частта за разноските.

Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

По делото липсва спор между страните, че въззивникът С.Г.С. и неговата майка Маргарита Кирилова Т.а са законни наследници на Г. С. Т., починал на 28.03.2010г. Приживе наследодателят Г. Т. е имал открита партида във въззиваемото дружество като потребител на ВиК услуги за абонатен номер 37013 относно водоснабден обект, представляващ недвижим имот, находящ се в гр. Разград, ул. „Бузлуджа“№6.

В първоинстанционното производство е представено заявление-декларация от въззивника от 28.07.2010г. до „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, с което е поискано партидата за имота да бъде записана на негово име поради смърт на баща му Г. С. Т.. Безспорно е установено от изпълненото заключение по съдебно-графологичната експертиза, изслушана пред РРС и неоспорена от страните, че подписът под заявлението не е изпълнен от въззивника.

Съгласно чл. 59, ал.3 от общите условия на въззиваемото дружество, за които не е спорно, че са влезли в сила, в случаите, когато правата на потребител се ползват от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях , ВиК операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника. Доколкото по делото не е представено писмено споразумение, нито са ангажирани доказателства, че имотът не е ползван от въззивника, правилно РРС е приел, че не се установява наличие на посочената по-горе хипотеза в общите условия.

Според ал.4 на чл.59 от общите условия на „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, уреждаща случаи на притежаване качеството потребител от повече лица и ползването на имота от повече потребители, операторът следва да открие партида на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределение на отчетените количества. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят поравно между потребителите до представяне на документ, доказващ различен размер на дяловете.

Безспорно установено е по делото, че наследниците на Г. С. Т. не са подавали заявление за промяна на партидата съгласно изискванията на чл. 62, ал.1 от общите условия в 60 дневен срок, нито са представили удостоверение за наследници или споразумителен протокол на В и К оператора.

Договорът за предоставяне на В и К услуги не се сключва с оглед личността на потребителя, поради което с факта на смъртта на Г. Т., неговите законни наследници С.С. и Маргарита Т.а, са го заместили в облигационното договорно правоотношение и са придобили качеството на страни по договора и потребители, независимо, че не са изпълнили задължението си по чл.61, ал.2 от ОУ. В случая без значение е фактът на кого се води партидата и, че подаденото заявление от въззивника за откриване на партидата на негово име не изхожда от него. Стойността на отчетените количества вода следва да бъде разпределена между наследниците поравно съобразно дяловете им в съответствие с разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН.

Изцяло недоказани са поддържаните пред настоящата съдебна инстанция възражения от жалбоподателя, че водоснабденият обект представлява имот, бивша съпружеска имуществена общност, поради което той следва да отговаря до размера на ¼ от процесните задължения. По делото не са представени доказателства от въззивника в подкрепа на това твърдение, включително пред въззивната инстанция, поради което правилен е изводът на РРС, че предявените искове спрямо ответника са основателни до размера на ½ от стойността на отчетените количества вода за процесния период.

Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като се посочва, че въззивникът еднолично е ползвал имота заедно със семейството си и следва да отговаря за пълния размер на начислените задължения за консумирана вода. Свидетелят Кирил Добрев, разпитан пред РРС, поддържа, че в имота е засичал ответника, като през два-три месеца го е виждал там при извършване на отчетите. Свидетелства, че в имота при посещенията му е имало възрастни хора, които по всяка вероятност са родители на въззивника или на съпругата му, но не знае дали само са гостували или живеят там. Следователно не може да се приеме за категорично и несъмнено установено от така депозираните свидетелски показания, че другият съсобственик на имота не го е ползвал изобщо в периода, за който са начислени процесните вземания.

При така възприетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал и правилно изяснена от районния съд, обосновано РРС е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по предявените срещу него искове до размера на ½ ид.ч. част от претендираните вземания.

По изложените съображения обжалваното решение, с което РРС е уважил предявените искове до размера от 302,84 лева главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за абонатен номер 67013, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017г. до окончателното плащане, както и сумата 29,15лева-обезщетение за забава за периода 28.06.2015г.-17.05.2017г., като е отхвърлил исковете за главното и акцесорното вземане за горницата над уважените до предявените размери, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определение №647 от 14.02.2018г. на РРС, с което е допълнил основното решение в частта за разноските.

Частната жалба е неоснователна. Правилно, съразмерно на уважената част от исковете, спазвайки разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, РРС е изчислил разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, възлизащи на 147,50 лева.

Предвид неоснователността на насрещната възизвна жалба искането на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 424 от 11.01.2018г., постановено по гр.дело №1631/2017г. по описа на РС-Разград, допълнено в частта за разноските с определение №647 от 14.02.2018г. по гр.дело №1631/2017г. по описа на РС-Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

ДГ 2.