О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…

Разград

15.ХІ.2018г.

Разградски окръжен

година Град

2018

съд

15. ХІ.

На Година

закрито

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

Ч.В. търговско

2018

№111

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по ч.жалба на ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Ясеновец, общ.Разград, подадена чрез процесуален представител по пълномощие –адв. Събева против Разпореждане №4313/19.Х. 2018г. по грд №1647/2018 на РРС, с което на училището-ищец е даден срок за отстраняване на констатирана по иска му нередовност с депозиране на доказателства за внесена по см/ка на съда държавна такса и против „мълчаливия отказ“ на съда да се произнесе по искането му за освобождаване от държавна такса. Моли за отмяна на обжалваните актове и за постановяване на определение, с което молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса бъде уважена .

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса. Преценявайки допустимостта на жалбата, РОС приема следното:

Грд №1647/2018г. е образувано на производство пред РРС по искове на ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Ясеновец, общ.Разград срещу физическото лице Г.Х. и срещу представляваното от него търговско дружество-„Хелиус“ ЕООД, ЕИК116555129, с.Ушинци, предявени както следва:

1/ В условия на обективно кумулативно съединяване

- иск по чл.124 ГПК за установяване на обстоятелството, че сключените между ищеца и ответниците Договор за аренда №24/22.VІІІ.2000, Договор за преарендоване рег.№1536/7.ІІІ.2005 и Анекси с №№7018/6.Х.2004, 8803/23.ХІ.2007г., 568/28.І.2014, Анекс без № от 7.ХІІ.2016 и Анекс от 1.VІ.2017г. НЯМАТ ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ за стопанската 2004/2005 и следващите, считано до 2024/2025г. по отношение на собственият им зем. имот, индивидуализиран като ПИ- нива от 269,831дка с №020001 по план за земеразделяне на с.Ясеновец, тъй като са нищожни на посочените в молбата основания-чл.26, ал.1, пр.1ЗЗД във вр. с чл.16, ал.1, чл.18, ал.2 и чл.27, ал.2 ЗАЗ.

- иск по чл.26,ал.1, предл..1 ЗЗД във вр. с чл.16, ал.1, чл.18, ал.2 и чл.27, ал.2 ЗАЗ за прогласяване нищожността на Договор за аренда №24/22.VІІІ.2000, Договор за преарендоване рег.№1536/7.ІІІ.2005 и Анекси с №№7018/6.Х.2004, 8803/23.ХІ.2007г., 568/28.І.2014, Анекс без № от 7.ХІІ.2016 и Анекс от 1.VІ.2017г.

- Искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна и заличаване на извържшени в СлВП при РРС вписвания на Договор за аренда №24/22.VІІІ.2000, Договор за преарендоване рег.№1536/7.ІІІ.2005 и Анекси с №№7018/6.Х.2004, 8803/23.ХІ.2007г., 568/28.І.2014, Анекс без № от 7.ХІІ.2016 и Анекс от 1.VІ.2017г.

- Осъдителен иск за дължимо на ищеца обезщетение по чл.30ЗАЗ за ползването на имота -претендирано в размери по години, възлизащи в общ размер на 22 400,00лв.

- Предявен на осн.чл.108ЗС във вр. с чл.30 ЗОЗ иск „за предаване владението“ на процесната нива .

2/ Евентуален иск, предявен на осн.чл.16, ал.5 ЗАЗ за изменение на последно сключения по време анекс към арендния договор относно размера на „арендното плащане, считано от стопанската 2018/2019 година“, съответно от 35,00лв и 29,00лв. на година на 60,00лв.

Според приложено към исковата молба удостоверение изх.№6705002125/2.VІІІ.2018г., данъчната оценка на нивата, индивидуализирана в предмет на установените между страните и оспорени с исковете арендни взаимоотношения, е в размер на 45 614,90лв.

От въведените в обстоятелствена част на молбата твърдения и факти се следва, че ищецът предявява исковете в качеството си на собственик на процесната нива и в защита на частен интерес.

Отчитайки, че се касае за оценяеми искове и че към молбата липсва в приложение документ, доказващ внасяне на изискуемата се за редовността им д.т., първоинстанционният съд е предоставил на страната едноседмичен срок за отстраняване на така констатираната от него нередовност.

С депозирана в срока на чл.129, ал.2 ГПК молба вх.№8425/17.ІХ.2018г. , позовавайки се на обстоятелството, че няма нужните финансови средства и материална обезпеченост, ищецът е заявил невъзможност да внесе изисканата му от съда държавна такса и е поискал да бъде освободен от внасянето на такава, както и от разноските по делото. По искане на съда и в подкрепа на това си твърдение е представил като доказателство бюджета си за 2018г.

Със свое Разпореждане №4313/19.Х.2018г. съдът е предоставил на ищеца нов едноседмичен срок за отстраняване нередовността на исковата му молба с внасяне на държавна такса, определена в размер на 50,00лв. по всеки от първите три, предявени като основни и в обективно кумулативно съединяване искове и в размер на 538,00лв. по кумулативно съединения иск за дължимото му се на осн. чл.30ЗАЗ обезщетение.

Разпореждане №4313/19.Х.2018г. е с характер на постановен по хода на делото съдебен акт, който по аргумент на чл.274 ГПК е необжалваем. Подадената срещу него жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгл. предвиденото в чл.253 ГПК, като непреграждащо хода на делото, постановеното по реда на чл.129, ал.2 ГПК Разпореждане е отменим и изменим от постановилия го съд акт в случай на пропуск, грешка или изменение на обстоятелствата.

Относимо към дата на постановеното по реда на чл.129, ал.2 ГПК Разпореждане №4313/1Х.2018г. първоинстанционният съд не е обективирал произнасяне по молбата на ищеца за освобождаването му от дължимата се за редовността на иска държавна такса и от разноските по делото.

От разпоредбите на чл.83 и чл.84 ГПК за съда се следва задължение за произнасяне по молбата за освобождаването на страната от държавна такса и разноски с определение – изрично и преди да извърши последващи процесуални действия, свързани с движението на исковата молба. Т.е., едва след произнасянето си по така направеното искане и в случай, че не уважи същото, съдът е следвало да предприеме действията по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване нередовността на иска с внасяне на дължимата се държавна такса.

В случая първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично с отказ по искането на ищеца за освобождаването му от такси и разноски, макар в мотивите към Разпореждането си от 19.Х.2018г. да е изложил съображения относно неговата основателност. Разсъжденията, съдържащи се в мотивите към него, сами по себе си не могат да бъдат предмет на обжалване (арг. от чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 189, ал. 2 ГПК(отм.), във вр. с т. 18 на ТР-1-2000-ОСГК).

Частната жалба срещу „мълчалив отказ“ на съда следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Това е така, защото липсва предмет на обжалване с частна жалба. Българското гражданско право не познава мълчаливия отказ като форма на произнасяне на съда. Липсата на нарочно, писмено обективирано произнасяне на гражданския съд е равнозначно на липса на волеизявление на съдебния орган и съответно такъв акт не може да бъде годен предмет на обжалване с жалба от заинтересована страна. Освен това, съгл. т.12 на задължаващото практиката на съдилищата ТР № 6/6.ХІ.2013 . на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК произнасянето по искането за освобождаване от държавна такса те е от компетентност на настоящата въззивна инстанция, а на РРС като съд , пред който е направено искането. В негова компетентност е преценката за гражданско правния статус на ищеца, за характера на съдебно предявеното право –дали е от частен или публичен интерес, а от там и за предпоставките, респ. редът, по който се следва произнасянето по молбата му за освобождаване от такси и разноски.

По изложените мотиви, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ подадената от ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Ясеновец, общ.Разград частна жалба против Разпореждане №4313/19.Х. 2018г. по грд №1647/2018 на РРС, с което на училището-ищец е даден срок за отстраняване на констатирана по иска му нередовност с депозиране на доказателства за внесена по см/ка на съда държавна такса и против „мълчаливия отказ“ на съда да се произнесе по искането му за освобождаване от държавна такса БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по чвтд №111/2018 по опис на РОС.

Определението подлежи на обжалване с ч. жалба пред ВнАпС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

След влизане на определението на РОС в сила, делото да се върне на РРС за произнасяне по молбата на ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“, с.Ясеновец, общ.Разград за освобождаване от такси и разноски, съгласно дадени в мотивите му указания

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.