ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 09.07.2018г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На девети юли, две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ЧВТД № 66 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ №19 представлявано от В.М.С. – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор, чрез пълномощника им А.А.М.– старши юрисконсулт на „Банка ДСК“ ЕАД – регионален център Велико Търново, против разпореждане от 15.06.2018 г., постановено по ч.гр.д № 454 / 2018 г. по описа на Районен съд Исперих, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 ГПК, срещу А.Р.Ш., ЕГН **********,***, за заплащане на главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2017 г. в размер на 962,27 лв., договорна лихва в размер на 7,59 лв., обезщетение за забава в размер на 0,13 лв., дължими такси в размер на 105,27 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със закона. Частният жалбоподател счита, че са налице всички предпоставки по чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на А.Р.Ш. и, че Заповедният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, при наличието на посочен в заявлението постоянен адрес на длъжника, който е на територията на Р. България. Намира, че районен съд Исперих е постановил своето разпореждане в противоречие със задължителната практика, обективирана в т.3б от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане, да върне делото на районния съд и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против А.Р.Ш..

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и направи преценка на извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка:

Районният съд е бил сезиран от „Банка ДСК“ ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу А.Р.Ш., с предмет вземания, произтичащи от предоставен банков кредит по силата на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2017 г., както следва: главница в размер 962,27 лв., договорна лихва в размер 7,59 лв. за периода от 11.05.2017 г. до 22.05.2018 г., обезщетение за забава в размер на 0,13 лв., дължими такси в размер на 105,27 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.05.2018 г. до окончателното изплащане, както и 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е приложил извлечение от счетоводни книги, договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2017 г., придружително писмо с изх. №5017 / 03.04.2018 г. от ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС – Разград, ведно с покана-уведомление за настъпила предсрочна изискуемост издадено на 07.02.2018 г. и връчено на 03.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК и уведомление, в което е отбелязано, че получателят е потърсен на постоянния си адрес: гр. Исперих, ж.к. „Васил Априлов“ №5, вх.В, ет.5, ап.13, на три дата – 12.02.2018 г, 24.02.2018 г. и 19.03.2018 г. и по сведения на съседи, А.Р.Ш. от около 20 години не пребивавал на адреса, като жилището имало нови собственици и по техни данни получателят пребивава в Р. Турция. В изпълнение на задължението си по чл.411 ал.1 ГПК за проверка на местната подсъдност, районният съд е приложил справка от НБД “Население“, от която се установява, че постоянният адрес на длъжника е този, посочен в договора за кредит, а настоящият му адрес от25.07.2005 г. е в Р. Турция, като последният не е отразен в самия договор.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. В конкретния случай частната жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Поради това, е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, но по съображения, различни от изложените от районния съд.

Според чл. 411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

По отношение на възражението на частния жалбоподател, че обстоятелството по чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК може да бъде установени едва след издаването на заповедта за незабавно изпълнение, настоящият съдебен състав намира същото за основателно.

Съгласно т.3б от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено от ОСГТК на ВКС, преди да издаде заповедта съдът не може да провери всички предпоставки за издаването й. Когато издава заповедта, съдът не разполага и не може да изисква от заявителя информация за регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника, а и не всеки регистриран постоянен адрес е "местожителство". Съдът издава заповед за изпълнение след като се увери, че заявлението е редовно и претендираното вземане е в приложното поле на чл. 410, ал.1 ГПК, както и че искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави. Наличието на постоянен адрес или седалище, както и на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България може да бъде установено едва след издаването на заповедта - при нейното връчване и ако установи надлежно, отсъствието на която и да е от предпоставките на чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, съдът е длъжен да обезсили издадената заповед. По изложените съображения, заповедният съд неправилно е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, позовавайки се на обстоятелството, че обичайното пребиваване на длъжника А.Р.Ш. е в Р. Турция, изхождайки от изисканата и приложената по делото справка от НБД „Население“, от която се установява, че настоящият адрес на длъжника е в Р. Турция, както и от изпратеното от ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС – Разград уведомление, в което е отбелязано, че А.Р.Ш. от около 20 години не пребивавал на адреса, като жилището имало нови собственици и по техни данни получателят пребивавал в Р. Турция.

На второ място, постоянен адрес в страната по смисъла на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК могат да имат само местните лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България по чл. 411, ал.2, т.4 от ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически и юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в чл. 411, ал.2, т.3 или т.4 от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по териториален признак. Това произтича и от възможността, при наличието на обичайно местопребиваване в страната, принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение срещу физическото лице да се проведе на територията на страната от съответните за това органи. В този смисъл е определение № 547/22.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1355/2013 г., ІІ ТО.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд не е отчел необходимостта от съобразяване с указанията на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл.60 ал.2 ЗКИ за изпълнение задължението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост чрез изпращане на уведомление до длъжника, като действието на предсрочната изискуемост е от достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника. Кредиторът – заявител е представил на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, с район на действие ОС – Разград, уведомление за предсрочна изискуемост с изх.№07-20-00545/07.02.2018 г. адресирано до длъжника, в което е отразено, че е връчено на 03.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради причината, че длъжникът не живее на посочения постоянен адрес, а се намира в Р. Турция. В договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2017 г. е посочен постоянния адрес на длъжника - гр. Исперих, ж.к. „Васил Априлов“ №5, вх.В, ет.5, ап.13, който е посещаван три пъти от призовкаря, за да може да бъде връчено уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането. В процесния договор е посочен също и адрес за кореспонденция – гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ №152, вх.2, ет.2, които не е посещаван.

За да се приеме, че кредиторът е положил дължимата грижа на добрия търговец за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост, не е достатъчно изпращане на уведомление само и единствено на постоянния адрес на длъжника посочен в договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2017 г., но е следвало да бъде изпратено уведомление и на адреса за кореспонденция посочен в самия договор, което в пълна степен щеше да гарантира неговите права и обезпечава възможността изявлението на кредитора да „достигне” до него. В същия смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С-327/17.11.2011г., а именно: „Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността”.

При това положение следва да се приеме, че кредиторът не е положил дължимата грижа за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, защото не са предприети всички действия за неговото откриване, изискуеми с оглед принципите на дължимата грижа и добросъвестността – след като длъжникът е посочил адрес за кореспонденция в гр. Русе, кредиторът е следвало да направи опит да връчи уведомлението и на този адрес.

Предвид горното, въпреки че не споделя мотивите на обжалваното разпореждане, въззивният съд приема, че съдебният акт е правилен като краен резултат и частната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, подлежащото на изпълнение вземане на частния жалбоподател „Банка ДСК“ ЕАД, срещу длъжника А.Р.Ш., не е изискуемо, поради което не са налице условията по чл. 418 от ГПК за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по отношение на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15.06.2018 г., постановено по ч.гр.д № 454 / 2018 г.по описа на Районен съд Исперих., с което е оставено без уважение заявлението на "Банка ДСК " ЕАД гр. София за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А.Р.Ш., по реда на чл. 417, т. 2 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.