О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Разград, 19.06.2018 г.

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова търговско дело N 61 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от СЛРД „Сокол“, със седалище гр. Кубрат, съдебен адрес гр. Разград, пл. Момина чешма, кино Димитър Благоев, етаж 2, стая 2, адв. Милена Найденова, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника ЕТ „АЗА Руси Русев-Георги Георгиев“, със седалище гр. Кубрат, да опразни следния недвижим имот-търговски обект-ловна хижа-ресторант „Колибите“, ведно с извършените подобрения в УПИ VI, кв.27 по ПУП на гр. Кубрат, ул. Паркова№1, които са предмет на прекратен договор за наем, сключен на 10.05.2010г. между страните и изменен с анекс от 04.05.2015г., сключен между страните, като му предаде владението върху описания по-горе недвижим имот, да заплати сумата от 24 641,33 лева, представляваща сборна главница за наемна цена за периода 01.01.2015г.- 28.02.2018г., сумата от 2633,44 лева – изтекла сборна мораторна лихва върху наемната цена, както и сумата от 5250 лева, представляваща обезщетение за ползване на наетата недвижима вещ след прекратяване на договора за наем за периода 01.03.2018г.-15.06.2018г.

Предявеният иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на процесния имот след прекратяването на процесното наемно правоотношение между страните е оценяем. Цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и е в размер на наема за една година /в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК/ на ВКС, като наемът за една година съгласно последното изменение на наемното правоотношение с анекса от 04.05.2018г., възлиза на сумата 4320 лв., представляваща цената на иска. По отношение останалите кумулативно съединени искове за наемна цена по чл.232, ал.2 от ЗЗД , за изтекли мораторни лихви по чл.86 от ЗЗД и за обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, всеки от тях е също с цена на иска под 25000лева, което обуславя родовата подсъдност на районния съд.

Предвид обстоятелството, че цената на всеки един от предявените искове е под 25 000 лева, на основание чл.104 т.4 ГПК, делото не е родово подсъдно на окръжния съд, а на районен съд. Родовата подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно.

С оглед гореизложеното съдът намира, че на основание чл.118 ал.1 от ГПК, настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се изпрати на РС-Кубрат по компетентност.

Така мотивиран и на основание чл.118 ал.2 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 61/2018 год. по описа на РОС.

ИЗПРАЩА търговско дело № 61/2018 год. по описа на РОС по подсъдност на РС-Кубрат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: