№ 22
град Разград, 12.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 18.09.2018 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Дияна Георгиева и с участието на прокурор
............ разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно търговско дело
№ 77 по описа за 2018 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 148 от 30.04.2018г. по гр.д № 2876/2017 по
опис на Районен съд – Разград съдът е осъдил "ВИВА - ИНЖЕНЕРИНГ - ПМ" ЕООД, ЕИК 200266088, със
седалище и адрес на управление гр.Разград, ул. Тимок № 7, вх. А, ет. 3, ап. 5,
с управител М.П.Б. ДА ЗАПЛАТИ на "СЕРВИЗ-КЛИМА"
ЕООД, ЕИК 148127250, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Аспарухово, ул. Кирил и Методий No 120, ет. 3, с управител Г.Г.А. сумата 2 400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ дължима сума по фактура № 0000001417/27.09.2016г. за
извършен ремонт на климатични системи, сумата 289,91лв. /двеста осемдесет и
девет лева и деветдесет и една стотинки/ законна лихва от 28.09.2016г. до
06.12.2017г., както и сумата 886лв. /осемстотин осемдесет и шест лева/ за
разноски.
Недоволен от решението е останал ответникът „ВИВА - ИНЖЕНЕРИНГ - ПМ" ЕООД,
който чрез пълномощника си адв. Невян Костов от АК – Разград, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК го обжалва при твърдения че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че ищецът не е установил, при условията
на пълно и главно доказване, че е извършил договорените ремонтни работи качествено
и ремонтираната климатична инсталация е в състояние да изпълнява
експлоатационното си предназначение след направения ремонт. Представената от
ищеца Фактура № 0000001417/27.09.2017г. на стойност 2 400 лв. с ДДС,
въпреки че е осчетоводена от ответника не достатъчно доказателство, че
договорените ремонтни работа са изпълнение в необходимото качество и приети от
ответника, за да възникне задължение за плащане по същата. Поддържа становището
си, че ответника е уведомил ищеца за обстоятелството, че след извършения ремонт
на климатичната инсталация на обекта е негодна за експлоатация и следва да
отстранят недостатъците и да извършат ремонта в необходимото качество
осигуряващо нормална работа на климатичната експлоатация. До настоящия момент
ищецът не е предприел действия за отстраняване на недостатъците на извършения
ремонт, поради което ответника счита, че не дължи плащане на некачествено
извършена работа. Искането към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционно решение и отхвърли исковите претенции. В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява
представител.
Въззиваемата страна "СЕРВИЗ-КЛИМА" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Христо
Тодоров Христов от АК – Варна, депозира
отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание,
при редовност в призоваването, за въззиваемата страна се явява пълномощника й
адв. Христо Тодоров Христов от АК –
Варна. Същият поддържа отговора на жалбата и излага допълнителни съображения.
Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав счита, че същото е правилно, като с оглед на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение
и по доводите във въззивната жалба излага следните съображения:
Пред първоинстанционият съд е била депозирана искова
молба от “Сервиз Клима” ЕООД гр.Разград, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове против „Вива Инженеринг - ПМ“ ЕООД гр.Разград, за
заплащане на сумата 2400лв. по фактура № 0000001417/27.09.2016г. за извършен
ремонт на климатични системи на осн. чл. 266, ал.1 във вр. с чл. 79, ал.1 във
вр. с чл. 288 ТЗ, както и сумата 289,91лв. мораторна лихва от 28.09.2016г. до 06.12.2017г.
/датата на депозиране на молбата/, на осн.чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1
ЗЗД. Претендира и разноски. Сочи, че по неформален договор от 26.09.2018г. с ответното
дружество, ищецът е извършил ремонт на климатична инсталация на търговски обект
в гр.Разград ул.“Стралджа“ №16. Страните се договорили заплащането на ремонта
да се извърши веднага след фактурирането му, но въпреки това до настоящия
момент ответното дружество не е заплатила на ищцовото дружество извършения
ремонт, на стойност 2400лв., обективиран във ф-ра №1417 от 27.09.2016г., която
е осчетоводена при ищеца и предадена на ответника. Ответника обаче не платил
сумата.
Ответникът намира иска за неоснователен. Твърди, че
между страните действително е сключен на 26.09.2016г. устен договор за ремонт
на климатична система на обекта му в гр.Разград. Твърди, че ищецът не е
извършил договорените ремонтни работи качествено и ремонтираната климатична
инсталация не е в състояние да изпълнява експлоатационното си предназначение
след некачествения ремонт. За договорената работа ищецът представил процесната
фактура, но предвид че договорените ремонтни работи не били изпълнени в
необходимото качество и приети от ответното дружество, плащане не било
извършено. Както, че ищецът е уведомен,
след извършения ремонт
климатичната инсталация на обекта е негодна за експлоатация и следва да
отстрани недостатъците и да извърши ремонта
качествено.
Първоинстанционният съд, за да уважи предявените
искове за главница и за мораторна лихва, взел в предвид, че представената фактура
е осчетоводена при ответника, отразена е като съществуващо задължение към
ищеца, и е отразена в справките декларации по ЗДДС на ответника, т.е. ответникът е ползвал
данъчен кредит по процесната фактура. Ето защо, първоинстанстанционният съд
приел, че ответникът е признал, че дължи
процесната сума посочена във фактурата.
По делото е безспорно, че между страните - ищецът като
изпълнител, а ответникът възложител на 26.09.2016г. е сключен договор за ремонт
на климатична инсталация в търговски обект на ответника в гр.Разград, ул.
Стралджа №16. След извършените ремонтни дейности ищецът издал фактура № 0000001417/27.09.2016г.
за сумата 2 400 лв. с ДДС, с получател ответното дружество и с основание
„Ремонт на климатични системи“, като в същата е посочена дата на плащане 27.09.2016г.
/л.7 РРС/.
Не се спори, че няма плащане по фактурата.
Единствения
спорен въпрос по делото е дали ответникът- възложител е приел работата.
От съдебно техническа експертиза, което и настоящия
състав на въззивния съд кредитира като компетентно изготвена, се установява, се
установява, че в обект магазин в гр.Разград ул. „Стралджа“ №1 са извършени
ремонтни дейности - монтирани 4 бр. нови платки във външните тела на
климатиците, с цел климатичната инсталация да работи на отопление през зимния
период. Сменен е компресора на един от климатиците /външно тяло/. Не може да се
констатира годна ли е климатичната инсталация за експлоатация след ремонта, тъй
като липсват документи по пуск и настройка на климатичната инсталация. В с.з.
пред първоинстанционният съд вещото лице обяснява, че следва да се извършат
контролни замервания дали работи климатичната инсталация в нормален режим, за
което се прави протокол за пуск, настройка и т.н. Такива не били издадени от
ищеца.
От приетата и неоспорена ССЕ която и настоящия състав
на въззивния съд кредитира като компетентно изготвена се установява, че
задължението на ответника спрямо ищеца въз основа на счетоводните записвания е
в размер на 2400 лв. Размерът на мораторната лихва за периода от 28.09.2016г.
до 08.12.2017г. е 291,92 лв. Фактура № 1417/27.09.2016г. отговаря на
изискванията на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството и представлява годен
първичен счетоводен документ. Същата е
осчетоводена в счетоводствата на страните. Включена е в справка декларация
по ДДС при ищеца, начисленият ДДС е платен на 14.10.2016г. Фактурата е отразена при ответника в дневник за покупки и е включена в
справка декларация по ДДС за м.септември
2016г., т.е. ползван данъчен кредит по процесната фактура.
Тъй като фактурата е осчетоводена при ответника като
съществуващо и непогасено задължение към ищеца, следва да се приеме, че в случая не е налице противопоставяне
веднага, като разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се прилага и относно приемането на извършената работа от страна на
възложителя и работата е приета, без забележки и установяване на некачествено
или частично изпълнение. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 18/04.04.2014 г., по т.дело № 24/2013 г.,
на ВКС, I т.о.,ТК, и
решение № 154 от 30.09.2013 г. по т.дело № 1263/2011 г., на ВКС, ІІ т.о., ТК.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника,
че извършеното от изпълнителя не е качествено или, че не е извършено в пълен
обем и което да обоснове освобождаване от задължението да се заплати
извършената работа. Съгласно чл. 258 и чл. 261, ал. 1 ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му
работа съгласно поръчката на възложителя в срок и качествено, така че да бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Ако при
извършване на работата изпълнителят се отклони от поръчката или ако изпълнената
работа има недостатъци, възложителят разполага с възможностите по чл. 265 ЗЗД, включително да иска съответно намаляване на
възнаграждението. За да запази правата си по чл. 265 ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да
прегледа извършената работа при предаването. Бездействието на възложителя и
пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си води до
неблагоприятни последици за него - при липса на възражение работата се счита за
приета. Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие
- реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие - одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително
съответства на възложеното с договора (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. на
ВКС по т.д. № 1056/2009 г. II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично
изявление, че изработеното е съобразено с договора, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия. В конкретния случай дори
извършената работа да не е приета изрично, достатъчни са конклудентни действия
за това, каквито в конкретния случай са налице и се изразяват и в
осчетоводяването на процесната фактура, с ДДС, вписаното задължение в
счетоводството на ответника за съществуващо и непогасено задължение за по
процесната фактура и включена в справка декларация по ДДС, т.е. ползване на
данъчен кредит по процесната фактура.
Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290
ГПК, Решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. дело N 2411/ 2014г. на ВКС т.о., ТК: С решения № 138/
17.10.2011 по т.д. № 728/ 2010г. на II ТО на ВКС, решение № 42/ 15.04.2010г. по
т.д. № 593/ 2009г. на II на ВКС, решение № 166/ 26.10.2010г. на II ТО на ВКС,
решение №№ 65/ 16.07.2012г. по т.д. № 333/ 2011г. на II ТО на ВКС и други е
прието, че ако фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество -
възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит,
е налице приемане от поръчващия
на фактически изпълнените работи.
Както е посочено и в постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 45 от 28.03.2014 г. по т.дело № 1882 /2013 г. на
ВКС I т.о., ТК, трайно установена е практиката на ВКС, че
фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях.
Така и постановеното по реда н ачл. 290 ГПК решение № 23 от 07.02.2011 г. по
т.д.№ 588/2010 г., ІІ т.о.
С оглед на което основателен и доказан е предявения
иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 400 лв. - незаплатено
дължимо възнаграждение по договор от 26.09.2016г. за ремонт на климатични системи.
По иска за
мораторна лихва от издаването на фактурите до предявяването на иска, на осн.
чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ.
Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение 07.11.2013 год. по т.д. № 1128/2012 год. на ВКС, І т.о., ТК,
фактурата „освен издадена в изпълнение на задълженията на доставчика на услуги по
ЗДДС, тя е изпратена на възложителя, поради което има действие на покана по
чл.84, ал.2 ЗЗД с последиците поставянето му в забава.”
Ето защо, основателен е и иска за присъждане на
мораторна лихва по процесната фактура, чийто размер не се оспорва, тъй като
ответникът е изпаднал в забава, след изтичането на срока за плащането посочен
във фактурата, на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Така законосъобразно първоинстанционият съд е осъдил
ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на паричното задължение за
главницата за периода -28.09.2016 г. до депозиране на исковата молба –
06.12.2016г., в размер на 289,91лв.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По
разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 550.00 лв.,
представлява реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 от 30.04.2018г. по гр.д №
2876/2017 по опис на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА "ВИВА
- ИНЖЕНЕРИНГ - ПМ" ЕООД, ЕИК 200266088, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, ул. Тимок № 7 , вх. А, ет. 3, ап. 5, с управител М.П.Б.
ДА ЗАПЛАТИ на "СЕРВИЗ-КЛИМА"
ЕООД, ЕИК 148127250, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Аспарухово
ул. Кирил и Методий No 120, ет. 3, с управител Г.Г.А. на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 550.00
лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.