Р Е Ш Е Н И Е

№25

Разград

12.ХІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

22.Х.

На Година

публично

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.търговско

2018

№42

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №84/8.ІІІ.2018г. по грд №2943 по описа му за 2017г, състав на РРС е отхвърлил исковете, предявен в условията на обективното им кумулативно съединяване от „Водоснабдяване –Дунав“ЕООДД, ЕИК *********, гр.Разград против „РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК201147927, с.Сейдол, Разградска обл. , както следва:

1/На осн.чл.327ТЗ във вр0 с 43 НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи във вр. с 79 ЗЗД - за дължима му се в изпълнение на договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги цена в размер на 859,03лв. и

2/ на осн. чл.86 ЗЗД – дължими му се 67,05лв. в обезщетение за забава на главницата за периода 2.ІІІ.2017-8.ХІІ.2017г.

Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и като постановено при следните, съществени нарушения на процесуалните правила:

- по чл.142(2)ГПК - нарушено право на участие и защита в провелото се на 28.ІІ.2018г. първо и единствено заседание по делото, при своевременно депозирана от процесуалния представител на страната молба за отлагането му по обективни/метеорологични причини , препятстващи явяването му на насрочената за с.з. дата;

- по чл.143, ал.2 и ал.3 ГПК –лишаване на ищцовата страна от законово установената възможност да допълни и поясни исковата си молба, както да посочи и представи изисканите от съда, и свързани с твърденията й доказателства.

- по чл.140 ГПК- неясно и не следващо се от доклада очертаване на спорните, и подлежащи на доказване обстоятелства; неправилна квалификация на въведеното с отговора на ответника възражение по доказателствата като такова по чл. чл.193 ГПК и незаконосъобразност на предприетото в тази връзка изключване на приложените към молбата доказателства;

В законоустановения и предоставен му за това срок , ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор. С подаването му оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

По направените с жалбата доказателствени искания РОС констатира наличие на предпоставките по чл.266(3)ГПК за тяхната допустимост. Въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, с изготвянето на който, първоинстанционният съд е дал погрешна квалификация на въведеното в срока за отговор оспорване на приложените доказателства като такова по чл.193 и сл.ГПК. В отговора на ответника не се съдържа твърдение за неистинността на доказателствата, от което за съда да следва задължение за откриване на производство по чл.193 и сл.ГПК. Въведеното в срока за отговор възражение касае спора по същество. Въззивният съд намери дадената от първата инстанция квалификация на възражението за неправилна. В резултат, относно подлежащите на доказване факти, на страните са били дадени неточни указания и е допуснато неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Отчитайки горното като допуснати от първоинстанционния съд и отстраними от тази инстанция процесуални нарушения, в рамките на правомощията си по чл..266 ГПК и съгл. т.2 на Тълкувателно решение № 1/9 .ХІІ.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, РОС пристъпи към отстраняването им с нов доклад и допускане на предявените с жалбата док. искания.

В с.з., чрез процесуалния си представител - юриск.Георгиева, въззивникът заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания. Пледира за отмяна на решението и за постановяването на ново такова, с което съдът да уважи исковете като доказани по основание и размер. Претендира присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски.

В с.з., чрез законно представляващият го управител-г-н П. и процесуалния си представител по пълномощие –адв.Йорданов, дружеството-въззиваем оспорва основателността на предявените срещу него искове, твърдейки неизправност на въззивника в установените между тях търговски взаимоотношения, визирайки конкретно разпоредбата на чл.23 от Раздел ІІ на ОУ. Твърди недължимост на претендираната в изпълнение на договора главница, позовано на факта, че обекивиращата го фактура не му е предявявана за плащане и същата не е намерила отразяване в счетоводството му. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, РОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. В резултат на установените по горе и отстранени от тази инстанция процесуални нарушения, първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неговата необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.

В съвкупността си, относимо на заявените от страните становища, доказателствата по делото дават основание на съда в този му състав да приеме за установено от фактическа страна, че по силата на сключения между тях Договор №249/18.VІ.2013г. страните са установили търговски/облигационни правоотношения по търговска сделка за продажба/доставка на . В задължение на жалбоподателя, доказано доставчик и лицензиран оператор на В К услуги, законово и договорно е вменено: да доставя към търговския обект на въззиваемия вода за питейни и битови нужди; да поддържа в изправност водопрводните системи към обекта и да отчита потребеното за съответен период количество вода. В тази връзка е разпоредено правото и задължението му по осъществяване контрол върху съоръженията, включени в системата за доставка на услугата.

В качеството си на търговец-потребител на предоставяните от въззивника услуги, въззиваемият се е задължил: със заплащане цената на доставените му и изразходвани количества вода; да осигурява достъп на оторизираните при В и К длъжностни лица до съоръженията във връзка с отчитането на изразходваната вода, за контрола върху съоръжението, проверка на състоянието му и отстраняването на повреда.

Договорът между страните е сключен в съответствие с приети и публично известни ОУ на договорите за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги.

За страните не е спорно, че въззивникът е доставял вода към търговския обект на въззиваемия, за което по отношение на последния е открита и нарочна партида с абонатен №9020351.

Като свидетели по делото са разпитани служители на въззивника, които независимо един от друг заявяват, че водоснабдяването на с.Сейдол е разделено на три зони, чиито показания се отчитали ежеседмично. В началото на м.януари 2017г., електронно била отчетена разлика (в повече от обичайното) в разхода на вода за зоната, в която единственият регистриран търговски обект е собствения на въззиваемия хотел. По показания на ответниковите свидетели, по това време на годината в хотела нямало регистрирани посетители и не работел. Обектът се охранявал единствено от видеокамери.

Във връзка с отчетения преразход на водоползване, на 23.І.2017г. на свидетелите У., Х.и П. било възложено да установят мястото на проблема и да замерят изтеклото количество вода. При огледа на зоната установили, че пред хотела, в обхват на около 10 кв.м, дълбоката снежна покривка е разтопена от изтекло количество вода. Установили, че течът е от намиращите се в имота и ползващи хотела съоръжения - спукана тръба и препълнена с вода шахта за мръсната канализация . Категорични са, че водомерът на абоната е бил в изправност и че аварията е засечена в монтираните след водомера съоръжения. Свързали се с живеещите в селото близки на собственика и в тяхно присъствие замерили, че отчетеното по водомера на обекта количество вода е в размер на 343куб.м. Данните от проверката отразили в приложения като доказателство Констативен протокол №4015712/23.І.2017. В реквизит на протокола е отразено, че замерването е извършено в присъствие на св. С.П. Последният подписал протокола като представител на дружеството –въззиваем без възражения.

Протоколът, обективиращ фактическите изводи на представители на търговеца-водоснабдително дружество за измерените от СТЕ количества на разходвана от абоната към 23.І.2017г. вода, по смисъла на чл. 180 ГПК представлява частен свидетелстващ документ, който, подписан от потребителя и упълномощеното от него лице, удостоверява неизгодния за него факт за доставеното му и изразходвано количество вода, за което по правилото на чл.42 от Н - ба №4/19.ІХ.2004г. същият е длъжен да заплати договорената с доставчика цена в размер на 859,03лв. Последната е предявена за плащане с издадената от доставчика Ф.№1000246351/31.І. 2017г.

По делото не се твърди и не се доказват предприети от въззиваемия действия по оспорване на замереното и вмененото му за плащане количество вода.

В заключение, назначената по делото СТЕ констатира, че за процесния период по технически параметри дебита на процесното съоръжение е в порядъка на 661куб.м. Замереното от свидетелите количество от 343куб м. е съизмеримо с техническите параметри на съоръжението.

След проверка в счетоводствата на страните, назначената по делото СИЕ констатира, че процесната фактура е осчетоводена при въззивника, вписана е в дневника му за продажби и по същата е усвоен ДДС. Процесната фактура се сочи като издадена на основание Констативен протокол №4015712/23.І.2017. Плащане по фактурата не е извършвано.

При насрещна проверка в счетоводството на въззиваемия, СИЕ констатира, че в същата, осчетоводяване на фактури за дължими към въззивника плащания е извършвано до м.VІІ.2016г. Плащанията са извършвани на каса. Процесната фактура не е намерила счетоводно отразяване при въззиваемия. Съгласно предвиденото в чл.9 на сключения между страните Договор №249/8.VІ.2013г., плащането са е било дължимо в едномесечен срок от отчитане показанията на водомера.

В обобщение на изложеното до тук, от правна страна съдът приема предявеният на осн.чл.327 ТЗ главен иск за доказан по своето основание и размер.

При доказано настъпила към 2.ІІ.2017г. изискуемост на цената за изразходваното и неоспорено от потребителя количество вода, същият е изпаднал в забава, което го обвързва и с отговорността по чл.86 ЗЗД. Съобразявайки претендирания по иска период на забава като датиращ от 2.ІІІ.2017г. вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл.86ЗЗД на 67, 29лв. В тази връзка, предявеният в размер на 67,05лв. акцесорен иск се явява доказан по основание и размер.

Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а предявените от въззивника искове уважени в пълния им размер.

На осн.чл.78ГПК в полза на ищеца се следва присъждане на доказано направени пред двете инстанции разноски в размер на 565,00лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което по правилото на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.23 НБП, съобразявайки факта, че въззивното производство е проведено в повече от две с.з, съдът определя в размер на 250лв.

По изложените мотиви и в условията на чл.271ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №84/8.ІІІ.2018г. по грд №2943/ 2017г. по опис на РРС и вместо това ПОСТАНОВИ:

На осн.чл.327ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД ОСЪЖДА „РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК ********* с.Сейдол, Разградска обл. да заплати на „Водоснабдяване –Дунав“ЕООДД, ЕИК 826043778, гр.Разград сумата от 859,03лв.(осемстотин петдесет и девет лева и три стотинки), дължима се като цена на доставени му и изразходвани за времето от 11.VІІ.2016 до 23.І.2017г. 343 куб м вода, ведно със законна лихва, считано от 15.ХІІ.2017г. до окончателното им изплащане.

На осн.чл.86 ЗЗД ОСЪЖДА „РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК ******** с.Сейдол, Разградска обл. да заплати на „Водоснабдяване –Дунав“ЕООД, ЕИК ********, гр.Разград сумата от 67,05лв.(шестдесет и седем лева и пет стотинки) в обезщетение за забава на главницата за времето от 2.ІІІ.2017 до 8.ХІІ.2017г.

На осн.чл.78ГПК ОСЪЖДА „РЕАЛ АСИСТЪНС“ООД,ЕИК ******** с.Сейдол, Разградска обл. да заплати на „Водоснабдяване –Дунав“ЕООДД, ЕИК ********, гр.Разград разноски по делото в размер на 565,00лв. и 250,00лв. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, при повече от едно с.з.

Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, , ал.3, т.1 ГПК не подлежи на обжалване.

ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР