ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ………./ 2.02.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На втори февруари, две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 154 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от З.С.М. против „Юробанк България“АД, с която се иска установяване на недължимост на сумата 30 000лв., представляваща част от цялата главница в размер 134 387,46 швейцарски франка по договор за банков кредит и анексите към него. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че между банката и трето лице „З.М.-07“ЕООД е сключен договор за банков кредит „Бизнес кредит“. Впоследствие банката е прехвърлила вземането си по кредита на трето лице. Последващо на цесията, между „Юробанк България“АД и „З.М.-07“ЕООД е сключен анекс към първоначалния договор, с който е въведен реда за погасяване на дълга. Със същия анекс ищцата е встъпила в дълга на „З.М.-07“ЕООД. Счита, че не дължи сумата 30 000лв., поради липса на предмет на договорното отношение за встъпване в дълг, което на това основание е нищожно. Ищцата се е позовала изрично на изборната местна подсъдност, регламентирана в чл.113 ГПК, обосновавайки се с обстоятелството, че е предявила иск на потребител и че същата е потребител на финансова услуга по смисъла на §13 т.1 в.в. с т.12 ДР ЗЗП, а заявената искова претенция има за предмет установяване на несъществуване на задължение по договор за банков кредит.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „Юробанк България“АД, представляван от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, в който прави възражение за местна неподсъдност на правния спор пред Окръжен съд Разград. Твърди, че седалището му е в гр.София и че няма регистрирани клонове в населени места извън този град, поради което и по правилото на чл.105 ГПК искът следва да бъде предявен пред съда по седалището му. Счита, че разпоредбата на чл.113 ГПК е неприложима, защото ищцата не е потребител на финансова услуга по смисъла на §13 т.1 в.в. с т.12 ДР ЗЗП. Прави искане делото да бъде прекратено пред ОС Разград и да бъде изпратено на компетентния съд в гр.София.

Възражението за местна неподсъдност на спора е предявено в срока по чл.119 ал.3 ГПК, поради което следва да бъде разгледано.

По същество отводът за неподсъдност е основателен. Общото правило на чл.108 ал.1 изр.1 ГПК предвижда, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. От служебна справка в Търговския регистър се установява, че ответната банка няма регистрирани клонове по смисъла на чл.17 ТЗ, поради което хипотезата на чл. 108 ал.1 изр. 2 ГПК не намира приложение.

От значение за повдигнатото възражение е въпросът за приложимост на

изборната подсъдност по чл.113 ГПК, на която ищцата се е позовала изрично в исковата молба, като твърди, че има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 в.в. с т.12 ДР ЗЗП.

В съдебната практика е даден отговор на въпроса за съдържанието на понятието иск на потребител и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК в смисъл, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството потребител по смисъла на §13 т.1 ДР ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Като се изхожда от тази практика, неприложимостта на изборната местна подсъдност в разглеждания случай почива на три основания.

На първо място, дефиницията на §13 т.1 ЗЗП определя за потребител всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги. Ищцата е встъпила в дълга на „З.М.-07“ЕООД и по силата на чл.101 ЗЗД е поела задълженията, които юридическото лице има към банката. Ползвател на финансовата услуга остава „З.М.-07“ЕООД. С договора за встъпване в дълг на ищцата З.М. не е предоставена финансова услуга, а е ангажирана нейната отговорност за погасяване на поетите от едноличното дружество с ограничена отговорност парични задължения. Следователно, ищцата не е ползвател на финансова услуга, по смисъла на §13 т.1 в.в. с т.12 ДР ЗЗП.

На второ място, дефиницията на §13 т.1 ЗЗП предполага предоставената услуга да не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, съответно физическото лице като страна по договора да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В исковата молба се твърди, че сключеният договор е за банков кредит „Бизнес кредит“. От съдържанието на представения договор – че е договорен продукт „Бизнес кредит“, че отпуснатите средства са за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, се налага извод, че договорът за банков кредит в настоящия случай няма характер на потребителски договор, а е отпуснат във връзка с търговската дейност на третото лице „З.М.-07“ЕООД и не изпълва съдържанието на §13 т.1 ЗЗП.

На трето място, иск на потребител е налице, когато ищецът търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. В случая, З.М. не се позовава на разпоредбите на специалните закони, които регламентират правата на потребителите в създадените договорни отношения. Нейната претенция се свежда до твърдението, че не дължи сумата 30 000лв., защото след сключване на първоначалния договор банката е прехвърлила вземането си на трето лице и договорното отношение за встъпване в дълг няма предмет, поради което е нищожно, т.е. позоваването е на общата разпоредба на чл.26 ал.2 ЗЗД.

Горните съображения водят до извод за основателност на възражението за местна неподсъдност. Производството пред ОС Разград следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, който е компетентен да се произнесе по останалите направени от ответника възражения и искания в писмения отговор.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по т.д. № 154 / 2017г. по описа на Окръжен съд Разград.

Изпраща делото на Софийски градски съд, който е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа повдигнатия правен спор.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: