Р Е Ш Е Н И Е

10.VІІІ.2018

Разград

10

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

24.VІІ.

2018

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

М. Н.

Председател

Секретар:

2018

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

47

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производството по чл. 632 във вр. с чл.625 и сл. ТЗ.

Делото е образувано по молба вх. №1978/16.V.2018 г., подадена от „***“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** за обявяване на дружеството в несъстоятелност поради изпадането му в неплатежоспособност, при определена от съда начална дата на неплатежоспособността . В молбата се твърди, че дружеството не е в състояние да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки, изпълнителни дела и по държавни вземания към НАП. В условия на алтернативност поддържа искане за обявяване на дружеството в свръхзадълженост.

Към молбата се следва прилагане на: УАС; Счетоводни баланси към 16.V.2018г. и 31.ХІІ.2017; Отчет за приходи и разходи към 31.VІІ.2017г.; декларация за липса на активи; опис на пасиви към 16.V.2018; списък на кредитори към 16.V.2018; съобщение за наложен запор по изп.д.20187660400280 на ЧСИ рег.№766 и р-н на действие при ОС-Стара Загора; изп.лист от, издаден на 15.ІІІ.2018 по чгрд №395/2018 на РС- Стара Загора; Договор за инвестиционен кредит от 11.V.2012г. и Анекси към същия с №1/ 22.ХІ.2012г., №2/20.ІІІ.2013г, 03/18.V.2013, №4/17.ІХ.2013г. и №5/29.ХІ.2013г.; Удостоверение по чл.86ДОПК №240201800119806/19.ІV.2018г.; Протокол №П-03001718094228-073-001/31.V.2018г. на НАП; Банкова референция от 1.VІ.2018г. на „Райфайзенбанк България”ЕАД ; Решение №1125/26.VІ.2017 по адм.д. №858/2014 на АдмС Пловдив; Р.№4687/12.ІV.2018 по адм.д №8627/2017 на ВАС.

В с.з.чрез повереника си-адв.Роев, дружеството заявява, че поддържа молбата си и съответно на доказаните по делото обстоятелства, моли за обявяването му в несъстоятелност при хипотеза на чл.632, ал.1ТЗ поради липса на средства за покриване началните разноски в производството. Претендира начална дата на неплатежоспособност, считано от 12.ІV.2018г., обвързвайки същата с дата на влизане в сила на потвърдения с решение на ВАС Ревизионен акт №241303926/3.ХІІ.2013г., поправен с Рев.акт №1404499/14.ІІ.2014г.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на молителя , събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

По делото се явява безспорно установена, изискуемата се по отношение на молителя активна материално правна легитимация на търговец по см. на чл.607а ТЗ. Служебно извършена от съда справка по партидата му в ТР установи, че като едноличен собственик, управител и представляващ дружеството е вписано лицето П. Б. .

За установяване на икономическото състояние на дружеството по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Относимо към датата на депозираното от нея заключение, експертизата установява, че ответното дружество има ликвидни и изискуеми задължения в общ размер на 2 261 923,34лв. От които:

І Задължения от публично правен характер към НАП в размер на 1 610 022,34лв., включващи главници и лихви по ДДС, СО, глоби и неустойки.

ІІ По търговски сделки към 16.V.2018г., непогасените парични задължения са в размер на 651 901,11лв., включващи според експерта

1/ Към доставчик „В и К“ЕООД,Стара Загора - в размер на 1 023,01, от които вземане по главница в размер на 334,50лв. и за лихви в размер на 688,51лв. Вземанията са съдебно установени и за същите на 15.ІІІ.2018г. е издаден изп. л. по чгрд №395/2018 на РС-Стара Загора;

2/Към кредитодател „Райфайзенбанк(България)“ЕАД, гр.София- в размер на 21 418,29лв. – дължима в изпълнение на Договор за инвестиционен кредит от 11.V.2012г. и Анекси към същия с №1/ 22.ХІ.2012г., №2/20.ІІІ.2013г, 03/18.V.2013, №4/17.ІХ.2013г. и №5/29.ХІ.2013г. главница. Вземането по кредитния договор е обезпечено от П. Б., в качеството му на съзадължило се лице с внесена по см/ка на кредитора парична сума от 18 130,20лв. с вальор от 21.V.2018г.; В заключение вещото лице установява, че дружеството не е извършвало погашения по кредита. До дата на заключението, плащанията по кредита са извършвани от солидарно съзадължилият се като физическо лице - П. Б.. Последният е и едноличен собственик на дружеството. От реквизитите на приложения като доказателство ДИБК се следва за установено, че в условия на солидарна отговорност като съдлъжник, с погасяванията по кредита се е задължил и ЕТ“***- П. Б.“, собственост на едноличния собственик на капитала на „***“ЕООД, ЕИК***. Обстоятелство, поставящо по см. на §1 от ДР на ТЗ П. Б. и ЕТ“***-П. Б.“ в отношение на "свързани лица" с дружеството, чиято несъстоятелност е въведена в предмет на настоящото производство.

По делото е безспорно установено, че към дата на подадената от „***“ЕООД молба за обвяването му в несъстоятелност, кредитът не е погасен. ДИБК е сключен за срок до 20.ІХ.2018г. и относимо към дата на подадената от кредитополучателя „***“ЕООД молба по чл.625ТЗ, крайният падеж не е настъпил и вземането не е изискуемо. По делото не се твърди и не се доказва настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по ДИБК. До дата на подадената по реда на чл.625ТЗ молба няма данни за спиране на плащания по кредитния договор, имащ безспорно характер на търговска сделка.

3/ В заключение вещото лице е посочило като кредитор на дружеството и лицето П. Б. с вземане в размер на 629 459,81лв., до размера на които същото, в качеството си на солидарно съзадължило се физ.лице е извършило погашения на дължими по кредитния договор вноски. Общия размер на извършените от П. Б. погашения по ДИБК са осчетоводени в задължение на дружеството към него като физическо лице на 31.ІІІ.2018г. по сч. см/ка 499 “Други кредитори“; В основание за осчетоводяването му вещо лице констатира Протокол, подписан на 31.ІІІ.2018г. между физическото лице П. Б. и Дружеството, представлявано от едноличния си собственик- П. Б.

В съдържание на приложения като доказателство Протокол се установява волеизявено от дружеството извънсъдебно признание, че към дата на подписването му-31.ІІІ.2018г. дължи на П. Б., в качеството му на физическо лице общо 629 459,81лв., изчислени като сбор от сумата 303 144,57лв. – погасени от последното главници по кредитния договор и сумата от 326 315,24лв., за която в протокола е посочено, че представлява внесени до 3.Х.2016г. от физическото лице П. Б. допълнителни парични вноски по решение на П. Б., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „***“ЕООД.Съобразявайки датата на осчетоводяване на това „задължение“ на дружеството към П. Б., в заключение вещото лице приема,че на 1.ІV.2018г., в резултат на общо натрупалите се в размера на 2 261 923,34лв. задължения и доказано отрицателната величина на собствения му капитал, дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.

От доказателствата и служебно извършената проверка по партида на Дружеството в ТР се установява, че същото е регистрирано на 31.ХІІ.2006г. с учредителен капитал в размер на 5 000,00лв. Няма последващо извършени вписвания за промяна в размера на капитала.

По см. на чл. 1, ал.1, т.7 ТЗ Договорът за банков кредит е търговска сделка. С подписването му, за физическото лице П. Б. и ЕТ“ “В.-П. Б.“ , предвид качеството им на солидарно съзадължили се с кредитополучателя лица, произтичат директни задължения. Това е така, тъй като за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при договорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Отношенията между съдлъжниците, когато отговорността им към кредитора е договорена като солидарна, намират уредбата си в чл. 127, ал.2 ЗЗД. Съгласно цитираната норма: Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В практиката на ВКС се приема за последователно становището за оборимост, на установената в чл. 127, ал.1 от ЗЗД презумция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност, само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно(вж. реш.№ 232/12.VІІІ.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7488/2013 г. ІV г.о. ГК;реш.№ 2261/7.VІ.1983 г. на ВС по гр.д.№ 985/83 г. І г.о.; реш.№ 241/20.V.1988 г. на ВС по гр.д.№ 146/88 г. ІV г.о. и др.)

Логичното и систематично тълкуване на нормите, регламентиращи отношенията между солидарно задължилите се длъжници, предпоставя в право на този от тях, който е погасил дълга, да претендира от останалите онази част, с която е "надплатил" договореното му или презумиращо се по см. на чл. 127, ал.1 ЗЗД участие в дълга, само ако последният е доказано изцяло погасен. Ще рече, едва тогава, основано на принципа на неоснователното обогатяване, солидарно задължилото се физическо лице би могло да придобие качеството на кредитор по отношение на дружеството - кредитополучател.

Доколкото, по своята правна същност производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, то споровете за отделни вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдик Решението за откриване производство по несъстоятелност няма за предмет установяването със силата на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитор спрямо длъжника по несъстоятелността, но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на вземането, посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ, съдът следва да прецени наличието на търговски характер на вземането и неговата изискуемост.

В обобщение съдът намира, че относимо към дата на подадената от него молба за обявяването му в неплатежоспособност, дружеството не доказва качеството си на длъжник по изискуемо вземане, произтичащо от сключена с физическото лице П. Б. търговска сделка.

В заключение, назначената по делото СИЕ установява, че към дата на молбата за поставянето му в производство по несъстоятелност, дружеството е с нулев баланс, не притежава реално ДМА, КМА и финансови активи, в това число и краткосрочни вземания, позволяващи му да покрие задълженията си без да застраши интереса на някой от кредиторите си. Относимо към дата на подаване на молбата, видно и от изготвения към 19.ІІІV2018г. баланс, собственият му капитал е в отрицателна величина . До размера на 2хил. лв. има записан, но невнесен уставен капитал. Към 19.ІІІ.2018г. Дружеството не отчита наличност на собствени парични средства и движение на парични потоци.

Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост за ликвидност са със стойности значително под референтните такива, съответно от 0,99 1,0009: Коефициентът му за обща ликвидност е 0, при препоръчителна от 1 -1,2; коефициентите за бърза ликвидност е 0, при изискуем в порядъка на 1-1,2; коефициентът за абсолютна ликвидност е 0 , при изискуем от 0,5 до 0,7. Така установените от вещото лице коефициенти сочат на трайни и необратими финансови затруднения.

Началната дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се определи при съобразяване общото му икономическо състояние и момента на спиране на обслужване на задълженията му

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.1 и 3 ТЗ. Съдът приема, че молителят не е в състояние да плати частично или изцяло вземания на отделни свои кредитори. Поради това и следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Като начална дата на неплатежоспособността, съдът намира, че следва да се приеме 12.ІV.2018г. - датата на влизане в сила на Ревизионния акт, установяващ с категоричност размера и изискуемостта на вземанията от публичен характер.

Предвид установената липса на средства за покриване началните разноски в производството по несъстоятелността, с протоколно определение от провелото се на 24.VІІ.2018г. с.з., обявено с вписването му в ТР по партида на молителя на 30.VІІ.2018г. , на осн.чл.629б съдът предостави на

длъжника и неговите кредитори възможност да предплатят разноските по несъстоятелността, определени в размер на 3 000 лв. като същите са изрично предупредени и за последиците от невнасянето им. Това не е сторено нито от длъжника, нито от неговите кредитори, поради което съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал.1 ТЗ - т.е. длъжникът едновременно да се обяви в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.

Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ РОС

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА „***“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** в НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА неплатежоспособността – 12.ІV.2018г.(дванадесети април две хиляди и осемнадесета година.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „***“ЕООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в ***

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР НА ИМУЩЕСТВОТО на „***“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в ****

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „***“ЕООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление по търг.регистрация ***

ОБЯВЯВА „***“ЕООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** , В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ .

На ОСН.чл.1 ТЗ СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по т. д. № 47/2018 г. по описа на Разградски окръжен съд.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ, определена от съда в размер на 3000,00лв.(три хиляди лева)

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в *** да заплати на РОС ,за сметка на масата на несъстоятелността, държавна такса в размер на 250,00лв.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър съгласно чл. 622 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от Закона за търговския регистър за вписване в търговския регистър.

Решението, съгласно чл. 613а, ал. 1 от ТЗ подлежи на обжалване пред ВнАпС в седмичен срок от вписването му в търговския регистър, включително и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публично правно задължение, съгласно чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

ДЕЛОТО да се докладва на съдията-докладчик или при негово отсъствие на председателя на съда, респ. негов заместник, незабавно при постъпване на доказателства за внасяне на сумата за разноски по несъстоятелността, респ. - след изтичане на срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ (една година от вписване на решението), ако в този срок не е поискано неговото възобновяване по молба на длъжника или на кредитор.

След влизане на решението в сила, следва да се изготви официално заверен препис на част от книжата по делото, който да се изпрати на РРП за проверка по чл. 227б ал.2 НК и чл. 227д ал.1 във вр. с ал.3 НК .

Съдия –докладчик: