РЕШЕНИЕ

№ 27 / 22.11.2018г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: М.Найденов

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВТД № 104 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ел зем-Исперих“ЕООД, представляван от управителя А.С., подадена чрез пълномощник, против решение № 243 / 8.08.2018г., постановено по гр.д. № 1077 / 2017г. по описа на РС Исперих, с което в производство па чл.422 ГПК е прието за установено, че има парично задължение към „Агро финанс консулт“ЕООД в размер 945,21лв., представляващо наемна цена по договор за наем на земеделски земи за стопанската 2016/2017г.; неустойка в размер 945,21лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Като излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от „Агро финанс консулт“ЕООД, представляван от управителя Н.Т., подаден чрез пълномощник, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на районния съд.

Третото лице-помагач З.М.Ч. не е депозирал писмен отговор в предоставения му от съда срок.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 21.07.2016г. между страните по делото е сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на който „Агро финанс консулт“ЕООД е предоставил на „Ел зем-Исперих“ЕООД ползването на нива с площ 13,503дка, представляваща имот № 049008 в местността „Кьолджек в землището на с.Владимировци. Срокът на договора е уговорен на една година, считано от 1.10.2016г. до 30.09.2017г., за цена 945,21лв., платима в срок до 15.08.2016г. В чл.3 от договора е инкорпириран приемо-предавателен протокол, съгласно който наемателят е удостоверил, че е извършил оглед на имота, същият няма недостатъци, които да го правят негодни за ползване, съгласно предвиденото в договора предназначение и няма възражения по отношение на състояние, размер и недостатъци, препятстващи или ограничаващи възможността му за обичайна употреба. Страните са декларирали съгласието си, че имотът е предаден в надлежно състояние. Ответникът в писмения отговор е изложил твърдение, че когато впоследствие негови работници са отишли на място в имота, за да извършат селскостопански дейности, са установили, че по-голяма част от него вече е засята с трайни насаждения от друго лице, за което наемателят е уведомил устно наемодателя.

Пред първостепенния съд е представен договор за наем на земеделска земя № 4/25.05.2016г., сключен между Б.С.и третото лице-помагач З.М.Ч., с който наемодателят се е задължил да предостави на З.Ч. ползването на два имота, единият от които процесния, за срок от 1.10.2016г. до 1.10.2017г. От назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че З.Ч. е подал заявление с вх. № 17/13.06.2016г. в ОС“Земеделие“ Исперих, че ще ползва имота през стопанската 2017г. и в сайта на ДФ“Земеделие“ същият е регистриран като бенефициент, за което е получил субсидия. През стопанската 2016/2017г. имотът е бил засят със слънчоглед.

От заключението на вещото лице се установява още, че към дата на сключване на наемния договор между „Агро финанс консулт“ЕООД и „Ел зем-Исперих“ЕООД, наемодателят не е бил собственик на имота. Нивата е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.С.Н., един от които е Б.С., който е предоставил ползването на имота на третото лице-помагач З.Ч..

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е основателна. Установява се от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, че на 13.06.2016г., тоест в момент, предхождащ сключването на процесния договор за наем, третото лице-помагач З.Ч. е декларирал земята за ползване, а впоследствие, към 1.10.2016г., откогато са действали клаузите на сключения от него договор, е влязъл във владение на този имот, като го е засял с трайни насаждения. Тези действия той е предприел в изпълнение на сключения на 25.05.2016г. договор за наем на същия имот, който му е предоставен за ползване от един от собствениците на имота. Процесният договор за наем от 21.07.2016г. е сключен между страните по делото със срок на действие също от 1.10.2016г. Към датата на задействане на неговите клаузи обаче ответникът не е могъл да го ползва по предназначението му до края на срока на договора, поради засетите междувременно от третото лице-помагач насаждения.

Съгласно чл.230 ал.1 ЗЗД наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета. Т.е. тя трябва да служи на наемателя по предназначението, което е уговорено. Когато наемодателят е предоставил на наемателя ползването на недвижим имот без да знае, че преди сключване на договора имотът вече е отдаден под наем на третото лице-помагач по силата на друг договор за наем от един от собствениците на имота, не е налице виновно неизпълнение на задължение на наемодателя, което да представлява основание за разваляне на договора по негова вина по смисъла на чл.87 ал.1 ЗЗД. Съответно не е необходимо писмено предупреждение от наемателя по смисъла на тази разпоредба, на която съответства и чл.10 ал.1 от сключения договор – в случая не е налице посегателство от трето лице, а ползване на имота на валидно правно основание от З.Ч.. При установяване на обстоятелството, че преди сключване на договора за наем между „Агро финанс консулт“ЕООД и „Ел зем-Исперих“ЕООД е сключен договор за наем на същия имот между Б.С.и З.Ч., изпълнението на задълженията на наемодателя за предоставяне на недвижимия имот за ползване за срока на договора е станало обективно невъзможно. Невъзможността за ползване на имота занапред е основание за разваляне на договора по право съгласно чл.89 ал.1 ЗЗД. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение след сключването му, договорът се разваля по право, т. е. автоматично, без волеизявление на страните. Тъй като договорът е с продължително изпълнение, същият се разваля занапред и се погасяват правата и задълженията на двете страни.  От горното следва, че задължението на „Ел зем-Исперих“ЕООД за плащане се е погасило поради невъзможност за ползване на наетия недвижим имот, без да е било необходимо да изпраща писмено предупреждение до наемодателя за възникналото препятствие във връзка с ползване на имота. От неоснователността на главната претенция следва неоснователност и на акцесорната такава, претендирана като неустойка за неизпълнение на задължението за плащане и законна лихва от подаване на заявлението в съда. Решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. Следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските. Съгласно чл.78 ал.3 ГПК и предвид изхода от правния спор ищецът дължи на ответника направените разноски в двете инстанции. „Ел зем-Исперих“ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 400лв. за процесуално представителство пред първата инстанция и депозит за вещо лице в размер 180лв., т.е. общият размер на сторените разноски пред районния съд е 580лв. Във въззивното производство същият е внесъл ДТ за обжалване в размер 51лв. и е платил възнаграждение на адвокат в размер 200лв. Общият размер на деловодните разноски във въззивното производство са в размер 251лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ :

Отменя решение № 243 / 8.08.2018г., постановено по гр.д. № 1077 / 2017г. по описа на РС Исперих, като вместо това постановява:

Отхвърля иска, предявен от „Агро финанс консулт“ЕООД за приемане на установено, че „Ел зем-Исперих“ЕООД му дължи сума в общ размер 1 890,42лв., представляваща главница по задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от 21.07.2016г. за стопанската 2016/2017г. в размер 945,21лв. и неустойка в размер 945,21лв. за неизпълнение на задължението за плащане, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач З.М.Ч.

Осъжда „Агро финанс консулт“ЕООД да заплати на „Ел зем-Исперих“ЕООД сума в размер 580лв. за направени деловодни разноски пред районния съд и сума в размер 251лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ