ОПРЕДЕЛЕНИЕ№45

№ …….. / 02.07.2018г. Гр.Разград

Окръжен съд Разград

На втори юли, две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар:Н. Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Николова

ч.в.т.д. № 45 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е възражение от М.Т.М., съдебен адрес *** пред въззивния съд в качеството му на длъжник по ч.гр.д. №447/2017г. на РС-Разград., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №774 от 10.03.2017г. на РРС и изпълнителен лист от 20.04.2017г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Твърди, че е узнал за инициираното заповедно производство на 16.05.2018г. от работодателя си „Алуген“ ЕООД-гр. Пловдив по повод получено от него запорно съобщение, като е бил лишен от възможност да оспори вземането-предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която не му е връчена надлежно. Навежда доводи, че няма данни от кого е получена информация, че не обитава посочения от заявителя адрес, както и, че той не е посещаван трикратно от връчителя преди да пристъпи към залепване на уведомление, същевременно не е изчакан 14-дневният срок, в който длъжникът може да се яви и да получи книжата. Посочва, че входната врата на жилищния блок се е заключвала и съседите не са забелязали залепено съобщение от съда до него.

По делото не е депозиран писмен отговор от заявителя в законоустановения срок.

Разградският окръжен съд като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По ч.гр.д №447/2017г. на РС-Разград. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №774 от 10.03.2017г. на РРС, с която е разпоредено длъжникът М.Т.М. да заплати на „Блупойнт 2015“ ЕООД сумата от 199,61 лева главница по договор за телекомуникационни услуги, ведно със законната лихва начиная 08.03.2017г. до окончателното плащане, сумата от 70,22лв. изтекла мораторна лихва, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лева за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заявителят е посочил в заявлението за издаване на заповедта по чл.410 от ГПК като адрес на длъжника гр.Разград, ж.к. Освобождение, бл.42, ет.5, ап.10, който съвпада с постоянния и настоящия длъжник съгласно служебно извършената от заповедния съд справка от НБД „Население“. Видно от съобщенията, приложени по делото за връчване на посочената заповед, връчителят е отбелязал, че е посетил адреса на 15.03.2017г., но не е намерил адресата, като жилището е продадено преди четири години по сведения на новия собственик, който отказва да предостави имената си. С разпореждане от 16.03.2017г. съдията-докладчик по заповедното производство е указал на връчителя да залепи уведомление на адреса и да го пусне в пощенската кутия. На 21.03.2017г. връчителят е оформил съобщение за залепване на уведомление, като е отбелязал, че лицето не живее на посочения адрес и е залепил уведомление на входната врата, като е пуснал екземпляр от него и в пощенската кутия. РРС е приел връчването по чл.47 от ГПК за редовно и след изтичане на срока по чл.47 ал.2 ГПК на 04.04.2017г. е разпоредил издаването на изпълнителен лист с разпореждане от 20.04.2017г. по делото.

Пред РОС е представен договор за дарение, сключен с нотариален акт№135 по нот.дело№467/2013г. на нотариус с рег.№378, видно от който на 27.05.2013г. М.М. и Б. М.а са дарили на дъщеря си Н. М. свой недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Разград, ж.к. Освобождение, бл.42, ет.5, ап.10. От депозираните показания на свид. С. И. пред РОС, които следва да бъдат кредитирани, се установява, че през 2016г. М. се е преместил да работи и живее в гр. Пловдив. Свидетелят поддържа, че в имота в гр. Разград, който молителят е дарил на дъщеря си, има настанени близки. Свидетелства, че през ден-два е минавал пред блока, но не е виждал залепени съобщения. Обяснява, че входната врата се заключва, но има определено място за поставяне на съобщения. Не е имал достъп до пощенската кутия, която е вътре във входа.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд при наличието на някоя от алтернативно предвидените предпоставки, както следва: по т.1 когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, по т.2: когато заповедта за изпълнение не му е била връчена и в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Реп. България.

Възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Съдът намира обаче, че не е налице визираната от закона предпоставка в чл.423 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения:

В разглеждания случай е налице редовност на връчването с оглед разпоредбата на чл. 47 от ГПК, което е извършено при действието на старата редакция на разпоредбата, преди изменението й в бр. 63 от Държавен вестник от 2017г., в сила от 05.11.2017г. Според съдебната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о., ГК при получени сведения, че длъжникът не живее на адреса връчителят трябва да удостовери това в разписката, като няма смисъл да го посещава повече. Следователно след като връчителят е събрал данни, че длъжникът е напуснал адреса, което обстоятелство безспорно се установява чрез събраните гласни доказателства в настоящото производство, няма задължение за три последователни посещения на адреса в рамките на повече от месец. От показанията на разпитания по делото свидетел, който посочва, че не е имал достъп до пощенската кутия, не се опровергава официалната удостоверителна сила на извършеното отбелязване от връчителя, че е пуснал уведомление в нея. Видно от съобщението уведомлението е залепено на входната врата, а не на видно място до нея, като показанията на свидетеля са неконкретизирани по време относно обстоятелството кога точно е посещавал блока. По изложените съображения настоящият състав на РОС приема, че заповедта за изпълнение е била връчена надлежно на длъжника. Възраженията в първоначално депозираната пред РРС молба от 20.04.2018г., касаещи съществуването на вземанията, удостоверени в процесната заповед за изпълнение, са по съществото на спора, поради което не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани.

По изложените съображения РОС стига до извода за неоснователност на възражението и същото не следва да бъде прието.

Определението на въззивния съд, постановено в производство по чл.423 от ГПК е извън кръга на посочените вчл.274 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съгласно които процесуални разпоредби на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото или такива, за които това е изрично предвидено от закона, поради което настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ал.1 т.1 ГПК на М.Т.М., съдебен адрес *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №774 от 10.03.2017г. на РРС по ч.гр.д. №447/2017г. на РРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР