О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№

град Разград, 04.06.2018г.

Разградски окръжен съд граждански състав

на четвърти юни две хиляди и осемнадемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: РАЯ ЙОНЧЕВА

Членове: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова ч. в. т. д. № 59 по описа на РОС за 2018г., за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба от „Свилекс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Мачин” №2, вх. „А“, ЕИК 116586683, представлявано от управителя Свилен Христов Иванов, срещу определение №1487 от 23.04.2018г. на РС-Разград, постановено по ч.гр.д.№689/2018г. на РРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от от „Социалинвест“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул. „Априлско въстание” № 23, срещу частния жалбоподател за заплащане на общата сума от 56 584, 71 лв., представлявяща стойността на дизелево гориво, чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите сметки на длъжника в: „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в български лева и в евро; „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД в български лева и в евро, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД в български лева и в евро, както и запор на следните МПС-а, собственост на „Свилекс“ ЕООД: товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „АКТРОС“ с рег. № РР 23-03 ВС, товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „АКТРОС“ с рег. № РР 70-77 ВС и Товарен автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“, модел „АКТРОС“, с рег. № РР 03-04 АХ. Недоволен от обжалваното определение е останал частния жалбоподател-ответник по молбата за обезпечение, който обжалва същото в срок. В частната жалба се развиват доводи за недопустимост на определението на РРС, като се сочи, че бъдещите искове са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, като обезпечението е следвало да бъде допуснато от ОС-Разград. На следващо място се излагат съображения, че наложените обезпечителни мерки са несъразмерни на обезпечителната нужда и застрахователната стойност на трите автомобила-предмет на наложения запор петкратно надвишава цената на исковете. Моли ОС-Разград да обезсили обжалваното определение, при условията на евентуалност да бъде частично отменено досежно допуснатите обезпечителни мерки, както и да прогласи нищожността на издадената обезпечителна заповед въз основа на обжалваното определение, тъй като в нея е посочен погрешно номера на частното гражданско дело, образувано пред РРС.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Социалинвест“ АД, в който счита частната жалба за неоснователна и моли да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъбразно.

Разградския окръжен съд, като взе предвид изложените в молбата твърдения и представените писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

РРС е сезиран с молба за обезпечение на бъдещи искове по реда на чл.390 от ГПК, в която молителят „Социалинвест“ АД е посочил, че възнамерява да предяви срещу ответника по молбата „Свилекс” ЕООД осем броя обективно кумулативно съединени искове за продажна цена в общ размер 56 584,71 лева по договори за търговска продажба на дизелово гориво, обективирани в 7 броя фактури, както следва фактура № 1100004201 от 31.10.2017 г. на стойност 4480,05лв.; фактура № 1100004210 от 30.11.2017 г. на стойност 12669,68лв ; фактура № 1100004254 от 31.12.2017 г. на стойност 6532,49лв.; фактура № 1100004291 от 31.12.2017 г. на стойност 679,84лв; фактура № 1100004307 от 31.01.2018 г. на стойност 13121,86лв.; фактура № 1100004345 от 28.02.2018 г.на стойност 6919,02лв.; фактура № 1100004372 от 31.03.2018 г. на стойност 10536,73лв. и фактура № 1100004389 от 16.04.2018 г. на стойност 1645,04лв.

С оглед изложените твърдения в молбата за обезпечение, следва да се приеме, че се касае за отдели искове, всеки от които с цена на иска под 25000 лева, които са подсъдни на районния съд като първа инстанция. Претенциите не могат да се квалифицират като такива, които се основават на един договор, тъй като няма изнесени данни от молителя в молбата за обезпечение за постигнато общо съгласие между страните преди отделните доставки по отношение на вида на стоката и цената. Липсата на писмен договор, уреждащ отношенията между продавача и купувача и липсата на позоваване от страна на молителя на трайни търговски отношения между тях, дава основание всяка доставка да се счита за отделно продажно правоотношение, което е предмет на отделен иск.

По изложените съображения обжалваното определение е допустимо, като обезпечението е допуснато от родово компетентния съд съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 от ГПК.

РОС счете за неоснователно поддържаното оплакване в частната жалба е ,че стойността на трите МПС, предмет на наложения запор надхвърля многократно исковите претенции на молителя.

Първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещите искове до размер на 56584,71 лв. Възражението, че стойността само на един от запорираните общо 3 автомоббила е достатъчна , за да обезпечи цената на исковете не може да бъде споделено.

Частният жалбоподател в настоящото производство не е ангажирал каквито и да е доказателства в подкрепа на възражението си за прекомерност на допуснатото обезпечение.

Единствената установена величина по делото е застрахователната стойност, но няма ангажирани доказателства каква е актуалната им пазарна стойност. Тежестта за доказване на обстоятелството, че допуснатото обезпечение се явява прекомерно е върху частния жалбоподател и последният не би могъл успешно да докаже възражението си за свръхобезпеченост при липсата на доказателства за актуалната пазарна стойност на всеки един от трите автомобила. Последната може да се определи единствено с помощта на специализирана авто-техническа оценъчна експертиза, назначаването на каквато частният жалбоподател не е поискал. От своя страна застрахователната стойност е величина, различна от пазарната стойност на автомобилите и се определя в рамките на застрахователния договор сключен между страните. Тя не може да служи дори за ориентир за реалната пазарна стойност. Застрахователната стойност на предлаганото МПС няма общо с реалната пазарна стойност на същото, неустановена от частния жалбоподател, както и с ликвидността му, възможността за бърза продажба и събиране на евентуално присъденото вземане, т.к. е обусловено от техническото състояние на автомобила, както и пазарната конюнктура.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на кредитора служи за удовлетворяване на неговите кредитори. Молителят не може да бъде задължен да избира имущество от патримониума на длъжника, което да съответства точно на цената на бъдещите искове. Несъразмерността между обезпечаваната претенция и стойността на запорираните движими вещи сама по себе си, не съставлява пречка за допускане на обезпечителните мерки. Това е така, тъй като е налице поредност в наложените обезпечителни мерки, която следва да бъде съобразена от съдебния изпълнител, като обезпечението е допуснато само до размера на бъдещите искове. В случай, че са налични парични суми в размер на цената на бъдещите искове по първата запорирана банкова сметка, *** изпълнение по наложените запори по останалите допуснати обезпечителни мерки. Самото действие на запора настъпва по отношение на сметката, в която има достатъчна наличност, в тази поредност, която е посочена от молителя в молбата за допускане на обезпечение, която е възпроизведена в диспозитива на съдебния акт при налагането на обезпечителните мерки и за която съдебният изпълнител служебно следва да следи. Поради това, независимо, че в определението си съдът е посочил, че запорът е върху всички банкови сметки и върху трите автомобила на длъжника до сумата от 56 584,71лв., то това не означава, че при успешно прилагане на предходните обезпечителни мерки в посочената задължителна поредност, да бъде налаган запор от съдебния изпълнител и по отношение на останалите сметки или автомобили на длъжника.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като частната жалба следва да се остави без уважение.

Що се касае до искането за прогласяване нищожност на издадената обезпечителна заповед, същото е неоснователно. Касае се за очевидна фактическа грешка, допусната от районния съд относно изписване номера на делото, като вместо 689 погрешно е посочен номер690.След връщане на делото компетентният районен съд следва да се произнесе по искането, като го разгледа за поправка на очевидна фактическа грешка като молба по реда на чл. 247 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Свилекс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Мачин” №2, вх. „А“, ЕИК 116586683, представлявано от управителя С. Х. И. срещу определение №1487 от 23.04.2018г. на РС-Разград, постановено по ч.гр.д.№689/2018г. на РРС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.