О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

4. ІV.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

4. ІV.

закрито

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч. в.т.

2018

№22

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл. 420,ал.3 ГПК.

Делото е образувано по ч.ж.вх.№1172/31.І.2018г., подадена от З.С.М. чрез повереникът й-адв.М.К. против Определение №323/22. І.2018г. , с което, съдът в обрзуваното срещу нея заповедно производство по чгрд №2655 по опис на РРС за 2017г., е оставил без уважение молбата й за спиране изпълнението на постановената по същото заповед за незабавно изпълнение №4369/13.ХІ.2017г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Като аргумент в подкрепа на заявеното с нея твърдение за незаконосъобразност на обжалвания акт, страната сочи: несъобразяване на приложимата към дата на постановяване на определението нормативна уредба, визирайки разпоредбата чл. 420 ГПК, в сила до 1.ХІ.2017г.; несъобразяване с приложени към молбата доказателства, в подкрепа на твърдение за образувано по иск на жалбоподателката производство за установяване недействителността на облигационните отношения, установени между нея и взискателя „Юробанк България“АД ,ЕИК000694749 по Договор за банков кредит №BL22506/11.ХІ.2008 и Анекси към същия с №1/28.ІV.2011 и №2/26.ІІІ.2014г.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата се е възползвала от правото си на отговор и е оспорила същата като неоснователна. Моли за оставянето й без уважение поради законосъобразност, и обосноваността на обжалвания съдебен акт.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Релевираното с жалбата не сочи на основания за отмяна на атакуваното определение. Доводът за допуснато от първоинстанционния съд нарушение относно приложимата процесуална норма не намира опора в приложените по делото доказателства. На първо място, този довод се явява опроверган от фактическа страна, доколкото към дата на постановяване на обжалвания съдебен акт е в сила действащата разпоредба на чл.420 ГПК. Касае се за процесуална норма с действие занапред

На следващо място, даденото в жабата тълкувание на предвиденото в чл.420, ал.2 ГПК-преди и след изменението му, е правно неиздържано. И в двете си редакции, цитираната разпоредба поставя в основание за спирането на допуснатото незабавно изпълнение наличието на писмени доказателства, предпоставящи вероятната основателност на оспорващото вземането възражение. Като единствената разлика между двете редакции е в това, че според сега действащата норма, възможността за спиране на изпълнението се явява обусловена единствено от наличието на писмени доказателства, но не и дължими от длъжника действия по надлежното обезпечаване на оспореното вземане по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД.

Ч.гр.д.№2655/2017г. е било образувано на производство пред РРС по подадено от Юробанк България“АД ,ЕИК000694749 срещу ЕООД“З.М.“ и жалбоподателката заявление за незабавно изпълнение на парично задължение, поето в условия на солидарна отговорност по Договор за банков кредит №BL22506/11.ХІ.2008 и Анекси към същия с №1/28.ІV.2011 и №2/26.ІІІ.2014г. Към дата на заявлението заявителят е легитимирал кредиторовото си качество и на основание извършена към него цесия, за което длъжниците по договора са били надлежно уведомени на 11.Х.2017г. В съответствие с предвиденото в кредитния договор, констатирайки към 17.VІІІ.2017г. неизпълнение на насрещно поетите, с нарочно адресирана до тях нот. покана(вж.л.84) кредиторът обявява предсрочната изискуемост на договора и предоставя на длъжниците седмодневен срок за доброволното му изпълнение, считано от датата на връчване на нот. покана- удостоверена от нот.Р.Иванова на 11.Х.2017г.

Приемайки редовност на материализиращия вземането документ, както и че са изпълнение изискванията за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията, сезираният с производството по чл.417, ал.1, т.2 ГПК РРС разпорежда срещу длъжниците издаване на Заповед за незабавно изпълнение №4359/13.ХІ.2017г. и изпълнителен лист.

На основание издадените и ползващи се със силата на извънсъдебен изпълнителен титул актове, срещу длъжниците е образувано изп.д.№2017762040074 по опис на ЧСИ Д.Д., рег.№762 и р-н на действие при РОС.

Дължимото се на длъжниците връчване, на издадените срещу тях и подлежащи на принудително изпълнение актове, е било извършено с отправените им по изпълнителното дело покани за доброволно изпълнение. същата е връчена на жалбоподателката на 8.І.2018г. .

На 22.І.2018г. в регистратура на РРС е входирано възражение №758, с което жалбоподателката като длъжник в заповедното производство е реализирали предоставената й по см. на чл.414 ГПК процесуална възможност за оспорване на вземането по издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение. На същата дата, с молба вх.№760 е поискала и спиране на изпълнението при условията на чл.420 ГПК. Като в основание на искането си за спиране е въвела твърдения за недействителност на установените между нея и заявителя облигационни отношения по кредитния договор. В приложение на молбата си за спиране на изпълнението жалбоподателката не е ангажирала писмени доказателства, нито е удостоверила предприети по обезпечение на вземането действия по чл.180 и чл.181 ЗЗД.

Изложеното дотук се явява безспорно установено от приложените към делото доказателства. В съвкупността си същите установяват, че както възражението, така и молбата й за спиране на предприетите срещу нея изпълнителни действия, са подадени от жалбоподателката в предвидения за това срок.

Заповедното производство е уредено като такова за реализиране на безспорни притезания. То няма състезателен характер и до постановяване на позитивно произнасяне на иницииралото го заявление , същото се развива едностранно.

По делото са приложени извлечение от счетоводните книги на "Юробанк България" АД, Договор за банков кредит и анекси към същия, при което е видно, че документите въз основа на които се претендира изпълнението са от категорията на тези по чл. 417 ГПК и по конкретно сред изрично посочените в т. 2 на разпоредбата. Тъй като в заповедното производство законът не дава правомощия на съда да разглежда въпросите относно това дали претенцията е основателна или не, за длъжника е предвидена възможността по чл. 414 ГПК да възрази срещу така издадената заповед, както и тази по чл. 420 ГПК да поиска спиране на принудителното изпълнение. В разпоредба на чл. 420 ГПК обаче императивно се поставя изискването в хипотезите на чл. 417, т.1 - 8 ГПК спирането да е възможно, само ако кредиторът е надлежно обезпечен по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД или ако искането е подкрепено с "убедителни писмени доказателства".

В процесния случай по делото не е налице предвиденото в ал. 2 от чл. 420 ГПК условие, а именно искането за спиране да е подкрепено с "убедителни писмени доказателства". Представеното по делото доказателство за предявен от жалбоподателката против заявител иск за оспорване валидността на установените между тях отношение по кредитния договор, не представлява убедително писмено доказателство" по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, щото да обоснове основателността на искането й за спиране на принудителното изпълнение. Под "убедителни писмени доказателства" в разпоредбата на чл. 420, ал.2 ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер да могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение - т. е. да убедят съда, че изпълнението (изцяло или отчасти) не се дължи. Подаденият от нея иск за оспорване валидността на договора, не е акт, обосноваващ извод за несъществуване на вземането, производството по този иск е висящо и не е разрешено с влязъл в сила съдебен акт. За съда в заповедното производство не съществува възможност за спиране на изпълнението при хипотеза на чл.229 ГПК.

По делото няма доказателства и за това кредиторът-заявител да е обезпечен по чл. 180 и 181 ЗЗД, щото преценката за наличието на убедителни писмени доказателства да е само възможност, а не и задължение за съда.

Постановено в този смисъл определението на РРС е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.в.жалба вх.№1172/31.І.2018г., подадена от З.С.М. чрез повереникът й-адв.М.К. против Определение №323/22. І.2018г. , с което, съдът в образуваното срещу нея заповедно производство по чгрд №2655 по опис на РРС за 2017г., е оставил без уважение молбата й за спиране изпълнението на постановените по същото заповед за незабавно изпълнение №4369/13.ХІ.2017г. и изпълнителен лист.

Като непреграждащо хода на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.