О П
Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№… Разград
29. ІІІ.2018г. Разградски
окръжен
година Град
2018
съд
29.ІІІ. закрито
На Година
АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ДИЛЯНА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
2018 №30 Ч.в.
търговско
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.278 във вр. с чл.
274, ал.1, т.2 и чл. 121 от ГПК.
С Определение
№…/21.ХІІ.2017г., постановено по гр.д.№697 по описа му за 2017 и поправено
по реда на чл.247 ГПК с произнасяне в диспозитив с Определение №62/6.ІІ.2018г.,
състав на ИРС е оставил без уважение направеният му от ответника „Гаранционен
фонд София, с депозирано в срока на чл.131 ГПК възражение, отвод за местна подсъдност.
Недоволен от така
постановеното определение, Гаранционен фонд , София обжалва същото като
неправилно и несъответно на приложимия закон. Позовавайки се на твърденията, че
в случая от него се претендира застрахователно обезщетение при липса на
застрахователен договор, както и че не се касае за дължимо при деликт такова,
оспорва иска като пряко предявен от потребител на застрахователна услуга. На посочените
основания моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото с
указния за изпращането му по подсъдност на СРС като съд по седалището му, съгл. чл.108 ГПК.
В
законоустановения и предоставен им за това срок, насрещните по жалбата страни-С.Г.Г.
и Б.Ф. Шюкри, не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали
становище по нейната допустимост, и основателност.
Като прецени данните по делото, РОС намира следното:
Като подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна по следните
съображения:
С депозираната на 7.VІІІ.2017г. молба вх.№3040,
С.Г.Г. предявява срещу Гаранционен фонд , София иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени й на
18.VІІ.2015г. в гр.Исперих при ПТП, което
с вл. в сила съдебен акт е признато за
престъпление. Относимо на фактите, изложени
в обстоятелствена част на молбата й, ищцата е позовавла претендираната срещу ответника Гаранционен фонд , София застрахователна
отговорност на визираните в чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“КЗ предпоставки: плащане на обезщетение за вреди от
ПТП, причинено от Б.Ф. Шюкри при
управление на МПС, за което не е имало
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В
обстоятелствена част на исковата
претенция изрично е посочено, че същата
се
предявява след отказ на ответника да изплати на ищцата
заявена с молба вх.№24-00-9/11.І.2017г. щета рег.№210015/11.І.2017г.
С отговора си по
исковата молба, позовавайки се на чл. 108 от ГПК, според който искът се
предявява пред съда, в района на който е седалището му, ответното дружество е сезирало съда с възражение за местна подсъдност. Заявило е седалището си в гр.София и е оспорило наличието, на установени с ищцата
договорни отношения, от които да следва извод за качеството й на потребител на
предоставяни от него застрахователни услуги. Твърди, че фондът не е деликвент,
не е застраховател и че не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чужди задължение при наличие на
установени от закона предпоставки и при спазване на предвидените в КЗ процедурни
правила(чл.288, ал.7 и сл.КЗ/отм./).
Както исковата молба, така и отговорът на
ответника са депозирани по делото преди влизане в сила на измеменията по чл.115
ГПК, предвиждащи в право на ищеца по иск
за вреди от непозволено увреждане или по пряко предявим срещу застраховател
иск, избор на подсъдност, съответно –
пред съда по неговия постоянен и настоящ адрес или по местонастъпване на
застрахователното събитие.
С обжалваното определение ИРС е оставил без уважение направеният
му с възражението отвод за местна подсъдност, позовавайки се на действащата към
дата на постановяването му разпоредба на чл.115 ГПК и отчитайки, че е съд,
както по регистрирания от ищцата постоянен и настоящ адрес, така и по местоизвършване
на деликта, респ. местонастъпване на подлежащо на обезщетение застрахователно събитие.
Постановено в този
смисъл, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. За да
възприеме горното, взе предвид следното: връзката на едно дело с района на определен
съд - бил той районен или окръжен като първа инстанция, съставлява местната
подсъдност. Тя се определя от закона. Обща е подсъдността по чл. 105 ГПК.
Цитираната разпоредба свързва разглеждането на спора от този съд, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. В този смисъл като
правило е въведена и подсъдността на споровете срещу юридическите
лица(чл.108 ГПК).
В отклонение от нормите
на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, в разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от
ГПК е регламентирана факултативна местна подсъдност по иск за вреди от
непозволено увреждане, който ищецът може да предяви и по местоизвършването на
деянието. Действително касае се за претърпени от ищцата вреди, съставляващи по
своя характер непозволено увреждане. Отговорността
на ГФ обаче, не е деликтна, а има гаранционно – обезпечителен характер и
произтича непосредствено от закона, при наличието на изчерпателно посочените в
него материалноправни предпоставки (чл. 288 от КЗ – отм., респ. чл. 557 от действащия КЗ). Така, по отношение
на исковете, предявени срещу ГФ от определените в закона бенефициери не намира
приложение специалната изборна подсъдност по чл. 115, ал. 1 от ГПК, чието
приложно поле е ограничено до исковете, предявени от увредения срещу деликвента.
Предявяването на
исковете срещу ГФ не се подчинява и на новото правило на чл. 115, ал. 2 от ГПК
(обн. ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като с тях не се търси реализация на
отговорността на застрахователя. Това е така, защото ГФ не предоставя застрахователни
услуги, а осъществява възложената му от закона дейност по обезщетяване на
увредени лица, при липса на застрахователно покритие на отговорността на
причинителя на увреждането му. Отговорността на Гаранционния фонд за
обезщетяването им произтича пряко от специален закон – чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а " от КЗ
. Ангажирането й задължително предпоставя, претендираните до обезвреда
вреди да са причинени от ПТП и виновният
за него водач да няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.
Разпоредбата на чл. 115 от ГПК, в т.ч. и новата ал. 2 на разпоредбата – приета
ДВ бр.86/27. Х.2017 г. е неприложима, доколкото
тя касае преките искове на увредените лица срещу застрахователя.
По исковете на увредения
срещу ГФ е неприложима и изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК по настоящия
или постоянен адрес на потребителя . Според даденото в КЗ определение:
"Потребител на застрахователни услуги" е застрахованият, третото
ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице,
което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател
или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност”. В това си правно значение думата „потребител” е употребена и в процесуалната норма на чл.113 ГПК. В този
смисъл е и задължителната за съдилищата
практика, проведена с т.6, ТР№ 1/
23.ХІІ.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК.
Т.е. , качеството потребител се явява обусловено от наличие на
застрахователен договор. Изрично в исковата си молба ищцата е посочила, че в
случая автомобилът, причинил увреждащото я
ПТП, е без сключен застрахователен договор. Т.е.,
самата тя заявява факт, изключващ
качеството й на потребител по см. на чл.113 ГПК.
Водим от така изложеното
съдът намира, че искът, предявен срещу Гаранционен фонд за заплащане на застраховка „гражданска
отговорност“ не е пряк, по см. на чл.115 ГПК и разглеждането му се следва по
правилата на общата подсъдност по чл.
108, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Като съобрази размера на заявения с иска защитим интерес, РОС
намира, че местно и родово компетентен с
разглеждането му е Софийски районен съд .
Определението, с което ИРС
е оставил без уважение направеният му от ответника отвод за местна подсъдност,
следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.Производството по делото пред ИРС следва да се прекрати и
изпрати за разглеждане на родово и местно компетентния СРС.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №…/21.ХІІ.2017г.,
постановено по гр.д.№697/ 2017 по описа на ИРС,
поправено по реда на чл.247 ГПК с
произнасяне в диспозитив с Определение №62/6.ІІ.2018г., с което е оставено без
уважение възражението на Гаранционен фонд, гр.София за местна неподсъдност на спора пред Исперихски
районен съд и вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по грд №697/2017 по
описа на ИРС и
На осн.чл.108, ал.1 ГПК ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СРС.
Определението може да се
обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на Районен Съд – Исперих за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.