О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

08.08.2018г.   гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на 08.08.2018г., в състав:

 Председател: Рая Йончева             

 Членове: Атанас Христов

 Ангел Ташев

като изслуша докладваното от съдията А. Хр. въззивно ч.т.д.№ 74 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.278, ал.1 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 и с чл.130 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2453 от 10.07.2018г. на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори А.Ч.Д.и В.А.Г., действащи чрез пълномощник-юрисконсулт С.Р.Р.против определение от 14.06.2018г. по гр.д. № 124/2018г. на Районен съд – Исперих, в частта му с която, на осн. чл. 130 ГПК съдът е ПРЕКРАТИЛ съдебното производство по гр.д.№ 124/2018г. на РС-гр.Исперих, В ЧАСТТА на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, за осъждане на ответника М.М.С., ЕГН-********** ***, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 4000393199 от 24.10.2016г., да заплати на ЕАД “ТИ БИ АЙ БАНК”, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори А.Ч.Д.и В.А.Г., в качеството на Кредитодател по договора, сумата в общ размер на 2 512.44 (две хиляди петстотин и дванадесет лева и 44 ст) лева, включваща: 2 384.15 (две хиляди триста осемдесет и четири лева и 15 ст) лева - главница, 128.29 (сто двадесет и осем лева и 29 ст) лева – договорна лихва за периода от 25.01.2017г. до 25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението, поради НЕДОПУСТИМОСТ .

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Счита, че съдът следва да разгледа първо юридическия състав на главния иск, а след това на евентуалния, тъй като правопораждащите юридически факти на двете претенции са различни. Посочва, че основанието на заявената с установителния иск претенция произтича от предсрочната изискуемост, настъпила преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, докато предявеният осъдителен иск се основава на предсрочна изискуемост, настъпила в момента на получаване на исковата молба от ответника. Претендира присъждане на разноски в размер на 15.00 лв., представляващи заплатена държавна такса за подаване на частната жалба.

Възможността за писмен отговор по частната жалба от М.М.С., ответник по предявения иск, изключва предвиденото в чл. 130, изр. 2 ГПК. Така и постановеното в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Определение № 200 от 8.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1669/2018 г., III г. о., ГК, както и Определение № 168 от 21.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2824/2017 г., I г. о., ГК.

Разградският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на първоинстанционен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна поради следното:

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционият съд е приел, че е недопустимо съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление, тъй като двата иска – установителният по реда по чл. 422 ГПК и осъдителният, се основават на едно и също основание – договор за банков кредит, като е налице пълен идентитет на претендираните вземания – главница и лихва, поради което са неприложими разрешенията, дадени в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл.422 ГПК с предмет едни и същите вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпъленние и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента – преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение №387/24.07.2017 по дело №1369/2017 на ВКС, ТК, I т.о. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 139/5.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на І ТО на ВКС.

Поради гореизложеното, в обжалваната му част определението следва да бъде отменено като неправилно. 

По разноските.

С оглед изхода на делото, М.М.С. следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател сумата от 15.00 лв. представляваща заплатена държавна такса за подаване на частната жалба, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, Разградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение от 14.06.2018г. по гр.д. № 124/2018г. на Районен съд – Исперих, в ЧАСТТА му с която, на осн. чл. 130 ГПК, съдът е ПРЕКРАТИЛ като недопустимо съдебното производство по гр.д.№ 124/2018г. на РС-гр.Исперих, В ЧАСТТА на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, за осъждане на ответника М.М.С., ЕГН-********** ***, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 4000393199 от 24.10.2016г., да заплати на ЕАД “ТИ БИ АЙ БАНК”, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори А.Ч.Д.и В.А.Г., в качеството на Кредитодател по договора, сумата в общ размер на 2 512.44 (две хиляди петстотин и дванадесет лева и 44 ст) лева, включваща: 2 384.15 (две хиляди триста осемдесет и четири лева и 15 ст) лева - главница, 128.29 (сто двадесет и осем лева и 29 ст) лева – договорна лихва за периода от 25.01.2017г. до 25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН-********** *** да ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано заедно от изпълнителни директори А.Ч.Д.и В.А.Г. сумата от 15.00 лв. /петнадесет лева/ представляваща заплатена държавна такса за подаване на частната жалба, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.