Определение по Търговско дело 49/2018г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.Разград, 04. 06. 2018 г.

Разградският окръжен съд в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.в. т. д. № 49 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК

Постъпила е Частна жалба от „Теленор България“ ЕАД против Определение № 822 от 26. 02. 2018 г. по гр. д. № 2046/ 2017 г. по описа на РС Разград, с което е оставена без уважение Молба вх. № 1380/ 06. 02. 2018 г. на „Теленор България“ ЕАД за изменение на Решение № 409/ 12. 01. 2018 г. по с. гр. дело в частта му за разноските в заповедното производство, като неоснователна. В жалбата се излагат доводи, че определението е незаконосъобразно, тъй като адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишено, предвид факта, че се дължи с ДДС.

Не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С Решение № 409/ 12. 01. 2018 г. по гр. д. № 2046/ 2017 г. по описа на РС Разград ответникът Н.О.Е. е осъден да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата общо 325 лв.разноски в заповедното производство, от които 25 лв. разноски за платена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като до пълния претендиран размер от 385 лв. искането за разноски е отхвърлено, предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. За да отхвърли молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта, досежно разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, с обжалваното определение съдът е приел, че дали адвокатът е регистриран по ЗДДС е без значение, релевантна при преценката на прекомерност е платената от клиента – страна по делото сума.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Според чл. 7, ал. 7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. е 300 лв. В случая материалният интерес е 906, 84 лв., т. е. под 1000 лв. и минималният размер на адв.възнаграждение не може да бъде по-малък от 300 лв. Без значение е, че съгл. ал.7 в заповедното производство възнаграждението се определя на половината от стойността на претендираната сума, нито пък фактическата и правна сложност, тъй като по т.1 на ал.2 от чл. 7 на Наредбата това е минимумът, под който няма как да се определи по-нисък размер на адв.възнаграждение. Когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно § 2а от ДР на Наредбата, върху определеното адвокатско възнаграждение, дължимо по Наредбата следва да се начисли и ДДС. Начислената сума за дължимия ДДС, който в случая е 60 лв., която страната е заплатила на адвоката, се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските по делото. В този смисъл е налице трайна съдебна практика. /Определение № 158 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2043/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 91 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1700/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 136 от 26.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 174/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 490 от 19.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1082/2016 г., II т. о., ТК, Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК и др./

С оглед на изложеното, въззивният съд в настоящия състав съд намира, че жалбата е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде изменено Решение № 409/ 12. 01. 2018 г. по гр. д. № 2046/ 2017 г. по описа на РС Разград в частта на направените разноски в заповедното производство.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 822 от 26. 02. 2018 г. по гр. д. № 2046/ 2017 г. по описа на РС Разград, с което е оставена без уважение молба вх. № 1380/ 06. 02. 2018 г. на „Теленор България“ ЕАД за изменение на Решение № 409/ 12. 01. 2018 г. по с. гр. дело в частта му за разноските, заплатени в заповедното производство, като неоснователна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 409/ 12. 01. 2018 г. по гр. д. № 2046/ 2017 г. по описа на РС Разград в частта, в която до пълния претендиран размер от 385 лв. искането на „Теленор България“ ЕАД за заплащане на разноски е отхвърлено на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, като ОСЪЖДА Н.О.Е. да заплати на „Теленор България“ ЕАД допълнително сумата 60 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.