Р Е Ш Е Н И Е № 14
Гр. Разград, 31. 05. 2018
г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2. Ирина Ганева
при секретаря Д. Георгиева разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 38 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от В.С.М. ***
против Решение № 68/ 16.
02. 2018 г. по гр. д. №
525/ 2017 г. по описа на РС Исперих, с което жалбоподателят е осъден да заплати
на Гаранционен фонд сумата 4 000 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение
на С.Я.С.чрез нейния пълномощник, пострадала като водач на велосипед
при ПТП, настъпило на 18. 08. 2011 г. и
при условията на ½ съпричиняване на вредоносния резултат, съгл. споразумение на РС Исперих по нохд
№ 377/ 2011 г. , ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба. Жалбоподателят излага доводи, че решението
е необосновано, тъй като съдът в противоречие
със събраните доказателства е приел степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от велосипедиста,
пострадал при ПТП и дължимото му обезщетение.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Моли
да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след
проверка на обжалвания акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите
положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и
препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има
предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото
писмени доказателства, че със Споразумение от 09.02.2012 година, постигнато по НОХД № 377/ 2011г. по
описа на РС – Исперих ответникът В.С.М. се е признал за виновен в
това, че на 18.08.2011г. в гр. Исперих, обл. Разград,
по ул. „Н. Й. Вапцаров” при управление на лек автомобил “Фиат Ритмо” с рег. № РР 1574 АМ със скорост от 10 км/ч е нарушил
правилата за движение: чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП “ Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП “Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства”; Чл. 20. ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” Ал.2. „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”;чл.25, ал.1 от ЗДвП “Водачът на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.” Чл.40,ал.1 от ЗДвП „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.” Ал.2”По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.” Чл.150а, ал.1 от ЗДвП „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.”;чл.123,
ал.1т.2 от ЗДвП “Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали
хора: буква “б”) да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на представител на МВР или на следствието; буква “в”) до
пристигането на представителя по буква “б”, съобразно необходимостта, да вземе
мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това
не представлява опасност за него; буква “г”) да не премества превозното
средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му
до идването на представителя на МВР, освен ако с него е необходимо да превози
до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне
на мястото на произшествието; буква “д”) да вземе мерки следите от
пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или
описване от компетентните служби.”, като е избягал от
местопроизшествието, с което по непредпазливост като независим съпричинител със С.Я.С.която при управлението на велосипед
“Лидер” е нарушила правилата за движение: чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП “ Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; Чл. 20. ал. 1 от
ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.” Ал 2. „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”, е причинил средна телесна повреда на С.Я.С.,
изразяваща се в „счупване на големия пищял на лявата подбедрица,
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник” с което е осъществил
от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.343, ал.3, предложение
последно, буква “а”, във вр. с ал.1 , буква “б” във вр. с чл.342 ал.1, от НК.
Предвид изложеното, безспорни са в случая наличието на средна телесна повреда
и отговорността на ответника - въззиваем за
обезщетяването на свързаните с нея вреди, предвид задължителната сила на
определението по нохд № 377/ 2011г. по описа на РС –
Исперих, съгл. чл. 413, ал. 3 във вр.
с ал. 2 от НПК. В този смисъл не следва да се разглежда
възражението на жалбоподателя, че основна причина за настъпване на ПТП се дължи
на поведението на пострадалата. Механизма на настъпване на ПТП е изяснен в хода на наказателното
производство, както и от заключението назначената в настоящото производство
пред районния съд съдебно-техническа експертиза. Същата е дала заключение, че непосредствено преди и по време
на възникване на ПТП, велосипедистката е имала неправилно от техническа гледна точка
поведение. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, след като е възприела опасността от
ПТП тя е следвало да намали скоростта си или да спре, при което тя би имала
техническа възможност да предотврати автопроизшествието.
В чл. 51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Принос
по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. В конкретния
случай, пострадалата преди настъпване на ПТП се е движела в дясната част на
ул. „Н. Вапцаров“, което е в съответствие с изискванията на чл. 80, т. 2 от
ЗДвП за движение на велосипедисти. Допринесла е за причиняване на вредоносния резултат дотолкова, че след като е възприела опасността от ПТП, е следвало да
намали скоростта си или да спре. Следвало е да прояви
по-голямо внимание и да забележи движението на автомобила и да се предпази.
При определяне на конкретния
процент съпричиняване обаче, следва да
се изхожда и от поведението на водача, който
е управлявал автомобила. Установява се, че не е
възприел пострадалата при предприемане на маневрата „движение назад“ и е
пресякъл траекторията на движение на велосипедистката, не е действал с необходимото внимание да наблюдава пътя
и да реагира, така, че от
маневрата му да не пострада
друг участник в движението. Поради това, според
съда, приносът на последния е по - голям от
този на пострадалата, така, както е определил и районният съд.
След настъпване на ПТП-то при ищцовото
дружество е заведена щета № 210128/06.06.2012 г. за
обезщетяване на пострадалата, тъй като ответникът нямал сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
управлявания от него автомобил. По тази щета Гаранционен фонд при условията на
1/2 съпричиняване на вредоносносния
резултат е изплатило на пълномощник на пострадалата сумата от 4
000 лева, тъй като е приел, че приносът на пострадалата е по-висок от
приетия от съда. На ищеца не може да бъде присъдена сума по-висока от
изплатената, като обезщетение на пострадалата, поради което иска е основателен
и доказан до предявения от него размер.
Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна. Обжалваното
решение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 68/
16. 02. 2018 г. по гр. д. №
525/ 2017 г. по описа на РС Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ