Р Е Ш Е Н И Е

 

 

23А

 

 

гр. Разград, 08.11.2018 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 10.10.2018 година, в състав:

                                                                         съдия: Атанас Христов

при секретаря М Н като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 80/2018г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжника подадена от  "ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград, 7200, бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител П С И  - управител.

С молбата се моли за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ и свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Молителят твърди, че дружеството не е в състояние да изпълнява паричните си задължения към кредитори по търговски сделки – 113 205.46 лв., както и задължения към НАП за данъци и осигуровки съответно в размер на 29 000.00 лв. и 62 000.00 лв. Балансовата стойност на всички активи на дружеството възлиза на 40 848.30 лв.

Предвид изложеното молителят моли съда да открие производство по несъстоятелност на дружеството. Сочи, че не притежава средства за покриване разноските по производството несъстоятелността, поради и което се моли и за прекратява производството по несъстоятелност, на осн. чл. 632, ал.2 ТЗ

С молбата са представени писмени доказателства, както следва: Счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2017г. Счетоводна справка за задълженията и списък на кредиторите към 31.08.2018г., Списък на притежаваните активи на дружеството. Уведомление по чл. 78 ДОПК до ТД на НАП Варна.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, се явява пълномощника на молителя – адвокат Марин Радоев Маринов от АК – Разград. Поддържа молбата, като моли да се обяви неплатежоспособността,  съответно свръхзадължеността на молителя, с начална дата 17.07.2018г., когато са спрели плащанията на публичните задължения към НАП, съобразно заключението на вещото лице. Сочи, че молителят не разполага с достатъчно имущество, с което да се покрият първоначалните разноски по несъстоятелността.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника. По делото са приети като доказателства Счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2017г., Счетоводна справка за задълженията и списък на кредиторите към 31.08.2018г., Списък на притежаваните активи на дружеството. Уведомление по чл. 78 ДОПК до ТД на НАП Варна.

Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като търговско дружество.

Установяването на състоянието на неплатежоспособност на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че:

Задълженията  на длъжника са, както следва: към доставчици -113 988.20лв., към банки и финансови институции  - 56 122.95 лв., към държавата /НАП/ - 127 444.55 лв. Плащанията по гореописаните задължения се спрени на 13.08.2018г., което е датата на последното извършено плащане – 20 000 лв. плащане към „Ню Геймс“ АД с основание „лотарийни билети“. Отбелязано е, че за изследвания период 2014-2018 г., всички изчислени показатели и коефиценти са извън референтните граници и за дружеството може да се направи извод, че  финансовото- икономическото му състояние не е добро. Дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Коефициентите на ликвидност показват невъзможността на дружеството да покрива задълженият а си. За 2018г. и четирите коефициента показват почти нулева ликвидност, т.е. само при бързата ликвидност могат да се обезпечат едва 11% от текущите задължения. Коефициентът на финансова автономност дава ясна представа за това, че дружеството, във финансово отношение, е изцяло зависимо от кредиторите си, като собствения капитал заема за 2017г. едва 6% от пасива /задълженията/ и не може да обезпечава текущите разходи. Коефициента на задлъжнялост показва съотношението на пасива /задълженията/ към собствения капитал, т.е. за 2017г. пасивът е 16.44 пъти по голям от собствения капитал. При това съотношение не може да се реализира покриване на разходи, още по-малко на предстоящи такива. Счетоводната отчетност е водена редовно. Размерът на дълготрайни материални активи /ДМА/ е 9461.25 лв. по балансова стойност. Краткотрайни материални активи дружеството не притежава. В оборотната ведомост към 31.08.2018г. салдото по сч. с/ка 3041 /Стоки ШЕЛ/ и с/ка 3044 /Изпратени стоки/ е нулево, т.е. дружеството не притежава стоки, които не е изпратило такива на клиентите, за което да е издадена фактура. Финансовите активи са в размер на 692.36 лв. Това са парични средства в брой, които са отразени в оборотната ведомост по сч. с/ка 501 /каса лв./ Краткосрочните вземания са в размер на 12 570.35 лв. Плащанията по търговски сделки спират на 14.08.2018г., датата следваща последното плащане към доставчик – 13.08.2018г. Плащанията към държавния бюджет спират на 17.07.2018г., датата следваща последното плащане на данъчни задължения към ТД на НАП. Затрудненията на дружеството да плаща задълженията си към доставчици, държавен бюджет и заплати не са временно явление. Молителят не притежава достатъчно имущество и ликвидни активи, с които да покрие задълженията си към кредиторите, което е видно от коефициентите на ликвидност. Дълготрайните материални активи също са в незначителен размер /9 461.25 лв./, които не могат да покрият задълженията от 113 988.20 лв. към доставчици, задълженията към НАП – 127 444.55, неизплатени трудови възнаграждение – 2 159.63 лв. и дългосрочни задължения /заеми и кредити/ - 56 122.95 лв.

С оглед на така събраните доказателства и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че е налице обективна невъзможност дружеството да покрие задълженията си, свързани с търговската му дейност, което налага изводът, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност.

Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по несъстоятелност.

Съобразно чл. 742 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. По смисъла на цитираната разпоредбата под имущество следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността.

В производството по чл. 625 ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се прави чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на дружеството към този момент. С оглед данните по делото, дружеството е декапитализирано и е изцяло зависимо от кредиторите си, и към 17.07.2018г. имуществото на дружеството не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост на длъжника.

При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения – решение № ЗЗ/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. При съобразяване изложеното, съдът споделя становището на пълномощника на длъжника изразено в провелото се открито съдебно заседание, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си, произтичащи от търговска сделка към 17.07.2018 г., като това състояние е трайно и необратимо. По отношение началната дата на свръхзадълженост следва да се приеме също 17.07.2018 г., към която дата дружеството не е могло с наличното си имущество да покрие всичките си задължения към своите кредитори и собственият капитал на дружеството е декапитализиран. Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпадат, то следва да се открие производство по несъстоятелност на длъжника и на двете основания. В този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, І Т.О.

Предвид всичко изложено налице са всички предпоставки, които са визирани в закона и спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост.

По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са предплатени в указания от съда срок с протоколно определение по чл. 629б ТЗ от 10.10.2018г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

С оглед изхода на спора, молителят ще бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград държавна такса в размер на 250 лева, - държавна такса съгласно  чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и  

 

 

 

 както и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист на осн. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 405, ал.5 ГПК.

 

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200
бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител П
. С. И.  - управител, на основание чл. 630, ал.1, т.1 ТЗ във вр. с чл. 632, ал.1 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител П. С. И.  - управител – 17.07.2018 г., на основание чл. 630, ал.1, т.1 ТЗ във вр. с чл. 632, ал.1 ТЗ.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, на основание чл. 630, ал.1, т.2 ТЗ във вр. с чл. 632, ал.1 ТЗ.

НАЛАГА ОБЩ ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200
бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, на основание
чл. 632, ал.1 ТЗ.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200
бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, на основание
чл. 632, ал.1 ТЗ. 

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 80/2018 г. по описа на Окръжен съд - Разград, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.

УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на Окръжен съд – Разград необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), като в същия срок следва да депозират на Регистратурата на Окръжен съд- Разград вносния документ.

УКАЗВА на основание чл. 632, ал.4 ТЗ на „ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, че ако в 1 годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от Търговския регистър.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ПРЕМАКС-7" ЕООД, ЕИК 203181814, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200
бул. България No 21, вх. А, ап. 9, представител Пресианна Стойчева Иванова  - управител, ДА ЗАПЛАТИ по в полза на бюджета на съдебната власт сметка на Окръжен съд – Разград:

- сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса за молбата за обявяване на несъстоятелност, на осн. чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,

- сумата от 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 405, ал.5 ГПК.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Варна в 7-мо дневен срок от вписването в Търговския регистър на основание чл. 633, ал.1 във вр. с чл. 613а, ал.1 ТЗ и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, съгласно чл. 613а, ал.2 ТЗ.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ във вр. с чл. 633, ал.1 ТЗ.

 

                                                    съдия: