О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Разград, 19.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на 19.09.2018 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
ХРИСТОВ
АНГЕЛ ТАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов
частно въззивно търговско дело № 83 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ДАНИСА" ООД, ЕИК 116567964, седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200
ул. Марица No 5, ап. 2, тел.: 084/660877, факс: 084/660877, Електронна
поща: danisaslavova@abv.bg, чрез
пълномощника си адвокат Марин Радоев Маринов от АК – Разград, срещу определение № 3129 от 24.07.2018
г. по ч.гр. д. № 1371/2018 г. на Районен съд - Разград, с което е допуснато
обезпечение на предявените от "ИНТРА СИТИ БЪС" ЕАД, ЕИК 202829813, седалище и адрес на
управление: гр. Разград 7200,
ул. "28 Януари" No 36, ет. 3, ап. 6, представители „ИВЛФ
КОНСУЛТИНГ” ООД, ЕИК/ПИК 175238842, държава: България, лице, представляващо
юридическото лице – представител Милена Василева Илиева, държава: България,
против "ДАНИСА" ООД, ЕИК
116567964 искове за заплащане на сумата в общ размер на 17 737.82
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, чрез налагане
на запор върху вземанията на "ДАНИСА"
ООД, ЕИК 116567964 по негови банкови сметки, при условие че бъде
представена парична гаранция в размер на 1 800 лв.
Частният жалбоподател релевира доводи за
недопустимост, евентуално - за незаконосъобразност, неправилност на
определението, както и за постаняваното му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът е допуснал обезпечение при
отсъствие на предпоставките,
предвидени в чл. 391, ал. 1 ГПК. По съображения в жалбата
прави искане за отмяна на определението и за оставяне на молбата за допускане
на обезпечение без уважение с присъждане на направените разноски. Представя
писмени доказателства.
Ответникът по жалбата "ИНТРА СИТИ
БЪС" ЕАД, представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения.
Разградският окръжен съд, констатира, че
частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване
по реда на чл. 396 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно чл. 391 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението, в което се изразява обезпечителната нужда и при наличието
на две алтернативно предвидени предпоставки: ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства, обосноваващи извод за вероятната му основателност, или
срещу представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, чието предназначение е да обезщети
ответника за вредите, които би претърпял от евентуално неоснователно налагане
на обезпечителната мярка, като съдът може да задължи ищеца да представи парична
или имотна гаранция в определен от него размер и при допускане на обезпечението
при условията на първата хипотеза.
В т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от
14.03.2014 г. на ВКС - ОСГТК е прието, че преценката за вероятната
основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и
подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не разполага с
убедителни писмени доказателства - при представяне на гаранция в определен от
съда срок, т.е. "законът задължава съда да допусне обезпечение винаги,
когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му
основателност (при липса на доказателства) може да бъде базирана върху
изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните преки и
непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно (чл. 391, ал.3 от ГПК)".
По възражението на жалбоподателя, че определението е недопустимо,
постановено при условия на „плюс петитум“, тъй като молителят не е поискал да
бъде допуснато обезпечения при условията на чл. 391, ал.1, т.2 ГПК /с
гаранция/, а само е поискал обезпечения при условията на чл. 391, ал.1, т.1 ГПК
/без гаранция/.
В преценката на съда е да допусне
обезпечение на иска с представяне на гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, в определен от съда
размер, за което не е нужно да има
някакво алтернативно искане от молителя. Така и постановеното в
производството по чл. 274, ал. 3 ГПК
Определение № 61 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 15/2009 г., II т. о.,
ТК.
По възражението на жалбоподателя, че не е налице обезпечителна нужда,
поради стабилното му финансово положение.
Обезпечителната нужда
произтича от необходимостта определени активи да бъдат поставени извън
разпоредителната власт на ответника по спора, за да може върху тях да се насочи
принудителното изпълнение на евентуално осъдително съдебно решение. С оглед на
това исканата обезпечителна мярка - запор на вземанията по банкови сметки до
размера на предявените искове, е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда. Следва да се отбележи, че по
въпроса относно необходимостта от установяване на обезпечителна нужда в производството по допускане на
обезпечение на иск е налице непротиворечива практика на ВКС, с която се приема,
че обезпечителната нужда при искове за
парично вземане не подлежи на самостоятелно установяване, при липса на данни,
които да я опровергават - определение
№ 231 от 29.03.2012 г. по ч. т. д. № 178/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение
№ 514 от 15.07.2013 г. по ч. т. д. № 2728/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
други. Така и Определение № 112 от
2.03.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 567/2018 г., I т. о., ТК. Преценката дали са
налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на
обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по
делото /вж. например определения по чл. 274, ал. 3 ГПК с № 407 от 24.06.2014 г. по ч. гр.
д. № 1770/2014 г., № 143 от 18.02.2013 г. по ч. гр. д. № 63/2013 г./. Съдебната практика не изключва
възможността да бъде допуснато обезпечение и когато от представени писмени
доказателства е видно, че длъжникът притежава различни по вид и на значителна
стойност активи. Така и Определение № 391 от 13.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2017 г., II
т. о., ТК.
В представения
от жалбоподателя Счетоводен баланс към 31.12.2017г. /л.19 дело РОС/, е посочен актив
от 334 000 лв. /от които сгради и
конструкции – 230 000 лв., стоки – 13 000 лв., вземания от клиенти и
доставчици – 61 000 лв., парични средства в брой – 8 000 лв., парични
средства в безсрочни депозити – 1 000 лв./. Посочено е наличие на задължения
към финансовите предприятия за текущата година са размер на 156 000 лв.,
а за доставчици и клиенти - 5 000 лв.
С оглед данните
по делото, съдът намира че е налице обезпечителна нужда от налагането на
избраната от молителя обезпечителна мярка.
По възражението на жалбоподателя, че исковите претенции не са вероятно основателни.
Съгласно принципното разрешение, съдържащо
се в мотивите на т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, законът
задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е
допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната
му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да
внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно. Доколкото
обезпечението е под условие - внасяне на определената от съда гаранция, не е
необходимо вероятната основателност на иска да
се извежда на плоскостта на представените доказателства, предвид
приетото принципно разрешение в цитираното тълкувателно решение. Така и Определение № 293 от 16.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1331/2017 г., I
т. о., ТК и Определение № 252 от
8.05.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1154/2018 г., II т. о., ТК.
Относно размера до който е допуснато
обезпечението запор.
С обжалваното
определение първоинстанционният съдът е допуснал обезпечението на бъдещия иск,
чрез запор върху банковите сметки на частния жалбоподател, без да е посочил
до какъв размер е това обезпечение - запор /л.33 дело РРС/. Настоящият
състав намира, че размера на сумата върху която се налага запора трябва да съвпада с размера на бъдещите искови
претенции – 17 737.82 лв. Действително, в издадената обезпечителна заповед
вече е посочено че обезпечението е до размера на 17 737.82 лв. /л.15 дело
РОС/, но този размер трябва да се съдържа и в определението въз основа на което
е издадена обезпечителната заповед. Ето защо, обжалваното определение следва да
бъде отменено в частта относно размера на допуснатото обезпечение - запор, като
се определи общ размер на обезпечението запор до размера на 17 737.82 лв.
За разликата над тази сума молбата на молителя за обезпечение - запор следва да
се остави без уважение, като неоснователна и недоказана. Издадената от
първоинстанционния съд обезпечителна заповед не следва да се обезсилва и не
следва да се издава нова, тъй като както вече се посочи в същата е посочено че обезпечението,
чрез наложения запор, е до размера на 17 737.82 лв.
В останалата си
част обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По разноските.
Съгласно задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Така и Определение № 584 от
12.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2246/2017 г., II т. о., ТК.
Воден от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3129 от 24.07.2018 г.
по ч.гр. д. № 1371/2018 г. на Районен съд – Разград, относно РАЗМЕРА на допуснатото обезпечение - ЗАПОР,
като ОПРЕДЕЛЯ общ размер на допуснатото
обезпечение - ЗАПОР до размера
на сумата 17 737.82 лв.
/седемнадесет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "ИНТРА СИТИ БЪС" ЕАД, ЕИК 202829813
за налагане на обезпечение - запор над сумата от 17 737.82
лв., като неоснователна и недоказана.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3129
от 24.07.2018 г. по ч.гр. д. № 1371/2018 г. на Районен съд – Разград, в
останалата му част.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.