ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 27.04.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и седми април, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВТД № 39 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, представляван от изп.директори А.Д.и Н С., подадена чрез пълномощник, против разпореждане от 6.03.2018г., постановено по ч.гр.д. № 174 / 2018г. по описа на Районен съд Исперих, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК срещу Д.С.С. за заплащане на главница по договор за потребителски кредит в размер 2 275,45лв., договорна лихва в размер 336,39лв. за периода 25.10.2017г. – 26.12.2017г., обезщетение за забава в размер 96,66лв. за периода 25.10.2017г. – 13.02.2018г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и противоречащо на установената съдебна практика. Моли въззивния съд да го отмени и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д.С.С..

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и извърши преценка на извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка: районният съд е бил сезиран от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу Д.С.С., с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 7000325845, както следва: главница в размер 2 275,45лв., договорна лихва в размер 336,39лв. за периода 25.10.2017г. – 26.12.2017г., обезщетение за забава в размер 96,66лв. за периода 25.10.2017г. – 13.02.2018г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Заявителят е приложил извлечение от счетоводни книги, договор за потребителски кредит, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост и разписка от „Български пощи“ЕАД, в която е отбелязано, че получателят отсъства и е добавен ръкописен текст „чужбина“. Разписката е върната на дата 24.01.2018г. Уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост е съставено също през 2018г., видно от отбелязването върху него, което е извършено без посочване на датата. В изпълнение на задължението си по чл.411 ал.1 ГПК за проверка на местната подсъдност, районният съд е приложил справка от НБД“Население“, от която се установява, че постоянният адрес на длъжника е този, посочен в договора за кредит, а настоящият адрес е променен – длъжникът е в Германия от 28.02.2014г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че частната жалба е неоснователна, но по съображения, различни от изложените от районния съд. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отчел необходимостта от съобразяване с указанията на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл.60 ал.2 ЗКИ за изпълнение задължението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост чрез изпращане на уведомление до длъжника, като действието на предсрочната изискуемост е от достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника. Кредиторът – заявител е представил разписка на "Български пощи"ЕАД за изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника, в която доставчикът на пощенската услуга е отразил при търсене на адресата, че същият отсъства и е в чужбина. Тълкувайки отбелязването във връзка със справката от НБД“Население“, според която настоящият адрес е променен и длъжникът е в Германия от 28.02.2014г., въззивният съд приема, че последният е променил своя адрес и не е изпълнил задължението си за уведомяване на банката за нов адрес. При това положение следва да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, защото се предприети всички действия за неговото откриване, изискуеми с оглед принципите на дължимата грижа и добросъвестността – след като длъжникът е в чужбина, за кредитора не остава друга възможност за неговото издирване и връчване на уведомлението. Съгласно чл. 25.8. – 25.11. от договора за потребителски кредит, уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост следва да се приеме за получено от адресата.

При постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение обаче съдът дължи преценка и за наличието на съдържащите се в чл.411 ал.1 и 2 ГПК предпоставки. Съгласно чл.411 ал.2 т.4 ГПК, заповед не се издава, ако длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България. Прието бе по-горе, че длъжникът е променил настоящия си адрес, който от 28.02.2014г. е в Германия. Следователно, обичайното му местопребиваване не е в България и на това основание заповед не следва да бъде издадена.

Предвид горното, въпреки че не споделя мотивите на обжалваното разпореждане, въззивният съд приема, че съдебният акт е правилен като краен резултат и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение частната жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, представляван от изп.директори А.Д.и Н С., против разпореждане от 6.03.2018г., постановено по ч.гр.д. № 174 / 2018г. по описа на Районен съд Исперих

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.